септември 4th, 2011 
Росица Вакъвчиева 
Пътят започва с въпроси…
Всеки от нас си е задавал въпроси – от фундаменталните като: „кой съм аз, какъв е смисълът на моя живот, защо съм тук, накъде отиваме“…
до въпроси от ежедневието, въпроси за това как да се справяме с „проблемите“ и да живеем по-добре като:
„как да преодолея страха, как да се справя с чувството за вина, как да придобия самоувереност, как да имам успешна връзка, как да постигна душевен мир, как да бъда щастлив, как да бъда независим“ и т. н. и т. н.
Тези въпроси ни карат да търсим отговори, начини и да вървим напред.
Тук сме се събрали хора- търсещи, поели Пътя.
Радвам се, че в този сайт четат и пишат хора от различни възрасти, с най-различни професии, с различно образование, с различни гледни точки.
Всъщност „търсещи“ може би не е най-точната дума. Аз често определям себе си като търсеща. Но наскоро, когато разговарях с една приятелка от Училище по щастие, достигнах до извода, че е по-добре да наричам себе си намираща.
Думите, които използваме, макар да не го съзнаваме, имат много голямо значение и често те определят в каква посока ще поеме животът ни.
Когато казваме, че сме вечно търсещи, то ние настина вечно си търсим и все не намираме.
Докато когато кажем „аз намирам“, усещането е доста по-различно и пътищата и отговорите започват да ни се разкриват.
Идеята на тази публикация е да ви предоставя възможност да давате идеи за нови теми, да споделяте какво ви вълнува, какви отговори търсите или намирате, какво бихте искали да научите, прочетете или просто да обсъдим.
Всъщност някои от вас ми пишат на имейл или споделят тук – в коментарите различни идеи, дават предложения. Много хора ми задават въпроси като доста от тях се повтарят.
Нека тук, на това място да споделяме какво ни вълнува.
От категория 
Тагове: 
Здравей Роси,
. от статиите които прочетох и различните проблени които засягат, открих лично за себеси че водещата сила която може да те преведе през различните неволи , неприятни ситуации в ежедневието, през това да опознаеш себе си от вън и отвътре, е именно вярата в себе си, любовта към себе си, и отдаването на време за себе си. Харесаха ми различните техники които показваш за по лесното преодоляване, за правилната нагласа към нещата, за одачната оцекана която трябва да си направи човек за всичко около себе си и че всеки сам си избира дали има светлина в края или не. Е да не правя много анализи на темите ти, а да споделя това което ме вълнува сега. А именно ако се освододиш от страховете си от ограниченията си, твои и чужди, докъде може да достигнеш. След като излезеш от познатите си граници, след като не че не усешташ страх или не че имаш непозната от друг сила, но усешташ че вярата в себе си, това да потъсиш помощ там където трябва, това да знаеш че щом търсиш намираш( може би в отделен коментар имено за това търсене и/или намиране което засагяш ) са силата която ще ти е спътница по (добре хайде да кажа, въпреки че не обичам да се изполват думи-нарицателни на неща които не могат да се съдерат в нейното значение) „Пътя“. Има ли някой лична или позната история, пример, за това как са се отразили върху него промените които е направил за себе си, аз лично бих искал да разказа история, но засега освен че промених нагласата си и това че се радвам на нея и ми харесва да мисля,да приемем по различен начин ми доставя удоволствие, и му се наслаждавам, нали това иска човек наслада от живота 
, все още не мога да завърша такава подобна история, която просто да покаже че нещата се случват отвътре навън, че това което се случва с човек не е преминаване от една заблуда в друга, и че всеки сам си е госпоодар на себе си. Аз лично бих се радвал да прочета за такива промени, не за примери от далечни и малко или не непознати личности, а за хора около нас, около теб и мен. Това ме вълнува сега, по какъв начин какво се е променило с хора предприели промяна. Друга интресна тема и можеби подходяща за сайта е: Може ли насила да се даде/помогне ,как да постъпиш в такава ситуация, ситуация в която човек се е затворил.
преди една седмица открих твоя сайт и мога да кажа с голямо удоволствие че намерих точния сайт за нещата които търсех, не че е единствен и нещата които споделяш и се коментират са уникални, а начина по които си го направила с лекота и най вече с много любов, са именно това което ме впечатли, причлече и спечели
Здравейте приятели!Ето още една тема за размисъл:“Какво значи да откриеш себе си“ и как вие сте го постигнали.Права е Роси,че ние сме вечно търсещи,намиращи и продължаващи да търсим през целия си живот.Защо някои хора откриват себе си,когато са в критична ситуация?Поздрави и усмивки!
Аз се идентифицирам с „ОНОВА“ вътре в себе си, което беше и е все същото, то не се променя, както го усещах, когато бях дете, така го усещам и сега, с тази разлика, че с времето ми става някак все по-близко…Трябваше ми доста време, за да проумея, че тялото ми се променя, умът ми също, но че това мое “ НЕЩО“ съществува независимо от тях…Интересното за мен е, че дори и понякога да съм имала някакви резерви към тялото си, към проявлението на ума си, то тази моя дълбока частица винаги ми е била мила и много скъпа.Това е моето СЕБЕ СИ…и то е прекрасно, както при всички хора !…
Здравей Ваня!Ти си запазила най-хубавото,това,което почти никой вече няма или тия хора са единици,чистотата в себе си.Това си точно ти,твоята същност.Поздрави Милена!
Здравейте!Ето ви нова тема:Какво значи да победиш себе си?Поздрави Милена!
С мисленето си отпреди 20 години бих отговорила еднозначно и кратко, но сега се налага,да разгранича двустранния смисъл, който влагам в понятието СЕБЕ СИ. Най-общо под „себе си“ разбираме всичко, което сме и такова е значението, което влагаме при употреба на понятието в ежедневието си.Аз обаче разграничавам СЕБЕ СИ от ЕГОТО в нас, смятайки това „себе си “ за оная част у човека, която е съвършена, която е духа, докато личността ни – нашата индивидуалност – нашите спомени, съградили ЕГОТО ни е онова, което се нуждае от овладяване.Аз не искам да ПОБЕЖДАВАМ нищо в себе си… не искам да се боря със себе си, защото ако правя това, означава, че не се приемам…Единственото полезно нещо за мен е, да разпознавам намесата на егото, което е лесно, защото само тогава се чувствам некомфортно и това, което правя е, да не му давам властта…Илюзия е, да смятаме, че можем да изкореним егото си, което означава, че въпросът допира не до еднократна битка и победа, а до стратегия, защото това взаимодействие е многократно за нас.
