юни 16th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
В христянството смирението е основната добродетел и най-важното средство, което може да ни отведе до Мъдростта. Нещо повече – там се говори за кроткост и любов към враговете като за нещо възвишено, към което трябва да се стремим. В Църковните предания срещаме многобройни истории за мъченици, които смирено понасяли хули, клевети, изтезания и т. н., молели се за враговете си и ги приемали като благодетели.
Исус призовава към смирение с думите:
„Ако те ударят по едната буза, обърни другата!“
Но докато обръщението – „Нека бъде волята ти, Господи“ в молитвите, сме склонни да приемем, то към поученията за любов към враговете и тези, които ни нараняват, изпитваме съпротива.
Как бихме могли да обичаме тези, които ни тъпчат, подиграват се с нас или дори измъчват физически? Бихме ли могли да обичаме убийците, престъпниците, които се гаврят с деца?
И как, когато са ни ударили една страна и ние изпитваме омраза и желание за отмъщение, да обърнем и другата?
Това ли би искал Бог? Това не е ли жалко примирение, липса на воля, малодушие, страх, мазохизъм?
Разбира се, в посланията на Библията има много Мъдрост и тя съвсем не е това, което си представяме при смирението. Проблемът идва от погрешното тълкуване на посланията и акцентирането върху подчинението и кроткостта(може би необходимо за властващите).
Тези послания са символични и не бива да се приемат буквално. По принцип всяко едно духовно учение се предава чрез притчи и смисълът се крие в дълбок символизъм. Техните идеи са отвъд обикновеното разбиране.
Плесницата примерно символизира оскърбление, морално посегателство. И ако някой ти „удари плесница“, значи ти посочва твой недостатък или уязвимост, област, върху която трябва да работиш.
Смисълът на обръщането на другата буза е, че ако някой ти посочи твой недостатък или слаба страна, то трябва да си му благодарен и да го попиташ какво още вижда в теб. Защото хората около нас са огледало на вътрешния ни свят.
Смирението не е примирение, не е съгласие с насилието, не е пасивност и малодушие. То не означава да не правиш нищо.
Смирението е да видиш истината такава, каквато е и да я приемеш.
Смирението е ПРИЕМАНЕ.
Да се научиш да приемаш, означава да достигнеш до Мъдростта.
Каква е разликата между приемане(смирение) и примирение?
Да се примириш, е да виждаш положението като безнадеждно. Смяташ, че нищо повече не може да се направи, че си обречен и едва ли не наказан от съдбата. Да се примириш с дадена ситуация означава да се предадеш, да се откажеш да действаш, защото не виждаш смисъл.
- Да приемеш, е да видиш ситуацията такава, каквато е и откриеш възможността в нея. Да приемеш, значи да си гъвкав и вместо да робуваш на обстоятелствата, да ги използваш.
Да се примириш, е да се самосъжаляваш и да останеш жертва. Собствените ти чувства се обръщат срещу теб. Виждаш в околните и съдбата причината за твоето страдание и отказваш да поемеш отговорност. Непрекъснато окайваш съдбата си и недоволстваш. Страхуваш се от враговете си и се чувстваш слаб и безсилен, жалък.
- Да приемеш, е да си възвърнеш силата и да действаш от тази позиция. Поемаш отговорност за своето отношение и превръщаш страданието в триумф. Виждаш ползата и от враговете си – понякога те могат да ти помогнат повече да израстнеш, отколкото приятелите. Хората, които ни нараняват, са наши учители. Когато приемаш другите, се издигаш над обстоятелствата.
Да се примириш, е да се съпротивляваш на възможностите за развитие и израстване. Когато се примириш, ти си в застой.
- Да приемеш, е да се кажеш „Да“ на всяка възможност в живота ти. Приемането на себе си и живота, такъв, какъвто е, ти дава възможност да го промениш.
Да се примириш е когато се подчиниш и да влезеш в изпълнителска роля, като в същото време изпитваш гняв, неудовлетворение, омраза, чувство за вина и малоценност. Да се примириш означава, че се чувстваш принуден и притиснат, без никакъв избор и имаш усещането, че ти се налага да приемеш чужда воля.
- Да приемеш, означава да изживееш негативните чувства и да се освободиш от тях. Приемаш ситуацията напълно, но не защото си принуден, а защото смяташ, че това е най-доброто за теб.
Примирението те изпълва с вътрешни конфликти. Изпълненин си с недоверие, апатия, нямаш енергия и желание за живот.
- Приемането носи хармония и душевен мир. То ти носи усещане, че Вселената се грижи за теб и че всичко става за твое най-голямо добро. Приемането е висша форма на доверие в Света, в себе си и доброто. Приемането те кара да се радваш на всеки миг от живота си и да извлечеш полза и от най тежката ситуация.
Споделете вашето мнение за смирението и кроткостта, на което ни учи християнството. Как го приемате, усещате ли съпротива?
Мислите ли, че смирението е малодушие, слабост и липса на гордост или че е в основата на Мъдростта?
Какво е за вас смирение, приемане и примирение? Има ли разлика?
А вие умеете ли да приемате света и себе си и какво ви носи това? Ще е много интересно и полезно да споделите вашата гледна точка.
От категория 
Тагове: 
Роси, права си, че много от нещата в Библията – и в другите духовни послания – не могат да се възприемат буквално. Като думите на Христос, например, с които ни съветва, ако ръката или окото ни съблазняват, да се отървем от тях. Е, не познавам хора, които да го правят.
Темата е интересна и защото внася яснота по въпроса за овчедушието и малодушието като резултат от негативно отношение към нас.
Аз лично много съм мислил по въпроса какво означава да бъдеш кротък. И мога да споделя, че то отговаря на описаното от теб поведение на приемащия човек. Бих допълнил само, че Вселената е хармонична, съвършенна и в порядък и без нашата намеса. Дори често нашата намеса създава безпорядък. За мен лично да бъдеш кротък означава това – да се доверяваш на Висшия вселенски Разум за всяка подробност и всеки детайл в живота си и да не хабиш енергия да се съпротивяваш на нещата, които не разбираш… Смирението е това – да си готов да слушаш, да разбираш и да коментираш другото мнение и поведение дори когато не го разбираш, защото и то носи своя смисъл…
Темата е полезна
Приемайте – и след това предприемайте.
Миро, благодаря ти за този коментар. И аз като теб смятам, че да си приемащ, означава да вярваш, да се довериш и да не се съпротивляваш на живота, а да се радваш на всеки момент, на всяка възможност. И да – да изслушваш другите и да проявяваш търпимост към чуждото мнение, да се съсредоточаваш върху ползите от всяко събитие или човек, а не върху негативното.
