Надежда и разочарование
„Надеждата крепи човека“ -
още от детството тези думи са се запечатили дълбоко в нашето подсъзнанието и често изникват в ума ни, когато сме изправени пред трудност.
Казваме си: „Не губи надежда! Винаги има надежда! Надявай се, надявай се…“
Какво всъщност е надеждата?
В нашите представи тя е нещо красиво, възвишено, светъл лъч в тъмнината, сила, която ни води напред.
Обикновено свързваме надеждата с борбеност, с готовност да не се предаваме до края.
Наред с Любовта и вярата, надеждата е издигната в култ. Много творби да посветени на нея.
И ние сме убедени, че винаги трябва да носим надеждата в себе си.
Неизменно обаче, редом с надеждата върви и разочарованието. Подобно на Любовта и болката, те вечно се движат ръка за ръка.
Предполагам, че сте имали период в живота си, когато силно сте се надявали нещо да се случи и е последвало голямо разочарование. Но нали „не бива да се предаваме, не бива да губим надежда“, започваме пак да се надяваме. Политаме отново, за да се разбием за пореден път. И пак продължаваме – надежда-разочарование, надежда-разочарование…Подобно на призивите в лотарията, си казваме: „Не губи надежда, опитай пак, следващия път може да спечелиш.“
Задавали ли сте си въпроса – „За какво ми е тази надежда, когато ми носи кратка измамна радост, за какво ме крепи тя…за да се държа до следващия удар ли?
Питали ли сте се: „Няма ли друг начин?“
Това ли е надеждата? Не е ли тя просто залъгване, отлагане на поредното разочарование?
Коя е истината, кой е правия Път?
В Противоречивата истина съм писала за това как понякога при две противоречиви твърдения се оказва, че са верни и едното и другото.
Така и тези две твърдения са верни:
1. Надеждата крепи човек.
2. Надеждата е отложено разочарование.
Второто твърдение е вярно, когато бъркаме надеждата с илюзията. Например:
- Когато някой непрекъснато ни наранява или използва, а ние
отново и отново му прощаваме, надявайки се той/тя да се промени.
- Когато любовта си отиде, а ние правим хиляди безуспешни опити
да я върнем и дори унижаваме себе си. Но нали надеждата умира последна, ние надявайки се и надявайки се, сме способни да стигнем до мазохизъм.
- Когато имаме проблеми и се надяваме нещата да се оправят, като
в същото време не си помръдваме пръста.
- Когато правим всичко по един и същи начин и се надяваме
животът ни да се промени. Със завиден инат ние блъскаме и блъскаме и дори се гордеем: „Ето, не се предавам, опитвам пак и пак“. А не осъзнаваме, че всъщност боксуваме на едно място.
Е, можем ли да кажем, че в тези случаи надеждата ни крепи?
Норбеков казва:
„Надеждата крепи човека, но тя никога за нищо не е отговорна.“
Такава надежда е пасивна надежда. Тя не води до никъде, освен до следващо разочарование.
Къде бъркаме?
- На първо място превръщаме надеждата в илюзия. Не искаме да
приемем реалността и се захващаме като удавник за сламка за нещо дребно и върху него градим въздушни кули. Ако няма нищо, за което да се захванем, дори си измисляме нещо, в което да се вкопчим. Това е неприемане, отказ да се видят нещата каквито са, бягство от реалността.
- Тъпчем на едно място, въртим се в кръг, измъчваме се и не ни
хрумва да пробваме по друг начин или да отворим друга страница. Така постепенно надеждата се обръща срещу нас и бавно ни убива…
Норбеков пише в една от книгите си: „Защо надеждата умира последна? Защото тя е убила стопанина си и вече няма кого да убива.“
- Заемаме пасивна роля и бягаме от отговорност. Надяваме се
помощта да дойде отвън – от някого около нас или „свише“. А ние къде сме? Само чакаме и се надяваме?
Чуйте как пасивно звучи израза: „надявам се“.
Надявам се на какво, на кого…? Стоиш, чакаш и се надяваш…
„Надявам се“ е фраза на жертва. Тя почти не се различава от „съмнявам се“. Когато казваме „надявам се“, все едно казваме: „съмнявам се, но все пак се надявам, че може пък и да стане.“
Заменете думата „надявам се“ с думата „вярвам“ или още по-добре със „знам“ и веднага ще усетите разликата.
Когато кажем: „знам, че ще получа тази разбота, знам, че ще сбъдна мечтата си, знам, че ще оздравея“ и т. н, решението вече е взето, ние се включваме активно и поемаме нещата в свои ръце.
