октомври 23rd, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Всички вие сте чували изразите – „опознай себе си“, “ бъди себе си“, „обърни се към себе си“, „всички отговори са в теб“, „силата е в теб“ и т. н. и т. н.
Но кой всъщност си ти? Задавали ли сте си въпроса – Кой всъщност съм АЗ? Кое е това мое вътрешно, Висше АЗ, което знае отговорите на всички въпроси, където се крие Силата, неограничените възможности, мъдростта…
Къде е…къде се крие…как да го отключа?
Кой е АЗ ?
С какво се идентифицирате? Предполагам, че повечето от вас ще кажат примерно: „казвам се…, работя…, на…години, семеен или необвързан…имам деца, имам опит в …, постигнал съм…мога да…, имам спестявания от …лева, имам кола, къща“ и т. н. Това ли е твоето АЗ?
Д приемем, че е така. Но ако утре ти загубиш работата си, ако се разведеш, ако останеш сам, без пари…променя ли се твоята същност?
Ако изведнъж попаднеш на самотен остров, където изобщо няма значение какво работиш и колко пари имаш, нито дори как се казваш – кой ще си ти там? Нима ще си друг? Ще има ли някакво значение там дали си инженер или учител, дали имаш много пари? Тази иформация е ненужна никому там и не те определя по никакъв начин. Тогава как можеш да твърдиш, че това си ти? Твоята същност е нещо друго, нещо много повече от това.
Коя е тази същност? – Може би твоето тяло? Помислете за хората, загубили крак, ръка или за Ник Вуячич(човекът без ръце и крака)…Нима това, че тези хора са загубили част от тялото си променя тяхната същност?
Кое е това нещо, което остава в теб, независимо от всичко, което е твоето Аз?
А може би си твоят ум? Умът е инструмента, който използваме, за да правим анализ, да запомняме, да решаваме някакави задачи. Но кой използва този ум? Кой стои зад мислите? Кой задвижва мисловният процес? Може би волята? Волята е пак инструмент, чрез който реализираме идеите си, тя е част от характера и все пак има нещо, което задейства тази воля…
Курт Тепервайн в книгата си „Самоизцеление” задава същият този въпрос – кой е Аз и ето как отговаря:
„Въпросът ми -“Кой е аз“ е всъщност уловка. Без значение какъв е бил отговорът ви, той е погрешен. Вие не сте нито едно от нещата, с които се идентифицирате. Естествено не сте тялото. Вие имате тяло. Когато стоите пред огледалото, си казвате – „Това е моето тяло“. Тоест трябва да има някой, който да може да го каже. Тялото си има „стопанин“, то не може да направи само такова изказване. Вие не сте и душата си. Не сте и желанията си. Вие имате намерение, което се опитвате да реализирате чрез волята си. Но вие сте този, който го реализира. Вие не сте разумът си. Вие сте този, който го използва, който мисли, мислителят. Разбира се, вие не сте и душевността си. Вие имате душевност. Вие сте този, който чувства чрез инструмента душевност.
Кой сте вие всъщност? Отговорът може да бъде само един: Съзнание! „
В основата си ние сме Съзнание в единство с Божественото съзнание, сътворило всичко, в своята същност сме Дух, Наблюдателят, Присъствието.
Както пише Екхарт Толе:
„Присъствието по същество сте вие, но същевременно то е неизмеримо по-голямо от вас.”
Много хора свързват понятието Дух с религиите, с нещо мистично, нереално…Независимо от това каква религия изповядваме и дали въобще сме вярващи, във всеки от нас има една Духовна част, истинската ни същност, изначалното, вечното…
Всичко останало, което имаме сега е временно и непостоянно. Това, което сме като личност, образът, които сме изградили за себе си – нашето его е просто една роля, която играем в момента и е до определена степен илюзорно. Това его е твърде несигурно, непостоянно и крехко. Днес може да си един, утре друг. То създава илюзия за себеусещане. Но истинското ни Аз е Духът в нас.
Ние не сме професията си, колата си , къщата си, състоянието си, не сме физическия си облик, не сме миналото си, не сме нашите постижения – успехи и неуспехи, не сме нашите страхове и болести, не сме връзките ни, не сме ролята, която ни отрежда обществото, не сме Егото си. Над всичко това има нещо постоянно, вечно, силно и мъдро – Духът.
Често хората дотолкова се идентифицират със своята професия, със своето състояние или със своята връзка, че когато го загубят не издържат и дори се самоубиват. За тях животът загубва смисъл. Тези хора изцяло са се определяли чрез връзката си или състоянието си или професията си и без това те няма с какво да се определят. В техните очи , те са вече никой…нищо…това е тяхната смърт.
Смъртта всъщност(физическата смърт)е събличане на всичко, което не сме.
„Тайната на живота е да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма.” Екхарт Толе
Просветлението е достигането на тази наша истинска същност, издигането ни над егото, над мисълта.
„То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо, нещо, което – почти парадоксално – сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата.” Екхарт Толе
Ние се докосваме до истинската си същност при съзерцание на природата, при някои изживявания и най-вече в медитацията:
„Вътре в теб има едно място на покой, едно светилище, където можеш да се оттеглиш по всяко време, за да бъдеш себе си.” Херман Хесе в „Сидхарта”
„Това светилище е простото съзнание за комфорт, което не може да бъде смутено от шумотевицата на събитията. Това място не пази спомена за никакви травми и не съхранява болките.” Дийпак Чопра
Когато се докоснем до това състояние, до своята същност, ние достигаме до Мъдростта, Душевния мир, Радостта, Блаженството…
Това не означава, че трябва да отречем егото си и това, което притежаваме в момента – тяло, ум, красота, имущество, професия, умения, опит.
Те са част от нас, но НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИДЕНТИФИЦИРАМЕ с тях и да не оставяме те да ни водят, a да ги водим ние.