Здравей echo105 и добре дошъл тук. Можеш ли да обясниш по-подробно какво имаш предвид с думите – „Приемайте – и след това предприемайте.“ Аз го разбирам, че когато искаме да променим нещо или да предприемем дадено действие, преди това трябва да го приемем напълно такова, каквото е. Това ли имаш предвид?
Както винаги хубаво за това върху какво да работиш в/у себе си.Да се чувстваш с достойнство и смирен.
Въпроса е дали ако реално ти ударят шамар, ще си обърнеш и другата буза? И дали това е правилно?…Защото явно няма да му „простиш“. Ще го трупаш в себе си, може би ще си въобразяваш, че си над това, но не си. Много често го наблюдавам при хората: мълчат си от страх, дори си въобразяват, че са простили, а всъщност го стаяват в себе си…В този ред на мисли някой беше казал, че не е страшен врага, който застава срещу тебе. Страшен е тоя, който идва зад гърба ти…
От това ме е страх. Страх ме е от ония, които не излизат срещу тебе директно…те никога няма да ти кажат нищо, ще вършат зад гърба ти пъкленото си дело и ще се готвят да те ударят в гръб, а ти, няма и да подозиращ нищо, докато не получиш ножа в гърба…
Тогава не може и да се защитиш. Тогава агонизираш, умираш. За прощаването и приемането… Баща ми казваше „да го разбереш“. Аз не мога да им простя, защото не ги разбирам. А Петър Дънов казва: простил си на човека, когато го срещнеш и не ти е неприятно. Ако ти е неприятно, не си му простил.А пък че това са уроци – да, уроци са.
Та плесницата не ме плаши – образно казано той ще ме удари, аз ще го ударя, след това ще си простим и ще се сдобриме. Но от тия дето действат зад гърба…от тях ме е страх.
Аз си мисля – каква е била причината Библията и другите да са написани толкова нееднозначно? Глупавото е, че подобно разбиране по различни начини е довело до прекалено много размирици, и продължава да го прави. Такова нещо просто разделя хората и те се карат помежду си за идеология. И когато го правят, това означава че те не само не разбират другия – не разбират себе си.
Има един модел на Elisabeth Kübler-Ross, наричан още „Five stages of grief“ (за тези, които не са го чували). Това са 5 етапа на мъката – 5 етапа, през които преминава човек, когато изпитва мъка, трудност.
1. Отказ – „Не, това не може да се случи на мен“
2. Гняв – „Защо аз, не е честно?!“
3. Договаряне (с Господ) – „Ако направя това, ще премахнеш ли мъката ми?“
4. Депресия
5. ПРИЕМАНЕ
Не е толкова просто да се каже „Така трябва, така не трябва“. Хората не обръщаме внимание на приказките, а на емоциите. Те имат свои собствени правила, които когато разберем как действат в самите нас, тогава можем да ги контролираме.
Здравейте.
Смирение и примирение.
Първото е, поемане на отговорност за всичко което ни се случва, и приемане на СВОБОДАТА ,която получаваме.
А второто е, бягство от отговорност и търсене на вина за случващото ни се, извън себе си.
Подкрепям думите на Миро МИТЕВ – „Темата е полезна“. Може да се пише много по тази тема, но аз мисля, че Росица ни е поднесла същината и, останалото са коментарии, които също са много полезни.
Да Роси, когато приемаме прeскачаме останалите етапи, които JDeel вече е написал. Така може да действаме трезво без лошите емоции породени от първите 4 етапа.
А и приказката може да е алегория на плесниците, които ни поднася живота.
Сещам се за народната приказка „Лоша друма не се забравя“ и по-точно за думите на мечката към дърваря: „Видиш ли, добри ми стари приятелю, че раната зарасна и аз забравих за нея, но оная дума, дето ми каза тогава,няма да забравя, докато съм жива. От мен да знаеш: дълбока рана заздравява, а лоша дума не се забравя“.
На нас, хората, ни е трудно да разберем чуждата позиция, мнението и поведението на другия, и затова хабим много психическа енергия, когато не разбираме. Тук се включват други защитни механизми. Същото се случва и когато ни засегнат. По-лесно ли е да забравиш ударите и от двете си страни, отколкото разногласието, обидата и негатива от другия?
Повечето от нас не са свикнали да слушат мнението на другия, да вникват в него и още по-малко да разчитат подбудите.
Томи, съгласен съм с теб, че Роси добре е разнищила същината на приемането и че смирението е поемане на отговорност. Това може да прави емоционално и духовно зрелия човек, който е готов да обърне и другата си страна. Това е смирение. Не всеки е стигнал до него, не всеки е готов за него и го приема…
Think positive.Не се занимавай със злото. Не му ставай проводник и приемник. Ако го срещнеш – бягай. Ако ти се изпречи гледай да го заобиколиш. Да го елиминираш, да го игнорираш. Не нападай, но ако те нападнат се защитавай.
„Опитах се да променя обстоятелствата, и като не можах, промених себе си.“
Чела съм по книгите, че това е най-трудния урок: да простиш на врага си.Когато (и ако) се научим на това, ние де факто нямаме врагове – враг е този когото мразиш. Не може да стане насила, трябва да се извърви пътя дотам…
stormbringer, ако реално ти ударят шамар, нормална импулсивна реакция е и ти да удариш. Наистина зависи и от човека, които те удря и от ситуацията, но определено ще ти е трудно в гнева си да обърнеш и другата си страна.
Права си за това, че тайният враг е най-коварен. Но знаеш ли, няма как да се опазиш от тях и да ги контролираш. Дори колкото повече се опитваш да дебнеш дали някой ти крои нещо зад гърба, толкова повече отдаваш силата си и робуваш на страховете си. Затова най-добрата защита е когато изградиш повече доверие в себе си и си казваш,
– че каквото и да се случи, ще се справиш. Всяко нещо, което ни се случва има смисъл и помага за израстването ни.
– че никой и нищо не може да ти отнеме това, което по право е твое.
– че никой и нищо не може да навлезе в живота ти без да си го поканила с мислите си.
Във втория си коментар казваш, че най-трудния момент е да простиш на врага си. Да, така е. Тук, в тази статия Какво е да простиш истински? съм писала за това.
Но прошката е за самия теб, защото когато прощаваш, ти се освобожаваш от негатичните емоции и от образа си на жертва. Когато простиш, си свободен от миналото.
JDeel, да, и аз съм се питала защо ли в различните духовни учения посланията да са написани толкова нееднозначно… Винаги Мъдростта е скрита в символи и се приема по различен начин. Може би, според своето ниво на осъзнатост, всеки вижда различни аспекти от посланията. Може би пък точно това е целта – когато човек е готов, тогава истината да му се разкрие…
Както е написано в Кибалион:„Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на разбирането.“
Тези етапи за преживяване на болката са нормалния процес, през които преминаваме. Не можем, когато изживяваме драматични събития, просто да приемем. Естествено, ще трябва да преминем през етапи на освобождавне.