Разбира се, не е лошо човек да се надява, но надеждата може да ни крепи и да бъде лъч светлина в тъмното тогава,
когато присъстваме и ние, когато не бягаме от реалността и поемем отговорност, когато сме гъвкави и сме отворени за различни варианти, когато се доверяваме на себе си, когато кажем „да“ на неочакваните обрати в нашия живот и съумем да се възползваме от тях.
Споделете вашето мнение. Какво е надежда?
Случвало ли ви се е надеждата повече да ви пречи, отколкото да ви помага?
Кога всъщност надеждата крепи човека?
Защо надеждата умира последна?
бутон за споделяне в социални мрежи
37 Responses to “ Надежда и разочарование ”
Вашият коментар
Абонирай се:
Почерпи ме кафе :)
Последно ме почерпиха
За да ме почерпите кафе, изпратете sms с текст: sebepoznanie ВАШЕТО_ИМЕ на номер 1093 (1.20лв.)
услуга на mobio.bg
Авторски права
Текстовете в този сайт са авторски. Себепознание.com ползва условията на Криейтив Комънс договор за защита на авторски права, според който можете да копирате и разпространявате текстовете само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт.
Роси, чета и осъзнавам, че съм изхвърлил надеждата зад борда. Не знам дали това е редно – в ценностната ми система съществуват понятия като вяра и любов, но, уви, надеждата съм я изключил. Дали някак не се препрограмирам и изолирам от контекста на битието си, като не мисля за утре – без значение дали го правя с добра или с негативна мисъл… Нали е редно да съм активен?
Имам ли нужда от надеждата, ако всичко в живота ми е наред? Ако съм наясно със себе си и знам, че действителността е резултат от моята мисъл?
Ако знам, че всичко в живота ми е подредено или поне е добре премерено и дозирано, какъв е смисълът от надеждата? Че от хаоса ще сътворя ред? Едва ли.
Ще ми се да имам надежда, но аз знам…
Предпочитам да действам вместо да се надявам…
Миро, аз мисля, че много добре си направил. По- добре е да кажеш „знам“, отколкото „надявам се“.
Да се надяваш, означава да чакаш някой да свърши нещо вместо теб. Когато само се надяваме и имаме определени очаквания, ни спохождат само разочарования.
Затова смятам, че е по-добре да кажеш – Не се надявам, аз знам, че ще успея, защото вярвам в себе си. Не се надявам, а решавам, че ще имам това, което искам. Решавам и действам.
Надеждата често ни пречи да видим реалността. Когато я захвърлим, тогава можем да застанем очи в очи с проблемите и да поемем отговорност.
Здравей,Роси надеждата понякога помага но понякога е една измамна илюзия както казваш до поредното разочарование.Но все пак ако не е тя няма да имаме стимул за борба и бихме се отпуснали и обикновенно в тези случай изпада в депресия,така че има има и своя добър ефект и в някой случай нещата се оправят.Мисля ,че има положителна роля в нашия живот.
Здравей Милене.
Прав си, че когато сме силно разочаровани, можем да изпаднем в депресия. Надеждата тук може би е защитна реакция, инстинкт за самосъхранение. Появява се някаква мисъл, че може би нещата ще са по-добри или че не са такива, каквито ни изглеждат. Това го правим подсъзнателно, за да намалим болката от разочарованието.
Но в такива случаи е по-добре да изживеем болката и да приемем това, което ни се е случаило, а не да го отричаме и да се залъгване. Защото всъщност си правим лоша услуга.
Разбираш ли, границата тук е много тънка – не казвам да се отдадем на отчаянието, а да приемем нещата каквито са реално и да предприемем нещо, да променим нещо, да видим нови възможности.
Мисля си какво трябва да присъства или да липсва в живота ми, за да се нуждая от надежда.
Откакто написах горния коментар не спирам да мисля защо надеждата се изпари от живота ми, а всъщност нищо не ми липсва.
Та надеждата е част от свещената тройка, включена към вярата и любовта. Знам, че без вяра дори на един ресторант не бихме могли да отидем спокойно – все пак сме сигурни, че с храната няма да ни напакостят. А за любовта е сигурно, че тя е механизма, чрез който се сработваме във взаимоотношенията си с другите, със себе си и с Бог. Ами надеждата? Дали тя не иззема функциите на вярата? Тоест вярата ти е достатъчна – че миналото е в историята, а бъдещето е светло… Каква е ролята на надеждата?
Понеже дискутирах тези свои мисли и с други мои приятели, стигнах до извода, че съм подменил надеждата си с безброй намерения в живота си, които непрекъснато се реализират. Дали наистина съм я игнорирал?
Вяра, Надежда и Любов са три сестри, които не могат една без друга.Мисля, че Надежда е най-голямата. Любов е най-палавата, а Вяра е най-мъдрата. Ако я няма Вяра, на Любов и остава само Надежда.
ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА
Недялко Йорданов
Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!
Да, Миро, вярно е че надеждата е част от свещената тройка – Вяра, Надежда и Любов.
Вярата и надеждата са близки, но в надеждата сякаш има съмнение, несигурност. Във всяка вяра има и надежда. Вярата е вяра в конкретно нещо, а надеждата = надежда за нещо неопределено, за нещо по-добро.
Надеждата може да е оптимизъм, но понякога преминава в илюзия.
Именно тогава, когато се превръща в илюзия започва по-скоро да ни пречи, отколкото да ни помага.
А ти Миро може би не си игнорирал напълно надеждата, защото все пак във вярата има и надежда- надежда в хубавия смисъл – надежда за добро.
Здравей donedi. Благодаря ти за това стихотворение. И аз съм си го чела много пъти. Много е вдъхновяващо. Тук вярата се преплита с надеждата, със силата на духа, с оптимизма. Харесва ми това, че се казва:
„аз мога, аз вярвам, аз зная“, а не само „надявам се“
здравей Роси,
винаги чета с интерес твоите статии,заради достъпния начин, по който представяш нещата!Никога до сега не се бях замисляла за това , че бъркаме надеждата с илюзията, но все пак продължавам да се питам дали човек сам понякога не иска да бъде излъган,да поживее в някаква илюзия?Аз мисля, че всеки човек в определен етап от живота си се нуждаее от някаква лъжа, за да се почувстава по-добре,макар и за малко и въпреки болка,която ще изпита след това!Не случайно има толкова книги , които описват чудни светове, не случайно ги има и разказите „Мечтатели“ и „По жицата“.
Здравей moni и добре дошла тук!
Да, така е, понякога човек предпочита да бъде излъган. Аз също съм живяла в красивия свят на илюзиите. Но рано или късно, за да продължиш, трябва да погледнеш реалността в очите и предприемеш нещо, да поемеш отговорност.
За мечтите – обичам да мечтая. Мечтите са хубаво нещо.
Разказът „По жицата“ е от любимия ми разкази. Аз също бих постъпила като Моканина. Не бих могла да отнема надеждата на тези хора, че момичето ще оздравее. Всъщност дори няма значение в какво вярваш, защото самата вяра мобилизира целият ти потенциал, цялата вътрешна сила. Имаме и тема за това във форума:
Има ли благородна лъжа?
Илюзия е обаче надеждата относно друг човек – в случаите, които съм описала, когато хиляди пъти преминаваме по пътя надежда- разочарование. Често наблюдавам как хората се въртят в този кръг и не могат да се измъкнат. Много от вас са ми споделяли историите си за вечната им надежда другия да се промени и неизменното страдание. Това изтезание продължава до безкрай, докато не решат да захвърлят измамната надежда и да приемат истината.
Заблуда и пасивност е когато просто се надяваме нещо да се случи и да промени живота ни, да подобри настроението ни и т. н. докато ние не правим нищо освен да се оплакваме.
Здравей Роси..Благодаря ти за чудесната статия..Прочетох и другите коментари и незнам до каква степен си накарала Миро да се замисли,но мен определено успя..Аз също мисля като теб..и въпреки всичко понякога се улавям да се надявам колкото и да се опитвам да изхвърля тази дума..По принцип винаги се съобразявам кога,къде и по какъв повод употребявам-мисля-тоест с това давам на отсрещната страна да разбере,че не съм сигурна и обратно с думата вярвам,че съм сигурна..Казваш да заместим,надявам се с думичката знам..Добре…но кажи ми как да го направя,ако на практика не знам…За другите не знам,но за себе си,че е имало случай да направя всичко което е било в моите възможностите и ми е оставало да чакам..Разбира се като слагам срок..Беше го написала,ако не се лъжа в някоя от статиите си..Също така,че,ако не поставя срок има вероятност да отложа и накрая да се откажа..а именно срока ми помага..Трудно ми е да повярвам,че съществува свят без надежда колкото и да се опитваме да я изолираме..отделен е въпроса как ще процедираме с нея..дали ще се хванем като удавници за сламка както казваш или ще поемем нещата в свои ръце..Не желая да се пиша най-най-националистка,но нали нашият народ е уцелял именно с вяра и надежда..а за това имаме достатъчно богата история..
Роси здравей отново!
Наистина илюзиите са надежди по отношенеие на друг човек,но мисля , че трябва да направим едно много важно уточнение-човек, който много обичаме и на когото много държим!И в този смисъл си мисля , че на човек му е много по- трудно да приеме реалността и да изживее разочарованието, защото в такъв случай означава да приеме и най-важното да признае пред себе си , че той самият е сгрешил в преценката си за някого.