От тази позиция на Духа, на Наблюдателя, всеки проблем може да се погледне „отгоре” и да се реши много по-лесно, а повечето от „проблемите” ще отпаднат, просто защото ще гледаме на тях по друг начин. Освен това от тази позиция сме СВОБОДНИ и не се вкопчваме в парите, професията си или някого, не ставаме зависими от хората и обстоятелствата. Осъзнаваме, че няма нужда да притежаваме нещо или да имаме в живота си някого, за да сме значими, защото ние ВЕЧЕ сме значими. Осъзнаваме, че сме част от нещо голямо, неизмеримо, част от Божественото, че просто СМЕ и че това съществуване има дълбок смисъл и значимост.
Много ми хареса изказването на Димитър Божанов(човекът, който даде идеята за превода на филма „Тайната” на български език и разпространението му) в интервю на Пламен Петров пред Блогатство.ком:
„Ти не си името си, не си професията си, не си колата, която караш, нито къщата, в която живееш. Ти не си социалния си статус и не си дори историята, която разказваш на хората, когато им обясняваш кой си. Ти си отвъд това. Ти си наблюдателят, създателят на всички обстоятелства в живота си, но не си самите обстоятелства. Представете си за миг, че нямате име. Кой остава там? Кой стои зад това неопределено несоциализирано същество без име. Пак ли си ти? Разбира се!
Това е и моята тайна. Аз не се идентифицирам с външните проявления на егото. Аз просто съм. Тази гледна точка ми дава възможността да избирам свободно и необвързано измежду всички онези неща, които искам да правя и искам да бъда. „
Нашата истинска същност е съкровище , което трябва да открием…то си е там-вътре в нас. Екхарт Толе много добре илюстрира това съкровище, което е в нас в книгата си „Силата на настоящето” :
„Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?“ – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам“ – отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?“ „Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.“ „Поглеждал ли си някога вътре?“ – попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.“ „Я погледни“ – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.
Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо – вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк.“ Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него.
Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.”
Тази наша изначална същност е ЛЮБОВ:
„Когато погледнете друго човешко същество и усетите силна любов към него или когато съзерцавате красотата на природата и нещо във вас откликне силно,
затворете очи за миг и почувствайте същината на тази любов и красота в себе си,
като неделема от вас, от истинската ви природа.
Външната форма е мимолетно отражение на онова, което вие сте в дълбоката си същност.
Затова любовта и красотата не могат никога да ви напуснат, за разлика от всички външни форми.” Екхарт Толе
От категория 
Тагове: 
Роси, честито и браво. Страхотен блог си направила.Честито и спорно писане ти пожелавам. Ти отвори още едно интересно местенце, където ще се отбивам с удоволствие. Поздрави!!!
Благодаря ти Мишел.Ще се радвам на твоите мнения и коментари
Ей, Роска, радвам се, че те познавам! Чета!
Благодаря Ники.
Роси,вече си готова да разкриеш свят,който желаеш.Вече стоиш пред една голяма врата и се взираш в нея с удивление.Направи крачка и прекосявай с вяра в това,което си и в това,което правиш.Бъди все така свободна,та красотата и светлината ти да удивят цялата Вселена!Това е стъпка към Истинското ти себе.
Много добре казано Ани! Благодаря.
Роси,браво за хубавия сайт.Наистина трябва човек да си зададе въпроса кой е всъщност и мисля че всеки има достойнство и човек небива да се подценява като постоянно вини себе си.
Така е Милене. Всеки има не само достойнство, а и нещо още повече – във всеки от нас има частица от Божественото. Егото ни е само временна форма, но вътре в нас имаме потенциала на БОГ. И не е необходимо да заслужим място под слънцето, защото като част от Цялото ние ВЕЧЕ заслужаваме.
Радвам се,че те „срещнах“!Но аз знам,че няма нищо случайно,защото човек среща най-подходящите хора и отговорите ,които търси в точният момент.
Съгласна съм с теб Деси
. Съгласно закона за привличането, човек среща точните хора и привлича нужните обстоятелства и ситуации. Няма нищо случайно. И аз се радвам ,че намирам все по-вече приятели. 
За първи път влизам в този сайт,но вече съм фен.Поздравления.
Радвам се Ева. Благодаря!
А ако наистина няма никакво аз? Нито малко, нито голямо? Ако анатман доктрината на будизма е вярна?
Може би някой ден, когато достигнем до Просветление, ще го усетим и ще знаем…
http://www.youtube.com/watch?v=vr3x_RRJdd4
Чудесно кличе Лета! Благодаря ти, че го сподели с нас.
Здравейте, поздравявам ви с духовното богатство, което споделяте и ни обогатавяте чрез сайта си. Прекрасни статии, продължавайте все така…
Благодаря Райна!
Sluchaino popadnax i sam vpechetlena.Internet e palen s podobna informatsia,no ima razlika.V tozi sait se yseshta prisastvieto na neshto istinsko i stoinostno.To izvira ot tarseshtata dusha na Rositsa,istinata za tova koi vsashnost sme nie..
Viarvaite v sebe si!!Viarata pravi chydesa…
Благодаря за оценката Imanuel !
Кой е Аз?Много хубава тема!Много може да се разсъждава по нея,защото ние непрекъснато се променяме.Нито сме това което сме били вчера,нито сме това,което ще бъдем утре.Ние,според мен сме това,което правим днес и сега!В този момент!Ние сме една река,която има извор,но зависи от климатичните промени…Дали ще бъдем пълноводна река,или пресъхнала такава,зависи от силата която ни тласка напред-а всъщност тя извира от нас всеки ден с различна мощ!Отново ви поздравявам за хубавите теми и за стила по,който ги поднасяте!
Много добре си го казала Миглена – ние сме като една река. Климатичните промени може да ни променят малко, но винаги можем да почерпим Сила от Извора.
Благодаря! Пребиваването ми на тези страници от интернет е невероятно. Тук е пълно с мъдрост! Като говорим за това кой съм аз, ще спомена че карах трите нива на курсовете по системата на Норбеков, и на трето ниво ни казаха, че когато достигнеш до костилката е необходимо да имаш наставник защото иначе е опасно, тя е най-твърда и най-трудно се пробива. Пътят не е лек, но пък е интересен. Малцина са майсторите развили целия си потенциал.
И аз ти благодаря Стефане!
