Коментари по Себепознание.com

Коментари по Как да не се привързваме прекалено? от lubka koeva

lubka koeva — Sat, 04 Feb 2012 20:24:51 +0000

Здравей,Роси!
Обичам и чета всичко,което пишеш!В много мигове от животът ми бих казала ,че са ми и помагала.За първи път обаче се осмелявам да пиша…може би защото никога не съм била достатъчно уверена в себе си.:)За това разбира се си има причини…
Много са авторите,които ни учат…обичайте себе си…Но не ни казват точно как.Какво значи да се обичаш?Да не се упрекваш,може би,да не поставяш постъпките си на непрекъснати анализи ли?Как да си даваме това,което ни е нужно,когато не винаги дори е осъзнато и ако е така…няма ли да си станем дотолкова самодостатъчни,че останалите да не са ни необходими?Аз лично зная ,че винаги съм мечтала за любовта…онази,истинската…и съм допускала да се заблудя,че съм я намерила.Сега вече си давам сметка,че е една илюзия.Спрях да я търся,но неудовлетворението си остана…празнотата също…и колкото и да се убеждавам че нямам нужда от обич,че я имам и мога да си я дам и сама….не мога да се убедя в това.Колкото до привързването…аз се привързвам до болка към хората ,които обичам…обичам ги и това е…родители,близки,деца…И ме боли,когато ги загубя.Това е неминуемо и никой не може да ме убеди,че един обичащ човек не се привързва…Колкото до безусловното обичане…ние дори децата си обичаме условно.Излиза ,че са рядкост хората,които могат да обичат истински.Май се поувлякох в размислите си…:)

Коментари по Как да не се привързваме прекалено? от Петко

Петко — Sat, 04 Feb 2012 18:39:14 +0000

Здравей Роси! Ще си позволя да не се съглася с тезата за привързаността към места на духовните учители. На кратко израснал съм в малък град намиращ се в близост до голям,на който имах усещането за мой роден и близък. Дойде момента в който заживях там т.е в големия град, изпитвах привързаност и удовлетвореност към мястото. От няколко години живея в чужбина в една социална и добре развита държава. Тук в чужбина си дадох реална представа за привързаността ми към място не само като град, а и родна страна, и смятам това за нещо значимо за мен. Тук не става въпрос за страх и чувство на несигурност както е отбелязано в статията,а по скоро за чувство на празнота.

Коментари по Как да не се привързваме прекалено? от Катерина Чобановаа

Катерина Чобановаа — Sat, 04 Feb 2012 14:31:44 +0000

Благодаря, Роси! С радост ще прочета статиите. Със сигурност ще са емоционални и изпълнени с позитивизъм. Поздравявам те за страхотния сайт, сигурна съм, че ти и статиите ти помагат на много хора

Коментари по Как да не се привързваме прекалено? от Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Sat, 04 Feb 2012 13:49:23 +0000

Благодаря ти Катерина . Чудесно е това, което казваш за танците. Да, изкуството е най-добрата терапия, то е докосване до една по-висша форма, както ти много добре си го казала – че е попадане в друго измерение. Изкуството, като медитацията и съзерцанието ни свързват с онази част от нас, която е духът, която сме ние и същевременно е нещо много по-голямо. Преди време Анита постави такава тема във форума ни – Ролята на изкуството в духовното развитие. Може би ще ти е интересно да погледнеш.
Ти питаш:
„Но понякога се чудя, дали ще помогна и аз някога на тези хора. Ще направя ли някога хората около мен щастливи? Аз самата ще бъда ли някога щастлива?“
Защо някога да бъдеш щастлива? Можеш да бъдеш още сега. Лев Толстой казва- „Ако искаш да бъдеш щастлив- бъди“. Прочети тази статия- Как да се чувстваме щастливи?
Колкото до хората около теб – отговорността за тяхното щастие е тяхна, а не твоя. Разбира се, ти може да допринесеш за тяхното щастие, но те и само те носят отговорност за своите чувства.
Колкото до това, което казваш, че искаш да останеш насаме със себе, далеч от всички- това не е лоша идея. Вземи си малко почивка и иди някъде сама. Поне за седмица. Всеки от нас има нужда да остане насаме със себе си. Повечето духовни учители в определен период от живота си са се усамотявали сами в планината и именно тогава са стигали до прозрения и идеи, на които после ни учат.
И последно, ти питаш- „През целия ми живот съм се страхувала да не изгубя хората, които обичам.. но понякога се чудя има ли някой, който се страхува да не изгуби мен ?!“
Ти вероятно свързваш страхът от загуба с любовта. Ако някой се страхува да не загуби близък, това според теб е доказателство за любовта му. Така мислят много от хората, но знаеш ли, когато се страхуваме да не загубим някого, ние се страхуваме всъщност заради себе си. Защото дълбоко в себе си си мислим, че без него няма да можем да живеем, че ще изпитваме болка, празнота, самота, че няма да можем да се справим.
Страхът от загуба не означава любов,
Сега, когато се питаш дали някой се страхува да не те загуби, ти всъщност се питаш дали някой те обича истински.
Важното е ти да обичаш себе си, защото когато се обичаш, ще привличаш обичащи хора. Любовта започва от теб.

