Коментари на: Надежда и разочарование

От: Милена Димитрова

Милена Димитрова — Sat, 13 Aug 2011 16:55:07 +0000

Здравейте!Според мен надеждата никога не трябва да е сама,до нея трябва да стоят вярата и любовта,ако е само тя след време ще се разочароваме.Между другото харесвам хора,които са достатъчно силни,за да се осмелят да се самоиронизират,те са откровени както пред себе си така и пред другите и чрез тоя фин начин осмиват недостатъците си.Точно тези хора се приемат такива,каквито са без да им пука другите за какви ги мислят.Поздрави на всички!

От: ганка

ганка — Sat, 13 Aug 2011 14:40:28 +0000

Четейки разсъжденията ви,аз изведнъж започнах да с замислям върху това какво е надежда,дали съществува изобщо,помагала ли ми е някога и наистина тя дали е една малка надежда,чрез която за момент се успокояваме.И,да,наистина замисляйки се върху тези въпроси откривам една истина,която винаги е седяла пред мен,а аз не съм я осъзнала.На много мои приятели повтарям:“Недей така,все пак надеждата крепи човек и умира последна!“,а не съм осъзнала че ги карам да се облегнат на една невидима стена,която ще ги накара може би след време да паднат и да се ударят мн силно и да страдат.Защпото какво ни носи тя-нищо,просто моментна утеха.Но,има и друго-ако я нямаше надеждата и не си казвахме“надеждата крепи човек“,нямаше дори малко да се стимулираме да продължим да се борим и да помогнем на „Надеждата“ да ни помогне да стигнем докрай!

От: nadia19727

nadia19727 — Mon, 06 Jun 2011 12:28:08 +0000

Приемам името си и като знак в живота. Но четейки статията си направих извода, че много, много често вместо Надежда съм била Илюзия, т.е. Надежда- Безнадеждна. При това- самовиновно, защото съм го позволила…
Е, аз съм Надежда, с втъканите в нея Вяра и Любов!
Благодаря, Роси!

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Sat, 23 Apr 2011 17:37:53 +0000

Здравей Изабел. Да, „знам“ е много по-силна дума, която вдъхва увереност и решимост.

От: Изабел Батова

Изабел Батова — Sat, 23 Apr 2011 07:40:58 +0000

Прекрасна статия! Отсега нататък махам от моя речник „Надявам се“. Само „Вярвам“ и „Знам“ ! ))

От: Любка Лазарава

Любка Лазарава — Sat, 26 Feb 2011 15:34:51 +0000

Надежда в най-голямата безнадежност…какво може да накара един човек да изрече тези думи,колко мъка трябва да е преживял,какво отчаяние е изпълнило душата му…? А вярата е нещо оптимистично,защото когато кажем :-Вярвам в смисъла на знанието,разбирането,любовта,приятелството,успеха …и т.н. това е настоящето в което живеем ,това е смисъла, който ни кара да мислим и осъществяваме мечтите си или поне да се опитваме.Когато се случи нещо което ни поваля,изтиква ни от релсите на живота отново тази вяра,че не всичо е загубено ни кара да се изправим и продължим напред,въпреки болката,мъката и отчаянието.

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Wed, 04 Aug 2010 19:35:33 +0000

Здравей Silence и добре дошла тук.
Аз не мисля, че ни „няма “ в съня. По време на сън ние също изпитваме чувства, мислим, можем и да се надяваме.
Да, истинското ни Аз е нещо много повече, но надеждата, вярата, чувствата са част от нас и така или иначе съпътстват земния ни Път.
Разбира се, не самите думи са важни, а смисълът, който влагаме в тях.

От: Silence

Silence — Wed, 04 Aug 2010 17:52:59 +0000

Представата за надежда ни идва на ума винаги след злополука или неуспех
или пък тя е свързана с едно желание, което чакаме „с надежда“ то да ни бъде изпълнено.

Но като ни няма в съня, къде е надеждата,
къде е това аз, което би могло да мисли надежда?

Пледирам да не чакаме на съдържанията на понятията, родени и израснали с нас,
по някога като бяла магия, по някога като черна такава.

От: 108

108 — Wed, 04 Aug 2010 14:55:18 +0000

Роси,ето какво мисля:Надеждата и вярата са направени от една и съща ментално-флуидна субстанция.Вярата е с по плътна характеристика,а надеждата е по малко сгъстена.Вярата е твърд мисловен обект,надеждата е мекия му вариант.Не се различават в качество,а в количество.Когато надеждата засили трептенето си вече я наричаме вяра.надеждата не може да знае,но вярата знае със сигурност.тия двата обекта са много финно материални,толкова финно,че не са разпостранени в грубата материя на планетата.Нашия мозък,достигайки едни финни материални сфери ,в момента на функционирането си,докосва именно надеждата и в някои случаи вярата,ако отиде към още по финна настройка.Ние не можем да отчетем този факт като свързан с нашето материално тяло,защото губим от взора си нишката ,свързваща тялото с генералната функция на мозъка ни-нашия ум.губим връзката в мига ,в който се опитаме да проследим тази връзка.Защото много други влияния от по груб характер от нашето ежедневие се наслояват пред вътрешния ни поглед и се появява нещо като перде пред нас.Надеждата и по развития и стадий-вярат,а са едни от най- усъвършенстваните екстри на нашия ум,главната програма на мозъка ни.този факт не ги прави феномени.прави ги да го кажем:най усъвършенстваната човешка функция от материален характер,макар и изключително фин.В ума или има, или няма надежда и вяра.Тяхното присъствие или отсъствие не увеличава или не намалява шансовете на индивида да прозре.Шансовете за прозиране как стоят нещата ,нямат нищо общо с двете така популярни понятия:вяра и надежда.Общото мнение е тъкмо обратното и това говори колко добре са си свършили работата черните магьосници,осъществили един много съвършен план да държат човечеството в мъгла.Никой не иска да разбере това,наистина майстори са били….

От: JDeel

JDeel — Wed, 04 Aug 2010 10:45:08 +0000

Горе-долу мога да си представя какво е надежда. Това е когато искам нещо да се случи и когато вече изглежда невъзможно да се случи, продължавам да го искам и да си мисля, че някак си може да се случи. Мисълта знае, че не може, но желанието расте, и съм способен на жертви – „Добре, и този път не стана, но следващия може би ще се случи нещо и ще стане“

Вярата е по-трудна за обяснение, особено библейската. От една страна имам вяра, че нещо ще се получи тигава, когато съм го правил много пъти преди и просто си го мога. Но това може би вече не е вяра, преминава в знание, умение, професионализъм. Изглежда, че под Вяра се разбира нещо, което е близко до надеждата и не е свързано с това да можеш да правиш нещо и да си сигурен, че ще го направиш.

За Любов няма да говорим, нали?

Прави ми впечатление това, че аз не мога да разбера смисъла на думата „Вяра“. А всеки навсякъде повтаря „Вярвайте, чеда, имайте Вяра!“. Много ми е интересно дали този, който казва това знае за какво говори? Най-малкото съм средностатистически човек, и ако аз не мога да разбера какво е Вяра, тогава какво остава за всички останали. Изглежда ми така, че тази дума просто така си се използва и натяква, без да се разбира за какво всъщност служи.