Но когато сме осъзнати, наблюдаваме чувствата си и ги освобождаване, преминаването през тези етапи може да се ускори.
Здравей Томи. Да, смирение и примирение на пръв поглед изглеждат съвсем близки, но всъщност коренно се различават. Едно от тези основни различия е, както казваш – отговорността.
echo105, да, тази история с плесницата може да символизира не само обиди, морално посгателство от другите над нас, но и „плесниците“, които ни удря живота. А когато приемем животът си, приемем ситуациите, в които понякога се оказваме, тогава можем да променим съдбата си. Не да се борим със света и околните, а да сме гъвкави и от всяка ситуация да извличаме ползите.
Миро, съгласна съм с поуката от приказката за Дърваря и мечката, че лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
В случая на посланието на Исус обаче, плесницата символизира и обидата. Защото понякога тези, които ни нараняват, ни помагат да видим кои са слабите ни места, къде сме уязвими, какви са задръжките ни, какво трябва да променим. Погледнат така, „ударът“ може да се окаже полезен. Дори трябва да сме благодарни на своите „мъченици“, които са отразили нашата вътрешност и са ни помогнали да се променим.
Няма еднозначна мъдрост, има едностранчив поглед. Колкото повече разширяваме мирогледа си, толкова повече тълкувания на едно простичко изречение можем да намерим и толкова повече нови значения можем да открием в него. Не думите менят значението си, а ние сменяме гледната си точка.
Плесницата е едн от най-често дискутираните и оспорвани библейски послания. Всеки си има собствено обяснение и приемане или отвхвърляне на значението му. За мен смисълът му е – „аз съм достатъчно силен за да понеса още една плесница, ако ти имаш нужда да ми я нанесеш“. Има голяма разлика между обръщането на другата буза с покорство и примирение със съдбата и обръщането със силата на разбиращия човек, че неговата болка ще донесе урок на „врага“. Вторият обикновено не получава друг шамар, защото силата му помага на „врага“ да опознае слабостта си.
Изводът от приказката за дърваря и мечката ми „дрънчи“ още от дете, когато я четох за първи път. Толкова буквално сме се хванали за „обидните“ думи на дърваря, че изобщо не виждаме комплексите на мечката. Факт е, че устата й е миришела и на човекът му е било трудно да я целуне. И изобщо не е искал да я обиди (поне никъде в приказката не става ясно за подобно намерение). Кой, ако не най-добрият ти приятел, да ти каже, когато ти мирише устата? И ако си достатъчно добър приятел, ти самият, ще вземеш да си измиеш зъбите, вместо да го удряш на честолюбие. Не е ли всъщност един егоистичен акт да изискваме от приятелите си да търпят вонята ни (в пряк и преносен смисъл)за да запазим илюзията за собственото си съвършенство? Друг е въпросът, че в живота приказката задължително има продължение, в което мечката ще срещне някой, който е по-миризлив от устата й и ще разбере от първа ръка какво всъщност е искала от приятеля си.
Роси, благодаря за коментарите. В такъв случай елемент от смирението ли е подготовката за удара (щом знаеш, че не е случаен или е полезен)? Тоест мога ли още сега да бъда готов, ако някой ме удари – без значение образно или действително?
Кога започва приемането? Знаем, че обстоятелствата (ударите) не ни изграждат, а ни разкриват. Аз например не разчитам тепърва да мисля какво ще правя, когато ситуацията се прояви. Как ще реагирам на удара зависи от моята подготовка, осъзнаване и действително изработено досега смирение. А смирението се изгражда не с примирение, както ти, Роси, казваш, а с по-висше разбиране и вникване в проявите на Живота.
Благодаря, LeRu, за коментара!
LeRu, с този коментар за мечката и дърваря, ме накара да се замисля. Наистина тези, които се осмеляват да ни посочат грешките и недостъците, са истинските ни приятели. Приятел е не този, който само те потупва по рамото и ти казва „браво“, а този, който ще ти помогне да видиш пропуските си и да се развиваш. Аз имам доста приятели, но най-много са ми помогнали тези, които смело да ми посочвали грешките(макар в началото да съм се нацупвала
)
Миро, незнам дали можеш да бъдеш готов за всяка ситуация. Нормално понякога човек да реагира спонтанно. Но е важно да се осъзнаеш и да видиш възможността, а не само негативното.
Здравей Миро.
Ти казваш:
Смирение. Не всеки е стигнал до него, не всеки е готов за него и го приема.
Понятието не всеки все повече ще намалява тежестта си. Идва 2012 година. Годината на осезаем скок в ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.
Нали за това са множеството книги, нали за това са духовните практики от сега и от древността, нали за това Росица е направила този сайт, и ние споделяме в него нашият опит и познания за ПЪТЯ, за да ставаме все повече и повече. Докато трансформираме мисълта в действие.
Томи, без да се ангажираме с периоди и срокове, мислиш ли, че смирението и приемането ще бъдат част от ценностната система на бъдещия Човек? Аз вярвам!
Миро,
не само мисля, аз знам, че това ще е част от човешката същност.
Бъдещия човек няма да иска да причинява страдание. Той няма да изпитва нужда или желание да ти удари шамар под някаква форма. И ти съответно, няма да ти се налага да мислиш как да реагираш на шамара. Но за да го има в бъдещето, трябва да се изработи тук, сега.
Здравей stormbringer.
Ами хайде да го изработим. За да се случи това, трябва колкото се може повече хора да достигат до тези знания. Преди време писах за моята идея по този въпрос,но все още …
stormbringer, шамарът е по-нужен на този, който го получава, а не на онзи, който го дава. Затова и повечето хора не могат да мръднат от втория етап на мъката, за който спомена JDeel.
ПРИМИРЕНИЕ е: „Аз съм такъв/а/…“ – или човек тръгва надолу, в отрицателната гама на чувства и мисли, или напомпва още повече егото си. Да, може реално да има основания за високо или ниско мнение за себе си. Това зависи от начина на възпитание, въздействието на околните и обстоятелствата върху човешката психика и емоционалност. Но това си е външно влияние и е свързано с „Какво ще кажат хората“, дори и при реални доказателства за високо и/или/ ниско самочувствие. Действието е отвън навътре. И не предполага и не води до желание за самоактуализа-ция, саморазвитие. Стимулите са външни и съответно зависят от други хора и обстоятелствата.