Най-искрени поздравления и уважения към Ваня Койнакова. <3
Ваня,браво на тебе, че успя толкова добре да кажеш какво е : "ОНОВА" – то… "НЕЩО"-то… СЕБЕ СИ- то…бих добавил : Истинското… вътре в теб/нас.
Мишо
Здравей Роси!
Мисля, че една тема, която рядко се засяга, но е безкрайно болезнена за потърпевшите е „Грозната страна в отношенията межди деца и родители“.
Какво да се направи, когато родителя е твърдо убеден, че е направил всичко, за детето си и то като пораснал вече човек, трябва да върне жеста като се погрижи за родителя си и в същото време това „презадоволено от всичко“ дете вече е пораснало, станало е самостоятелен човек със свое семейство, отговотности и задължения и с ясната мисъл, че трябва да се погрижи за родителите си. И тук идва проблема, детето предлага помощ, тя не бива приета, предлага различни варианти и всичко бива отхвърлено от вечно недоволният родител, който до такава степен се е затворил в себе си и черупката си, че събира всичко, което е може, затрупва дома си и неиска да допусне никого нито зад вратата си, нито в вероятно наранената си някога и от нещо душа. А в същото време така нареченото дете страда от вина, че не се грижи за най близкият си човек, и си прави равносметка, че през цялото си детство е било „презадоволено“ от срам, скрита зад входната врата мизерия, никога неоценено, никога неполаскано, неподкрепено в никое начинание, обиждано, ругано и гонено, обвинявано, че е лош човек и т. н..
До кога можем да си позволяваме да си затваряме очите?
Има ли нещо по-важно от родителите?
Винаги ли родителите са прави или са понякога най-големите маниполатори?
Можем ли да продължим живота си щастливи, да намери покой?
Какво е най-важното условие човек да е спокоен и уравновесен,когато това не му е дадено от средата, в която е израстнал?
Мисля, че това би била една тягостна тема, но много полезна особено ако е със щастлив край!
Здравей Роси,
Изражение на лицето, ръцете, тялото…
Да си предствим и как изглеждаме, когато сме постоянни… ? 
<3
„Идеята на тази публикация е да ви предоставя възможност да давате идеи за нови теми “
Ето една идея за нова тема: “ Постоянството“
Потърсих във сайта ти дали имаш такава споделена и намерих тази за Волята и начините, по които да я развиваме. Приемам, че темите са много близки. Разликата е в усещането, което ти дават двете думи:
Волята – съсредоточеност, стегнатост, концентрация, страст, огън….Представете си и как изглеждаме, когато изпитваме силата на волята си…
Постоянство – спокойна последователност, спокойна увереност, наслаждение…бих казал: една „укротена“ воля…
Предлагам тази тема, защото мисля, а и чувствам, че ще е полезна не само за мен…
Благодаря за вниманието. <3
Мишо
Благодаря ви приятели! Наистина давате чудесни идеи за теми и размисъл. Радвам се, че ви има!
Смятам темата ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ за много важна в нашия живот.Тя е важна не само защото тези отношения са първите, с които се сблъсква всяко дете, но и защото точно тази връзка определя бъдещата пълноценност на индивида.От друга страна, днешното време изисква да направим разумен анализ на традиционните си схващания в тази посока, защото „ВРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ И НИЕ ЗАЕДНО С ТЯХ…“ и ако ние не осъвременяваме схващанията си, в един момент ще се усетим като „извън ставащото“, защото ще ни е трудно да го разбираме.
Личният ми опит беше достатъчно труден, за да проумея, че родителите принципно допускат някои НЕПОЛЕЗНИ неща в отношенията “ родители-деца“, които естествено, дават отражение на всичко случващо се в последствие.
1.СМЯТАТ ДЕЦАТА СИ ЗА СОБСТВЕНОСТ : Дали сме се замисляли някога над това, че НАШЕ е само онова, с което идваме на този свят и с което си отиваме…нищо друго ?!
2.ОТНАСЯТ СЕ КЪМ ДЕЦАТА СИ ПО СЪЩИЯ НАЧИН, КАКТО И КЪМ ТЯХ СА СЕ ОТНАСЯЛИ, въпреки че когато самите те са били деца не всичко в това отношение им е харесвало…
3.ГРИЖЕЙКИ СЕ ЗА ДЕЦАТА СИ, ОЧАКВАТ ТАЗИ ГРИЖА ДА ИМ БЪДЕ ВЪРНАТА НА СТАРИНИ…Точно тук трябва да бъдем изключително честни със себе си, за да съзрем важното – Самото очакване е нагласа за задължение, за дълг и няма нищо общо с хуманното ПОЧИТАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ !, няма общо, защото очакването и даже напомнянето на детето, е вид манипулация над него, не е безусловна родителска любов, която детето заслужава и която то дава от своя страна на родителите си.Децата усещат какво става и макар че не го определят като сделка, ние ,възрастните можем да я разпознаем.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ :Всички ние сме на тази планета, за да се научим на безусловна любов,но знаете ли ?… вярвате ли ?…тя е в нас ! За да се убедим в това, е нужно само да си спомним какви са човешките реакции и действия, когато нещата са зле, когато някой е тежко болен, когато има природни катаклизми, катастрофи и пр. В такива ситуации мислим ли за обиди, недооценяване, за душевните си рани…не мислим дори и за някакъв си ДЪЛГ…тогава ние просто сме БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ…ние сме ДАВАЩИ…само ДАВАЩИ…Точно тази своя любов трябва да позовем и в трудните моменти на отношенията РОДИТЕЛИ -ДЕЦА, давайки най-важното – СВОБОДАТА на другия…Давайки истинска свобода на детето си, няма да го „изпуснем „, защото почувствана като истинска, а не като манипулативна, детето ще я ацени като ДОВЕРИЕ, а точно от това се нуждае то, за да покаже най-доброта от себе си…От същата свобода се нуждае и родителят. Той също иска да усети, че детето разбира неговото старание и отдаденост, иска да не вижда ирония в детските очи, когато става въпрос за разликите в поколенията по отношение на МОЖЕНЕ и ПРИОРИТЕТИ.