Катерина, ти пишеш:
„Казваш да заместим надявам се с думичката знам…Добре…но кажи ми как да го направя, ако на практика не знам“
Може да кажеш:
знам, че каквото и да се случи, ще се справя, знам, че всичко ще стане по най-добрия за мен начин.
Аз не отричам надеждата. Вярата и надеждата са велика сила. Нашият народ, както казваш, е оцелял с вярата си.
Но на първо място е важно да вярваме в себе си.
moni, да, за да приеме реалността, човек трябва да приеме и своите грешки, да признае своите чувства на негодувание, гняв, разочарование и да си прости. Именно тогава може да продължи.
Здравейте,хора!Здравей Роси!
по някога имам чувството,че всяка статия е написана за точния момент в живота ми и то точно когато съм имала нужда от някакво по-различно мнение,мислене и нечий чужд мироглед.За да мога да надникна в себе си….Със сигурност аз съм от тези ,които не спират да се надяват .Може би е грешно или може би не го правя както трябва,но много от надеждите и очакванията ми не се случват.По някога си мисля,че съм изчерпала лимита от положителни неща,които да ми се случват в тоя живот и ми остава само да „живуркам“ с това кото ми се дава.Може би бъркам надеждата с мечтите ,но ако спра да очаквам ,че все пак ще има отговор на молитвите ми ,със сигурност наистина ще загубя душата си……Имам нужда от помощ…и най-лошото е че не вярвам ч1е ще успея да се справя сама- стигнала съм дъното
Допреди година наричах надеждата „онази мръсна кучка, която ме държи на дискомфортно място“. После открих разликата между надежда и очаквания и разбрах, че разочарованието идва единствено тогава, когато си проектирал желанията си с приоритет „изключително важно“. За момента вярната формула за мен е: знам какво е желанието ми, приемам(очаквам) че има много варианти, различни от него, но се надявам на най-добрия и вярвам, че ще се справя и ще получа удовлетворение от всеки един от тях, реализиран в живота ми.
Надеждата е мощна движеща сила, особено за хора като мен, които са склонни лесно да се отказват, защото резултатите не идват бързо и се разминават с очакванията ми. Приемам „знам“ за много коварна дума, защото е много лесно да прескочи смисъла на „знам, че това, което искам е напълно възможно“ и да се изроди във високомерното и самонадеяно „знам, че така ще стане“. Вселената никога не пропуска да ни напомни, че все още имаме доста ограничен поглед над нейната многовариантност.
Здравей Ваня и добре дошла тук. Няма нищо случайно – това, което ни е нужно, се появява в точния момент.
Ваня, не казвам да спреш да се надяваш, а да насочиш вярата към себе си. Искаш да получиш отговор на молитвите си. Но ако сама не си помогнеш и Бог не може да ти помогне. Не спирай да вярваш, но вярвай в себе си.
Може да си стигнала дъното, но именно от дъното човек се оттласква най-добре нагоре. Често ни е нужно да изпаднем в дупка, за да започнем да се изкачваме.
Знай, че именно тежките периоди са тези, който ни карат да израстваме.
Разбира се, ако чувстваш, че не може да се оправиш сама и си много объркана, можеш да потърсиш помощ. Както съм писала и друг път – проява на сила е човек да потърси помощ. Но и там, с помощта на друг човек, ти ще си тази, която ще върви напред, която ще прави изборите.
Колкото до предварителните очаквания и представи, аз смятам, че те носят само разочарования. Когато очакваме точно определено нещо, не виждаме неочакваните възможности, които ни предлага живота.
Може би Бог отговаря на молитвите ти по различен начин, не както ти очакваш. Приеми ситуацията каквато е в момента и виж какво можеш да направиш в нея. Не чакай да се случи точно конкретно нещо, защото често това, което ни се случва е по-добро за нас в този момент. И най-вероятно Бог ти помага макар ти да не съзнаваш това.
Може би ще ти е полезна статията – Как да се измъкнем от дупката?
LeRu, права си за разликата между очаквания и надежда. Именно предварителните очаквания са причината за разочарованията ни.
Думата „знам“ е силна дума и аз винаги я предпочитам пред пасивната „надявам се“, но съм съгласна, че е по-добре да кажеш: „знам, че каквото и да се случи ще се справя, знам, че ще стане по най-добрия за мен начин“ и т. н.
Т. е. да сме гъвкави и да не се ограничаваме със само един сценарий, защото Вселената може да ни предложи по-добър вариант.
Браво Роси! Много добри съвети даваш на Ваня. Дано те послуша!
„Когато очакваме точно определено нещо, не виждаме неочакваните възможности, които ни предлага живота.“ – много на място казано!
Не е лошо човек, надявайки се, да се огледа наоколо.