Интересно е това за курса на Норбеков. Мен ме интересува също и методиката на Норбеков за коригиране на зрението. Харесва ми неговата книга „Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата“. Тя е уникална.
Ще ни разкажеш ли повече за този курс?
Какво имаш предвид като казваш костилка? Какво представлява и с какво е опасна?
Здравей, Роси написах го малко по завоалирано, мисля че който е готов ще ме разбере, защото не знам дали е редно да се казват нещата в прав текст. И всъщност тези неща от там съм ги научил. За курсовете по системата на Норбеков мога да кажа само хубави думи, аз лично съм много доволен, тя наистина работи, преподавателите са много добри. Благодаря им от все сърце! Резултати аз получих още след първия ден, и до десетия ден се увеличаваха постоянно.
За костилката – представи си че си плод, кайсия и започваш да се изучаваш. Най-напред е кожата – когато я преминеш значи си тръгнал по пътя към себеизучаването, след това е меката част, там е леко. Тя е най-голяма, пътят е най дълъг…. Мисля, че вече е ясно. Опасността е описана в една от книгите на Норбеков – не си спомням точно коя „за човека с двете кофи“, който е започнал сам да прави упражнения които се правят само с наставник, /когато стигнеш до костилката/ и се е отказал по средата – не е издържал. Той е придобил известни умения, но не докрай всички, и всъщност не е знаел кое е реалност и кое илюзия. Препоръчвам ви всички книги на Норбеков – аз намерих много мъдрост в тях, много се и смях. Но както пише майстора на ученика са му необходими три години за да тръгне по пътя, а за пълното себеизучаване и достигане на майсторство са необходими още 40 години.
Благодаря ти Стефане! Наистина е интересно. Ще се запозная по-подробно със симстемата на Норбеков. Доста хора са споделяли за нея и са много доволни.
ОЧАРОВАНА СЪМ!БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД ЗА ВСИЧКОТО ТОВА ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ И НА УЧИТЕЛИТЕ НЕБЕСНИ, НА НЕБЕСНАТА СИЛА И НА ВАС РОСИЦА, ЧЕ ВИ ИМА, ЗА ДА ИЗРАЗИТЕ ДУХОВНИТЕ ПРОЗРЕНИЯ, КОИТО ВИ СЕ ДАВАТ И ЗА ВСИЧКИ ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ ОТ ГОСПОД И ДУХОВНИТЕ ПРОЗРЕНИЯ, КОИТО НИ ИЗПРАЩА ЧРЕЗ ХОРА, КНИГИ, СЕГА В САЙТОВЕ, ФИЛМИ И Т.Н.Душите са ни зажъднели за духовна храна и повече обяснения как да приложим наученото на дела и да живеем според божиите закони, като обикновени хора, но прилагащи Любовта, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА НА НАШИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ЕДИНОРОДЕН И НЕБЕСНИЯ НИ ОТЕЦ, ЦЯЛАТА НЕБЕСНА СИЛА И АНГЕЛИ, НО И ДА ЖИВЕЕМ ПОЗНАВАЙКИ ТЯХ И НАС И ПОЗНАВАЙКИ СЕБЕ СИ С ЦЯЛОТО НИ ВЪТРЕШНО БОГАТСТВО, КОЕТО НИ Е ВЛОЖИЛ ГОСПОД В НАС.дОПАДНА МИ РОСИЦА, ЗАЩОТО САЙТА, НЕ Е НАПРАВЕН КАТО НЕПРЕКЪСНАТИ ПОУЧЕНИЯ/ПЛЯСКАНЕ ПО РЪЦЕТЕ, ЧЕ СМЕ СГРЕШИЛИ/, А ЛЪХА СВОБОДА, ЗА КОЯТО ЖАДУВАМ ОТ ГОДИНИ, ЖИВЕЙКИ И ВЪРВЕЙКИ ПО БОЖИЯ ПЪТ И КАТО ОБИКНОВЕН ЧОВЕК, РЕШИЛ ДА ХВЪРЛИ ОКОВИТЕ НА ТОВА, КОЕТО НИЗАДУШАВА, КАТО ПЛЕВЕЛИ!БЛАГОДАРЯ НА БОГ, ЧЕ ГО ИМА И ЦЯЛАТА НЕБЕСНА СИЛА С АНГЕЛИТЕ И, ЧЕ ПОПАДНАХ, ЗНАЕМ НЕ СЛУЧАЙНО НА САЙТА НА РОСИЦА И ФОРУМА, КОЙТО Е ВАЖЕН ЗА МЕН МНОГО.рАЗПРАТИЛА СЪМ ГО НА ХОРА, КОИТО ОТДАВНА СЕ ЗАНИМАВАТ С ДУХОВНИТЕ ИЗМЕРЕНИЕ И ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА ЗНАЯТ, НО НЕ ИМ СЕ ЧЕТАТ КНИГИ/НЕ ГИ ОСЪЖДАМ/.ПРОСТО СЛЕД РАЗГОВОР С КОЛЕГА, НАЗРЯ ТОВА ЖЕЛАНИЕ ДА ИМА НЕЩО ТАКОВА И БОГ ГО ПОДАРИ,БЛАГОДАРЯ И ПОКЛОН.АЗ ЧЕТА КНИГИ, НО ТОВА Е ЕСЕНЦИЯ ЗА НЯКОИ И МАЛКО ИМ ТРЯБВА, ЗА ДА РАЗЦЪФНР ДУШАТА ИМ !НАЛИ СМЕ ПОКОЛЕНИЕТО НА РОЗИТЕ!НЕКА НЕ ПОСРАМИМ ГОСПОД И УЧИТЕЛИТЕ НАШИ, НЕБЕСНАТА СИЛА И АНГЕЛИТЕ ДОБРИ И ВСЕОТДАЙНИ! БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ВИ ИМА!
