Даоизмът – Път към хармония

„Без да излизаш от двора –

да познаваш света.

Без да надничаш през прозореца –

да виждаш Небесния път.

Колкото по-надалеч отиваш,

толкова по-малко знаеш“

Лао Дзъ

Даоизмът е духовно учение, философия, чийто корени се крият още в шаманството на древен Китай. Класическият период на даоизма е през 700-220 г. пр. н. е. , а по-късно – около 25-219 г. н. е. прераства в религия.

Основоположник на даоистката философия е Лао Дзъ – древен китайски философ, живял през 6 в. пр. н. е. , съвременник на Конфуций. Лао Дзъ е по-скоро псевдоним, означаващ „Старият мъдрец“ или „Старият младенец“. Истинското му име и Ли Ър, родом от южното царство Чу. Той заема скромна държавна длъжност – библиотекар  в Джоуския архив, но се оттегля от нея, разочарован от политическите интриги. Другата част от живота на Лао Дзъ се е превърнала в легенда и трудно може да се определи кое е реалност и кое истина. Според преданието, Лао Дзъ е бил осенен от просветление, отправил се към западната граница и изчезнал(или се възнесъл и останал безсмъртен). По-късно, през 150 г. н. е. го обожествяват. Преди заминаването си, той продиктувал  на един от пазителите на границата – Уъншъ(известен като първият ученик на Лао Дзъ) трактат от пет хиляди йероглифа. Този трактат става известен като

„Дао Дъ Дзин“ , превеждан най-често като „Пътят и постигането му (дъ)“. „Дао Дъ Дзин“ е първият писмен паметник на даоизма. Знае се със сигурност, че не е писан от един човек. Тази книга е най-превежданата и издавана след Библията. Тя е ценен пътеводител за постигане на  начин на живот в хармония със себе си и света, на живот в единство с природата. За даоизма разбирането на естествения ред на нещата е основополагаща, защото хората могат да живеят в хармония само ако познават принципите на ДАО.

  • Какво е Дао? Хиляди книги са писани за Дао, но думите не могат

да го обхванат . Това, което има име, не е Дао, това, което има форма, не е Дао, то е неназовимо. В „Дао Дъ Дзин“ се казва:

Има нещо в хаоса оформено,

преди Небе и Земя родено

Безмълвно е то.

Безлико е то.

Самостойно и неизменно.

Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо.

Може да е майка на Небето и Земята.

Името му аз незнам

и го кръщавам ДАО – Пътят.

Ако трябва да го нарека с по-силна дума,

бих го нарекъл велико.

Велико ще рече минаващо отвъд.

Отвъдно ще рече далечно.

Далечно – значи завръщащо се.

Дао е източник на всичко съществуващо, първоизточник на живота. То е безименно, невидимо и недостъпно за обикновените възприятия. Дао е безгранично, неизчерпаемо и всички неща съществуват благодарение на него. То е вечната основополагаща реалност. Дао е съществувало преди Небето и Земята. То не може да бъде създадено или да изчезне, защото то винаги е било, е, и ще бъде. Не може да се увеличи или намали, защото няма граници. Дао е вечно и неизменно. То няма начало и край, няма форма, цвят, мирис, не издава звук, безтленно е и не можеш да го пипнеш, да го чуеш, нито видиш. Дао е  вид порядък, макар че далеч не е това, което наричаме ред. Всички неща произлизат от Дао и се връщат в него. Но въпреки, че е източник на всичко съществуващо, то не е Божество или дух. То е безлична, безпристрастна, безименна сила, скрито движеща процесите във Вселената. Най-често Дао се превежда като път, естественият ход на нещата.

Приближи го – няма начало,

проследи го – няма край.

Непознаваемо е, но това си ти,

ако се отпуснеш в битието.

Откриеш ли вечния ред в нещата

ти си в хармония с Пътя.

  • За да си в единство с Природата, за да усетиш Дао, обръщай

внимание на празнотата, слей се с нея. Дао е нищо, от което се ражда всичко. Нищото, празнотата, пустотата, тишината имат основна роля, те са много повече от смисъла,  който ние влагаме  в тези понятия. Всичко съществува благодарение на празнотата. Ние не я забелязваме, но я си помислете – имате къща с мебели, прозорци, врати, техника и вие виждате тях, но щеше ли тя да съществува ако го нямаше празното пространство, което да позволи да я има? Празното пространство между нотите създава музиката. Ако я нямаше пустотата, нямаше да има дължина на звука. Ако я нямаше тишината, нямаше да чуем никой звук. Ако я нямаше нулата, математическите изчисления биха били невъзможни. Празнотата, пустотата, нищото позволяват на всичко да съществува. Празнотата е близко до Дао.

Тридесет спици поддържат главината,

но празнината по средата

прави колелото използваемо.

Омесва се глина, за да стане съд,

но празното вътре

прави съда използваем.

На всяка къща се правят врати и прозорци,

но вътрешната и празнота

е която се ползва за дом.

