януари 21st, 2010 
Росица Вакъвчиева 
В живота ни често има издигане и спад, успех и провал, печалба и загуба, радост и разочарование, болка, страдание, хаос, объркване…несигурност. И колкото и да укрепваме егото си, да развиваме увереността си и личностните си качества, ние пак си оставяме уязвими и зависими от външните обстоятелства, от хора, ситуации и събития.
Но има едно място вътре в нас, дълбоко в нас, където всичко е наред, където сме нeзависими и свободни, място, което е истинската ни същност, място, където сме „у дома си“.
Херман Хесе пише в „Сидхарта“:
„Вътре в теб има едно място на покой, едно СВЕТИЛИЩЕ, където можеш да се оттеглиш по всяко време, за да бъдеш себе си.“
И както казва един от любимите ми автори – Дийпак Чопра:
„Това светилище е простото съзнание за комфорт, което не може да бъде смутено от шумотевицата на събитията. Това място не пази спомена за никакви травми и не съхранява болките. То е душевното пространство, което човек се опитва да намери в медитацията и което по мое мнение е една от най-смислените цели, които човек може да преследва.“
Има много видове медитация, но всеки може да намери тази, която е най-добра за него. Не е необходимо да си тибетски монах или дзен-будист , за да медитираш. Всеки може да медитира и това е най-естественото ни състояние.
Харесва ми медитацията, при която просто седиш отпуснат в тишината и се съсредоточаваш върху дишането си или както се казва в будизма- не точно съсредоточаваш, а се сливаш с дишането си. Обръщаш внимание на всичко, което се случва с теб – като преминаваща мисъл, желание, усещане и т. н. , но нищо не се анализира, оценява, определя.
Не е необходимо да спираш мислите си или да се опитваш да овладееш реакциите си. Умът се овладява най-добре като просто се пусне на свобода. В главата ни постоянно имаме мисли, те си текат постоянно. Умът е като палава маймунка, която скача от клон на клон и ако се опиташ да я укротиш, ще започне да скача още по-бързо. Но в медитацията, когато просто „наблюдаваш“ преминаващите мисли…те утихват, спират и между тях се появява „пролука“.
На много места се казва, че в медитацията не трябва да мислиш за нищо, да спреш мислите си. Наистина е трудно просто да не мислиш за нищо, умът да е празен. Има един съвременен дзен-коан:
„Можеш ли да не мислиш за нищо, без изобщо да мислиш за това?“
Нали ако седиш и си мислиш – „ето не мисля за нищо, умът ми е празен“…това пак е мисъл. Затова не трябва да се опитваш да спреш мислите си и не трябва да мислиш за това, дори да не мислиш, че медитираш. Не бива да придаваш някаква тържественост на медитацията или да очакваш твърде много от нея. Това само ще ти попречи. Просто седиш и наблюдаваш… и оставяш всичко да се случи, да Е. Ако се появи някаква мисъл – „дали го правя правилно“ или пък се появи някаква емоция, да не се впускаш по нея и да я оценяваш, да не се обвиняваш, да не я спираш, а да я наблюдаваш…и тогава тя отлита.
Най-добре е да си представите, че седите и наблюдавате небето – през него преминават птици – голями и малки, кресливи и тихи, минават облачета- бели или черни, буреносни или малки…Но те си летят насам натам, идват и си отиват, а просторът си остава спокоен и чист. Не може да се наруши покоя и равновесието му. Отпуснете се и не мислете дали е правилна стойката ви, освободете се от всякакви ограничения и всякакво желание за контрол. Ако се опитвате да следвате стриктно някаква технология, това само ще ви напряга. Освободете се от всичко и дори не мислете,че сте отпуснати или как трябва да се провежда медитацията, излезте от рамките на ограничаващия ум, който винаги се опитва да даде определение. Когато сте отпуснати, просто ще усетите…
„Каквито и мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не и се отдавайте, не се мъчете да я задъжите или да я затвърдите. Не следвайте мислите си, но не ги и канете – бъдете като окена, вгледан в собствените си вълни…
Каквото и да се случи, просто продължавайте да присъствате.“ из „Тибетска книга за живота и смъртта“ Согиал Ринпоче
Така, когато наблюдавате по този начин как се появяват реакции, мисли, усещания, а после изчезват, достигате до прозрението, че всичко и Е , и Не Е. И че всичко, което се случва в нас е преходно . Реакциите ни се задействат от някакви процеси вътре в нас и реагираме заучено, машинално. Нашето съзнание е обременено от външни влияния, от предварителните ни очаквания и представи, от нагласите ни. Но в медитацията, ние минаваме отвъд това съзнание и достигаме до нашата истинска същност, където сме независими от външния свят. Като погледнем нещата от това състояние, ние разбираме, че можем да реагираме на нещата по нов начин и че всичко, което се случва е своебразна игра, илюзия, временна роля.