П.С.ИМА УЧИТЕЛИ В ЗЕМНИ ТЕЛА И СА МНОГО, НЯКОИ ЯВНИ ДРУГИ НЕ, НО БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ГИ ИМА И ГОСПОД ГИ Е ИЗПРАТЛ СРЕД НАС И ТЕ СА ИЗЯВИЛИ ЖЕЛАНИЕ ДА ИЗПЪЛНЯТ СВОЯТА МИСИЯ.НЕКА НАЙ-ПОСЛЕ РАЗЦЪФНЕ И БЪДЕ МИРНА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА!АМИН!
Здравей Румяна и добре дошла сред нас. Благодаря ти за хубавите думи! Радвам се, че си намерила полезни неща тук и ще ми е приятно да споделяш своите мнения, прозрения и опит.
Радвам се, че има такава тема, макар и отдавна да не е писано в нея.
Благодаря ти Росица.
Аз лично много се интересувам от всичко, което е скрито от нашите 5 сетива и най-вече от това „КОЙ Е АЗ“. Видях, че преди време сте коментирали системата на Норбеков. Напоследък ми е интересен методът Силва.Има ли някой, който е преминал такъв курс и е постигнал резултат? Работи ли тази система и къде в София я има?
Благодаря!
Здравей Ети. Да, методът Силва е много добър метод за препрограмиране на ума. Аз съм писала статия за това – Методът Силва – препрограмиране на ума.
Знам, че се провеждат такива куросве, но трябва да потърся информация. Аз лично не съм посещавала курс.
Има и групи във фейсбук за метода Силва, където публикуват инфо за престоящи семинари. Една от тези групи е – Силва Метод.
Благодаря ти! Интересно ми е дали човек може сам /с помоща на книгите за силва метода/ да се справи или е задължително да посещава курс. На мен лично ми е много трудно да се концентрирам и да изключа околните шумове. А може и да не съм била много упорита, незнам. Какво е усещането при медитация? Ти Роси лично практикуваш ли я и ако да, би ли споделила за това?
Ети, Хосе Силва много добре обяснява в книгите си етапите на Силва метод, но мисля, че е по-добре да се посети курса. Поне да се научиш да постигаш алфа нивото, а то е най-важното.
Аз медитирам – да, но не следвам определена техника. Както и друг път съм споделяла – моята медитация е, когато просто седя отпуснато(най-добре с кръстосани крака)и наблюдавам – най често дишането си. И когато изникват мисли или чувства, не се опитвам да си спирам, а само ги наблюдавам и те идват и си отиват, отлитат… А интересното е, че когато се опитваш да наблюдаваш мислите си , те спират, затихват и усещаш тишина…Осъзнаваш, че ти не си мислите ти, не си чувствата си и някак усещаш наблюдателя в теб, усещаш спокойствие…
Тук съм писала повече за медитацията:
Медитацията – докосване до Божественото
Здравейте и от мен! Наскоро открих този сайт. Прочетох няколко статии и доста ми хареса как нещата са обяснени просто и разбираемо. Сега съм в процес на четене на всички статии отзад напред и тази ме просветли много. Записах си някой неща, които ако си припомням всеки ден ще се отърва от доста излишни негативни емоции. Голяма БЛАГОДАРЯ!
Адмирации!
Стефанe, добре дошъл сред нас! И аз ти благодаря!
Ще се радвам да споделяш мнения и коментари по темите.
Здравейте, пак.Не зная как се случва ,но непрекънато/и малко със закъснения/откривам сайтовете Ви.Благодаря Ви, че Ви има—душата ми търси истина и вярвам,че ще я намери.От известно време/да бъда честна от април т. г./не зная точно какво стана с мен ,но съм т.н.“дупка“-“зона на комфорта“,както искате така го наречете и не мога да изляза——–та по този повод изчетох няколко книги и така попаднах на по подробните Ви сайтове.Надявам се да се справя,пък ако не стане здраве да е. Желая на ВСИЧКИ ВИ лека и успешна вечер и много щастие и късмет по пътя Ви.
Здравей Вили. Да, в живота ни понякога има тежки периоди, като пропадане в дупка, но именно тези периоди ни помагат да се отласнем от дъното и да отскочим нагоре. Разбира се, че ще справиш! А тук винаги можеш да получиш подкрепа.
БОГ ни е СЪТВОРИЛ! Той се проявява чрез нас и ние чрез него. Всичко произлиза от него – Любов! Камъкът, растенията, животните са искрената проява на Бога! Те са себе си. Човекът не е, защото се проявява чрез моделите на своят ум. Той-умът, трябва да помогне на душата да се прояви, а вместо това той проявява себе си-его. Силата му се подхранва от реалността която той е сътворил. И така човекът, божественото създание е принудено да се проявява подчинен на нормите (оковите) и. Парадоксално е, но спасението ни е в осъзнатостта на умът ни! Трябва да намерим начин, той да се научи да спомага проявата на душата ни. Тогава и силата на мисълта ни ще се прояви в целият си блясък. Камъкът… е по истински от нас. Той е, а ние не сме. Но се гордеем, че сме цивилизовани…
Diven, добре дошъл сред нас!
Да, имаш право за това, което казваш. Въпреки всичко обаче мисля, че умът ни, егото ни, имат определена роля за нашето развитие. Както се казва – „ако няма мая, няма Просветление“.
Как мислиш?
За да се „приближим до бога“ значи да го осъзнаем в нас, а това може да стане само с умът. Той трябва да помага на душата да прояви божественото послание към света в който живеем. Проблемът е в това, че това не се прави и е загадка за много хора. Умът изразява само своите истини, а те просто са плод на реалността която е създал. Струва ми се, че в това е и смисъла на живота ни – да осъзнаем силата на мисълта без да злоупотребим с нея. Тоест, трябва да култивираме един осъзнат ум!
Здравей Роси.Едва днес попадам в този сайт, много ми харесва, вероятно ще стане един от любимите ми! Чела съм някои книги на Луиз Хей, Д-р Майкъл Нютън, Петър Дънов, Норбеков, Eрнст Mулдaшeв,T.Tихoплaв, В.Tихoплaв, разбира се книга“Тайната“-Рoндa Бърн,Джон Кехоу и т.н.Колкото и да чета все не е достатъчно постоянно имам усещането че нещо ми убягва и резултат не е дори задоволителен.