  • За да си в хармония, за да постигнеш Дао, осъзнай  единството на

противоположностите.yin-yang1 Функционалният принцип, на който е изградена даоистката философия, е принципът на ИН и ЯН. Ин и Ян са двойките противоположности – добро  и зло, красиво и грозно, високо-ниско, мъжко-женско, черно-бяло, горе-долу, положително-отрицателно. Двойките противоположности взаимно се пораждат и така се създава света. Те възникват заедно и не могат едно без друго. Не може да има красиво, ако няма нещо, което да наречем грозно. Не можем да кажем за нещо, че е високо, ако няма друго, което да определим за ниско. Т. е. , за да дадем някаква характеристика на каквото и да било, трябва да има друго, с което да го  сравним. Разликата е само в степента. Противоположностите всъщност са едно и също нещо. Разликата между красивото и грозното, между доброто и злото е дело на човешкото съзнание. Нещата просто са такива, каквито са. Символът Ин-Ян е наполовина черен, наполовина бял. Прилича на две риби, които се гонят една друга.

  • За да си в хармония – просто бъди. Приеми света. Нещата са

такива, каквито трябва да бъдат. Характерно за доаизма е така нареченото у уей, което означава не-действие, не-намеса, без усилие.

Упражнявай бездейственост. Стреми се да не вършиш нищо. Вкуси това,което няма вкус.

Призивът към не-действие често не е разбиран и е тълкуван погрешно като призив към бездействие, ленност. Но това не е така. Всъщност това, което се опитва да ни каже Лао Дзъ е, че когато сме в хармония, всичко се случва от само себе си, без усилие. Тогава се вливаме в естествения ред на Природата и нещата просто се случват. Пътят на у уей е път на приемане, на несъпротива.

Приеми света и ще намериш Пътя.

Пътят е вечно безименен, неизменно недеен,

но няма нищо невъздействано от него.

  • Даото е близко до водата. Водата вечно тече , на всеки носи

полза, на никого не пречи и обитава места, където всеки гледа отвисоко. Затова, за да си като водата – снижи се, за да се издигнеш, отпусни, вместо да стискаш. Пътят на водата е пътят на Дао. Водата се движи  в поток. Така и нашият живот е един поток. Този поток сме ние и същевременно не сме. За да си в хармония, върви по течението, а не греби срещу него.

На света няма нищо по-меко и по-слабо от водата,

но срещу твърдото и здравото, нищо не е по-силно от нея.

Водата няма определен път, няма крайна цел. Потокът започва своя път в планината, достига до океана, после се изпарява от лъчите на слънцето и пак се спуска в планината. Водата е навсякъде едновременно – и на земята, и на небето, и в морето, но не отива никъде, тя просто си тече. Това е пътят – да вървиш и да не знаеш къде отиваш, защото:

Не целта е цел, а Пътят.

  • За да си в хармония, не се обвързвай. Не се обвързвай с желания,

предмети, бъди безпристрастен. Дао е безпристрастна сила. Всички неща му дължат своето раждане, всичко храни, но не се разпорежда с живота им. Върши много неща, но скрито. Всички неща се връщат при него, но Дао не им става господар. Затова, за да владееш света, не трябва да се обвързваш с него, не трябва да го подчиняваш.

Не трябва  да се привързваш прекалено и към хората. Помагай им, посочи им пътя, но бъди безпристрастен, бъди независим от тях, свободен. Привързаността към желанията те държи в плен и не можеш да бъдеш свободен, не можеш да се радваш на това, което имаш. Ако си доволен от това, което имаш – богат си.

Мъдрият желае да не желае,

цени нецененото и се учи да не учи.

  • За да достигнеш до Мъдростта, всеки ден по нещо изхвърляй,

освобождавай съзнанието си от наименования, етикети, убеждения. Мъдрецът е като бебето – без определени представи, очаквания. Той не дава оценки, не критикува, а просто се наслаждава на света. Само през очите на пеленаче, може да си близко до Дао.

Който се учи, всеки ден по нещо прибавя.

Който следва Пътя, всеки ден по нещо изоставя.

  • Не е необходимо да ходиш някъде, за да познанеш Дао, защото то

е в теб. Ти си негово творение. Ако търсиш отговори на въпросите

си, можеш да стигнеш до други Вселени, до други Галактики, но колкото по-далеч отиваш,толкова по-далеч си от Пътя. Не можеш да видиш Дао, ннто можеш да го разбереш, но  можеш да го познаеш като приемеш нещата, като познаеш великото в себе си.150px-DaodeTianzun

Пътят Дао е велик. Небето е велико,

Земята е велика и Човекът също е велик.

Във Вселената има четири велики и Човекът е едно от тях.

И така, за да опознаеш Човека, разбери Земята.

За да опознаеш Земята, разбери Небето.

За да опознаеш Небето, разбери Пътя.

За да опознаеш Пътя, разбери ВЕЛИКОТО В СЕБЕ СИ.

Разбира се, в тази статия не мога да предам цялата мъдрост на

„Дао дъ Дзин“. А и всеки разбира различно книгата  и дори всеки път когато я четете, ще откривате нещо различно, ново. Целта ми е по-скоро да предизвикам интереса ви към това съкровище, в което е събрана Мъдростта на древността.