Признавам, че не е лесно, да се абстрахираме от действията на близък човек, когато това действие оценяваме като неразумно или то ни наранява. Трудно е, но е полезно. Така даваме СВОБОДА, даваме ЛЮБОВ, а щом са истински, щом са ПОСТОЯННИ, те неминуемо водят до хармония.
Точно така Ваня,напълно съм съгласна с теб. Mm,ти говориш от едната страна,от страната на детето,вече пораснало,но не казваш нищо за това,какво мисли родителя,защо не е съгласен,защото за да не е съгласен има причина.Или доверие вече няма или искат да му отнемат свободата.Той също има право на свобода ето Ваня го е написала много добре.Единият е описан като егоист,като капризно старче,на което колкото повече се угажда става по-капризно,за детето тези варианти може да са добри,но за родителя не…Има пропаст между тях,която вместо да се опитат да затворят отварят още повече.Всеки човек има право на избор и ние трябва да го уважим.Поздрави Милена!
Здравей, Милена!
Да разбира се всеки има неговата страна.
Страната на родителя в този случай е, че той по някаква причина никога не почиства дома си и вътре почти неможе да се влезе вече. Това както разбирам отскоро е някакъв вид заболяване, което се среща много рядко и ако се опиташ да изхвърлиш боклука на такъв човек или да му помогнеш с нещо в тази насока, ти силно го нараняваш и той брани с цялито си същество вмирисана найлонова торбичка да я споси от попадане в контейнера.
Разбирам, че това не е просто „капризно старче“, а човек който не е получил необходимото и не се е погрижил за себе си може би много отдавна. От тук идва и големият проблем. Когато е извън къщи този човек е доста по нормален, като се изклучи недобрия му вид, но когато го опознаеш и общуваш с него по-отблизо той е изключително несговорчив, недоволен от всичко, негативен, не е склонен на компромиси, въпреки, че знае слабата си страна и не допуска никой вкъщи освен, ако не е крайно наложително. Погледа от страни неминуемо говори, че този човек има нужда от помощ и хората с които общува го засипват със съвети, но той не иска съветите неиска помощтта неиска промяна.
Малкото дете смята, че просто родителя е мързелив и се срамува страшно много от връстниците си да не му се подиграват. Порасналото дете, което е преминало през ада на срама и страха да не бъде унижено заради родителя си иска да му помогне да се промени, да намери щастие и спокойствие и за двамата, но не успява. Да всеки има право на избор! Старият човек категорияно е избрал „аз искам всичко да си пазя и никой да не ми пипа нищо дори и да няма място за детето“. Детето казва „аз то обичам безкрайно защото си м родител и искам от цялото си сърце да ти помогна, но по моя начин“ Може би е твърде късно за единия да се промени. А за другия… какво остава според вас?
Сигурна съм, че някъде дълбоко има обич и в двете страни, ни не и разбирателство.
Безспорно вече се обедих, че няма да променя човека отсреща.
Сега искам само душевно спокайствие за себе си и съвет как да го постигна!
Да така е няма да се промени,макар да знае,че не е прав.Не се опитвай няма смисъл.Зная за подобен случай за човек,който също живее сам,също в къщата му не може да се мине от кашони,пакети и такива подобни и се инати да не му се почисти казва,че когато умре каквото искаме да правим,но сега да не пипаме нищо.Остави го,щом иска така да живее да живее така.Ти си направил каквото трябва и няма защо да се срамуваш още повече, него не го притеснява,че те е срам заради него.Остави го да прави каквото знае явно ще е така има и още един вариант докато го няма да почистиш,но след това трябва да издържиш психически на думите му.Какво ще правиш ти решаваш.Поздрави и усмивки!
Здравейте, Мm и Милена, най-добрия начин да помогнеш на другия е като помогнеш на самия себе си. Как? – като работиш върху себе си, търсиш връзката с вътрешното си Аз. Това е дълъг и труден път, но не непостижим. Като начало обръщаш посоката(ако вече не си я обърнал) – отвън навътре(или от амбицията към Смисъла). Т.е. не да правиш нещо във външния свят, а да бъдеш СЕБЕ СИ.Това се постига с елиминиране(постепенно) на всички ограничения, които сами сме си поставили, с елиминирене на чувството за вина(чувство на миналото) и на страх(чувство на бъдещето).С овладяване на Безусловната Любов към себе си и всички, и като върховно постижение – овладяване чувството за Единение с всичко и всички.Аз се опитах да опиша в много общи линии Пътя. Само по този начин, намирайки връзката със себе си(непрекъснат процес) човек може да си отговори на всички въпроси и да бъде най-добрия психотерапевт не само за себе си, а и за околните.
Здравейте на всички ,искам първо да благодаря на Росица Вакъвчиева прекрасния сайт и темите които се разглеждат , но най вече за това , че застава с името и лицето си зад всико.
))
Сериозно съм заинтригувана от въпроса ,който беше поставен от Мm за „Грозната страна в отношенията межди деца и родители“ последния въпрос , който зададох на баща си със сълзи на очи беше: “ Татко ,защо не ми позволяваш да ти помогна “ – мисля , че някъде по пътя на живота загубихме близоста и се отчуждихме и затова той не иска едни “ чужд “ човек да му помага/гордост/. И ,че ако положа малко по – вече усилия в това да се доближа истински до него и да го накарам да разбере , че си го обичам много и не искам да му помагам или почистя от срам ,а защото искам той да се почувства добре – тогава нещата ще се получат.
Колкото до почистването или изхвърлянето на вещи на човек , никога не бих си го позволила , това може да е прекалено голямо сътресение за един възрастен човек.
Брат ми цитира една мисъл: „Насила можеш да вземеш , но насила не можеш да дадеш“ , въпроса е защо да е НАСИЛА , а не с любов.
