ноември 3rd, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Будизмът е единствената религия, която не е теистична, т. е. няма преклонение пред БОГ, пред някакво Божество. Буда не е собствено име, а степен на духовно усъвършенстване. Буда означава пробуден, достигнал просветление. Буда не е Бог – той всъщност е човек на име Гаутама Сидхарта. Буда е Учителят, който ни предава духовното учение, до което достига сам. Будизмът всъщност не е точно религия, а е по-скоро философия, дори бих казала и психология. Много от техниките за самоконтрол и овладяване на ума и емоциите, за постигане на душевен мир и мъдрост, могат да бъдат използвани в психотерапията.
Гаутама Сидхарта (Буда) е бил индийски принц и е роден 6-5 век пр. хр. Живеел е охолно в двореца. Баща му обаче не му давал да излиза извън двореца, за да не вижда бедността и страданието. Оженил го и на Гаутама Сидхарта му се родил син. Въпреки забраната на баща си, се случило така, че Буда излязъл 4 пъти от двореца.
Когато излязъл първият път – видял просяк, втория – болен човек, третия – стар, а четвъртия – мъртъв. Тези неща дотогава не ги познавал. Разтърсен от това, което видял, Гаутама Сидхарта напуснал двореца като оставил жена си и детето си, както и охолния живот и решил да се оттегли, за да намери път за преодоляване на страданието. През следващите шест години Буда се учел от най-различни учители и практикувал в различни духовни школи, но не бил удовлетворен от резултатите. Той усвоявал методи за контролиране на това, което е в ума, но ме намирал отговори на своите въпроси. За да намери отговори, Сидхарта се посветил на аскетизма до такава степен, че едва не загинал, но въпреки това не му донесли така желаното решение на проблема. Преданието разказва, че докато медитирал — случайно дочул поуките на един музикант, който пътувал с ученика си наблизо. Музикантът показвал на ученика си колко трябва да са опънати струните на китара, за да произведат нужния звук и казвал:
„Ако не ги опънеш достатъчно, няма да получиш нужния звук, ако ги опънеш прекалено, струните могат да се скъсат и пак няма да получиш това, което ти трябва.“
Тогава дошло и прозрението на Гаутама. Средния път, златната среда, никога в крайностите.
Буда разбрал,че нито животът в охолство и задоволяване на всички капризи, нито лишенията и аскетизма могат да премахнат страданието.
Истината е в СРЕДНИЯТ ПЪТ.
След години медитация и прозрения, на 35 години Гаутама Сидхарта достигнал до Просветление (Нирвана). Почувствал, че трябва да предаде знанието си на хората. В основата на неговото учение са четирите благородни истини:
- Животът е изпълнен със страдания. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта и смъртта са страдания. Да срещнеш човек, който те мрази, е страдание, да се разделиш с любимия е страдание.
- Желанията са източник на страданията. Живот, изпълнен със страсти и желания, винаги носи страдание, защото това, което желаем, е променливо, непостоянно и подлежи на погибел. Невежеството е причина за желанията. Ние сме невежи по отношение на истинската си природа и на природата на вселената, в която живеем.
- Страданията могат да бъдат прекратени, ако се преодолее тази ненаситност и страст към живота.
- Има път, който води към преодоляване на страданията.
За премахване на страданието се върви по Осмократния Път, който включва:
Правилен възглед
Правилно намерение
Правилна реч
Правилно действие
Правилна прехрана
Правилно усилие
Правилно съзнаване
Правилна концентрация
За западния човек тези възгледи са малко трудно разбираеми. И аз не можех да проумея и приема, че трябва да се премахнем желанията… Но Буда всъщност иска да ни каже, че непрекъснатото желание за неща, които да притежаваш е опит да се запълни някаква празнота в теб, някаква липса. Колкото повече се стремиш да запълниш тази липса, толкова по-празен се чувстваш. Задоволяването на желанието е една илюзия за щастие, което трае твърде кратко – щастлив си само за краткия момент, когато получиш желаното, а после отново искаш друго. И така всяко задоволяване на желанията води до нови желания. Освен това, често когато желаем нещо, ние отричаме сегашния момент. Непрекъснато мислим за миналото или бъдещето, живеем в мечти, спомени, а не забелязваме днешния ден. Тъгуваме за изгубеното минало или се притесняваме за неясното бъдеще и желаем нещо да се появи, което да ни донесе щастие. Но не виждаме, че то е тук при нас – не поглеждаме цветята в парка, слънцето, което ни гали… Не забелязваме и не ценим, а чакаме да дойде утре, когато ще постигнем желаното.
