Нека помислим върху това.

Всяка религия съдържа в себе си "истини", на които изключително много държи. Нещо повече, тези истини всъщност са истински закони за поведение и е задължително те да се спазват. Но са различни при различните религии. Как е възможно да са верни истините в тези противоречащи си случаи?

Първите религии са били религии на много богове – имало е Бог на войната, Бог на любовта, на земята, на морето. Късните религии започват да приемат само един Бог и заклеймяват многобожието. Нещо, което до вчера е било истина и закон, днес се превръща в смъртоносен грях.

Една от 10-тте Божии заповеди в Християнството гласи "Не прелюбодействувай", а в друга се казва "не пожелавай жената на ближния си". Знае ли някой днес, че в древна Сирия се е почитала Ищар – богинята на секса? Имало е нещо, наречено "свещена проституция", и това е било божествено и съвсем в реда на нещата.

В днешни времена християнството има изключително голям брой разклонения, наречени секти. Всяка една от тези секти произлиза от основната религия, но правилата са различни.

Някъде се вярва, че след смъртта има Ад и Рай. Други вярват в прераждането.

Има нещо в човека, което го кара да мисли за тези неща. Кара го да вярва на тези неща. Кара го да си измисля тези неща. От най-дълбока древност, когато хората са имали най-примитивни сечива, са били въвлечени от тази мисъл.

Но винаги правилата са били различни, противоречиви. Доста често са били невероятно груби. Това вътрешно усещане за религия е оправдало изключително много жертвопринушения. Маите и Ацтеките са шампиони в това.

Днес, стотици години след тези ритуални жертвопринушения, хората отново са склонни да вярват силно в някаква тяхна идея. Макар вече да няма много общо с религиите, това свойство на човека остава – свойството да вярва в "истини".

За някой "истината" може да бъде ЦСКА, за други колите, за трети пазаруването. Общото е, че всеки човек вярва в това, което прави и един вид смята това за своя религия, свои съкровенни правила на живот. И разбира се е готов да защитава денонощно правотата на убежденията си. Всички политически спорове, дискусиите около родната чалга, скинари срещу анархисти. Борба на идеологии. А историята неведнъж е показала, че всяка борба е безмислена.

Не мисля, че всичко това е поведение на същества, които могат да мислят трезво и правилно за неща извън обхватът на видимото им съществуване. Изглежда, че ние сме толкова неосъзнати дори за най-дребните житейски неща. Не можем да боравим правилно с нищо на този свят. Как тогава да сме способни да мислим правилно за нещо толкова сложно като религията?

Парадоксите не свършват дотук. Напоследък започнаха да излизат теории, че всъщност хората са дошли на Земята от други планети и са кръстоска между две раси – хуманоидна и рептилоидна. Освен това има още 52 хуманоидни извънземни раси наоколо. А други извънземни раси не приличат на нас.

Ако всички теории постоянно се противопоставят една на друга, коя е вярната?