), дори и на непозната за тях област и дейност!Защото това, което вършат е отвътре и няма как да го спрат. То е естественият източник за саморазвитие във всеки житейски аспект. „))
СМИРЕНИЕ е, когато идва отвътре навън :“Да, аз съм с тези и тези заложби, ресурси, характерови и темпераментови особености, емоционален капацитет. Но знам, че мога и Искам! да се развивам. Че обстоятелствата и срещите с различни хора, различните житейски моменти са подтик да го правя, да се развива в емоционално и психическо отношение, натрувайки емоционален опит. Така се саморазвивам и самоактуализирам.“ Стимулът е вътрешен. Правя го, защото нещо ме човърка отвътре да не спирам – разбира се човек може и е хубаво да се наслади на постигнатотто! – но да не се застопорявам /емоционално и психически/ на едно място. Затова истински талантливите хора, независимо в коя област, са естествени и стигат до майсторство в рова, което вършат и умеят да намират „цаката“
Леру, шамарът на никого не е нужен. Нали тук изучавате и, по това което чета, виждам, че много хора изучават и практикуват закона за привличането.Злото и насилието са белег за примитивизъм. А по закона за привличането, няма щастлив край на нещастно пътуване.Пак по този закон мъката и нещастието ще донесат още такива.
Томи, с радост забелязвам, че много хора работят по въпроса, и наистина се радвам, че те стават все повече. И аз работя по този въпрос…Да успяваме заедно, а не един срещу друг!
Много мъка преживях, половината ми живот мина, докато разбера и осъзная какво н е и с к а м. И да започна да се движа по посока на осъзнаването, и на това, което и с к а м да бъда… Прощавайте за отклонението от темата.
А дали е възможно хората да осъзнаят всичко това изведнъж и едновременно!? Защо ми се струва че просто няма как всички да повярват и да се отдадат на тия висши неща, за които си говорим тук, а още повече да говорим и за някакви дати, като 2012 например. Човечеството ще има нужда от лидери и именно те ще са тези които трябва да са наясно със себе си, да са осъзнали и приели Самопознанието, Примирението и Самоконтролът! Замислете се само колко неуки и „слепи“ хора все още съществуват, щом Израелци и Палестинци се трепят като кучета за 5 метра пръст и камъни, щом съществуват все още толкова много терористични организации които сеят насилие и смърт без и те да знаят за какво, щом държави които уж радеят за мир и хуманност изпращат свои войници които убиват живи същества!!! Според мен човечеството има още много път да извърви докато израстне, а самият процес на Осъзнаване няма как да настъпи за всички едновременно. Наш дълг обаче е да направим всичко възможно това да се случи колкото се може по-скоро, и може би това е и Смисълът който ни обединява. Винаги съм се чудел защо всички готини хора които познавам не заемат ръководни длъжности, не са политици от които да зависи нещо, не са Лидери които да влияят на хората!? Може ли това да се промени?
Бъдете здрави!
…“трепането“ за 5 метра земя, образно казано, идва от Его-то на човека, от придаването на Важност и казано по нашенски – що пък аз трябва да отстъпя, няма пък!, дори нищо да не стане, няма да е неговото/нейното… и така човек влиза в една безмислена всъщност надпревара, в едно доказване и мерене на п…. /казано съвсем директно/. Това, според някои определения, е примитивен начин на мислене, но пък е толкова характерен за човешките същества за съжаление, и с такива случаи се срещаме ежедневно в житието-битието си, както и самите ние сме били и сме в подобни ситуации. Трудно е да преглътнеш и до голяма степен ответната реакция не е „да си подадеш другата буза“, ами напротив и така влизаш в един недотам приятен „процес“, който може да продължи бая дълго време с неизвестен краен резултат, в повечето случаи негативен и при всички случаи водещ до изтощение и горчив привкус, дори когато си въобразяваш, че ето на – ти си победителят в крайна сметка, ама май не е така и когато го осъзнаеш – а осъзнаването идва слез преминаване на първоначалната еуфория, разбираш, че в най-добрия случай си бил като Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници.
Много често обаче и за съжаление в нашето житие-битие, смирението и „подаването на другата буза“ в наши дни се приема, като предаване и признаване за поражение. Дали е така обаче?
Ами значи най-важното нещо е да превъзмогнем Егото си!
Здравей Keu.
„А дали е възможно хората да осъзнаят всичко това изведнъж и едновременно“.
Разбира се, че не е възможно. Този процес е бавен и много труден, но той е започнал много отдавна. Свидетелства за това има много. Стотици книги са написани, множество учители и духовни водачи, са просвещавали хората през годините и сега. Ако се поровим в историята на човешкия род,ще видим, че лидери винаги е имало и и ще продължава да има. Вече никой не е в състояние да укрива духовните знания от хората. Благодарение на развитието на информационните технологии, хората достигащи до тези знания стават все повече и повече.
Има такъв закон: КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ НАТРУПВАНИЯ ВОДЯТ ДО КАЧЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ.
Това имах в предвид когато посочих 2012 година, а не, че изведнъж всички хора ще станат духовно извисени. 2012 година е една символика на промяната.
Сменят се епохите в човешкото развитие. Човекът променя ценностната си система, от груб материализъм към духовно израстване. Има много признаци за това.
Kev, няма как изведнъж и едновременно всички хора да осъзнаят това и да достигнат до Мъдростта на посланията. Всеки има свой път на развие, свои уроци и минава през определени етапи.
Но, както казва Томи, този процес на осъзнаване е започнал.
Томи, наистина ли вярваш, че някой някога е крил духовни тайни от хората? И изобщо има ли тайни в духовния свят? Законите на привличането, на кармата, съзидателната визуализация си съществуват от време оно и винаги сме ги следвали и използвали. Не откриваме нещо ново по пътя си, само осмисляме съществуващото и разбираме принципите му на действие. Не можем всички да вървим едновременно в една и съща посока, защото кой тогава ще изследва всички останали посоки?
Кев: остави другите хора, остави света. Те какво правят си е тяхна работа.За мене е важно аз какво правя…Да, злото го има, но не си длъжен да го приемаш. Може да го откажеш…да кажеш: няма да участвам в това, няма да му бъда съпричастен. Както е казал Гаутама Буда:
„И нека живеем щастливо като не мразим тези, които ни мразят. Сред хората които ни мразят, да останем свободни от омраза.
И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните. Сред хората, които са алчни, да останем свободни от алчност.
И нека живеем щастливо, свободни от болести сред болните. Сред хората, които са болни, да останем свободни от болести.
Как има смях? Как има радост? Стрелите на Мара във всеки момент идват към нас…
А защо готините хора не се занимават с политика и не заемат ръководни постове? Ами именно за това. Там готиния човек не може да вирее. Лично аз не съм на мнение, че готините хора трябва да бъдат в управлението и във властта…те не мислят по начина, по който мисли човека на властта…Напредналия човек не иска да му служат, иска да служи. Идеята за власт върху други хора и за лично облагодетелстване на гърба на другите, на него му е чужда. Затова няма да го срещнем по коридорите на властта.Това, което можем да правим, е всеки от своето място, да работи за осъзнаването, за единението и установяване на божието царство на земята. Аз не мога да кажа на другите какво да правят. Но на себе си, мога.
