Коментари по Себепознание.com

Коментари по Кой е Аз? от Наско

Наско — Wed, 16 May 2012 11:50:07 +0000

КАРИ,
идеята че трябва да направиш нещо само потвърждава заблудата, че има отделен „аз“, който трябва да се свърже с нещо, да се извиси, да направи нещо за да постигне някаква измислена цел.

Това, което отделния „аз“ не може да види, е че самият той е източника на страданието. Това е усещането за отделеност, за отделен „аз“. Това е неприятно усещане. Идеята, че някъде там има нещо по-добро, някъде там в място и време които не съществуват, е просто заблуда. Тази заблуда е реалния източник на страданието. Няма нищо за постигане. Животът е пълен в момента и присъства във всичко – в най-обикновения звук от пералнята в другата стая и усещането от задника върху стола. Няма нищо за постигане, осъзнаване, разбиране и т.н. Тези идеи само ни правят роби и ни откъсват от интимността, красотата и радостта от най-най-обикновения живот – такъв какъвто се случва в момента

Коментари по Кой е Аз? от Наско

Наско — Wed, 16 May 2012 11:40:18 +0000

Роси, често се случва някакво духовно преживяване, усещане за единство. Това което човек не разбира е, че това се разкрива в момента в който енергийната структура ‘аз’ се разпадне. След това ‘аз’ се връща и казва ‘аз го преживях това, то е МОЕ, аз го осъзнах, аз го разбрах. Тогава предишния груб ‘аз’ се замества с по-фин духовен такъв. Но това е пак същия ‘аз’. Той мисли че притежава нещо и често иска да го сподели с други. Но това е невъзможно, защото единството не може да бъде притежавано и споделено – то е сводоба. Единството не може да бъде разбрано и осъзнато, защото тези действия са също форма на притежаване. Истинското освобождение се случва когато ‘аз’ безвъзвратно се разпадне и търсенето на Единството приключи. Това се случва непредсказуемо и не може да бъде предизвикано. Дори статистиката сочи че се случва далеч по-често на хора които никога не са се интересували или занимавали с нещо духовно.
Разбирането, осъзнаването, духовните съвети, практики, техники, виждания и т.н. са всички форма на търсене, а търсенето идва от усещането за отделен ‘аз’ и неговия копнеж да се слее с цялото. Но това е само сън, илюзия. Няма ‘аз’ и никога не е имало. Няма такова нещо като просветлен човек, просветлен индивид, защото в просветлението индивидът безвъзвратно изчезва и остава само непосредствения живот – картини, звуци, усещания, мисли, чувства.. без извършител, без притежател.

Реално става ясно че няма минало. Всичко което съществува е животът, който се случва в момента. Това тук е големия взрив. Цялото ми минало се случва сега Цялото ти търсене И това е просто игра. Няма никакво значение дали някой е свободен или не, дали има любов или страх – всичко това е едно и също нещо, самия живот

Тази тема ми е много любопитна и забелязвам как навсякъде цари тотална заблуда по отношение на освобождението. Специално от преведените на български автори единствено Тони Парсънс говори за това с долу горе яснота според мен. То за това принципно е невъзможно да се говори и да се изкаже с думи, защото езикът е базиран на разделението Много хора с най-добри намерения дават съвети на други как да се осъзнаят и т.н. и изобщо не виждат, че по този начин само потвърждават съществуването на отделен „аз“ който може да извърши някакво действие да за да се освободи. Това е невъзможно Освобождението се случва когатпо се случи. Практиките, разбирането, осъзнаването, само потвърждават съня, че има отделен ‘аз’ който НЕ Е свободен

Все пак държа да отбележа че не дрънкам ей така. Тук се случват спомени за минало с дългогодишна суицидна депресия, духовни търсения, правения, четения и какво ли не. Включително период в който се мислех за „осъзнат“ и „просветлен“. Това е периода между първите духовни преживявания и окончателното освобождение. Всичко това е просто игра, сън