Отпуснете се СЕГА, забравете за момент миналото, не мислете за бъдещето – миналото вече го няма, а бъдещето още не е дошло, но днес е
ТУК И СЕГА.
Порадвайте се на този ден, огледайте се, насладете се на мига. Щастието е винаги тук и сега. Ако подценяваме настоящето, каквото и да получим, никога няма да сме доволни, а щастието винаги ще си бъде някъде далеч в бъдещето. Трябва да разберем, че за да получим това, което искаме, първо трябва да сме доволни от това, което имаме.
Буда казва, че причина за страданието е и нашето невежество за истинската ни природа. Това е така – ние страдаме, защото се идентифицираме с нашите проблеми, чувства, преживявания. А нашата същност е много повече от тях(за това съм писала повече в темата „Кой е Аз ?” ) Проблемите са просто ситуации, чувствата идват и си отиват. Когато осъзнаем истинската си природа и единството си с Всичко, ще достигнем до Просветление, което будистите определят като не-страдание.
Един от пътищата за достигане до истинската ни природа е Медитацията на проникновението на Буда. В нея медитиращият изследва всеки аспект на субективния си опит:
- тялото и неговите усещания
- чувствата
- настроенията и умствените патърни
- мислите
Целта е да се забележи с простото внимание как възникват и утихват телесните усещания, без да се реагира на тях по обикновения полуавтоматичен начин.
Когато се научим да наблюдаваме, без да участваме, патърнът стимул-ракция, лежащ в основата на голяма част от човешкото поведение, може да бъде разрушен.
Малко по малко идва осъзнаването, че човек е свободен да избира как да реагира във всички ситуации, нeзависимо от това кои копчета биват натиснати. Хватката на продължителните навици бива отслабена и заместена от едно ново чувство на освободеност.
Когато се наблюдават неангажиращо възникващите емоции и чувства, потока на мислите, преминаващ през ума, считайки ги за облаци, преминаващи през ясното небе – това изостря усещането за нетрайност и води до знанието, че емоциите са преходни състояния, които идват и си отиват, че дори съзнателният ум на човек е просто един процес.
Осъзнаването, че не съществува скрит субект, който да притежава тези разнообразни усещания, чувства, настроения и идеи и че всичко, което съществува са самите преживявания, представлява преобразуващо проникновение, което води до Просветление.
Винаги ми е било любопитно, че в Будизма няма определени догми, заповеди, които трябва да се спазват, няма нещо като морални норми(макар че в Осмократния път се посочват стъпките, които трябва да се следват по Пътя, но те са насочени по-скоро към самоусъвършенстване и добиване на Мъдрост, а не са като забрана). Спомням си че някъде бях чела за една среща между различни духовни учители и там попитали един Учител-будист:
„А какви са вашите морални норми, нямате ли критерий за добродетел, за вина, наказание, нямате ли нещо като 10-те Божи заповеди?”
Будистът му отговорил, че не е нужно, защото когато човек достигне до своята същност и осъзнае своето единство с Всичко и че другите са Аз, разбира че между него и света няма разлика и ако причинява зло на другите, значи причинява зло на себе си.
Моралът е в нас. Когато човек осъзнае същността си – Богът в него, той има достъп до Мъдростта, той ЗНАЕ кое е правилно.
Учителят в Будизма не казва как да постъпиш, какво да направиш, а създава ситуации, при които ти САМ да достигнеш до отговора. Всъщност всеки човек трябва да извърви САМ своя уникален път, няма определени стъпки и начини. Учителят дава само насоката.
От категория 
Тагове: 
Наистина Будизма ни дава много мъдри съвети но ние съвремените хора не го проумяваме и търсим непрекъснато щастието.Дори и да постигнем това което искаме едва ли ще бъдем щастливи.Ако човек се замисли всеки ден може ни донесе щастие стига да можем да се оттървем от негативизма.
„Ако човек се замисли всеки ден може ни донесе щастие стига да можем да се оттървем от негативизма.“
Така е Милене.Казвам го категорично изхождайки от себе си.Нищо външно не ми е нужно вече(трябваше ми време да го осъзная)за да се радвам и усмихвам от сърце днес.Благодарна съм на всички (гадости),които ми се случиха в живота.Благодарение на тях започна (търсенето),което ме отведе до най-ценното „правото ми на свободен избор“
Така че,кой,каквото си избере………..:))))))))))))))))))
ОСЪЗНАВАНЕТО е моето разковниче!!!