Е как да ги оставим другите хора и света който ни заобикаля като ние живеем сред тях и сме част от него!? Крис Маккендлес („Into The Wild“) не можа да се примири с пороците на обществото и в частност на семейството си – алчността, лъжата, позьорството, лицемерието и т.н. – и избяга търсейки щастието си сред дивата природа. Да за себе си той го намери макар че умира от глад и натравяне едва на 24 години, но накрая там сред снежните планини на Аляска, в станалия легенда Училищен автобус номер 142 той прозрява истината и пише в тефтера си: „Happiness Only Real When Shared“. Така че според мен ние не трябва да се примиряваме да живеем сред пороците, а трябва да се опитваме да ги изкореним и премахнем! Аз не искам, а и не мога да живея щастливо, когато виждам как другите страдат – понякога заради собствените си слабости, понякога заради болка причинена им от някой друг. Единият път, който избра Крис е бягството, другият…..е този който ние заедно тук откриваме, и който искрено се надявам да извървим до край!
Бъдете здрави!
http://www.youtube.com/watch?v=pHcZ1wPsJYY
Не знам какви ги е говорил Буда, но и фокусирането върху алчността, омразата и душевната болест не върши работа. В създаването и разпространението на такива „мъдрости“ са силни всички, всеки ги повтаря. Но подобно на принципите на рекламата, където „Всяка реклама е добра реклама“ и тук простото споменаване например на думата „алчност“ насочва съзнанието точно натам – към алчността, и тя се превръща в една от основните ни мисли, независимо по какъв начин говорим за нея.
JDeel, това с концентрирането върху „злото“ наистина наподобява принципите в рекламата.
Когато мислите ни, подкрепени с емоция са насочени към нещо, то започва да присъства все повече в живота ни.
Относно това съм писала в статията Справяне с вампиризма на мисъл-формите. Ето откъс от нея:
„Най-важното, което трябва да знаете, е , че на махалото(енергоинформационна структура, образувана от мислещи в една посока хора) му е все едно дали сте ЗА или ПРОТИВ нещо, дали се вълнувате и радвате или страхувате и роптаете, дали възхвалявате или плюете, негодувате и се борите срещу него. На практика и двата случая за него са едно и също, защото за да расте то има нужда от вашите мисли, внимание, емоции, т. е вашата енергия. Защото мисли, подкрепени със силни емоции са енергия, която давате на махалото и то става все по-мощно. Примерно ако вие сте против насилието и непрекъснато говорите за това, палите се, разказвате истории, изпитвате гняв, страх увличате след себе си и хората около вас. Те също започват да се гневят и негодуват, да се страхуват. Така вие вливате все повече енергия в махалото на насилието и то все повече се разраства и влияе, започва да присъства все повече в живота ви. Вие си мислите, че се борите против насилието, а всъщност го увеличавате.“
Много интригуваща тема, ето моята гледна точка върху част от нея:
„… има ли разлика между приемане и примирение ?“
Докато Приемането е изключително ситуитивно проявяващо се, тоест за него се сещаме в дадена ситуация – например неудобрението за превръщане на храната в ГМО(или използването), то Примирението е осъзнаването на целия процес- че в целия свят се въвежда този „стандарт“(в случая). Или примирението е невъзможно да се осъществи ако не се е случило преди това приемане(за което е нужна пък житейска ситуация).
За мен приемането е осъзнаването на чудото на всеки ден. Трябва да намираме смисъл в абсолютно всяка случка, да сме наясно с процеса- „дори и лошото си има смисъл, ако си готов да го разбереш“…
Здравей Стояне.
Интересна гледна точка. Ти определяш приемането и примирението като еднопосочен процес, при който първо приемаш и после се примиряваш. Но не са ли приемането и примирението пътища в съвсем различни посоки?
Смяташ ли, че ако си се примирил с нещо в живота, означава, че си го приел?
Всъщност тук наистина може да се говори дали са различни и еднакви процеси, зависи само и единствено от това как ти го възприемаш, не как другите ти го казват. Може много хора да смятат че са различни процеси, за мен не са
Здравейте на всички!
Аз мисля, че приемането и примирението- могат да се разглеждат в различни варианти.
1. Когато човек се примирява и приема.
2. Когато човек се примирава и приема – като временен вариант.
3. Когато човек се примирява но не приема.
Всяка ситуация, състояние, мисли, действия -зависят от обективни и субективни фактори, така, че не можем да ги разглеждаме еднозначно.
Хората са различни, както житейските ситуациии, за това за някои конкретно приемането и примирението са еднакви процеси, или пък част от един процес, но за други те са различни пътища.
Да, ситуациите са твърде различни и може би в някои случаи е еднопосочен процес, които последователно преминава през отделни етапи.
При всички случаи обаче, когато се примири, човек не вижда избор,
докато когато приеме, той осъзнава, че винаги има избор и ако не може да помени обстоятелствата, то може да промени отношението си.
Здравей LeRu.
Дали наистина вярвам, че някой някока е крил от хората духовните знания.
Хайде да се върнем назад във времето, да се поразровим в историята на човешкия род, и ще „видим“ колко тайни общества са се създавали през годините. Как там не са били допускани обикновенни хора. Ще разберем как Официалната власт и религия са се отнасяли с ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ. А какво да кажем за инквизицията в средновековието, за отношението на комунизтическата власт към духовният живот и индивидуалното развитие на човека.
Дори самата БИБЛИЯ /за която казват, че е най великата книга/ донякаде скрива тези знания от хората, като не ги представя в конкретен и ясен вид, а са написани така, че трябва да се тълкуват от по просветени. Дори е доказано от специалисти в тази област, че от БИБЛИЯТА либсват цели глави. Съвременните религии също не представят тези знания по разбираем за хората начин. Не ги представят, както ни ги поднасят някои автори на духовна литература. Ще посоча само един от тях.
Валерий Синелников.
Ако не сте чели книгите му, прочетете ги и направете сравнение с БИБЛИЯТА.
Ще видите огромната прилика и същевременно огромната разлика в поднасянето на ЗНАНИЕТО за живота. Парадоксално, нали?
Томи, ако погледнеш не във фактите, а отвъд тях, може би ще видиш една малко по-различна картинка – „тайните“ винаги са били тук, но не всеки е бил готов да ги разбере. Така наречените „посветени“ са били обикновени хора, които са достигнали до етап, в който съзнанието им е било достатъчно узряло за нови аспекти на истината. Представи си какво би разбрал от Синелников, ако беше го прочел като дете. Същото е.