Бих искала да те помоля, да ми помогнеш как да се сдобия със книги и статии на Г. Гpaбовой, чийто автор е самия той. А също ако си запозна със „Учението на Гpaбовой“, каво мислислиш за него? – отзивите са доста противоречиви, за някои Гpaбовой е „фeномeн, гeний, яcновидeц, pуcкия чудотвоpeц,лeчитeл,влaдeeщ тaйнитe нa миpоздaниeто“, за други измамник и то опасен?
Здравей Соня и добре дошла тук.
Благодаря ти за хубавите думи. С учението на Грабовой съм запозната само от книгата
„Учението на Грабовой. На прага на финия свят“ Т.Тихоплав, В.Тихоплав
Той е наистина един феномен и е известен със своите необикновени способности. Т. и В. Тихоплав разглеждат неговото учение през погледа на квантовата физика. Квантова физика дава обяснение на много загадки, които до сега са били необясними. Когато хората не могат да си обяснят някои неща, те го определят като магии, като намеса на някакви тайствени сили или ги определят като мошеничество.
Всъщност всяка теория има своите противници, всеки известен човек има и поддръжници и такива, които го хулят…
За мен Грабовой е един феномен, една загадка, макар че не съм чела неговите статии. Ще потърся и ако науча нещо, ще пиша.
Благодаря….
Както винаги…невероятна статия Роси!Благодаря!Четох някъде едно обяснение на твоя въпрос и отговора беше че тялото е само опаковка,като един костюм,за който се грижим да изглежда добре.Гледаме го в огледалото,къпим го,ароматизираме,масажираме,разкрасяваме…..а не се сещаме да се погрижим за душата си!и какво излиза понякога…лъскава опаковка,а вътре всичко е гнило!
Благодаря ти Полина.
Разбира се, хубаво е да се грижим за тялото си, защото все пак то е нашата „къщичка“, но също така е много важно да се грижим и за вътрешността. Само тогава можем да постигнем хармония.
Здравейте!Наскоро ви открих(благодаря,че ви намерих)и чета статиите внимателно една по една.Аз съм математик по душа,затова немога да се изказвам със свои думи,но съм си записала разни мисли от нета,които искам да ги споделя с вас.
„ТИ си ТИ-никога не го забравяй!
Никога не забравяй:
~ това, че живееш, не е твоя собствена идея и това, че дишаш, не е твое решение…
Никога не забравяй:
~ това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш – Неговия подарък за Теб!
Никога не забравяй:
~ никой не мисли, и не чувства, и не действа така, както Ти! И никой не се усмихва така, както само Ти умееш!
Никога не забравяй:
~ никой не вижда небето по начина, по който Ти го правиш, и никой никога не е знаел това, което Ти знаеш!
Никога не забравяй:
~ никой на света няма твоето лице и единствено Ти имаш тези очи!
Никога не забравяй:
~ ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като Теб!
Ти си желан!
~ не си дете на случайността, нито прищявка на природата!
Независимо дали свириш музиката на живота си в минор или в мажор -
~ ТИ си Божие творение, гениално при това!“
Сиси, благодаря ти за тези прекрасни мисли, които си споделила с нас! Ще ги добавя в моята колекция.
Аз съм капката дъждовна,тръгнала по Пътя в големия Океан.Но не на всяка капка е отредено да се слее сО кеана на любовто.Както всяка лампа има нуждата от енергия зада свети,така и пламака на любовта в тебе трябва постояно да гори.Разделянето на аз,ти,той,е падение в тъмнината на страха.Всички ние сме едно цяло.Нашата цел е дасе слеем в океана на Любовта Божия,и там дасе изгубим.Пишете vilian7009@abv.bg.
Значи, ето и моята теория.
Разсъжденията донякъде са верни.
Но според мен, всичко е в мозъка. Както и Аз се намира там!
Така е, ние не сме тялото си, не сме ръцете или краката си, но тези хора, изгубили ръка, крак или нещо такова все още ги усещат с мозъка си (и дори понякога, въпреки че ги нямат, те ги болят) Защото са били свързани с мозъка им.
Общо взето всичко е в мозъка! Няма дух или душа.
Иначе поздрави за прекрасния блог! Чета статиите отзад напред, откакто го намерих (преди 2 дни)
)
Здравейте!На една ябълка вътрешността е семето,после месото и обвивката,но всичко е свързано и не може едно без друго и всичко това прави плода съвършен.Същността при нас също е във вътрешността ни,в тишината там където е божествената искра,но ние сме и всичко останало,тяло ,мисли,чувства и отговаряме за всичко това.И всичко това ни прави съвършени и уникални,макар само за един живот.Поздрави и усмивки!
Здравей Protoss и добре дошъл сред нас. Ти казваш, че всичко е в мозъка и до някъде е така, защото от мозъка зависи цялостния процес в тялото ни, както и възприемането и обмислянето на света. Въпреки всичко обаче мозъка и е част от тялото ни, апарат, т. е. – нещо материално. Отвъд този орган има нещо друго. Това друго нещо, което е нашата същност просто ползва този чудесен инструмент- мозъка. Както казва Милена, нашата същност е във вътрешността ни, макар че не може да се види.
Едно доста интересно определение (из Теорията на когиталността):
„Аз-ът е информационно-мисловна енегрийност на холограмната същност, която включва – поле, задържащо светлинна информация получена вследствие движението на когитална енергия, и холограма, определяща себе си чрез Его.
Аз-ът, това е изначалната същност и намерение у всеки един от нас. Това е правото на избор и проявление на свободната воля за реализиране на изначалния порив към съвършенство и сливане с Божественото. Но предварителната ограниченост откъм знание поражда индивидуализирано когитално поле, за което е възможно да следва този принцип единствено като изпълнение на решения, изключвайки възможността за свободна воля. Тази вторично сътворена мисловна същност се явява Егото. Без достатъчно опитност и знание, човекът създава продукт по свой образ и подобие, т.е. дава живот на Егото, което овластява да взима решения. Но то осъзнало себе си като властимащо и започнало да работи в акт на самоосъществяване и да властва над човека, и дори се идентифицирало със самия човек. Но изборът, който постоянно правим и проявата на свободната воля, винаги ще са възможни само за Аз-а, а безброй многото решения са приоритет на Егото.