Животът просто се случва. Като Наско. Като Роси. Като котки и кучета. Като полъха на вятъра. Като… всичко. Но, няма извършител. Вътре в това тяло няма „някой“ който трябва да се осъзнае. То не е задвижвано от някой. Тези мисли не са мислени от „някой“. Има само мисли.. и после ги няма. Има само чувства.. и после ги няма. Има само звуци.. и после ги няма. Но няма „някой“, няма „източник“. Тези неща извират от нищото и се разпадат обратно в него

Коментари по Страхът за близките от nevena

nevena — Wed, 16 May 2012 10:54:21 +0000

zdraveyte.iskam da popitam,az imam postoyani strahuve losi misli i vse za deteto mi vse si mislya ce ste se sluci nesto loso s nego,molya pomognete mi iskam da se otirvam ot tezi strahuve i paranoii pomognete mi za boga molya…

Коментари по Кой е Аз? от КАРИ

КАРИ — Wed, 16 May 2012 09:47:44 +0000

Здравей Роси, каваш- Но не винаги ние сме във връзка с тази си част…
а как да направим връзка с тази си част?много искам да го направя но незная как.Благодаря,ти предварително,

Коментари по Мъдростта в Будизма от Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Wed, 16 May 2012 09:26:30 +0000

Здравей Тони. Благодаря ти за това, което споделяш. Както казваш, ти си била в Тибет, Индия и Непал и въпреки мизерията, си се чувствала по-щастлива, отколкото тук. Казваш, че хората там живеят в хармония и животът им е уравновесен.
Аз също винаги се удивлявам на тяхното спокойствие, хармония, душевен мир и това, че са някак над шумотевицата от външния свят. Опитвам се да науча нещо от тяхната мъдрост.
Би ли разказала все пак как живеят хората там, как протича един техен ден, кое е основното, което поддържа душения им мир? Какви са твойте впечатления, ще ми бъде много интересно да разкажеш. Преполагам че и на останалите, които четат и пишат тук.

Коментари по Кой е Аз? от Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Wed, 16 May 2012 09:18:15 +0000

Здравей Наско. Да, интересен въпрос поставяш… Всъщност мисля че е така- че всички сме едно, че няма отделен „аз“, разделението е само на повърхността. Ние сме като капките в един океан. Приемайки физическа форма в този свят, ние си мислим че сме напълно отделни от другите и разглеждаме всичко в живота като противопоставяме „аз“ и „другите“. Когато осъзнаем това, когато преживеем единството, ще можем да гледаме на света по нов начин.
А ти, Наско, какво мислиш?

Коментари по Молитва при страх и паническо разстройство от Яна

Яна — Wed, 16 May 2012 06:15:02 +0000

Mерси Милена , ще пробвам това което ми казваш, но за съжаление аз постоянно за това мисля и може би ще ми е доста трудно , но съм готова да извървя пътя защото аз съм на 23г. и не смятам да продължавам така за напред,не се чувствам пълноценна.Като гледам моите приятели как се веселят като отидем някъде а аз мисля какво ще ми стане, просто нямам желание да излизам и да се събирам с хора, много зле се чувствам, немога да пътувам нормално в кола вече , а по принцип аз сам шофъор и много обичам да пътувам, просто незнам какво става с мен, постоянно си задавам вапроси а отговор няма.Поздрави и на теб:)

Коментари по Мъдростта в Будизма от Тони

Тони — Tue, 15 May 2012 21:21:36 +0000

Хората от Тибет нямят нужда да постигат хармония- те живеят в хармония светът около тях е хармоничен бавно променящ се и уравновесен и не е материалистичен …..

Коментари по Мъдростта в Будизма от Тони

Тони — Tue, 15 May 2012 21:17:39 +0000

Била съм в Тибет,Индия и Непал и въпреки мизериятя се чувствах по-щастлива от тук….и самите хора около мен бяха бедни,но щастливи ….не като бедните хора тук

Коментари по Мъдростта в Будизма от Тони

Тони — Tue, 15 May 2012 21:13:48 +0000

Според мен се набляга на силата на духа,което се счита ,че е присъщо за мъжете повече,но има и доста мъжки момичета ,за мен лично всичко се крие в силата и сензитивността на духа …..