Благодаря ти donedi. Да, не е достъчно само да се надяваме и да вярваме, а и да използваме всяка възможност, защото всъщност тя може да е това, което ни е нужно в момента.
Сигурно знаеш вица за един човек(не го помня точно), на който лодката се обърнала и започнал да се дави. Той вярвал, че Бог ще го спаси. Минал някакъв кораб и му хвърлили спасителен пояс, но той не пожелал да го вземе, казвал си:“не, не, мен Бог ще ме спаси.“ После му изпратили лодка, но той не искал да се качи и пак си повтарял: „мен Бог ще ме спаси“. И т. н. докато не се удавил…Като отишъл на небето, казал :“Защо, Господи, не ме спаси, аз толкова вярвах в Теб? А Бог му отговорил: „Синко, аз пратих кораба, аз изпратих човека с лодката, но ти не пожела помощта ми.“
Та така и ние, надявайки се на нещо, може да не видим, че всъщност Вселената ни изпраща спасителен пояс, а ние го отказваме.
Здравейте!!!
Всички сте супер!
Много се радвам на споделените съвети и примери, както и притчата за
потъналата лодка.
Роси, бях го забравила този виц, но е на място казан! Напомни ми за вица за ТОТОТО, в който смисъла е както казваш ти: “ Когато имаме проблеми и се надяваме нещата да се оправят, като в същото време не си помръдваме пръста.“
Искам да се извиня най напред ,че ще си кажа и аз мойто скромно,при това не дотам красиво мнение.Даже мисля ,че е грозно мнение.моля ,тия дето ще негодуват като го прочетат да не ми се сърдят и да не ме съдят ,просто така мисля.Все пак нали трябва да има една черна дъска ,на която да се напишат всички хубави мнения за надеждата,да има контраст.хубавото да се види.Но ако няма такива черни душици като моя милост да кажат нещо дето не е в уносон с общото мнение,нали няма да се движи колата на дискусията,така де….Като разправяме за надеждата ,нека кажа, че е пълна безмислица.Безцелна емоция,за която се знае че ще даде плодовете си винаги в бъдещето и никога в сегашно време.Това е като въртележка с кончета – няма значение колко бързо се въртите,защото никога не се приближавате до тези,които се въртят пред вас. Идеята всъщност еда ви убеди да останете на мястото си върху кончето,въпреки неизбежното разочарование, но пък с надеждата че нещата ще се променят.те обаче си остават същите,защото системата е така нагласена, че промените да са невъзможни.Точно надеждата се използва от подлеците и лъжците:трайте си, задето ви давим в помия, но имайте надежда, че положението ще се подобри ,а ние много добре да знаем, че няма да стане.просто правете каквото искаме, а в замяна Господ ще ви вдъхнови да имате надеждата че ще ви отведе до Обетованата земя. Не че ще го направи, ама като го осъзнаете, вече ще е късно….хахахахахаха…много ми е смешно сега ,наистина ,като си мисля тия работи….Даже се надявам ,чече хората ще изоставят надеждата, тъй като е обречена проекция за бъдещето, и ще започнат да изискват честност, справедливост и свобода сега, в настоящето. има ,обаче хора,които се стараят да поддържат тези изисквания като вечни стремежи,не като нещо,с което може да се разполага сега…примери колкото щеш….особено тия дето управляват България и са силните на деня.Политиците,попове,особено те продават надежда, което е диверсионна тактика, начин да се смиряват тълпите.Нямаме работа, нямаме храна на масата и къщата ни е ипотекирана, но поне си имаме надежда… Уха, да сме благодарни за това…хахахаха…. .голяма смешка е ,нали……но не е ли така около нас в България,всеки си знае сам.Най-честата мантра на силните на деня ,а и на всички стремящи се към манипулация е думата надежда или промяна ,все тая.така се определя успеха им .никога да не дава точни определения на надежда, а и на другата психологически въздействаща дума – вяра. Надежда за какво? Промяна на какво? Вервайте в какво? Тия думи означават онова, което вие предположите,че означават, или искате да означават. Целта е да проектирате в тях всичко, на което държите, и така думите стават символ на вашето собствено аз ,на вашето най съкровено аз…. Всяко разяснение на думата надежда ,за какво точно иде реч би убило посланието :“аз ти давам всичко което искаш, което си сиал винаги“, така че да не очакваме подробности, а само да се надяваме, да се се променяме и най вече да вярваме,че работите ни ще се оправят,хехехе….страшна работа е това,нали….Няма по-могъщ начин за манипулиране на хората от този да им кажеш каквото искат да чуят, докато си траеш за онова, което не биха харесали.Едно време пътуващите търговци се се обучавали как да влизат в разговор на общи теми с набелязаните клиенти, за да разберат какво харесват и какво не харесват. Така получавали представа какво потенциалният купувач би желал да чуе като качества на продавания продукт.Ако се дистанцирате от темите, за които говорят, и не влагате емоция в чутото и видяното, ясно ще забележите техниките, които се съзнателно прилагат…Общественото мнение се формира на базата на създадения образ и личните проекции, а не от същността на посланията, независимо дали са изказани директно, или по-завоалирано.Това надеждата е феномен ,създаден от нашия ум,защото така му се иска все да е за добро каквото мисли.Уж все за добро….Сега се сетих един лаф ,дето всички го знаят.Добрите отиват в рая,а лошите -където си искат,хахахаха….Е тия дето се уповават на надеждата значи са направо за раят ,нищо че никой не се е върнал от там да каже как е.Дали пък някой крив рогат дявол с мазна захилена муцуна не си е направил лек маитап с Господа да смени табелите на райя и ада,та тия с надеждата да идат право в пъклото.?кой знае?….