В Медитацията ние излизаме от тази роля и достигаме до Духа в нас. Духът в нас никога не може да бъде разклатен от някакво външно събитие. Той е свободен от всички нужди на егото от одобрение, от контрол, от оценка, от определяне. Духът вътре в нас винаги е спокоен – както когато на повърхността на морето има вълнение, но дълбоко на дъното е спокойно и никакви бури не могат да се отразят на покоя.
В медитацията достигаш до усещането, че светът е такъв, какъвто трябва да бъде, че е такъв, какъвто Е. И не е необходимо да се борим с него, да го оценяваме, да се оплакваме, а да го ПРИЕМЕМ. Не е нужно да контролираме света, защото несигурността е част от еволюцията, от промяната. Но можем просто да видим света такъв, какъвто е , без да му лепваме етикети, без да интерпретираме, да го погледнем с чисти очи, без да изкривяваме гледката през призмата на нашето обременено его.
„Настоящето е такова, каквото трябва да бъде. То отразява въздесъщите закони на Природата, които са предизвикали точно тази ваша мисъл и точно тази реакция. Мигът е такъв, какъвто е, защото Вселената е такава, каквато е. Впишете се във Всемирния ред на нещата, бъдете част от него.“ Дийпак Чопра
Мястото, до което достигаме по време на медитация, е единственото място, където можем да намерим покой, където можем да достигнем до Мъдростта, Силата, Любовта, Свободата, Радостта, която е в нас. По време на медитация можем да достигнем до прозрения, до решения, до вдъхновяващи идеи, до покой и равновесие. Защото там сме свободни от всичко, защото там е нашето “ у дома“
За това, когато търсим Силата, която да ни спаси, когато търсим Мъдрост за това как да постъпим, когато търсим Свобода, спокойствие, утеха, сигурност, равновесие, щастие…нека си спомним, че не можем да ги намерим никъде другаде, освен в себе си. А медитацията е начинът, който най-силно ни доближава до нашата същност, до това, което търсим.
И колко истина има в думите от „Цветният воал“ Съмърсет Моъм:
„ Знаете ли скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, нито извън него, а само в собствената си душа.“
От категория 
Тагове: 
Много добра статия. Аз определено не се справям с медитацията. Вероятно, защото очаквам нещо конкретно да се случи и това ме държи напрегната. Освен това не знам, как да се справям с мислите си.
Роси, имам едно питане. От Зеланд нищо не съм чела, а той има доста книги. Можеш ли да ми препоръчаш заглавие? Благодаря!
Здравей Поли. И аз мисля, че очакваш нещо да се случи в медитацията и това ти пречи да се отпуснеш. Не очаквай нищо определено и не се стреми да правиш нещо специално и точно по предписание. Просто се отпускаш и дори не мислиш че медитираш, само „наблюдаваш“ всичко, което се случва – мисли, емоции и усешания, без да даваш определения и оценки. Няма защо да се справяш с мислите си, просто ги пусни, те ще се появяват и ще си отиват…докато позатихнат.
А за книгите на Вадим Зеланд те са поредица от няколко глави:
„Пространство на варианти“
„Шепотът на утринните звезди“
„Напред в миналото“
„Ябълките падат в небето“
„Създател на реалността“
„Форум на сънуващите“
„Практически курс по транссърфинг за 78 дни“
Можеш да си ги изтеглиш онлайн оттук.
Благодаря Роси:)
Благодаря.добра статия.Лек и усмихнат ден от мен::):)
И аз благодаря RUTA77. Радвам се, че ти е харесала статията. И на теб желая много приятни емоции и усмивки.
Небето, безкрайно, синьо с птички и облачета… Усетих как се отпускам, усмихвам се и ми е леко…
да медитирам. Сега и твоята статия, Роси. Съвпадението едва ли е случайно.
Преди десетина дни започнах вечер целенасочено
Поздрави!
Благодаря Кремена! Радвам се, че си започнала да медитираш. Защото наистина метитацията най-много ни доближава до нашата истинска същност, до Божественото в нас.