Наистина, до много ценни изводи сте достигнали приятели. Така е – всеки ден може да ни донесе щастие и винаги имаме избор, защото щастието е всъщност вътре в нас. Щастието не е някъде далеч в неясното бъдеще, то е ТУК И СЕГА и когато осъзнаем това, ние започваме да живеем истински.
Благодаря ти, Роси – уж познавах будизма, но научих много ценни неща най-вече за осъзнаването. Сега вече и основата на медитирането ми стана ясна.
Будизмът е много либерална религия ако е приложимо това определение.За разлика от Християнството няма побиване на кол и гонене на демони с кръст и светена вода.Т.е Будизмът е интелигентна,дълбока религия и никой никого вероятно не е убивал и измъчвал в името на Будизма.Другото важно е че смъртта се разглежда като нещо неизменно и завършващо цикъла,нещо което променя човешката съдба ,но като естествено,законно положение без прекален драматизъм. Не е необходимо някой да ни съживява или праща в ада , макар че в известен смисъл като ад се третира нашия живот в самсара.Така или иначе Буда макар и историмческа личност ни е дал вярата че човек е достатъчно голям да се разбере и да стане равен на Бога.Будизмът също насърчава покорството на жената спрямо мъжа ,както и уважението на мъжа към жената, което е основа на добрия пълен с разбиране и всеотдайност съюз.
Да, Пиетро, всъщност дори има спорове относно това дали будизмът изобщо да се нарича религия. Той е по-скоро житейска философия, учение. А го приемам по-скоро така.
Най-характерното е, че в будизма няма върховно божество, пред което всички да се кланят и да слушат. Харесва ми и това, че всеки сам трябва да достигне до истината.
Това, което казваш, че „будизмът също насърчава покорството на жената спрямо мъжа, както и уважението на мъжа към жената“, аз лично не съм го срещала като съм чела за будизма, но не ми звучи добре това – „покорството на жената“.
Аз не приемам това като условие за „добър съюз“ и смятам, че това е едно от нещата, вмъкнато в религиите, което отразява наложено обществено мнение в определени култури.
Доколкото зная почти всички религии и общества от праисторията насам поставят жената на второ място. Буда и Христос не са били жени,нито Мохамед ,нито Моисей нито Александър Македонски и тн.Има няколко изключения които подчертават правилото. Едва ли е разумно да се оспорват фактите.И след като темата е за Будизма ,колко жени са Сангха ,аз поне не се сещам за нито една.
Само в тантра няма дискриминация. В другите учения, дори и в будизма, има. Даже има някои, които на въпроса защо това е така, отговарят, че такова е било времето. Доколкото знам, също и при богомилите май не е имало деление на мъже и жени.Но не знам дали е само заради времето, по-скоро така е било наложено от поповете…Само вижте: „отец, син, че и свети дух! Изцяло мъжки клуб
stormbringer, права си за мъжкия клуб.
Нали, Роси. Всички говорят за „единство“, „oneness“ и дрън дрън, а пък като погледнеш, в ашрамите и манастирите, не само в миналото, а и днес – мъже. Не съм за никакъв вид разделение, на мъже и жени, или каквото и да било.Ще ти кажа нещо интересно: веднъж бях на гости при харе кришна съзнание, няколко дни поред ходих там във връзка с един празник.И какво ми направи впечатление: като се прави киртан, там сядат само мъже. Направили си едни тронове, специални седалки…После като раздаваха храната, не можах да се сдържа и им пуснах един дебел намек…говорехме си с 2 момичета от техните, и аз им викам: „искам да ви попитам, при киртана дали следвате някакви предписания от книгите, дали е строго формулирано кой да води службата,прави ми впечатление, че винаги са мъже…?
Те ми викат: ами, да. Има традиция за това… жените са повече като „красота, украшение, хармонията, и баланса…“
И не щеш ли на другия ден отивам, и какво да видя: седнахме за киртан, и гледам отпред, 2-ма мъже, и 2 жени. Отпърво си казах „случайно“, но не крия, че се зарадвах…все пак са се замислили, не ще да е толкова случайно.И се радвах, че тези „традиционалисти“ се замислиха…А жените ме поздравиха като влизах само те. Нищо не си измислям и не преувеличавам.
stormbringer., много интересно е това, което разказваш. А ти направила нововъведение и си накарала хората там да се замислят защо правят по един и същи начин нещата и дали е необходимо да се спазва тази „традиция“.
Здравейте.
Време е отживелиците на тази тема да се оставят в миналото. Няма мъж няма жена, всеки трябва да заеме полагащото му се място в живота, в зависимост от това какво е изградил от себе си, в зависимост от интелекта, знанията и опита който е натрупал, в зависимост от това дали МОЖЕ ДА НОСИ ОТГОВОРНОСТ за себе си и за хората край него.