Бих се радвала ако се развие темата и се включат хора , които реално са успeли да преодолеят този проблем
Марина, добре дошла сред нас. Благодаря ти за хубавите думи. Да, всъщност нямаме тема за отношенията между родители и деца. Често съм споменавала за голямата роля на детството и въздействието на нашите родители, но въпросът има няколко страни и наистина ще е интересно да напиша статия специално за тези отношения и заедно да обсъдим и обменим опит. Благодаря ви!
Всъщност проблемите в отношенията родители- деца са най-разнообразни, от най-различен характер, но мисля, че няма човек, който да не се сблъсквал с трудности- било като дете (син или дъщеря) или като родител.
Това мога да го приема,но не мога да приема ,че в 21 век има родители,които малтретират децата си безнаказано.Нашето общество нехае за това и макар да се опитва да направи нещо проблема си остава.Поздрави Милена!
Знаете ли,човек трябва да може да чете между редовете,но в този случай аз не го направих,за което се извинявам Mm.Тръгнах от това изречение на Марина,че връзката между родител и дете отдавна е прекъсната,защо?Това е ключовото изречение,от което тръгнах.Може би бащата преди време е имал нужда от внимание от подкрепа,от обич,може би когато е останал сам,но не е получил.Тая липса той я е допълнил с вещите.Те са най-стойностното нещо на този свят,дори има случаи когато се удохотворяват,назовават се с имена и се говори с тях като с живо същество.Как да позволи този човек да се изхвърли една вещ,за него това е все едно да се убие.Ако ме разбирате какво искам да кажа.Не зная дали е точно така ,но аз така ги виждам и не е задължително да съм права.Не трябва това да е причина човек да се срамува да не забравяме,че другите хора също имат проблеми дори по-големи от този нищо ,че не ги знаем.Поздрави Милена!Понякога си мислим,че разбираме хората,а всъщност,за да ги разберем трябва да мислим като тях.
Роси, благодаря! Много хубава тема.Отдавна никой не ми е задавал този въпрос.Или са ме питали, но не им харесва отговора ми:)Напоследък най-много ме вълнува въпроса за недоволството и мрънкането във всякаква форма.Всеки ден срещам по много хора и всички мрънкат и се оплакват.Направо уморително за ушите:)Трябва да има повече хора като теб, които да пишат, дано мрънкалниците да четат и най-сетне да разберат, че всичко ЗАВИСИ САМО ОТ НАС . Няма кой да дойде и да „ни оправи“:)
Здравеите Милена и Руми и всички останали!
Благодаря за подкрепата и съветите.
мисля че най-после почвам да проумявам, че найстона е време да оставя майка си намира (аз вече го правя) и да намея душевен покой за себе си, като осъзная, че съм отделен човек и имам своето право на щастие.
Разбира се, че винаги съм искала да помогна не само от срам, но и от обич.
Не искам да определям кое е било жодещото чувство, но е факт, че майка ми винаги е в мислите ми ръка за ръка с желанието да и помогна да се чувства добре, да е спокойна, да е задоволена от каквото има нужда, да има човек на когото да разчита до себе си, да има хобави неща за които да мисли покрай дъщеря си и внучето си и т.н.
В същото време спонтанната ми реакция е като се видя с нея да съм засрамена, че майка ми живее в мизерия, да се опитам да наложа помощтта си и тогата бивам изгонена и наругама по най-груб начин.
По -телефона все ми се натяква как няма кой да се погрижи за нея. Намерих ижена кояти да я навестява, да и помага, да си говорвт и да разчита на нея при нужда. Но понеже реакцията на жената също беше да почисти малко, защото има плачевна нужда, то тя беше неодобрена и отхвърлена от майка ми.
Вече наистина се обеждавам, че единственото спасение за мене е да се абстрахирам, което е безкрайно трудно за мен (аз дори се опитвам да помагам, на приятели и познати като случайно чуя за проблемите им) защото винаги съм нареждала майка си на първо мяст в списъка на най-значимите за мен хора.
До такава степен тове е проблем за мен, че преминах през две годишен ад на поник атаки, апатия към всичко останали и страхове, дори и физически болести.
Благодаря безкрайно на Роси за този сайт, в който всеки обикновен човек може да сподели и да намери сродна душа (защото понякога неможем да споделим с майка си) и също да намерим надежда, че сме уникални и заслужаваме щастие!
Здравейте ! След като прочетох за случая на Mm, ми хрумна нещо, което искам да споделя.Специалистите определят състоянието на възрастния човек / доколкото разбрах /, като вид психическо разстройство, но на мен ми се струва, че това е силно изявена форма на агресия към себе си, на себеотричане и самонаказание.Този човек не мрази толкова другите, колкото мрази себе си.Не е нужно, според мен, да му се предлага да промени навиците си, напротив ! Мисля, че би му се помогнало, ако вместо да му се дават съвети да постъпи така и така, вместо да вижда в очите на другите съжаление и упрек, той да получи най-неочакваното за тази ситуация – да получи одобрение и ПРИЕМАНЕ. Това приемане би го обезоръжило, би намалило желанието му да се противопоставя на общоприетото, защото той прави точно това – противопоставя се, бори се…и дори крещи :- Аз съм важен !…Зачитайте ме !
Няма виновни в тази ситуация. Тя просто е едно изпитание за двете страни, изпитание, в което всеки ще разбере, кое е действително важното , дали срамът трябва да е водещ , мнението на околните, неоснователното чувство за вина, желанието да се избяга…или акта на любов, при която цялата илюзорна декорация около нас сякаш се срутва, оставяйки само две очи…срещу други две…очи, които могат да се разбират и без думи…
Здравейте на всички .Ако ми позволите едно уточнение ,за мен прекъсната е връзката без духовност /можеш да се срещаш с даден човек, да му готвиш, чистиш , переш дори да говориш с него , да му даваш пари , но във всички тези действия да липсва истинското духовно общуване между дете и родител ,това общуване при което любовта се усеща без думи . Мисля , че се опитвам да кажа точно това ,което Ваня Койнакова казва ако съм я разбрала добре- да се спрат действията и двама човека да си помълчат с любов и в спокойствие.
, а баба даже изхвърли няколко кашона с боклуци съвсем сама . И ако просто бях наела някой да боядиса оградата това затопляне и положителни резултати нямаше да бъдат налице .