И аз вярвам, че няма нищо случайно.
Rosi, темата е доста необятна и много може да се пише. Техниките са различни. Могат да се пробват, докато си намериш тази, която ти пасне. Ето в тази статия съм описала как аз медитирам – линк към нея в блога ми-
Важното е да се опитва, докато стане -успех, дано това помогне на някой 
)
http://mi6el.blogspot.com/search/label/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Бих го описала и тук , но е много дълго
Здравей Мишел.
Така е, техниките за медитация са много различни и всеки трябва да намери тази, която му пасва най-добре. А и зависи какво е моментното ни състояние – дали имаме нужда просто от релаксация, от решение на проблем или вземане на решение, от достигане на душевен мир и равновесие и т. н. Едно е сигурно – в медитацията достигаме до Мъдростта, Силата, Любовта, Радостта, Душевния мир…Божественото, което е в нас.
Благодаря ти, че си споделила с нас твоите начини. Сигурна съм, че ще бъде полезно на много хора.
Роси, нормално ли е в началото след като спреш да медитираш, да се чувстваш замаян?
Поли, чела съм,че понякога когато започнат да медитират, хората изпитват замаяност, главоболие и други неприятни усещания, но това отшумява с времето. То е просто отрицателната енергия, която се освобождава в отпуснатото състояние.
На мен примерно ми се е случвало, когато медитирам да усетя световъртеж. Може ви това е защото се съсредоточавам най-вече върху дишането си. Нашата приятелка Рори от форума на селф-хелп(тъй като тя се занимава с различните видове медитация и се е учила под ръководството на учител) ми написа по този въпрос:
„Причината да ти се завива свят е че пренасищаш с енергия и то една определена чакра. За да избегнеш това, дишай докато почувстваш първото леко замайване, или усещане за безтегловност, или като при земетресение – лека дезориентация. Тогава спираш и дишаш нормално.“
Във всеки случай обаче, смятам, че това да се чувстваш леко замаян след медитация е нормално, защото се променя вибрацията ти, преминаваш към друго състояние. Но след известно време, това ще отмине.
Мерси, аз имам проблем с вестибулярния апарат и може и от това да е.
Аз искам да добавя няколко книги, които трябва да прочетете. Първата е на Ошо – в търсене на прекрасното. Втората е на Йонги Ринпоче – радостта да живееш. Доста от казанато в статията ми напомня за втората книга. Не се старайте да правите каквото и да било. Медитацията не е цел, нито процес. Тя е състоянив на съзнанието в покой.
Здравей Илияне и добре дошъл тук.
Благодаря ти за предложените книги. Ще ги потърся да ги прочета. Сигурна съм, че ще са полезни за тези, които се интересуват от медитация.
Доста неща съм научила за медитацията от книгите и много близко усещам начина, който се описва в:
„Тибетска книга за живота и смъртта“ Согиал Ринпоче
„Автобиография на един йогин“ Парамаханса Йогананда
Аз на Ошо имам „За медитацията“, но още не й е дошъл реда.
„Има едно място вътре в нас, дълбоко в нас, където сме „у дома си“.“
Тези думи ме докоснаха силно.
Отначало и аз смятах, че по време на медитация не трябва да мислиш за нищо и поради това се отказах. Впоследствие разбрах, че не е така и сега оставям мислите спокойно да си текат, без да ги спирам. А всъщност дори седенето в тишина или съзерцаването на природата е моят начин за медитация. Мой помощник са и мудрите.
Светли, така е, дори когато просто седиш в тишината или съзерцаваш природата, си е вид медитация и тогава можеш да достигнеш до вътрешното си Аз, до своята същност.
Казваш че твои помощници са мудрите? Какво е това? Мантрите ли имаш предвид?
Не, Роси, мудрите са йога за ръцете.
Вкъщи имаме книгата на Сабрина Меско – „Лечебните мудри“, но и в интернет има полезна информация.
Всъщност благодарение на моята сестра, преди време научихме за мудрите.
Надявам се, че съм била полезна.
Поздрави!
Светли, ето че научих нещо ново. Благодаря!. Ще потърся повече информация за мудрите.
Преди време опитвах да медитирам.
С голямо желание го правех.
Но идва еднин момент в който дишането ми спира, дори като че ли сърцето ми не бие, нямам нужда от въздух, не се задъхвам.
Тогава започвам като че ли да се отделям от тялото си, изплашвам се и правя всичко възможно това да спре.