Ако успеем да осъзнаем това състояние, изпълнението на решенията винаги би следвало вече направеният от Аз-ът (истинската ни същност и намерение) избор!“
Zdraveite otnovo,
Rosi, Rosi… stignah do tretia ili chetvarta abzac…poneje mnogo pati sam si go zadavala.. ne tochno po tozi nachin, no poniakoga naistina neznam koia sam, kakvo mi haresva… i vsichki nie mislim che kato si kupim novi drehi, napravim si nova pricheska.. i shte se promenim… che kato otidem niakade i se zapoznaem s novi hora… shte im pokajem che govorim 5 ezika, che imame hubavo obrazovanie, hubava rabota i te shte zapochnat da ni haresvat… cheteiki abzaca obache s ostrova… niakak si… neznam dali zashtoto primera e mnogo specialen, po-skoro ne e, no osaznah.. che vsashtnost nie sme nas samite, po nachina po koito se smeem, po nachina po koito karame drugite da se smeiat, po nachina po koito izslushvame horata i te ni izslushvat, po nachina po koito obichame i pozvoliavame da ni obichat…
)) Mnogo hubava statia Rosi. Az sum na 21 i vse oshte tozi vapros chesto mi e v glavata, poneje dori poslednite obiknoveni neshta koito izbroih pri men sa razlichni v razlichnite momentim, ne sam zodia Bliznaci, no niama neshto koeto da e postoianno pri men kato tipichni cherti, i temi kato tazi sa mi mnogo interesni, poneje pone me nasochvat na niakade.. 
)
P.S. Sajaliavam za latinicata
Здравей Марти!Всичко това,което си описала си ти и най-вече в тези моменти,когато останеш сама със себе си.Поздрави и усмивки!
с Богом
(;-:)
„Коя е тази същност? – Може би твоето тяло? Помислете за хората, загубили крак, ръка или за Ник Вуячич(човекът без ръце и крака)…Нима това, че тези хора са загубили част от тялото си променя тяхната същност?“
За загубването на крак, ръка, някой от органите, око, дори при трансплантация на сърце – да, пак си остават същите хора. Но ако се повреди нещо в мозъка е възможно дори самото им съзнание да се промени, начинът им на мислене. Дори ако успеем изцяло да контролираме мозъка, ние ще можем да контролираме също и боклата, глада, емоциите, чувствата си и въобще всичко.
Но от друга страна може би греша. Сега се чудя защо животните, въпреки че и те имат мозък като нас, не се осъзнават. Не осъзнават, че живеят. Какво ги различава от нас, въпреки че физически сме почти същите. Чувал съм, че имало някакви примати, с които сме 98% едни и същи, но въпреки това, те нямат съзнание. Това едва ли е станало ей така от еволюцията, може би наистина има някаква висша сила. Отклоних се от темата, но все пак благодаря ти, че ми помогна да се замисля.
Здравей Protoss!Имаш право,че даже и да липсват някои органи от тялото ни ,не се променя нашата същност,ако сме се родили така,но ако не сме се родили така,а в последствие сме изгубили част от тялото си,със сигурност ще променим същността си и осъзнаем неща,които преди са ни убягвали.И защо си мислиш,че животните нямат съзнание?В какъв смисъл,че не осъзнават себе си ли?Според мен зависи в каква степен на еволюцията са.Поздрави Милена!
Здравей Protoss и добре дошъл сред нас. Интересни въпроси за размисъл поставяш…Наистина ако нещо в мозъка се повреди, човек може да не осъзнава себе си или да възприема света и себе си по различен начин. Неговата изначална същност не се променя, но той не съзнава това ( макар че има и много несъзнаващи хора с нормална мозъчна дейност
).
И въпреки че мозъкът е само орган, апарат, който ни служи, без неговото функциониране няма как да има осъзнаване…
А за това, което казваш – за животните и тези примати наистина е интересно…Вселената и човекът си остават една загадка, едно тайнство, което вечно ще преоткриваме…
Ще ви кажа коя съм аз,един безотговорен човек и не ме бива за нищо.Това съм аз.Поздрави Милена!
Милена, наистина ли мислиш така за себе си или това е просто провокация?
Как да не те бива за нищо, само тук с коментарите си правиш толкова много и аз ти благодаря за това! А и помисли си колко много други неща си направила…
Всъщност ти си такава, каквато вярваш че си. Но твоята изначална Божествена същност никога не се променя!
Здравей Роси!Ще ти кажа защо така мисля.До сега съм работила какво ли не и няма нещо,което да ми се е опряло думите „не мога“не съществуват в речника ми.Намирам начин да се справя с всичко,което започна.Приемам го като предизвикателство,но от няколко месеца съм касиер.Не съм икономист,но със смятането нямам проблем.Всяка седмица давам пари на около 130 човека и проблема ми е с циганите.Извинявам се ако някой от сайта е такъв.Та повечето са неграмотни и всеки път се подписват по различен начин.След това идват и се карат с мен ,че това не е техния подпис и така само ядове.Проблемът е,че не зная къде греша.Реших да им записвам номера на личната карта друго не мога да измисля.Зная,че всеки проблем има решение и ме е яд като не мога да го намеря.Ако някой има идея моля да пише.Поздрави!
Здравей Милена. Но ето – ти сама казваш, че се справяш с всичко и думата „не мога“ не съществува в твоя речник. Приеми и този „проблем“ като предизвикателство. Ти дори вече си намерила вариант- записването на номера от личната карта е добра идея. Никъде не грешиш, просто трябва да намериш най-добрия вариант за теб. Циганите изглежда са се „изучили“, че така номера минава, но съм сигурна, че ще измислиш вариант и за това. Имай вяра в себе си и не се обвинявай. Никой няма всички отговори, нужен е опит и най-вече любов към себе си. А когато обичаш себе си, когато си уверена и се цениш и другите ще те приемат така.