Мога да ви препоръчам да прочетете и книгата на Д-р Уейн Дайър – „Промени мислите си, промени Живота си. Мъдростта на Дао в действие“. Авторът е изследвал стотици преводи на „Дао Дъ Дзин“ и в продъжение на година е тълкувал и медитирал върху посланията на Лао Дзъ. В резултат на това Уейн Дайър пише 81  отделни есета за всяка отделна глава на трактата. Изписва 480 странци, за да предаде древната мъдрост от малката книжка „Дао дъ дзин“ и своето тълкуване, да посочи как може да се приложи тя в живота на съвременния човек.

А може би ще предпочетете сами да си изградите мнение, свое тълкуване от Първоизточника? Във всеки случай всеки открива различни неща…

Използвана литература:

„Дао дъ Дзин“(Книга за Пътя и постигането) Лао Дзъ

„Пътят“ Лао Дзъ

„Даоизмът“ Ева Уонг

„Даоизмът- Пътят към стремлението“ Алън Уотс

„Философиите на Азия“ Алън Уотс

share button

Можеш да напишеш коментар или да поставиш обратна връзка от твоя сайт.

8 коментара към “Даоизмът – Път към хармония”

  1. елена казва:

    Браво, Роси! Продължавай да ни запознаваш с интересни неща! ;)

  2. Росица Вакъвчиева казва:

    Благодаря Елена. Разбира се, продължавам. :) Има толкова мъдрост в различни древни учения и философии. Всички те са различни пътища, но водят към едно – да опознаем себе си. А като опознаем себе си, познаваме света, защото Вселената е гигантска холограма и във всяка нейна част се съдържа информация за Цялото(в нас също). В тази идея се обединяват и религия и философия и наука. Точно за това ще пиша съвсем скоро. :)

  3. Анита казва:

    Когато за първи път се запознах с даоизма най-голямо впечатление ми направи единството на противоположностите, но го възприех повече като необходимост от противоположностите, за да се постави по-изчерпателен етикет. Сега знам, че те наистина трябва да се гледат в цялост и да избягваме разделянето им, защото можем да се превърнем във фатаници или по-лошо, в камикадзе. Това знание е особено полезно при отношенията с другите – както казва Шакти Гуайен в „Живот чрез светлина“, за да се почувстваме жени, трябва да сме признати от мъжете и ще изчезне нуждата ти от доказване без да се губи енергия (това беше много свободно предадено по смисъл). Много от истините в даоизма открих и в другите религии, но като че ли най-далече от каноните и ограниченията са източните религии и именно те са помогнали на учените след Айнщайн да развият науката на друго ниво. Роси, чакам с нетърпение новата статия.

  4. Ева казва:

    Лао Дзъ е Най-Великият сред Великите.Това не е религия, това е най-дълбоката мъдрост.Мъдрост от хилядолетия,която с нищо не губи смисъла си и до ден днешен.

  5. Чуанг Дзъ казва:

    Супер материал за даоизма:

    http://yoga-meditation.us/samovnushenieto/daoisma-samovnushenieto.pdf

  6. Чуанг Дзъ, добре дошъл тук. Благодаря ти за този материал за даоизма! :)

  7. иван казва:

    според мен эада си в хармониа трябва да се радваш на това което е вичко е в настояштето няма сравнениа сега е всичко сега е цялото да го приемем да бъдем цялостни

  8. Руми казва:

    Роси, статията е повече от прекрасна, както всичко в този блог.
    И понеже сме в раздела „Духовни учения“, се изкушавам да ти задам приятелския въпрос: „Какво мислиш за ценностната система на Христос?“
    Преди време слушах д-р Чирков, който каза, че не е важно да възпитаваме децата в определена религия, а в ценностната система на Христос.
    Това много ми хареса и ме провокира да се поровя и открих, че въпросната система е изложена в гл.5 от „Евангелие на Матея“(Нов Завет). Предварително правя уговорката, че не съм много по свещените книги(трудно ми е да ги тълкувам). Но тук (в така наречената „Реч от планината Синай“), Христос прави тълкувание на 10-те божи заповеди, което много ми допадна. Всъщност тук става дума за вътрешен морал, който ние интуитивно трябва да си изградим, вървейки по пътя на духовното развитие. Моята вътрешна убеденост е, че в Новия Свят няма да има заповеди, закони, контрол, а стигайки до истинската си СЪЩНОСТ, ще се слеем с въпросната ценностна система.
    Това е нещото, което евангелистите наричат „Да се родиш в Христос“(само че там е сляпо следване на Христос)
    А може би точно това е Второто Пришествие на Христос(предсказано от Библията)
    Христос има и друга мисъл, която ще ми е интересно да разтълкуваме: „Бъдете в този свят, но не от този свят“
    И още нещо.Силно впечатление ми направи, когато четох „Автобиография на един йогин“, че на няколко места авторът – Парамаханса Йогананда прави паралел между Будизма и Християнството.

Писане на коментар (Моля, пишете на кирилица!)

Хостингът за сайта се осигурява от СуперХостинг.БГ