Обяснете ми, моля.
Маргало, дълбоката медитация забавя сърдечния ритъм и е нормално състоянието, до което достигаш. Много хора се плашат при първите опити да напуснат тялото си, защото имат инстинктивно усещане, че нишката, която свързва душата с него ще се скъса и няма да могат да се върнат. При мен така се стекоха обстоятелствата, че се учих да медитирам с учител, но впоследствие открих и много достъпна и полезна литература по въпроса. От учителката ми съм започнила, че медитацията не е майтап и трябва да се подхожда внимателно и с помощта на по-вещ от теб, защото след определено ниво се борави с енергии, които не се овладяват лесно. За щастие, тази медитация, за която се пише масово в днешно време, е по-скоро дълбока релаксация и не носи рискове за начинаещите.
Благодаря ти LeRu
Маргало, добре дошла сред нас.
Както казва и LeRu, при медитацията е нормално да изпаднеш в подобни състояния, които изглеждат плашещи. Чела съм че дори при някои хора се по време на медитация се появява главоболие или световъртеж, които след време отшумяват. Просто се освобождава натрупаната негативна енергия.
Аз примерно в началото, когато медитирах започвах да усещам световъртеж, усещане, че се въртя силно в кръг, усещане за хаос и липса на равновесие.
Мислила съм си – дали не усещах това, защото така се усещах и емоционално – сякаш губех равновесие и се въртях в кръг…И когато се отпуснех при метидацията, тези усещания са ставали по-силни…
При медитация усещате ли света около себе си примерно шумовете около вас,сърбеж по тялото, схващане на краката, присъствие на човек … Питам, за да се ориентирам, доколко се справям.
Поли, аз лично го усещам. Чувам си какво става около мен, но някак като по-отдалечено.
Поли, чувам всичко, но не го възприемам като дразнител… просто част от съзнанието ми отчита факта, че има някакъв шум. Едно време котаракът ми се възползваше да тършува на „забранени места“, докато медитирам, защото разбра, че каквото и да прави, няма последствия.
Тъй като медитирам рядко и все в случаи, когато енергията ми е объркана и каналите са позапушени, тялото ми се върти и поклаща понякога доста силно, започват да ме сърбят най-вече точки, където и на разумно ниво знам, че има блокаж… сякаш тялото ме подтиква да помогна и на физическо ниво за отпушването, а чесането и лекия масаж са много ефикасни.
Преди началото на всяка медитация се обръщам мислено (може и гласно, разбира се) към Бог/Абсолюта/Вселената… няма значение как ще наречеш онази висша сила… с молба да ме закриля и напътства (ако медитацията не е пасивна, а насочена) и така съм спокойна, че няма да нагазя в дълбоки и опасни води без подкрепа. Успокояващо е.
Мерси за отговорите.
Силата, която може да ни спаси е Кундалини.
Роси, не си спомням дали си споменавала за него, но В.Лермонтов има също много добра и ефективна форма на медитация.Предполагам, че и на теб ще ти хареса.:)
Peter, добре дошъл тук! Можеш ли да ни разкажеш нещо за Кундалини? Ще ми бъде интересно, а предполагам и на читателите.
Кики, не съм писала за В. Лермонтов. Наистина много автори пишат за медитацията и предлагат различни форми. Ще прочета и това, което е писал Лермонтов.
Онази вече бях на лекция на Лама Оле Нидал, той говори за медитацията и правхме заедно с него.
Ако ви е интересно ще ви разкажа.
Роси,
Кундалини е наша вътрешна Майка, която е готова да ни отведе на следващия етап от нашата еволюция.
http://forum.sahajayoga-bg.org/index.php?showtopic=11
http://forum.sahajayoga-bg.org/index.php?showtopic=29
Peter, благодаря ти!
Маргало, разбира се, че ще ни е интересно да разкажеш. Ще е полезно да научим нещо ново.
Кундалини (според индийската традиция)е еволюционната енергия, която „спи“ в основата на гръбначния стълб и в древните текстове често бива изобразявана като навита на кълбо змия. Ще дам един цитат от книгата „Кундалини и чакрите“ на Женевиев Полсън, в който е обяснено на достъпен език:
„Кундалини в превод от санскрит означава „кръгообразна енергия“. Тя е в основата на еволюцията на всеки индивид. Всички ние се раждаме и част от тази енергия е вече приведена в действие. Концентрирането и степента, в която Кундалини може да се активира, определят дали отделният човек е гений, нискоинтелигентен или се намира някъде в средата.