Здравейте,
Когато сте били деца имали ли сте усещането, че сте родени за нещо Велико?!в детството си намирам много неосъзнато знание.И Аз като вас търся отговори на много въпроси, коя съм Аз все още незнам, но чувствам,и имам нужда само от Любов,за да вървя напред.
Към главната статия на Роси:
Роси, статията ти е като ходене върху острие на бръснач.
Намерението ти да одухотвориш другите е уважително и произхожда от естествения стремеж на всеки нас за щастие и духовна реализация.
Но сигурна ли си, че знанието изложено в статията ти усвоено от источниците е чисто и не замърсено?
Бъдете внимателни. Нямаме време за губене. Интернета е уникално средство за общуване. Поставете си конкретни цели и работете за постигането им. Търсете реални посижения. Не изпадайте в състояние на преразкази, (copy and paste) и разговори тип ‘чешене на езици’.
Роси има много верни неща в статията ти. Но сигурно знаеш, че всяка мисъл изречена или написана от някой е пречупена от неговото съзнание и опит си остава негова истина. Факът, че някои път се съгласяваме с нещо е защото имаме сходни съзнания и опит.
Желанието да се помогне образовайки някого лесно може да навреди забавяйки или заблуждавайки пътя на осъзнаване ако нямаме непосредствен опит със знанието.
А това е силен кармичен удар.
Не давай риба на гладния а го научи да си я хваща сам.
За участниците във форума:
Стига сте зубрили. Медитирайте. Анализирайте. Появете се във форума с кошница пълна с плодове от непосредствен опит. Не благодарете на никого. Знанието е навсякъде и не е собственост на никого.
Нямаме време. Утре може да е късно. Направете подарък на себе като станете по-дисциплинирани. В математиката може да закръгляш, но тук не. Ако прозрениата предизвикат особена приятна вълна на усещане и чувството, че отговорът е бил пред носа ти през циалото време – не се съмнявай – уцелил си верният отговор.
Продължавай нататък.
За това сме тук в тази реалност.
И не забравяйте когато медитирате кой е медитаторът. Стеснявайте дистанциаята обект – субект.
Запомнете! Без медитация няама напредък. Колкото и да сте се на4ели и мисили, когато му дойде времето да напуснем тази реалност знанията си остават в пръстта.
Медитацията запе4атва завинаги осъзнатото в съзнанието и то си остава естествена наследственост, предопределяща по-добро прераждане а накрая пълно освобождаване и реализация.
На добър късмет!
Приятно пътуване.
Здравей Диан и добре дошъл тук! Благодаря ти за това мнение и съветите.
Благодаря, Роси! Някак „случайно“ попаднах на блога ти и вече 4 часа поглъщам и затвърждавам всичко написано тук от теб. Смятам, че съм на точната честота с теб и твоя поглед върху философията на живота и въобще над ВСИЧКО. Успех!
Чавдаре, добре дошъл тук. Радвам се, че сме на една честота и че още един приятел ни намери.
Ще се радвам да споделяш мнения и идеи по темите.
Наистина всичко, което пишеш е прекрасно!Само да допълня, че Бог толкова много обича всеки един от нас , че прати своя единороден Син Исус на кръстта за изкупването на душата ни.Това е съвършенната любов към нас.И от тук извода , че всеки един от нас е много ценен , защото е изкупен с кръвтта на божия Син Исус.Ние всички сме безценни и обичани независимо какви сме.Исус умря за нас , когато бяхме грешници и дори да продължаваме да грешим този факт няма как да се промени!
Тъй като „кой съм съм аз?“ е въпрос без отговор, дори отговори като „ти си съзнанието“, „ти си наблюдателя“, „ти си любов, красота“ и каквото и да било друго не са верни. Биха било вярно „Ти си всичко, което съществува и нищо едновременно“.
Здравей Аз. Ти казваш- „Ти си всичко, което съществува и нищо едновременно“. В този ред на мисли можем да кажем че Дао, Битие, Бог(или както наричаме Силата, сътворила света) е нищо, което съдържа потенциала на всичко. Нищо, което ражда всичко…И то е много по-голямо от нас, но същевременно е част от нас…
Радвам се да видя, че някой е способен да коментира НИЩОТО. Нищото е само дума за нещо, което не може да бъде определено или назовано конкретно, защото всеки подобен опит го вкарва в рамка и го ограничава до безумие. Така, че Дао, Бог, Битие или анти-битие(не-битие) са само думи, които не значат нищо за непосветения. : )
Друг вариант, доста по-справедлив е да се каже само: „Аз съм“ и това е всичко. Но, за съжаление, този „Аз“ често бива бъркан с егото.
Страхотна статия! Поздравявам автора на темата. Накара ме да размисля за страшно много неща и….мислейки (в следствие на неизменната ми наклонност да рационализирам и търся причинно-следствени връзки в нещата, както и подчертаната ми агностична нагласа (не се знае знае ли се
) стигнах до следното :
Авторът всъщност лансира идеята, че АЗ-ЪТ не се влияе от околните промени, че в него има енергия и сила, която не може да бъде съкрушена от никакви житейски несгоди и идентичност, която не може да бъде заличена от външния свят. Предлагам на хората, които имат желание и време да помислят върху следния случай :
Имаме личност Х, която олицетворява личността от статията. Да предположим, че тя е творческа, че е с недосегаем вътрешен свят, че е изключително активна личност, че постоянно върши нови неща, среща се с нови хора, не може да стои без да извършва някаква дейност и т.н….И в един хубав слънчев ден на тази личност и се прави операция на мозъка.
Авторът на статията казва : „ние не сме желанията си, не сме тялото си, не сме разумът си“. В посочения хубав слънчев ден обаче на личността Х и се прави съответната операция, която унищожава или дестабилизира определени центрове в мозъка. Да предположим отново, че тези центрове отговарят за активността, за волята, за желанието да вършиш нови неща.Можем да приемем даже, че и е направена лоботомия. В следствие на тази хирургична интервенция личността Х става апатична, подчертано меланхолична, без желание за каквото и да е и с блуждаещо замътено съзнание. Х става неспособна да се грижи дори за себе си. Ако АЗ-ЪТ е толкова „недосегаем“ къде остава той? Как се проявява? Защото аз имам възрастни роднини, при които физиологични промени водят до неузнаваема промяна на характера и то в рамките на няколко години. Къде остава „великия, вътрешен АЗ“ ?