Дано никой не ми се е обидил на скандалното ми мислене.на всеки желая да е здрав и да има късмет,другото ше се оправи…..
Здравей 108. Интересно защо ли си избрал числото 108 за ник?
Твоето мнение е малко крайно, но съм съгласна с това, че надежата на хората се използва от управниците, шефовете и други манипулатори.
Сещам се за махалата(както ги нарича Вадим Зеланд), които ни манупулират, улавят ни в мрежите си и ни водят накъдето си искат.
Махало – това е самостоятелна енергоинформационна структура, мисъл-форма, която се образува в пространството, когато мислите на много хора са насочени в една посока. Както съм писала в статията –
Справяне с вампиризма на мисъл – формите , това махало се храни с енергията на хората. Колкото повече хора мислят в тази посока, колкото повече емоции влагат, толкова по-мощно става то и толкова по-силно става влиянието му. То започва да увлича хората и да управлява живота им. Такива махала се образуват от различни групи хора, мислещи в една посока – може да са политически, религиозни, дори футбол; може да е свързано с някои аспекти в живота като насилие, глад, криза, епидемия и т. н.
Конците, за които ни хващат тези махала са:
– страх, чувството за вина, чувството за дълг, комплексите ни и разбира се надеждите ни, наивността ни.
Всъщност манипулаторите използват слабите ни места, казват каквото искаме да чуем, дават ни малко надежда, обещават ни по-добър живот. И така ни манипулират и ни карат да вървим след тях като слепци. Та в този случай трябва да се отървем от тези конци, за които ни теглят манипулаторите.
Когато се освободим от тях, махалата, както и отделни хора, които искат да ни манипулират, няма за какво да се захванат.
Здравей, Росица.
Имам усета, че този отново загадачен 108, нарича теб и всички нас, които имаме мнение по тези теми, маниполатори. По стила на писане, 108 го оприличавам на N от темата за Силата на мисълта. Даже си мисля, че са едно също лице.
108, прочетох много внимателно това което си написал. Не те укорявам, не те съдя, но виждам, че не си разбрал основната идея на този сайт. Ако те интересува, разрови се по внимателно из сайта и ще разбереш каква е тя. Когато човек не разбира нещо, не трябва обезателно да го отхвърли. И накрая, не е сериозно когато изказваш мнение, да не застанеш зад думите си със собственото си име. Това означава страх или неуважение към събеседника.
Здрасти Роси,сега като ме питаш за ника си дадох сметка ,че не съм се и замислял защо съм го сложил този ник.автоматична работа .писах си името в съкратения вариант/Мио/,обаче сървъра ме отхвърли,посочи че има друг потребител с това име.после трябваше да напиша друго,и секунда не съм мислил,направо сложиш 108.Сега си дадох сметка,че е станала асоциативна връзка в ума ми.понеже понякога седя и правя статични дихателни и умствени упражнения и си броя по колко повторения правя.А най често ги правя по 108 пъти.ако и ти броиш често от 1 до еди си колко, ще видиш че ако се наложи да избереш някакво число,най бързо изкача в ума това дето най ползваш,т.е. крайното число.Та нищо особено,гледам и си казах:щом име което не е толкова често срещано,все пак го има и тука,дай нещо друго да сложим.ако се бях кръстил магаре ,може би пак някой щеше да ме попита :абе ей магарето,тука какво правиш,тука не е за магарета ,хахахахахаха……рекох сида сложа число че е едно никакво нещо,незначително.какво значение има какъв е ника…То пък така стана ,че отворихме приказка сега за това.Май трябваше да се кръстя ,наистина ,магаре ,прасе или нещо от сорта,хахахахаха….хубави въпроси тука ,все се смея….браво!….