Проблемът се състои не само в използването на тази енергия, но и в освобождаването на неизмеримо големия потенциал на Кундалини, който се намира в основата на гръбнака.
За Кундалини е присъщ усетът за посока. Енергията протича нагоре по гръбначния стълб към върха на главата. По своя път тя носи нови представи за нещата, нови способности и трансцедентални състояния. Както растенията се стремят към светлината, така Кундалини ни води към просветление. В този си стремеж тя отстранява всякакви пречки и предизвиква различни симптоми като необясними заболявания, раздразнителност, загуба на представа за реалността, честа смяна на крайни състояния – депресия или екстаз, загуба на памет, дезориентация и др.“
Събуждането на тази сила може да стане съзнателно и процесът да бъде направляван чрез активна медитация, но много често освобождаването бива предизвикано от различни събития, емоционални преживявания и катаклизми. Както е посочено в схемата от първия линк на Peter, веднъж събудена тя се устремява нагоре по гръбначния стълб и ако не срещне препятствия по пътя си, излиза през теменната чакра и се свързва с божествената енергия. Заредена с нови познания и обогатена от всемирния източник, се връща обратно по предната част на главния енергиен меридиан и отново стига до коренната чакра. Така се осъществява един непрекъснат кръговрат на енергията, който разчиства енергийните блокажи по пътя си и ни отваря за нови прозрения и преживявания.
При работата с неволно освободената Кундалини е много важно да познаваме характера на отделните чакри, коя за какъв аспект от телата ни отговаря, за да можем бързо и лесно да определим според „необяснимите“ физически и емоционални симптоми къде точно е блокирана енергията. От друга страна, когато по време на активна медитация работим с чакрите, е от съществено значение винаги да тръгваме отгоре надолу – от теменната към коренната, за да може предварително да прочистим пътя на тази мощна сила.
И най-важното – ако не се е събудила сама, не тръгвайте да я ръчкате без подготовка, учител, книга с напътствия или каквато и да е помощ от някой, който има представа какво се случва. Кундалини е като ядрен синтез – трябвада се управлява мъдро и вещо.
LeRu, благодаря ти за това, което ни разказваш за Кундалини. Наистина много интересно…
Ъ? От къде сега се появиха тези енергии?
Прилича ми на някоя от онези истории от приказките за скритата кутия със зло нещо вътре, кяото ако бъде отворена и злата сила излезе навън, става много трудно връщането й обратно на мястото
JDeel, ако мога да ти кажа откъде са се появили енергиите, сигурно ще знам и какво е предизвикало Големия взрив и доста физици ще се наспят.
За мен Кундалини е енергийния израз на духовния потенциал, с който се раждаме. Движи ни напред, когато й помагаме и ни създава дискомфорт, когато се опитваме да спираме пътя й нагоре. Няма добра и лоша енергия, има неправилно насочена и зле управлявана.
„При работата с неволно освободената Кундалини…“
Кундалини е интелигентна енергия и не може да бъде събудена „неволно“, а само когато ТЯ прецени, че сме готови за това и имаме чисто желания за Духовност.
LeRu каза:За мен Кундалини е енергийния израз на духовния потенциал, с който се раждаме.
Кундалини е като лента, която записва всичко от нашия живот, както и от предишни животи. Тя влиза в нас, когато сме на 12 седмици в утробата на майка си.
„Неволно“ не означава „случайно“, Peter. Кундалини наистина винаги знае кога е време за следващата крачка, но рядко ни го показва ясно и категорично. Ето например, покрай тази дискусия се усетих, че всички катаклизми, които съпътстват последните ми месеци, се дължат на събудената ми Кундалини, която е преценила, че е време за нова промяна в живота ми. Това е нейното желание, не мое съзнателно търсене, така че точно това е неволно или неосъзнавано освобождаване на еволюционния потенциал.
LeRu, kак разбра, че Кундалини в теб е събудена. Аз не усещам такова нещо в теб.
Peter, бих ти отговорила на въпроса, ако не беше второто изречение. Каквото и да ти кажа за моите вътрешни усещания, ти щом не ги усещаш…
Как разбра какво усещам и какво не?
Не съм. Коментарът ми е саркастичен.