Има още нещо което е така характерно за Будизма, както казахме това е либерална религия ,но как мислите се третира убийството в Будизма. Отговорът разбира се е свързан с мотивацията на този ,който извършва действието.Има или поне се говори за случаи в които убиец получава просветление ,защото убивайки един е спасил много други от смърт.Всяко действие бива разглеждано от гледна точка на мотивацията.Причината и следствието са също опорна колона на Будизма макар,че вероятно е използвана от Буда от по-старите текстове.Както и в Християнството така и тука има течения и има различия между Тибетския Будизъм и да речем този който се изповядва В Лаос,Тайланд,Камбоджа.
Томи Томев, напълно съм съгласна с теб!
Да, Пиетро, в будизма има много различни школи и течения и всяка от тях си има своите правила и вярвания. Но не мисля, че убийството се приема. Основна идея в Будизма е за единството. Ние всички сме едно, не съществуват „други“. Ние сме едно цяло, проявяващо се в различни форми. И ако нараниш някого, ти нараняваш себе си.
За убийството: може някои да са го оправдавали, както и християните са оправдавали техните убийства в името на бога.В будизма основния закон е: не убивай и не причинявай страдание.
Здравейте!Аз мисля,че във всяка религия съществуват ограничения и според мен тези ограничения са вмъкнати от хора не от Бог.Има много да се спори за това.Защо има толкова много религии по света?Поздрави на всички!
http://terrafim.wordpress.com/otkrovenia-bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/
И защо евангелието на Юда не е включено в Библията?Кое в нея е истина и кое не е?Роси ,моля те пиши за всички религии,за мюсюлманството, за евреите и какво е характерното за тях ще е интересно.Благодаря!
Нито една религия, в основата си, не е основана на страх.Бог, както и да се нарича при различните религии защитава и пази, той не е някой който си седи на небето и гледа кой ще сгреши и ще го накаже.Десетте Божии заповеди са валидни за всички религии, както и задължението ни да опазим тялото си здраво.
Преди време гледах по телевизията един филм за Юда.Въз основа на множество изследвания там се стигна до извода, че Юда е бил единствения от учениците на Христос, който е бил способен да понесе товара от „предателството“, което така или иначе е трябвало да се случи.Той е бил над другите ученици в това отношение и е трябвало да поеме бремето на непосилния товар.Впоследствие другите, по-точно Павел, не са пожелали да бъдат на по- ниско ниво от Юда.В поредица от такива филми (документални)се разглежда и Мария- Магдалена и всички неща от онзи период, които ни озадачават, както и последващите влияния на Църквата- в качеството й на държавен орган, такава е била тогава.И тогава са създадени повечето от догмите и са класифицирани понятията „добро“ и „зло“ във вида,в който ги познаваме сега.
Наскоро попаднах на едно проучване за религията на народа лакота,което изпратих на приятели и сега го изпращам и тук.Замислих се над много неща относно религиите и душата.
http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/Plains/religion/lakotasoul.html
Надя, Руми, благодаря ви за тези линкове. Прочетох доста интересни неща.
Милена, да, добра идея е това да напиша за всички религии. В Будизма наистина има много мъдрост. Различните медитации, техники за контрол над ума и постигане на душевно равновесие винаги много са ме привличали. Те приемат подсъзнанието като извор на дълбока мъдрост. Будизмът всъщност не е точно религия, а философия.
Много мъдрост има скрита и в Даоизма, Херметизма, които са духовни учения.
С мюсюлманството не съм запозната много, вероятно и там има мъдрост. Една приятелка, която го е изучава, ми е разказвала, че там има почти същите неща като в Християнството, макар казани по друг начин. Общо взето аз вижда едно единство в религиите.
Всъщност смятам, че Бог е един, законите на Вселената са еднакви за всички. Но в религиите на различните нации има втъкани и някои специфични техни вярвания, разбирания, тълкувания…
Роси, няма начин религиите да са различни!Човешката душа е Душа!Аз съм християнка,но съм контактувала с много мюслюмани,особено като трябва да ги изчакам,за да изпълнят задълженията си,а работното ми време изтича,трябва да пускам факс до началството и съм на около 70 км от раб.си място- по стръмни баири.Когато бях студентка двама от моите приятели бяха евреин и арабин (и те си бяха приятели).Обсъждали сме тези неща.Основата е една и съща.Термините са различни.А догмите,създадени впоследствие, са изкуствени неща,породени от политика,от страх,от икономическа реалност,от…от…А това е не религия,а политика!