Какво са били християнството и комунизма в зората си? Чиста вяра, с хуманни цели. Защо първото стига до инквизицията, а второто до тоталитаризма? Защото последователите им не са били готови да се освободят напълно от животинските си инстинкти. Не защото някой е крил духовни истини от тях.
Наивно е да се твърди, че съществува познание, което човечеството като цяло е в състояние да проумее, а да бъде контролирано и крито от малцина. Нима гравитацията е била скрита от някого преди Нютон да я „открие“?
Гравитацията е съществувала още при създаването на Земята, преди хората. А тук не говорим за физични закони, а за такива свързани със съзнанието! В тоя ред на мисли съм склонен да се съглася с Томи, че във всеки един етап от развитието на Човечеството определена група или прослойка са се опитвали да влияят на масата именно чрез ограничаване на свободата, мирогледа и заклеймяване на чистата вяра с чел лично облагодетелстване и власт. Друг е въпросът самите те колко са били просветени и осъзнати
Постепенно обаче хората израстват психически и емоционално и започват все по-малко да се влияят и да се оставят да бъдат манипулирани. За това спомагат и книгите които споменавате, и интернет сайтовете като този, а и самото общуване помежду ни. Най-важното нещо, Информацията става все по достъпна и всеки човек е малко или много свободен да я получава, интерпретира и използва така че да се чувства все по-добре и по-щастлив. Така мисля аз 
Бъдете здрави!
Здравейте.
Kev, много точно си разбрал смисъла на написаното от мен.Радвам се за това.
LeRu, съгласен съм, че човек за да проумее тези знания трябва да е готов , но как да стане това, когато свободата му за информираност се е ограничавала.
По този начин момента на достигането до тези знания се отдалечава във времето. Как мислиш, сега няма ли заинтересовани среди духовните знания да не достигат до всеки човек? Друг е въпросът дали този човек ще ги проумее и ще подчини живота си на тях.
Томи, а не мислиш ли, че информацията бива условно ограничавана, защото човек не е готов и когато е в състояние да я разбере и използва, тя намира начин да достигне до него? Много е „удобно“ обяснението, че видиш ли щяхме да сме постигнали неизмеримо повече, ако ги нямаше тези лоши хора, които ни попречиха да разберем за духовните принципи по-рано. Някак си прехвърля отговорността отново върху някой друг. А нещата се случват така, както трябва да се случват и никой не получава нещо, от което не се нуждае.
Това, което се опитвам да ти кажа през цялото време, е че информацията бива „скрита“ (без значение на видимата причина) дотогава, докато сме готови да я разберем и използваме по най-добрия възможен начин. Представи си какво би се случило със Земята, ако първобитния човек беше получил ядрено оръжие… например. Същото е и с духовното познание – носи много, но и изисква много.
Докато се фокусираме върху това, което „крият“ от нас, пропускаме да оползотворим всичко онова, което ни е дадено, така че да израстнем по-бързо до момента, когато ще сме готови да получи „скритото“.
LeRu,
интерпретираш написаното от мен по много особен начин. Сравнението ти между първобитния човек и ядреното оръжие, от една страна, и духовните познания от друга, е неуместно.Прочети още веднъж какво съм написал,и коментара на Kev по този повод.
Не става дума за прехвърляне на отговорност, и фокосирване на вниманието ни върху ограничаване на достъпа на хората до тези знания, а за ускоряване на ПРОЦЕСА ЗА СЕБЕПОЗНАНИЕ И ДУХОВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.
Нали благодарение на книгите на многото духовно просветени ЧОВЕЦИ, от древността до сега, ние достигаме до тези знания.
Какво би станало, ако тези ЧОВЕЦИ не бяха споделили своят житейски опит и прозрение със нас чрез книгите си, и ние трябваше да се учим само от житейския си опит?
В твой стил ще задам такъв въпрос:
Какво би станало ако братята КИРИЛ и МЕТОДИЙ не бяха създали азбуката ни.
Томи, твърде много се отклонихме от темата и можем да продължим „спора“ във форума, ако държиш. Тук е безсмислено да продължавам да се опитвам да ти обяснявам, че няма добри и лоши и че един процес не може да бъде ускорен или забавен. Не и докато сам не го разбереш.
LeRu,
а ми тогава да не правим нищо и да оставим събитията да се самослучват.
Много удобна теза, нали.
Не сме се отклонили от темата защото, според мен всичко написано в този сайт се отнася до една единствена тема СЕБЕПОЗНАНИЕ И ДУХОВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.
Томи,
ти сам си го написал СЕБЕпознание. Да се опитваш да промениш другите означава да им отнемеш свободната воля. Нека всеки промени само себе си. Това би трябва да е достатъчно.
В зен будизма например не се дава никаква информация. Там се изисква сам да я откриеш. Според мен това е така, защото всяка информация може да се интерпретира по различен (и често противоположен) начин.
Попаднах на кратък коментар на Морган Скот Пек: „Смирение е да познаваме себе си такива, каквито сме в действителност…“
Това е перифраза от една книга, написана от анонимен монах от четиринадесети век, озаглавена „Облакът на незнанието“. В нея се съдържа дълбока мъдрост, която е от съществено значение, ако искаме да разберем смисъла на търсенето на самопознанието…
ПП Прочетох интересни коментари…
))
Здравей Echo105.
Отново не съм разбран правилно. Не искам да променяме хората, а да им помогнем да разберат,че има такива знания още от зората на човешката история.
А кой как ще се отнесе към знанията, си е личен избор. Ако смисълът е всеки сам да достигне до духовните знания, защо тогава постоянно се пишат и издават книги с такава тематика, защо през вековете и сега, е имало и има духовни водачи и просветени люде, които са предавали и предават своят опит на хората? Защо е този сайт и подобните на него,и защо ние въобще коментираме всичко това?
Моят отговор е:
За да могат колкото се може повече хора да се докоснат до духовните истини и за смисъла на живота. Време е знанията да се доведат до повече хора по един по организиран начин.
А твоят отговор какъв е?
Томи,
Възможно е да не съм те разбрал правилно, извинявай за което. Това потвърждава твърдението ми, че всеки интерпретира информацията, която чува и чете различно.
Аз мисля, че трябва да даваме съвети само ако са ги искали, но все още се чудя дали съм прав
Echo105,
не да даваме съвети, а да направим така, че повече хора да се докоснат до ДУХОВНИТЕ ЗНАНИЯ.
Спомням си за един коментар,който вероятно е от „Време разделно“ на Антон Дончев ,та там ставаше въпрос за покръстване /помохамеданчване/ и на намерениета българите да бъдат помохамеданчени насила един бей казал:…не можеш да откъснеш една тиква преди тя да е узряла.
Приемане и примирение.