Смирението на духа ми (колкото и рядко да ми се случва) не ми позволява да претендирам, че усещам напълно какво се случва у другите. Всичко, което чувам/виждам/усещам може да бъде плод както на духовното ми начало, така и изкривен поглед на съвършените ми сетива.
Радвам се, че търсиш истината и не се удовлетворяваш с това, което ни заобикаля.
Когато Кундалини премине през всичките чакри и стабилно се установи над Сахасрара, тогава нашето внимание става просветлено и може да се усеща състоянието на всички хора, към които е насочено.
Да постигнеш просветление и да мислиш, че си го достигнал… са две различни неща. По същия начин да усещаш другите и да виждаш собствените си усещания, проектирани върху тях, са част от капана на духовното високомерие, в което много от „просветените“ попадат.
Медитацията е тема, която ми отне години, за да мога поне малко да разбера за какво иде реч…
Роси много хубаво е изложила общите положения при медитация, които всеки ако прочете многобройната литература по въпроса, ще стигне до тях.
Въпросът е – И какво от това?
През дългогодишните си наблюдения установих, че повечето хора стигайки до някаква фаза на релаксация, смятат това за медитация. Вярно подобна практика е благотворна за организма, зарежда с енергия,…но в никакъв случай не е медитация.
Други хора пък влизаха в дълбини медитативни нива, изолираха мислите си и можеха да се разхождат с лъч излъчващ се от третото око не само по Земята, но дори и по други планети… Трети пък в медитация можеха да се връщат назад във времето, да виждат минали животи и събития… Четвърти – използваха медитацията за отваряне на свои чакри и възбуждане на заспали енергии…
Всъщност, какво беше общото между всички тези хора? – Общото беше, че всички те след прекрасните медитации и екзалтацията и удоволствието, което получаваха, на практика си оставаха със своите човешки проблеми, които ги съпътстваха в земното им ежедневие.
Е това никак, ама никак не ми харесва!
Медитиране, медитиране,… а в крайна сметка проблеми с близки (семейство,деца,жена,родители), проблема с работа или пари, здравословен проблем,… или каквото се сетите друго си оставаха „висящи“.
Защо така се получава? Нали човек влиза във „вътрешното си светилище“ (Херман Хесе и Дийпак Чопра), а получава само ВРЕМЕННО решение на проблемите,… което прилича по-скоро на БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА, в която живеем (според мен!). Кое е сбърканото…?
Чудя се дали има смисъл да продължавам ?!?
Като се замисля мога да употреба голямо количество енергия, за да изложа едно непопулярно виждане за медитацията, а в същото време може да си отнеса доволно количество критика от засегнати „медитиращи“…
Мисля си, че … всъщност дори и да не се задълбочи подобна дискусия и нещата да си останат така, нека настоящето мнение да послужи като една СЕРИОЗНА тема за размисъл за онези, които медитират или за тези, които се канят да се занимават с медитация..
Търсете реалните ползи и приложения от медитацията, а не временният релакс и бягство от ежедневието,… което също не е малко, но на мен определено не ми е достатъчно!
Поздрави.
Моя опит с медитацията е точно обратното на това. Не го казвам в никакъв случай за да споря или критикувам, само искам да споделя.
Никола, тия хора за които казваш, че медитират и си остават там, където са, с проблемите си – мисля, че са имали погрешна мотивация.
Медитацията не е цел и не е средство за нещо друго. Тя е сама по себе си средството и целта.Не се прави за резултат. Разбира се, неминуемо ще има резултат от нея, като естествена последица. Но ако медитираш с нагласата: медитирам за да си реша проблема с……. нищо не става.
Медитацията не е нещо встрани от живота.Не е бягство, макар че може да бъде и това. Ако е така, кое не е бягство: да четеш, да гледаш телевизия, филм, да седнеш с приятел в заведение…алкохола който пиеш не е ли бягство? Живота си е живот и медитацията не е нещо встрани от него.
Аз не я правя за нещо. Медитирам, защото ми е приятно и интересно. При мене действа там, където имам нужда. Но, пак казвам, не медитацията ще ти реши проблемите: ТИ ще си ги решиш.А медитацията ти помага /поне на мен/.
Никола, съгласна съм, че само медитацията не решава проблемите. По-скоро ти помага да ги погледнеш „отгоре“, да усетиш, че те са нещо преходно и че всъщност не са проблеми. За мен медитацията е едно уединение, при което съм във връзка с нещо свято, своето Висше Аз, Божественото.
Но както казва stormbringer, медитацията не е цел или средство за постигане на нещо.
