Zhivko Stanchev написа:

 И тук искам да попитам. Не съм религиозен, но съм вярващ в това, в което повечето вярваме и използваме. Въпроса ми е, в такъв случай – атеист ли съм или само на половина?

Атеист е човек, който не вярва в никакъв бог, Живко. Така като гледам, ти просто си сменил дрехата на вярата си, но не си отхвърлил съществуването на висша сила под някаква форма. Така че – добре дошъл в клуба на нерелигиозните вярващи! :)

Винаги съм се чудела защо големите световни религии така се хващат за гушите чий бог е единствения, като в същността си говорят за едно и също. Дали ще се казва Аллах или Йехова, дали пророкът ще е Мохамед или Христос, дали ще се молиш в църква или в джамия… вярата си е вяра и все е в една и съща висша сила.

Мисля, че в теориите на всички има някаква истина. Все пак трябва да има причина, за да са създадени, а човек се ръководи от причинно-следствени връзки(смисъл). Просто всичките теории имат непълни истини, погледнати от различни гледни точки. Пример-един куб погледнат от всички страни от по един наблюдател. Ако кубът има на всяка страна различни цветове, едни ще кажат, че кубът е червен, защото ще гледат червена страна и ще мислят, че гледат всички страни, защото не знаят, че структурата не е тази, която мислят, че е. Те няма да погледнат другите страни, защото няма да знаят, че ги има. Така всеки наблюдател ще твърди, че е разбрал истината за предмета(куба), и че тя е една, но всъщност ще греши. Това е като при религиите и организациите, които твърдят, че са разбрали живота-казват, че истината е една, но всъщност всяка има различно мнение за нея и така се получава абсурд, който не виждат.
Въпреки, че твърдят, че се стремят към обединение и разбиране на живота, всъщност всяка се стреми към отстояване на теориите си, така не се прави обединение, а разединение.
Всъщност всеки има част от истината, може би, но не го осъзнават, а си мислят, че всеки държи целия пъзел и понеже човек е зависим от смисъла, тоест щом създаде някакъв смисъл(който е такъв за него-смислен) се опитва да го запази, и едва ли не го брани със всички средства. Всъщност хората живеят за смисъла, всичко правят само, за да има смисъл. Помислете. Това ме навежда на мисълта, че човек не трябва да открие истината, а да я създаде, може би. Някои хора казват, че неосъзнатото се осъзнава чрез нас, Бог се опознава чрез нас и др. подобни, ако ме разбирате. В същото време ние браним и най-малкия смисъл, който сме създали и се опитваме да го продължим. Не обичаме да ни провалят смисъла, замисъла. Опитваме се да го удължим вечно, като че ли.
Ако погледнем легендите за рая, нирвана и др.-казват, че човек ще заживее във вечен смисъл, вечно спокойствие(а ние сме спокойни, когато смисълът и замисълът ни се изпълнява без спънки, тоест непрекъснато и все да си продължаваме смисъла.)
От всичко това искам да кажа, че като че ли човек не се опитва(подсъзнателно) да намери смисъла на живота, а да го създаде. Забележете, че ви е много по-приятно да създавате идеи, отколкото да изпълнявате други, да създавате теории, вместо да изучавате. Забележете, че всеки казва, че живота има смисъл, но за всеки е различен(има и общи, но не е еднакъв за всички).
Казват, че бог е изградил цел и много пътища до нея. Дали ние и всичко (цялата Вселена) не е бог, който подсъзнателно се опитва да свърже нещата да създаде вечна причинно-следствена връзка(смисъл). Просто се е разделил на гледни точки(всяка е лишена от някакво знание), за да пробва кой вариант(коя гледна точка)  ще е най-добрия за вечен смисъл. Помислете, ако имате въпроси пишете. И помислете-какъв е смисълът да има смисъл?

Как се образува това отражение? Защо сме му на Бог, ако е всесилен?

Защо сме му да еволюираме до духовно ниво? Кое е това ниво? Защо не си е намерил друго занимание за удоволствие? Бог има ли чувства? Той страда ли, за да му е нужно удоволствие? Ако ни е създал за това, не е ли егоист? Някои казват, че Бог е алтруист.

Не сме ли ние осъзнатата страна на Бог? Не сме ли ние неговите наследници и/или съдружници? Защо не ние създал като него, ако го има такъв за какъвто го мислят повечето хора?

Ако не знаем нищо, свързано с бог, откъде знаем, че го има(освен в мислите си)? И ако няма отговори на тези въпроси, защо ги има въпросите?

А не може ли тази сила да сме подсъзнателно ние? Не ми отговори на въпросите, а се опитваш да ме опревергаваш, защото си мислиш, че искам да каза, че няма сила.