Само да вмъкна ,че когато го запитах : „Защо не ми даваш да ти помогна както ти си помагал на твоите родители , и защо ме отблъскваш” – на другия ден ми разреши да боядисам оградата и ми помагаше и си общувахме
Благодаря,че ви има приятели,заедно като си помагаме ще се справим сигурна съм.Поздрави и усмивки!
Здравейте приятели!
Да прави сте за липсата на духовна връзка. Между нас тя каточели никога не е съществувала. Нямам спомени от детството, когато майками да ме е прегръщала, целувала, разбирала или да съм разчитала на нея, нито пък да е показвала този род чувства към баща ми. Единствено говореше с топли чувства за починалите си родители и особено за майка си (дълги години ходихме в къщата и на село всяка седмица и тя винаги почистваше с желание двете стаички и като се замисля каточели и беше по-спокойно там, аз също обичах да ходя в тази къща).
Благодаря на всички за съветите.
Наистина се отказвам да се противопоставям!
Смятам да помагам с каквото бъде охотно прието от страни, без да се налагам и да се загледам по-дълбоко в себе си.
Мисля, че вече съм готова искрено да простя!
Мила, имаме такава тема за недоволството и мрънкането.
Ето я: Как да променим нагласата си от недоволство към благодарност?. Макар че има винаги какво още да се добави.
Здравейте приятели!Имам проблем.Как да разбера къде е границата между истината и лъжата.Когато ви кажат полуистина,как разбирате къде завършва истината и от къде започва лъжата.Това ми е проблем.Поздрави и усмивки!
Здравей, МИЛЕНА ! Откриваш пред нас много трудна тема.Смятам я за такава, защото ИСТИНАТА и ЛЪЖАТА са две много относителни понятия, които хората са си създали именно , за да ги разграничат, да ги противопоставят, създали са ги с цел ориентация, но постигат всъщност обратен ефект.Всеки от нас си има свое разбиране за истина и лъжа.Не знам дали ще се съгласиш, но дори възпитанието е един непрекъснат генератор на лъжи, прикрит под маската на добронамереността.Хората лъжат манипулативно – за да се харесат на другите, за да бъдат обичани,за да привлекат внимание, лъжат, защото така / според тях / се живее по-лесно.Аз вярвам, че хората се раждат такива, те не стават впоследствие лъжци.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ:Аз лично признавам, че не умея да лъжа, въпреки че съм опитвала и моето обкръжение умира от смях по този повод с мен.Резултатът от това е, че всекидневно съм изложена на възможността да се разочаровам от нечия лъжа, което дълго време ме раняваше дълбоко,но постепенно си изработих вътрешен барометър, някакво усещане към преднамерената лъжа.В действителност не съществува някаква рецепта или ключ за разпознаване на лъжата, защото тя е твърде виртуозна понякога.Единственото полезно нещо, което можеш да направиш за себе си, е, ти самата да избиреш да говориш истината, каквото и да ти струва това.От опит съм разбрала, че това те прави силен и побеждаващ човек, не се съмнявай, така е !
Здравей Ваня!И аз като теб не мога да лъжа и държа събеседникът ми също да говори истината,но не винаги става така.Хората,които си позволяват да ме лъжат смятам,че не ме уважават.На такива хора нищо човешко не им е чуждо.Те си мислят,че заблуждават мен,но дори да успеят себе си не могат да заблудят.В живота понякога е трудно да кажеш истината,но една лъжа води след себе си друга.Не смятам, че се раждаме лъжци,това е навик,който се придобива още от съвсем малък и много фактори влияят.Само от една лъжа можеш да изгубиш доверието си към някого.И защо след като те излъжат имаш чувството,че са те предали,след като по тоя начин те вредят само на себе си.Поздрави Милена!
Хората, които лъжат и хората, които не лъжат, съществуват, както и всичко “ противоположно “ в живота ни, за да направим своя избор, да се самоопределим КАКВИ РЕШАВАМЕ ДА БЪДЕМ САМИТЕ НИЕ И КАК ЩЕ РЕАГИРАМЕ НА ЛЪЖАТА. Макар че прозвуча грубо – хората, които лъжат, се раждат лъжци, аз продължавам да го твърдя, защото не споделям твърдението, че характерът ни се формира и развива в зависимост от средата,макар че такова е всеобщото мнение, Характерът е нашият код, който е заложен в нас и става непроменим. Единственото, което настъпва с годините, е неговото осъществяване и овладяване.
Моето неоспоримо примерно доказателство по отношение на това, което твърдя за човешкия характер, са многогодишните ми наблюдения на хора живеещи и израстващи в една и съща среда – братя и сестри. Всяка майка ще потвърди, че децата й, макар и възпитавани по един и същ начин, се проявяват различно, те самите са много различни.
Знаеш ли Ваня!Може да се окаже,че си права нали всяка истина е вярна до доказване на противното.Така,че сега може да мисля така,но след време може да се окаже,че не е така.В твърденията ти има логика,така че повече няма да споря.Поздрави и усмивки!
Някъде четох,че винаги,когато правиш компромис със себе си губиш,а дали е така наистина?
Здравейте Милена и Ваня. Да, интересна тема е тази за истината и лъжата. Кое е истина и кое лъжа, има ли благородна лъжа, не е ли по-добре понякога да излъжем…и т.н и т.н. Всъщност преди време коментирахме тези въпроси във форума - Има ли благородна лъжа?
Този въпрос има доста аспекти и може доста да се пише за него. Скоро ще разгледам понятията „истина“ и „лъжа“ в отделна статия.
Аз лично обаче не мога да се съглася, че хората се раждат лъжци. Да, децата в едно семейство са много различни, но макар и да са отгледани в едно и също семейство, обстоятелствата при отглеждането им могат да са различни- например отношенията между родителите да са се променили или в периода, когато се ражда второто дете те да са изнервени или да не му обръщат внимание, колкото на първото. Възможно е по-голямото дете да ревнува от по-малкото и да се чувства пренебрегнато. Всички тези наглед дребни детайли оказват голямо влияние върху характера на детето. Освен това не само родителите са средата. Децата ходят на училище, общуват с учители, връстници. Всичко това също оказва влияние върху формирането на личността им. Разбира се, вероятно има влияние и наследствения фактор, но не мисля, че той е определящ.