Аз и друг път съм писала, че не можем да направим промяна в живота си ако правим по 10 мин. на ден утвърждения, визуализация, медитация, релаксация и т. н, но след това скочим и продължим да живеем както преди.
За да се промени нещо, трябва да променим мисленето си, отношението си, нагласата, навиците си.
Аз приемам медитацията като нещо свещено, но все пак за мен е странно как някои тибетски монаси се отдават постоянно на медитации, усамотяват се в планината и посещават целия си живот единствено и само на целта да постигнат Просветление. Това наистина изглежда като бягство от действителността, макар че въпросът коя е истинската реалност е спорен…
Роси, това е думата:свещена.
За монасите, които по цял ден медитират в манастирите – такива са били времената и традицията на изток. Не че сега ги няма тия по манастири и ашрами… но сега е друго времето. Сега всеки от своето място, тук, в реала, на пазара, сред тнджерите и тиганите, както казва Джуал Кхул, ще работи за своето осъзнаване и просветление.
А дали е бягство…има и такива…чувала съм, че човек, прекарал 2 години в манастир в планината, като отиде в града, не може да се приспособи.Но ако погледнем живота на великите учители, например като Йогананда, Свами Рама,Инаят Хан…те не бягат, те са и в ашрама, и в света. Те съчетават и двете…в света, но не от него /усмивка/
stormbringer, къде видя в коментара ми, че твърдя за медитиращите, че остават там където са? Не забеляза ли края в мнението ми, където казвам, че общоприетата медитация има роля и постига НЕ МАЛКО,… „но на мен определено не ми е достатъчно“ това? Целта на мнението ми беше единствено споделяне на лични наблюдения и предизвикване тема за размисъл,… а ако има единомислие в тази насока, то темата може да се задълбочи и да се развие.Това е!
Друго…И ти и Роси казвате, че „медитацията не е ЦЕЛ!“ – Точно така! Аз твърдя същото. Целта на човешкият живот е усъвършенстване (учене) в „училището“ Земя. Целият земен живот се върти около тази Цел… И семейство, и деца, и приятели, и работа, и всички взаимоотношения, в които влиза човек са подчинени и се въртят около тази ЦЕЛ. Това е СМИСЪЛА на съществуването ни, независимо дали го осъзнаваме или не.
Как се „учим“? – Просто е… Вселенските Принципи, Закони и Правила създават условията. На базата на тях човек работи върху ДОБРОДЕТЕЛИТЕ – Разумност,Вяра,Воля,Търпение,Смирение,Честност,Чистота,Почтеност,Благородство… Всички духовни школи, религии и светски морални норми все около подобни неща се въртят. Защо ли ?
Със съзнателната си работа върху Добродетелите, човек развива своите положителни КАЧЕСТВА, като става – по-мъдър, по-интуитивен, по-трудолюбив, по-хармоничен, по-милосърден, по-справедлив, по-целомъдрен, по-добродушен, по-състрадателен и любвеобилен…
В този ред на мисли не мога да се съглася като твърдите, че „медитацията не е средство“. Напротив, тя е едно доста добро СРЕДСТВО за постигане на Целта на земното ни съществуване – усъвършенстването! Има и други средства, но това вече е и друга тема.
Накрая – значи тук стои въпроса, как можем да използваме най-ефикасно и разумно това средство (медитацията!), за да постигнем по-трайно (подчертавам трайно!) и бързо израстване. С постигане вече на духовна зрялост проблемите, които съпътстват човек ще се разрешават и ще отпадат от самосебе си. Да! – това е ключовият въпрос, по който аз просто дадох тема за размисъл. Всеки вече има свободен избор да си мисли или задълбочава в тази насока или да върви по някакви удобни за него пътища на развитие, които го удовлетворяват за момента.
Всичко е – въпрос на избор!
Поздрави.
п.п.Въпросите са ми реторични и не бих влизал в допълнителни спорове или уточнения, с изключение ако не се говори нещо по същество за Медитацията и не си споделяме личен опит.
Здравеите на всички.
ще хване пътя, и ще си замине 
На последък доста странни неща започнаха да ми се случват по време на мед,а аз несъм много компетентен в тази област.За това реших да пиша тук,ако може някои да ми обясни:)
Първото е,че понякога губя всякаква представа за време.Всичко ми се струва,че е както обикновенно(неса минали повече от 15 мин)акато погледна часовника са час и половина???