Здравей Случаен наблюдател и добре дошъл тук. Интересни въпроси поставяш. Но искам да уточня, че личността е нещо съвсем различно от нашето истинско Аз. Личността, характерът, това, с което се идентифицираме е нашето его. То е една роля, която „играем“ в земния си живот. Но нашата изначална същност е духът, наблюдателят, който е отвъд проблемите, отвъд представите за добро и зло. Това е Божествената част у нас. Характерът ни, здравето ни, социалното ни положение могат да се променят, но духовната част в нас винаги съществува. Но не винаги ние сме във връзка с тази си част…
Здравей Роси,
прочетох набързо описанието. Значи ние сме наблюдателя, съзнание, дух, самата любов
В друга тема видях някой да те пита „ами какво ако няма никакъв аз, както е според една от основните доктрини в Будизма“.
Тъй като този въпрос е зададен 2009г. искам да попитам как би отговорила сега. Питам защото аз изживявам тази истина и съм любопитен дали някой друг не я изживява също
Здравей Наско. Да, интересен въпрос поставяш… Всъщност мисля че е така- че всички сме едно, че няма отделен „аз“, разделението е само на повърхността. Ние сме като капките в един океан. Приемайки физическа форма в този свят, ние си мислим че сме напълно отделни от другите и разглеждаме всичко в живота като противопоставяме „аз“ и „другите“. Когато осъзнаем това, когато преживеем единството, ще можем да гледаме на света по нов начин.
А ти, Наско, какво мислиш?
Здравей Роси, каваш- Но не винаги ние сме във връзка с тази си част…
а как да направим връзка с тази си част?много искам да го направя но незная как.Благодаря,ти предварително,
Роси, често се случва някакво духовно преживяване, усещане за единство. Това което човек не разбира е, че това се разкрива в момента в който енергийната структура ‘аз’ се разпадне. След това ‘аз’ се връща и казва ‘аз го преживях това, то е МОЕ, аз го осъзнах, аз го разбрах. Тогава предишния груб ‘аз’ се замества с по-фин духовен такъв. Но това е пак същия ‘аз’. Той мисли че притежава нещо и често иска да го сподели с други. Но това е невъзможно, защото единството не може да бъде притежавано и споделено – то е сводоба. Единството не може да бъде разбрано и осъзнато, защото тези действия са също форма на притежаване. Истинското освобождение се случва когато ‘аз’ безвъзвратно се разпадне и търсенето на Единството приключи. Това се случва непредсказуемо и не може да бъде предизвикано. Дори статистиката сочи че се случва далеч по-често на хора които никога не са се интересували или занимавали с нещо духовно.
Разбирането, осъзнаването, духовните съвети, практики, техники, виждания и т.н. са всички форма на търсене, а търсенето идва от усещането за отделен ‘аз’ и неговия копнеж да се слее с цялото. Но това е само сън, илюзия. Няма ‘аз’ и никога не е имало. Няма такова нещо като просветлен човек, просветлен индивид, защото в просветлението индивидът безвъзвратно изчезва и остава само непосредствения живот – картини, звуци, усещания, мисли, чувства.. без извършител, без притежател.
Реално става ясно че няма минало. Всичко което съществува е животът, който се случва в момента. Това тук е големия взрив. Цялото ми минало се случва сега
Цялото ти търсене 
И това е просто игра. Няма никакво значение дали някой е свободен или не, дали има любов или страх – всичко това е едно и също нещо, самия живот 
Тази тема ми е много любопитна и забелязвам как навсякъде цари тотална заблуда по отношение на освобождението. Специално от преведените на български автори единствено Тони Парсънс говори за това с долу горе яснота според мен. То за това принципно е невъзможно да се говори и да се изкаже с думи, защото езикът е базиран на разделението
Много хора с най-добри намерения дават съвети на други как да се осъзнаят и т.н. и изобщо не виждат, че по този начин само потвърждават съществуването на отделен „аз“ който може да извърши някакво действие да за да се освободи. Това е невъзможно 
Освобождението се случва когатпо се случи. Практиките, разбирането, осъзнаването, само потвърждават съня, че има отделен ‘аз’ който НЕ Е свободен 
Все пак държа да отбележа че не дрънкам ей така. Тук се случват спомени за минало с дългогодишна суицидна депресия, духовни търсения, правения, четения и какво ли не. Включително период в който се мислех за „осъзнат“ и „просветлен“. Това е периода между първите духовни преживявания и окончателното освобождение. Всичко това е просто игра, сън
Животът просто се случва. Като Наско. Като Роси. Като котки и кучета. Като полъха на вятъра. Като… всичко. Но, няма извършител. Вътре в това тяло няма „някой“ който трябва да се осъзнае. То не е задвижвано от някой. Тези мисли не са мислени от „някой“. Има само мисли.. и после ги няма. Има само чувства.. и после ги няма. Има само звуци.. и после ги няма. Но няма „някой“, няма „източник“. Тези неща извират от нищото и се разпадат обратно в него
КАРИ,
идеята че трябва да направиш нещо само потвърждава заблудата, че има отделен „аз“, който трябва да се свърже с нещо, да се извиси, да направи нещо за да постигне някаква измислена цел.
Това, което отделния „аз“ не може да види, е че самият той е източника на страданието. Това е усещането за отделеност, за отделен „аз“. Това е неприятно усещане. Идеята, че някъде там има нещо по-добро, някъде там в място и време които не съществуват, е просто заблуда. Тази заблуда е реалния източник на страданието. Няма нищо за постигане. Животът е пълен в момента и присъства във всичко – в най-обикновения звук от пералнята в другата стая и усещането от задника върху стола. Няма нищо за постигане, осъзнаване, разбиране и т.н. Тези идеи само ни правят роби и ни откъсват от интимността, красотата и радостта от най-най-обикновения живот – такъв какъвто се случва в момента