Въпросът допира до основополагащите ни разбирания на този етап от живота ни.Всеки мисли по различен начин и това е чудесно, защото собствената истина за всеки човек е най-важното за него- тя е неговата опитност, неговите преживявания.Аз не искам да съм права, просто споделям собствено мнение. По отношение на генезиса в семейството смятам, че се унаследява единствено биологичната страна на човешкото същество.Останалото, което съставлява човека, аз разграничавам от тази наследственост, основавайки се на друга представа за човешкото съществуване.
Да, Ваня, съгласна съм – това, че всеки мисли по различен начин е чудесно.
Аз смятам, че няма абсолютна истина. За това съм писала повече в тази тема – Познанието и различните гледни точки
Ваня,каква е твоята представа за съществуването ни.Би ли я споделила?Ще ми бъде интересно.Поздрави Милена!
Вяра в окултното !!!
макар всеки от чисто любопитсвто да е се е интерувал
Помага или преди, как мислите?
има ли следи които определени хора виждат, по ли е лесно да вярваш че нещата са предопределени и не зависят от теб?
как да се изкорени тази вяра че не зависи от теб, нима някои те познава по добре от самия теб и може да ти каже какъв си и какво правиш и можеш?
до колко може да ти навредат подобни отклонения?
интересни хора нали
Здравей Георги!Дали помага или вреди вярата в окултното?Ако се замислиш и сам можеш да си отговориш.Тия следи ги получава всеки човек през живота си,не само определени хора и ако не може да ги види по един начин му се доставят по друг-дали чрез сън,неволно прочетен надпис,книга,филм и тн.Ако силно искаш,ще видиш тия послания.Ами ако нещата бяха предопределени нямаше да има смисъл да се прераждаме.Можем да променяме нещата ако решим,че трябва.Вярно е някои неща са заложени в подсъзнанието ти,но останалите трябва да заложиш ти.Какъв ще станеш зависи само от теб,защото, както казваш,ти се познаваш най-добре.Не зная до колко могат да ти навредят,но едно е сигурно,че ще го направят.Понякога не можеш да получиш веднага отговор,но след време го получаваш със сигурност.Това са само мои мисли, в които аз вярвам.Поздрави Милена!
Здравей Георги, интересни въпроси задаваш и може доста да се дискутира по тях.
Благодаря ви за идеите, които ми давате и въпросите за размисъл, които поставяте.
Милена ми даде хубава идея за истината и лъжата и тънката граница между тях, но пишейки и разсъждавайки за тези две понятия, нещо ме поведе в друга посока – за недоверието, страхът от измама и това дали трябва да се доверяваме на хората. Всъщност често така става- започвам да пиша за нещо, но размислите и това, което усещам ме отвеждат и в друга посока. Защото всичко, което пиша минава през мен, трябва да го усетя, за да го напиша.
Разбира се, ще дойде ред и на по-философското разглеждане на понятията „истина“ и „лъжа“.
Та съвсем скоро ще пусна и новата статия, за която ми даде идея Милена, макар и в малко по-различен аспект.
Благодаря Роси!Хубаво е,че те има.Поздрави!
Здравей, МИЛЕНА !Представата ми за нашето съществуване е плод на упорити търсения от 1997 год. насам.Водеха ме въпросите, на които исках да получа удовлетворяващ отговор.Преминах през изучаване на библията, след това се занимавах с психология, философия, духовни учения и какво ли не, но въпросите си оставаха само въпроси.Дадох си сметка, че никой не може да приеме чуждата представа за своя, но може да разпознае своята дълбока истина, четейки нещо.Същността на човешката природа винаги ме е интересувала живо, интересувам се и от въпросите за здравето, защото съм магистър фармацевт по професия.Сегашната ми представа е учудваща за мнозина, но тя ми носи пълен физически и емоционален комфорт.И понеже представата е система от вярвания, аз ще ти кажа най-общо в какво вярвам : Вярвам, че хората не са човешки същества с духовни преживявания, а духовни същества с човешки преживявания. Вярвам в абсолютното съвършенство на човешкито тяло, което може да се лекува само / може би си чувала за психо-соматика, тя не се възприема още у нас, но съм се убедила в ефективността й – самата аз не вземам никакви лекарства, въпреки че съм на 58 години. Вярвам, че всичко, което виждаме в живота си, е плод на нашите мисли от преди, защото мисълта е инструмент за творене.Вярвам, че светът ни е свят на относителното и нито доброто, нито злото са абсолютни величини.Вярвам в безграничността и в още много, много неща…
Здравей Ваня!Благодаря за отговорите.Така е,никой не приема чуждата представа за своя,освен ако не е и негова.И аз,като теб,търся отговори на много въпроси и е учудващо,че много от отговорите ми съвпадат с твоите.Не винаги веднага мога да получа отговор,но рано или късно го получавам.И аз съм вечно търсеща личност и колкото повече научавам,толкова повече се убеждавам,че нищо не зная.Поздрави Милена!
МИЛЕНА,щом има общо в нашите представи, ти препоръчвам книгите на Нийл Доналд Уолш – РАЗГОВОРИ С БОГА. Ще останеш много впечатлена.По мое мнение,точно в тези книги се открива онова, което търси всеки любознателен човек с отворено съзнание.Поздрави !
Здравей Ваня!Благодаря,че застана на пътя ми чрез книгите,които ми предложи.Чрез тях си отговорих на много въпроси,премахнах чувството на вина,което имам от малка и започнах да гледам на някои неща по различен начин.Имаш моите адмирации.Препоръчвам ги на всеки,който все още не е намерил себе си,или няма отговор на въпросите си.Поздрави Милена!Това е трилогия на Нийл Уолш-Разговори с Бога.Свалих ги от нета.Още веднъж благодаря.