Здрасти Томи,гледам ,че си писал към мене съвет.благодарим.ами аз не съм сериозен човек ,наистина …Казвам се Миоджералвомбо по паспорт.И не те лъжа,ако мислиш че е така ,ще ти пратя снимката на личната си карта да видиш.само посочи адрес тука.Не съм и господин N.Така стана че не можах да се напиша с моето име тука.Нито съм казал ,нито съм смятал някого за манипулатор.не ме разсмивай пак…Ако ти сам се притесняваш някой да не те изкара манипулатор ,тва е друга работа .Аз такива намерения не съм имал.Казал съм каквото мисля,какво толкова,не засягам никой конкретно,ако пък някой се е видял в моя пост,какво да правим….проблема си е негов.Аз по скоро обичам да се смея и използвам всяка ценна минута от живота да го правя!…Сори ,ако си се почувствал засегнат,ама не съм имал такива мотиви.Защо не вземеш да се посмееш на някой виц ли на някоя простотия ,да видиш че ще ти мине.Какви са тия докачливи работи,къде го чукаш къде се пука….хехехехехе…..айде пак се захилих ,сега за твоя сметка,ама не се сърди,просто ти сам излезе на „гюме“,както казват ловджиите.Хайде остани си със здраве и имаш моите най искрени приятелски чувства!!!
Ееех, Томи, Томи… Сайтът е за духовно развитие и самоусъвършенстване, не за следване на определена партийна линия или религиозна политика. Ако сме само съмишленици и споделяме от начало докрай идеите си, кой ще ни вади от затворения кръг, в който неминуемо ще попаднем? Винаги съветваш „противниците“ да се вгледат в твоята/нашата гледна точка, но защо все отхвърляш вероятността в тяхната също да се крие важна истина?
Здравейте.
Миоджералбомбо, житейски важните въпроси е безсмислено да се обсъждат с несериозни хора /самият ти казваш, че си несериозен/. А колкото до съвета ти да се посмея на някой виц, достатъчно ми е смешно това което си написал, магарета, прасета, докачливост, излизане на гюме. Между другото, аз често така правя напълно умишлено. Излизам на гюме, както ти се изразяваш, за да провокирам ответната страна към откровенност.
LeRu, ако се развиваме няма да попаднем в затворен кръг, защото постоянно ще откриваме все нови и нови теми за размисъл.
Какво ще кажеш за следната мисъл? „Колкото повече научавам, разбирам колко по-малко знам“. Благодаря ти, че следиш какво съм писал по темите, които Росица повдига, но усешам, че не ме разбираш правилно.
Посочи ми, ако обичаш къде съм отхвърлил вероятността в нечия гледна точка да се крие важна истина.
Не мисля, че в този сайт следваме „определена партийна линия или религиозна политика“, а изразяваме свободно мнението си и споделяме житейският си опит.
хахаха,умирам си от кеф и смях ,че ми се падна да си приказваме с нашия сериозен приятел.нека да е все такъв!…да има от кого да се учим на сериозно отношение ,де….бравост Томи!…
Здравейте на всички. Хубава дискусия сте си заформили тук
Аз се радвам на всички ви. Хубаво е да има различни мнения. Всички ни сме различни, имаме различен характер, темперамент, живели сме при различни условия, сблъсквали сме се с различни неща.
Нормално е да има различия в мисленето и начина на изразяване.
Но аз съм се убедила, че от всеки човек мога да науча нещо. А и е вярно това, което е казано е мисълта:
„Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. “ Уолтър Липман
Росица,
това не е дискусия. Не може да се води дискусия с човек, който се надсмива на всичко.
От всеки човек може да се научу по нешо, но дали е полезно….
Истински свободните хора не мислят еднакво. Те са еднакви само в желанието си да са свободни. Преди време имаше една обществено политическа система, която се опита да ни отнеме свободата, но и тя не успя и се провали.
до Томи-то.Мой приятел,здрасти,как изкарах такъв късмет да ме срещне съдбата с теб,направо съм за завиждане.Но сега разбрах как става.Като ме пита Роси нещо,ще търча да си чупя краката веднага да и отговоря,понеже ще съм сигурен, че ще изникнеш и ти наблизо като манатарка след дъжд.А изкочиш ли от някъде ,приятното ми преживяване е гарантирано.Само трябва да имам до мене още един чифт гащи,та ако се изпусна от смях,да се преоблека веднага/все пак не живея сам,ще стане неудобно малко-голям мъж ,па се изпуснал от смях…./Гледай да не ми причиниш това неудобство,моля те със сълзи на очи!!!