Коментари по Как да не се привързваме прекалено? от Катерина Чобанова

Катерина Чобанова — Fri, 03 Feb 2012 20:06:43 +0000

Здравей, Роси! Невероятна статия, като всички, които съм чела досега. Досега съм нямала възможност да прочета книгата ти, но се надявам в най- скоро време да се сдобия с нея и да я сложа в личната си колекция
Аз лично не се привързвам към места или предмети, но се привързвам към хората и танците.
Танците за мен не са просто страст или начин на живот, те са целият ми живот. Танците! Благодарение на тях попаднах в едно неподозирано измерение. Танците ми разкриха и продължават да ми разкриват свят, разположен на обратната страна на логиката и на разума, отвъд думите. Те са усещане в чист вид, дълбок размисъл в/у живота и смъртта, те са моята страст за цял живот. Затова съм пристрастена към тях, те са моята терапия.
Колкото до хората, аз се пристрастявам към тези, които обичам истински, и които обичат мен. Но понякога се чудя, дали ще помогна и аз някога на тези хора. Ще направя ли някога хората около мен щастливи? Аз самата ще бъда ли някога щастлива? Имам нужда да се махна от всичко и от всички, и то за дълго. Всичко вече толкова ми тежи. Имам нужда да съм сама. Имам нужда да подредя главата си, да огледам нещата. Всичко е толкова объркано. Аз съм толкова объркана.
Според много изтъкнати философи волята пребивава в разума, тя е тази сила, която движи живота на човек. Ако имаме воля да победим страховете си, заначи имаме волята да победим себе си. Ако си наложим да победим пристрастието си към нещо или някого, то ние ще успеем.
През целия ми живот съм се страхувала да не изгубя хората, които обичам.. но понякога се чудя има ли някой, който се страхува да не изгуби мен ?!

Коментари по Да се борим или да се пуснем по течението? от Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Fri, 03 Feb 2012 09:42:35 +0000

Благодаря ти Татяна!

Коментари по Да се борим или да се пуснем по течението? от Татяна

Татяна — Fri, 03 Feb 2012 08:36:06 +0000

Роси, приеми и моите поздравления за сайта, книгата и изобщо за отдадеността ти към всичко това. Чудесно е да има къде да се разискват разни съждения от различни автори, така всеки добавя по някоя нова мисъл или просто излага своята гледна точка, след което много други може да ги припознаят като свои. Хубаво е, че в крайна сметка, който търси намира!

Коментари по Чувството за вина и манипулаторите от Катерина Чобанова

Катерина Чобанова — Thu, 02 Feb 2012 20:25:21 +0000

Здравей, Роси!
Страхотна статия. Кученцето на снимката е много сладки хи-хи-хи. Сега по същество.
Понякога ми се иска да можех да върна времето назад. Иска ми се да преживея всичко отново, за да поправя грешките си, да върна думите си назад или просто, за да преживея всичко наново. Иска ми се да превъртя лентата, да изтрия няколко кадъра, да ги заменя с няколко други, за които тогава съм нямала смелост, и да мога да забравя дори това, че съм заменила всичко. Иска ми се, но не мога.
Чувство за вина?! Това е основното чувство, което ме съпътства от толкова дълго време. Дали е породено от така наречената депресия, или просто обичам да се чувствам така? Разбирам от къде идва всичко, как се е зараждало това чувство у мен. Разбирам, че трябва да го изкореня. Но дали ще успея, или това чувство отново ще ме достигне?
Много обичам да казвам на приятелите си, че нашите мисли предизвикват нашите чувства. Помагам им, окуражавам ги да постигат промяната, която желаят.. но не успявам да помогна на себе си. Сякаш нямам право на това. Сякаш не мога да бъда щастлива и да се смея. Треньорката ми винаги викаше: „Смей се. Винаги се смей, защото, ако престанеш да се усмихваш и смееш, ще нарушиш равновесието в света“
Ако наистина съм виновна? Редно ли е да премахна вината? Не трябва ли да я изтърпя и изстрадам? При мен по- скоро е внушена, от мен, родители и от части от приятели. Да, желая промяната, но не знам как да я осъществя, не знам от къде да започна

Коментари по Позитивното мислене не е да отричаш реалността от Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Thu, 02 Feb 2012 17:33:50 +0000

Здравей прокопи и добре дошъл сред нас. Да, съгласна съм, че човек трябва да следва мечтите си, да вярва в себе си, да използва смело въображението си, да вижда хубавата страна на живота и т.н. Но понякога позитивното мислене е само маска, зад която човек крие дори от себе си болка, страх, негодувание… Когато потискаме чувствата си и ги заравяме дълбоко в себе си, когато се преструваме, че „нищо ни няма“ или че ще забравим…това не е позитивно мислене. Позитивно мислене е да признаеш какво става в теб, да го приемеш и освободиш по положителен начин. Само така може да се отвори място за радост и истинско позитивно мислене. В противен случай то ще е само красив слой, с който се опитваме да покрием боклука в себе си, вместо да го изхвърлим.

Коментари по Позитивното мислене не е да отричаш реалността от Милена Димитрова

Милена Димитрова — Thu, 02 Feb 2012 16:56:29 +0000

Така е прокопи,никое ново откритие отначало не се е приемало.А и не зная,защо ние не можем да приемем хора,които са по-различни от нас.Ако се научим да ги приемаме и се отворим за тях,ако започнем да ги изслушваме света ще е по-различен.Поздрави и усмивки!