Човек гледа “ Тайната “ на Ронда и приема ,че може да промени целия си свят.След това се примирява ,че този филм е един много хубав игрален филм
Пиетро, забелязвам, че от „Тайната“ се разочароват основно хора, които очакват „хапче за бързо решаване на лични проблеми“. За някои хора той е първи стъпки в духовния свят, за други – остаряла информация, за трети – напомняне на позабравени принципи, за четвърти – комерсиална манипулация… И всеки има право, защото всеки вижда само това, което може да види, независимо колко точно, ясно и лесносмилаемо е поднесено познанието.
Да ЛеРу – напълно съм съгласен.Незнам какво да допълня толкова добре си го казал/ла.Не съм се разочаровал от „Тайната“ ,но дали е духовна тази тайна е също въпрос с нееднозначен отговор. В този филм видях щастливи чичковци дето казват, че може да имаш всичко.Мисля,че има известно залитане в този филм. Но разбира се тове е строго субективно мнение свързано само с това което мога да видя.:)
Пиетро, съгласна съм за залитането във филма, както и за захаросаните и лъскави обещания. Тайната в „Тайната“ е просто рекламна стратегия за привличане на последователи, т.е. абсолютно комерсиална цел. Но вярвам, че на много хора е разпалил апетита да потърсят повече, да научат повече, да постигнат повече. Така че дали едно, на пръв поглед, материалистично намерение, довело до духовно търсене, е лишено от духовност?
При все, че щастливите чичковци са наистина прави, че можем да постигнем всичко… твърде ограничено е да вярваме, че един филм, книга, учител може да ни даде абсолютната рецепта за това. За мен е напълно достатъчно, че ми подсказаха, че мога да се уча без непременната нужда от страдание… останалото е моя грижа, не тяхно задължение.
МНого съм щастлива ,че попаднах на този сайт ,поздравления за което на Росица ! Радвам се ,че има хора ,които се интересуват от тези неща и мислят по този начин !
По повод информацията под всякаква форма /книги,филми,духовни учители….и др/ винаги я е имало , но просто всеки един от нас я открива по различно време – в различни периоди от развитието си…/зависи дали е „узряла тиквата „- хареса ми сравнението на база откъса от „Време разделно“.Насила нищо не става …Има хора ,които ОПРЕДЕЛЕНО НЕ ИСКАТ да приемат тази доктрина – всичко ,което е свързано с духовното …за тях „това са глупости…“ Мен ме боли ,като чуя тези думи,а ми се е случвало безброй много пъти. Но да ги оставим ,не че се примирявам,просто се смирявам пред този факт,защото се надявам че ще дойде и тяхното време…и не спирам да се опитвам да го докарам по-близо,без да се натрапвам.Знае ли човек – в кой момент някой ще реши да прогледне …Прочитайки /или гледайки/“Тайната“ ,наистина в първия момент те си мислят -ето ,че е възможно да променя целият си свят – и в следващия момент с примирение решават ,че „това е един много хубав игрален филм“/цитирам Пиетро/…съвсем малодушно..те решават че това е нещо нереално и непосилно …Защото те още не са стъпили на ПЪТЯ ,не са направили първите си крачки по пътя на себепознанието…а той е толкова дълъг,този път..и безкраен…пътят на духовното усъвършенстване…и …толкова хубав,макар и труден.
И „Смирение е да познаваме себе си такива ,каквито сме в действителност“/на Морган Скот Пек/ – и на мен ми харесва това ,Миро !
Евгения, и на мен често ми се е случвало някои хора да ми казват, че всичко, свързано с духовното, с промяната, с позитивното мислене и т. н. са „глупости“. Казвали са ми го дори и близки хора и много ме е боляло и съм се опитвала с всички сили да ги убедя, че това не са глупости. Но всъщност, както и друг път съм писала, е загуба на нерви, енергия и време да убеждаваш човек, който не иска или не е готов. Всеки сам прави избор, а и винаги става така, че след време хората, които са ми казвали, че това, което правя са глупости сами да ме потърсят. Просто е дошло тяхното време.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ
1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борейки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъдат.
2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще поема отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възможност, и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го преобразя в нещо по-полезно.
3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпитвам потребност да убеждавам другите, че трябва да приемат моето гледище. Ще остана открит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.
Привет от мен!Това е първата статия, която чета в блога и противно на всички останали не ми носи успокоение и откриване на нови пътища за развитие и духовно израстване… Казвам го откровено, без да искам никой да се сърди. Четейки каква ли не информация, различни гледни точки, започвам да се чудя дали библията, която четем днес е била същата в зората на Християнството? Пример от нашата българска история… Нали една от причините да приемем християнството е била, че другите развити страни са ни приемали като варварска държава? Също така, Рим и Византия са се конкурирали помежду си в стремежа си да ни привлекат към католичеството или източното православие. А също така, докато в началото християните са били гонени, измъчвани, убивани, след известно време управляващите са видели златна възможност в религията – да направят населението покорно и лесно за манипулиране и експлоатиране. Въобще не ми харесва тази заповед.Звучи ми малко като идея на някой управляващ от едно време да направи населението покорно, като всеки един човек вижда у себе си велик мъченик, последовател на Христос, вижда у себе си святост… Затова моята религия е вътре в мене, като се моля се моля на Исус Христос и Дева Мария, но без да спазвам точно определена молитва или ритуали. Имам свои молитви, имам свои поводи да отида на църква-може на Великден да не ме видите в църква, но когато се е случило нещо хубаво, може да ме видите там, отишла от благодарност, че се е случило това хубаво нещо…Още ми се иска да ви пиша, но нямам свободно време в момента.Може би по – късно ще се включа пак. И само да допълня, че сайтът е чудесен и имам намерение да го изчета целия, много статии ми дават ново разбиране за нещата…Успех във начинанията ви!
Благодаря ти Георгиева. Да, целта на статиите не е да носят успокоение, а по скоро да предизвикат размисъл, дискусия, което да доведе до ново разбиране на нещата. Всъщност, забелязала съм, че за всеки човек, в зависимост от състоянието му в момента, статията може да носи различни неща – за някои – успокение, за други- отговор на въпроси или прозрение, за трети може изобщо да не представлява интерес, защото тази тема не е на „дневен ред“ при него. Но по-късно във времето, ако прочете пак тази статия, ще открие нещо ново в нея, защото и той вече ще е друг…
Библията наистина има много тълкувания. Управляващите са я използвали, за да постигат подчинение и да манипулират хората. Затова много хората виждат в нея именно това, което са се опитвали да ни внушат години наред и така истинската мъдрост си остава забулена или преиначена.
Харесва ми това, което казваш Георгиева – че твоята религия е вътре в теб. Защото истинската вяра, е тази, коята е вътре в нас, която усещаме и приемаме с всички клетки на тялото си.