Скъпа, МИЛЕНА, цялата настръхнах от радостта, която ме изпълни, когато прочетох писмото ти !Аз ти благодаря, защото подобна радост е незаменима за мен с нищо.Да ти призная, аз направих страница във Фейсбук -ФЕНОВЕ НА РАЗГОВОРИ С БОГА, но отклик нямаше никакъв, въпреки че по мои не много точни сведения, харесалите тези великолепни книги в България не наброяват повече от 400-500 човека.Извода, който си направих, е, че хората все още изпитват страх при споменаване на Бога, а да се разговаря с него за повечето хора е пълна фантасмагория, така че им е трудно да се доверят. Ти си преодоляла това и си се доверила, поздравявам те за смелостта ! Тези книги са преведени на 37 езика и се ползват с голяма популярност по света. Сигурна съм, че това ще стане и в България, но трябва време. В страницата съм публикувала два филма, които са нелоша екранизация на живота на Нийл Доналд Уолш, преди написването на книгите и след това. Ако не си ги гледала до сега, непременно ги гледай, ще бъдеш впечатлена не по-малко от самите книги.МНОГО СЕ РАДВАМ ЗА ТЕБ! Наистина чрез тези книги човек разбира кой е и така открива ИСТИНСКИЯ СЕБЕ СИ…
Здравей Ваня!Плачевното е,че когато се опитах да обяснякак аз виждам нещата на други хора ме помислиха за луда.Поздрави!
Къде сгреших?Опитах се да помогна без да са поискали помощтта ми.Забравих,че не се прави така.
Скъпа, МИЛЕНА ! В тези филми, за които споменах в предишното си писмо към теб, една от присъстващите на публична среща с Нийл Доналд Уолш, споделя същото – когато коментира с другите идеите от книгите, които специално на нея й действат освобождаващо, при тях реакцията е просто …стъклен поглед…Познато ми е това , което изпитваш, разбирам как се чувстваш, когато подтикната от добри намерения, се опитваш да помогнеш и на друг.Правя го и аз и много пъти се питам защо продължавам , след като нещата при другия не се получават, въпреки че той уж е напълно съгласен с доводите ми.Стереотипното мислене се променя много трудно, ти знаеш, натрупвано е с години, хората намират в него сигурността, която им е нужна, дори ние, ако сме честни, можем да си признаем, че все още се борим в себе си с тази насложена в мисленето ни стереотипност.Прегръщайки тези идеи, които със сърцето си усещаш, че носят твоята истина, чувствайки онова неописуемо пърхащо усещане за свобода, което те ти дават, ти тръгваш по път, който не можеш да оставиш вече…Въпреки че все по-често и по-често хората ще те гледат с недоумение, с почуда, ще мислят, че нещо ти има…това е много болезнено в началото. Дори на моменти ще се опитваш да се включваш отново в общото бърборене, само и само да премахнеш усещането за различие , за разграничение, но бързо ще си дадеш сметка, че това вече не си ти, че преиграваш, стремейки се да не се отличаваш с нищо от останалите.Не знам дали съм достатъчно ясна, но истината поне за мен е такава – с този начин на възприемане на действителността ти разбираш вече, че човек не може да се скрие зад обстоятелствата, зад наследствеността си, зад възпитанието си, зад хората, които уж му пречат за това или онова, разбираш, че и най-малкото нещо в твоя живот е твое творение, твоя отговорност и това разбира се, малко натоварва. Започваш да усещаш по-засилена необходимост да общуваш с единомислещи, липсват ти хора, с които да споделяш радостта от духовните си открития, което на моменти е усещане за самота и не е леко.Преди не разбирах значението на израза ЗНАНИЕТО ТЕ ПРАВИ ТЪЖЕН, защото от всяко „новооткрито“ знание, аз летях…чувствах се някак превъзбудена, но сега ми е ясно, че тъгата идва от тази посока – невъзможността да общуваш с хората по стария начин – да се оплакваш заедно с тях, да се вайкаш,да нарочваш виновници, да критикуваш наляво и надясно. Вече не става, ти си друг човек…В тази ситуация аз съм си избрала един ориентир ЗА ПРАВИЛНОСТ и той е здравето ми.Чувствайки се напълно здрава, аз знам, че пътят ми е добър и се стремя да не отдавам прекалено голямо значение на това как съм възприемана от околните.ПОЗДРАВИ ! / Изтегли си двата филма -РАЗГОВОРИ С БОГА -1 и РАЗГОВОРИ С БОГА -2 от Интернет, изгледай ги, ще научиш още./
Здравей Ваня!Но как може човек да не приема истината.Та ние всичко това го носим в себе си и вътрешно в себе си знаем,че е вярно.Някои от истините в книгите съвсем не са нови просто само трябва да си ги спомним и да не ги забравяме.Как аз мога да кажа на нещо,което е вярно,че не е?Всичко е толкова разбираемо и достъпно,че се чудя какво има за неразбиране и неприемане.И да аз така се чувствам,преоткрих себе си и свободата си,която толкова много исках благодарение на теб.И така е ,често се чувствам самотна,че няма с кого да споделя,защото няма да ме разбере,но аз съм си аз и се ценя такава,каквато съм и те разбирам напълно.Поздрави и усмивки!
Ваня,нямаш си на представа каква е радостта ми като се видях начело на уеб страницата.Не зная как си се сетила,но съм трогната и ти благодаря още веднъж.Целувки Милена!
МИЛЕНА, здравей !Радвам се за теб, но искам да те предупредя нещо. Опитай се да не се учудваш, когато се сблъскаш с различно от твоето мислене, дори не отдавай вниманието си на установения факт повече от минута.Мини нататък. Нека те интересува повече ти как мислиш.Имам предвид следното: Духовното израстване дава голяма сила на човека, но възниква и една опастност, нещо, което не е особено полезно, и то е възможната поява на духовно високомерие, при което човек решава, че е по-разбиращ, по-извисен и пр.Ясно ти е, че стане ли това, означава, че егото се опитва да възвърне отново изместенита си от духовността позиция.Има един лесен начин за преодоляване на тази ситуация – усещайки се по-различна и по-освободена в мисленето си, не си казвай : Как може другите да не разбират това, та то е толкова просто ?!, а се усмихни с благодарност и си кажи само: Аз съм щастлив човек !
Опитвайки се да помагам на хората, съм се убедила, че те дори и да не харесват на повърхностно ниво ситуацията, в която се намират, дълбоко в себе си се нуждаят от нея. Това пречи на разбирането, което искаш да им дадеш и е безпредметно да се опитва повече.Понякога човек търси помощ, съвет, но пак не е готов да получи, не е узрял за промяната, която трябва да направи вътре в себе си, защото очаква нещо отвън да дойде, да се случи и тогава нещата да станат други.Забелязала съм една любопитна подробност – хората, които все още не са готови, докато ти им говориш, блуждаят с поглед, гледат встрани, гледат в краката си, докато очите на другия, който може и иска да те разбере,грейват още при първите ти думи.Много е приятно това взаимодействие. Поздрави !