На твое място щях да и зашлевя един здрав виртуален шамар на тази Росица,дааааааааааа………..Отде накъде тя ще ми казва, че това дуднене тука било дискусия,като аз знам прекрасно че с присмехулници като тоя тука мио ли е какъв е,с такива дискусия не става!Какво като Росица е админ на сайта,голяма работа…
От такъв палячо като 108, може да се НАУЧУ ПО НЕШО,но дали е полезно…хехехехеех…..
айде чао сега Томи че да не оплескам скоро гащите от смях….Здрав да си ми!….
108, надявам се Томи и другите участници да приемат думите ти с чувство за хумор и да не ти се „връзват“.
Пак казах „надявам се“, което ме подсеща, че точно за това е темата.
Искаше ми се да обсъдим каква е разликата между вяра и надежда. Не говоря за вяра в Бог, а вяра, когато вярваме в нещо.
Още в първите коментари стана дума за това и се замислих къде е тънката граница между „вярвам“ и „надявам се“? Надеждата и вярата много си приличат, но кое ги отличава?
Как мислите?
Горе-долу мога да си представя какво е надежда. Това е когато искам нещо да се случи и когато вече изглежда невъзможно да се случи, продължавам да го искам и да си мисля, че някак си може да се случи. Мисълта знае, че не може, но желанието расте, и съм способен на жертви – „Добре, и този път не стана, но следващия може би ще се случи нещо и ще стане“
Вярата е по-трудна за обяснение, особено библейската. От една страна имам вяра, че нещо ще се получи тигава, когато съм го правил много пъти преди и просто си го мога. Но това може би вече не е вяра, преминава в знание, умение, професионализъм. Изглежда, че под Вяра се разбира нещо, което е близко до надеждата и не е свързано с това да можеш да правиш нещо и да си сигурен, че ще го направиш.
За Любов няма да говорим, нали?
Прави ми впечатление това, че аз не мога да разбера смисъла на думата „Вяра“. А всеки навсякъде повтаря „Вярвайте, чеда, имайте Вяра!“. Много ми е интересно дали този, който казва това знае за какво говори? Най-малкото съм средностатистически човек, и ако аз не мога да разбера какво е Вяра, тогава какво остава за всички останали. Изглежда ми така, че тази дума просто така си се използва и натяква, без да се разбира за какво всъщност служи.
Роси,ето какво мисля:Надеждата и вярата са направени от една и съща ментално-флуидна субстанция.Вярата е с по плътна характеристика,а надеждата е по малко сгъстена.Вярата е твърд мисловен обект,надеждата е мекия му вариант.Не се различават в качество,а в количество.Когато надеждата засили трептенето си вече я наричаме вяра.надеждата не може да знае,но вярата знае със сигурност.тия двата обекта са много финно материални,толкова финно,че не са разпостранени в грубата материя на планетата.Нашия мозък,достигайки едни финни материални сфери ,в момента на функционирането си,докосва именно надеждата и в някои случаи вярата,ако отиде към още по финна настройка.Ние не можем да отчетем този факт като свързан с нашето материално тяло,защото губим от взора си нишката ,свързваща тялото с генералната функция на мозъка ни-нашия ум.губим връзката в мига ,в който се опитаме да проследим тази връзка.Защото много други влияния от по груб характер от нашето ежедневие се наслояват пред вътрешния ни поглед и се появява нещо като перде пред нас.Надеждата и по развития и стадий-вярат,а са едни от най- усъвършенстваните екстри на нашия ум,главната програма на мозъка ни.този факт не ги прави феномени.прави ги да го кажем:най усъвършенстваната човешка функция от материален характер,макар и изключително фин.В ума или има, или няма надежда и вяра.Тяхното присъствие или отсъствие не увеличава или не намалява шансовете на индивида да прозре.Шансовете за прозиране как стоят нещата ,нямат нищо общо с двете така популярни понятия:вяра и надежда.Общото мнение е тъкмо обратното и това говори колко добре са си свършили работата черните магьосници,осъществили един много съвършен план да държат човечеството в мъгла.Никой не иска да разбере това,наистина майстори са били….
Представата за надежда ни идва на ума винаги след злополука или неуспех
или пък тя е свързана с едно желание, което чакаме „с надежда“ то да ни бъде изпълнено.
Но като ни няма в съня, къде е надеждата,
къде е това аз, което би могло да мисли надежда?
Пледирам да не чакаме на съдържанията на понятията, родени и израснали с нас,
по някога като бяла магия, по някога като черна такава.
Здравей Silence и добре дошла тук.
Аз не мисля, че ни „няма “ в съня. По време на сън ние също изпитваме чувства, мислим, можем и да се надяваме.
Да, истинското ни Аз е нещо много повече, но надеждата, вярата, чувствата са част от нас и така или иначе съпътстват земния ни Път.
Разбира се, не самите думи са важни, а смисълът, който влагаме в тях.