Разликата между това да приемеш и да се примириш е голяма. Да приемеш дадена ситуация, означава да не се съпротивляваш на вече проявената материална действителност. Да признаеш своето авторство по отношение на случилото се /осъзнато като неин творец или в повечето случаи неосъзнато, също като творец/и изцяло да я изживееш. Да се примириш, означава да влезеш в ролята на жертва и да предадеш властта на собствения си живот на външните обстоятелства – хора, събития, обстоятелства и др. Така живота те люшка като малка лодка в бурно море – неуправляема и без ясна цел. Поучавани сме от религиозните догми да проявяваме смирение, но това съвсем не означава да сложим знак на равенство между смирение и примирение. Да се смириш, означава, в трудна и неприятна ситуация да намериш сили в себе си и да я приемеш като възможност за израстване, а не като наказание свише. Бъдете благодарни, обичайте се и Нека бъде волята Му!
В случаите, когато не може да се окаже отпор (често това е просто необходимо, защото не е достигнато онова ниво,при което няма да има плесници)и се налага да се „обърне и другата буза“, според мен дефиницията е такава:
Смирение- това не е малодушие, а сила, осъзнатост; силата да се примириш (смириш съпротивата в себе си), че това се случва и че нямаш избор, освен да го оставиш да се случи.
Приемане- следващата стъпка, непосредствено след смирението- осъзнаване на действителността, приемането й и осмислянето на случилото се
Примирение- овчедушие, безпомощно стоене в ситуацията без смирение и без примирение (защо на мен, какво сега…)
Ето и една притча,която ми се струва подходяща за илюстриране на приемането и смирението:
Вървял Буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила…
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето?
Здравейте!Съвсем скоро ми направиха интересно и може би вярно тълкувание на цитата на Исус „Като ти ударят плесница по дясната страна, обърни и лявата“.Смисълът на „другата страна“ всъщност е да не се отговаря на злото със зло, а с добро.Това е точно жизненото верую на Майка Тереза – да не се борим ПРОТИВ ВОЙНАТА, а ЗА МИРА.И това се оказва природен закон – ако се бориш против злото, то се увеличава още повече.Затова трябва да се обърне „другата страна“,т.е. да се реагира с добро.
Здравейте!Примирението в никакъв случай не е приемане според мен.Всичко,което е писала Роси за примирението е правилно само искам да допълня,че то води до две крайности или до пълно отчаяние,че си нищо и не си заслужава да живееш,или до другата крайност-вътрешна агресия,ненавист,гняв,но в никакъв случай приемане на случилото се.Тази агресия е като бомба със закъснител и идва момент,когато вътрешната агресия става външна.Започваш да нараняваш не само другите ,но и себе си.И двете крайности са опасни и не бива да се стига то тях.Приемането означава да се съгласиш,че нещата са такива каквито са независимо дали ти харесва или не и ако не все някога това ще се промени.При примирението минаваш през депресия,гняв,неприемане и това изтощава докрай.Поздрави на всички!
Прочетох статията и някои от коментарите но преди да стигна до техния край, искам да отбележа още един начин по който се определя посланието “ Ако те одарят…“ а именно „Аз го ударям с лопата, а той бяга“. Доста съм мислил по точно това послание и намерих другото което според мен по ленсо се разбира. А именно : че ако получиш удар, да се изправиш срещу него с мисълта защо си го получил, дори и през страха да получиш нов. Удара с лопата(което се разбира като срамно) има за цел да засрами, да накара получилия да се замисли какво негово действие го е предизвикало. Както и при удара по едната буза да останеш на място и да осъзнаеш защо си го получил което именно е и удара по другата буза. Това те прави човек именно което е мисията именно на религията. Така си мисля поне аз.
Здравей Georgi!Да има нещо вярно в това,което казваш.Искам да те питам,ако теб те ударят и ако разбереш защо са го направили,ще го приемеш ли или ще се примириш с това?С агресия нищо не се постига и аз не мога да я приема.Живеем в 21 век,а всъщност се връщаме в каменната ера.Поздрави Милена!
MI 6TE PI6A NA LATINICA AKO OBI4AME
VIJDAM 4E SE OPITVA6 DA OBQSNI6 NA HORATA KAKVO VSU6TNOST E DA PRIEME6. NAI LESNIQT NA4IN DA RAZBERE6 KAKVO E, E DA GO NAPRAVI6. IMA 1 ISTINA ZA PRIEMANETO E. KOGATO NAISTINA PRIEME6 SVETUT E V TVOITE RUCE. PRIELIQT E MAISOR. KAKVO PRIEMA6 NQMA NIKAKVO ZNA4ENIE, MOJE DA PO4NE6 OT NAI-MALKOTO RAZO4OROVANIE I DA STIGNE6 DO NAI-GOLEMIQT SI USPEH, PRIMANETO NQMA NASOKA I NQMA CEL. TOVA E PUTQT KOITO SAMO PROSVETENITE TRQBVA DA IZVURVQT.
A I ISKAM MNOGO DA TI BLAGODARQ ZA TVOQT SITE. TOI ME NASO4I KUM PUTQ. SITAT TI BLIKA SUS SVETLINA, 4ETENETO NA STATIITE MU BQHA PURVITE MI STUPKI KUM OSUZNAVANETO NA TOVA KAKVO I KUDE SUM AZ.
Примирението е като бомба със закъснител,може никога да не гръмне,но направи ли го по-добре да няма никой наоколо.Поздрави и усмивки!
Здравейте. Имам един въпрос. Някой от вас удрял ли е шамари от двете страни на лицето? Ако да – каква е разликата в удрянето ? По времето на Иисус Христос , Юдея е била под римско владеене . Удар с външна страна на ръка се е правил само към равни, а с вътрешна към роби и по ниско стояши в обществото. Сега пробвайте МИСЛЕНО да ударите шамар без да извивате ръката си , втория удар ще е с външно положение.
Здравей infanta. Да, така е, вторият ще е външен, но разбира се, човек има две ръце, нали?
Всъщност какво се опитваш да ни кажеш с този въпрос?
Притчи 26:4
„Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Притчи 26:5
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.“Та значи в библията има и такива цитати.Аз съм съгласна с твоето тълкуване Роси , но какво да кажем на човек, който системно е малтретиран.И при това е вярващ.Наистина ако му кажем да търпи може да бъде убит от своя мъчител.Отговаряй на безумния според безумието му да не би да се има мъдър в своите си очи.Тогава в такъв момент според това , което ни се случва ние трябва адекватно да отговорим.Например съпруг , който системно пребива своята съпруга, която е вярваща , и и посочва несъществуващи грешки.Как адекватно да реагира тя?Според неговото безумие може да заведе дело за тормоз, ограничителна заповед и т.н.Много харесвам това , което пишеш!Поздрави!