И второто което наи-много ме притеснява,е че изпитвам някакво чувство
все едно се отделям от тялото си.Имам някакво странно усещане за спокоиство,а в същото време изпитвам страх и паника.Когато се появи това чувство на отделяне жинаги прекратявам мед,защото сякъш ако остана още няколко секунди така душатами(или съзнание незнам)
Някои можели да ми обясни защо се получава така,и имали от какво да се притеснявам..
Здравей, Беки. Напълно нормално е и няма нищо страшно, и аз имам тези усещания.За време – имам чувството, че са минали 10-15 мин. а са минали 40. За усещането, че се отделяш от тялото – при мене е точно същото.И точно същия страх го имах и аз: едва ли не че душата ми напуска тялото, и НЕ ЗНАМ какво ще последва, дали ще мога да се върна, дали няма да е физическа смърт.Не знам кога и как медитираш, но добре е да го правиш през деня и в седнало положение, а не легнал и вечер преди заспиване.Страха е от неизвестното и от това, че си мислиш, че не можеш да го контролираш /усещането/. Ако мислиш, че можеш да го контролираш, няма да те е страх.
Мен и досега ме е страх от това „напускане на тялото“, затова не медитирам легнала и вечер. Трябва да намериш за себе си форма и начин за медитация, при които няма страх, учителите казват, че ако през време на медитация се появяват неприятни усещания, тази медитация не е подходяща за нас. При мен по едно време се появяваха някакви силни енергии, които се движеха хаотично насам-натам из тялото и не можех да ги контролирам. Не страх, ами направо си изкарах акъла…но в момента, в който реших, че мога да го контролирам, страха изчезна.
Ето един сайт, който може да подпомогне вашата медитация,… каквато и разновидност да е тя.
http://www.donothingfor2minutes.com/
Има картина – море и хубав изгрев, озвучени по подходящ начин. Две минути са необходими, през които трябва да ги гледате без да движите мишката!
Ако придвижите мишката двете минути започват да текат от начало.
Никола, благодаря ти за този линк.
далго време медитирам или по скоро опитвам искам да энам правелно ли е ако практиката ми е просто концентациа върху даден обект имам чуството че когато вниманието ми е концентрирано съэнателно върхо нешто беэ да го аналиэирам а просто концентрирам няма приток на мисли може ли това да е медитациа просто концентрациа
Здравей Иване и добре дошъл тук! Концентрацията е духовно упражнение, което те кара да бъдеш тук и сега, в настоящия момент, а това че се съсредоточаваш върху нещо напълно без да анализираш те кара да се отделиш от ума си и неговите определения, епитети, оценки, и да се доближиш до истинското си АЗ.
Медитацията е и вид концентрация, защото обикновено се конценрираме върху дишането си или върху даден въпрос без да се опитваме да анализираме. Концентрацията и медитацията са тясно свързани.
mn blagodarq
samo edno nerazbiram na posledak spq mn malko daje se sluchva taka da se bodq po nqkolko puti i pak da zaspivam dali ne e ot meditaciqta ili e nqkakav psihicheski problem
Иване, аз не мисля, че е от медитацията. Събуждането нощем може да се дължи на различни неща, в това число и на напрежение, стрес, неспокойствие…
Пиши обаче на кирилица!
да иэвиняваи Роси
„Пиши обаче на кирилица!“ Не само това. Добре би било да пишеш и на правилен български! И за това едва ли медитацията и концентрацията биха ти помогнали…
Здравейте, много материали съм изчела за медитацията. За съжаление живея в малък град, където не се провеждат никакви курсове. Единствената информация, която мога да получа е от интернет и книги. Интересувам се от “ Методът Силва“, дали някой е посещавал курсове и какви са му впечатленията.
Здравейте!
Направих си профил във facebook + една страничка, където конкретно ще се обсъждат САМО ОПАСНОСТИТЕ, които могат да забавят драстично човек, който следва съзнателно своят Път на развитие и усъвършенстване.
Разбираемо е, че коментарите ще са по-специализирани е ще касаят хора с вече натрупат опит. Това значи, че не на всички ще е интересна, но който иска може да прочита по нещо там и да ползва материалите като теми за размисъл.
Конкретно за темата медитация съм написал бележка „за проблема с медитацията…“, която в голяма степен се припокрива и с мненията ми тук.
По-синтезирано изложените на спънките при медитацията може да се прочете от тук –
http://www.facebook.com/notes/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D1%81-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/10150305763825930