Ваня,никога през живота си не съм била високомерна и няма и да бъда.Не мога да бъда такава,защото уважавам хората и мисленето им каквото и да е то.А и как да бъда,след като и аз правя грешки.Така е духовното израстване ти дава сила и то такава,че преудолях и страха си,който имах от години.Учудващо е какво влияние оказват точните думи на точното място и каква огромна сила имат.Винаги съм вярвала в себе си ,но чувствах,че все нещо не ми достига,че вярата ми не беше достатъчна.Сега вече всичко си дойде на мястото.Не е вярно,че не може човек да се чувства пълноценен,че все не му достига нещо.Напротив може.Поздрави и усмивки!
Циганката
Бяхме седнали с една приятелка на централното кафене до градския площад. Пиехме цитронада и си приказвахме.С едната ръка отпивах от чашата , а с другата побутвах бебешката количка, където 5-месечния ми син заспиваше. Денят беше прекрасен, слънчево, топло и всичките външни маси бяха заети. Бизнесмени, ученици, майки и баби с деца, най-различни хора бяха седнали.
Появи се една циганка, възрастна, възедра и започна да проси. Заставаше пред всяка маса и искаше по 1 лев.От всеки клиент. И не си тръгваше от масата докато всеки, абсолютно всеки не й даде левчето си.На някои от масите имаше по 6 човека.Тя просто стоеше , гледаше хората в очите и искаше по 1 лев. Не помня какво е говорила.Помня очите й, черни , големи и неотстъпчиви. И аз й дадох левче. Исках да и тръгне , за да е по далеч от бебето ми.
Отстрани се дочуваха възгласи на хората: “Браво! Страхотна е, ще я наема на работа!Боже, как успя, всички й дадохме пари?!
В този ден получих най-добрия урок по търговия от една неграмотна и дрипава циганка.
Това е истински случай от живота ми:)
Мила, добър урок си получила. Явно тази циганка е имала някаква харизма или животът я е научил как да въздейства на хората.
Здравейте!Не мога да разбера смисъла на една питийска ода:“Човекът е само сън на призрачната сянка.“Ако някой има някаква идея моля да сподели.Поздрави!
Здравейте именици и честит празник!Нека Св.Николай да ви закриля.Поздрави и усмивки!
Здравейте.От няколко седмици разглеждам и чета сайта,но досега не бях писал тук.Още в момента,когато отворих този сайт,попаднах на книгата на Роси.И още тогава реших да намеря тази книга.Аз съм от едно село и не намерих начин да я поръчам,защото трябваше да посоча град.А и нямах възможност да си я купя точно на момента.И така минаха около 3 седмици и сякаш стана някакво чудо.Аз не само,че намерих пари,но и в този момент имах път към града.И когато реших да я потърся,я намерих още на първата книжарница.Поразгледах се,но не я видях.И като попитах една от служителките тя веднага ми я донесе
И ми спести голямото търсене.Та идеята ми бе,че за пореден път се убеждавам,че когато му дойде времето и мястото всичко си идва на мястото.А за парите как ги намерих-нито ги взех назаем,нито пък бях работил.Просто играх един ден еврофутбол на късмет.Дали беше случайно,или просто трябваше да ми дойдат,незнам.Но те ми дойдоха 
А книгата не съм я чел цялата.Чел сам само първата част,но вчера сам я купил 
И да си призная сам много по добре.Има още какво да се желае де.Защото бях изпаднал в много голяма дупка и незнаех какво да правя.Нямаше измъкване.Поне така си мислех.Но сега вече виждам светлината в тунела.А и най важното е,че разбрах къде се крият всичките ми неуспехи-в самият мен.Успех на всички.
Здравейте.Реших да се присъедния към разговора на Милена и Ваня.Надявам се,че няма да е проблем и за двете.Та исках да кажа,че преди малко си пишех с една позната.Разказах и за промяната в мен,разказах и за грешките,които съм допускал и за това,че винаги обвинявах другите.Също така и разказах как съм си променил мисленето и че съм открил,че всичко е в мен и не е трябвало да обвинявам другите и тя ми вика да не го превръщам това във фикс идея,защото това не е било вярно.Нямаше смисъл да споря,защото така или иначе аз няма да си променя мнението,а тя няма да си промени нейното.Така,че минахме на друга тема.Но истината е,че сега съм много по спокоен,много по уверен.Макар,че се иска още.Но напредъкът е голям.Успех на всички
Здравей Ismet и добре дошъл сред нас. Радвам се, че си успял да се сдобиеш книгата. И да- прав си, че когато му дойде времето и мястото всичко си идва на мястото – и пари се намират, и всичко.
Чудесно е, че си поел Пътя на промяната и че виждаш светлина в тунела.
здравей Роси,
макар да съм свикнала да срещам това обяснение/твърдение в много книги и да съм го приела някак си, понякога се питам (знам, че може да прозвучи глупаво въпроса,просто си разсъждавам) от каква полза ни е да смятаме, че светът е илюзия (това, което в йога наричат мая) и подобни абстрактни представи (признавам, че не съм много добра в абстрактното мислене), не че оспорвам или нещо подобно, просто се питах с какво такива вярвания ни помагат в живота? живеем в една красива планета и се любуваме на невероятна природа,и защо да вярваме друго освен, че това е една красива реалност/природа създадена от Създателя за нас хората?
Almond, може да вярваш в каквото поискаш. Иначе това за маята може да ти помогне например да не приемеш живота твърде на сериозно.
Здравей Роси!Напоследък много се е увеличила агресията между тинейджърите и членуването в секти и сдружения със съмнителна репутация.Когато имаш възможност би ли открила тема за това,защото положението е тревожно.Благодаря!
Здравей Милена. В случая ти поставяш две теми- едната за агресията между тинейджърите, а другата- за сектите, правилно ли съм разбрала? Или смяташ, че между тези две теми има някаква връзка?