Мисълта съществува постоянно и постоянно се образуват замисли и така
поредния замисъл е живота, като в него всичко е някакъв замисъл-част от
глобалния(изначалния) и което трябва да създаде по-нататашен замисъл. За
да го създаде трябва да разбере, че трябва да го създаде(това е част от
замисъла и да разбере, че мисълта е вечна и постоянно създава
замисли(преобразува се в замисли) на базата на предходните. Така е и с
човек-постоянно създава замисли и се стреми към тяхното изпълнение, за
да може да създаде други на базата на предните, а ако нещо го
прекъсне-страда. Той подсъзнателно знае "задачата си" или по-точно- знае
защо се намира в това си състояние-трябва да го разбере и съзнателно,
според мен, а се намира, защото той е част от поредния замисъл(поредното
преобразуване на мисълта в замисъл). Той и всичко друго образуват бог,
така, че да не мисли, че всичко е предвидено, защото зависи от това
какви замисли ще създадем пък ние и всичко друго(поредното превъплащение
на Мисълта). Ние и всичко(цялата Вселена) сме поредния замисъл на
Мисълта.
В сегашния замисъл(животът) е трудно(докато не се разберат
някои други въпроси) да се разбере как така мисълта е вечна, защото в
живота е образувано понятието време-плод на разделенията на
мисленето(вид замисъл). Самото разгделение в живота е вид замисъл, който
сме създали в стремежа си да изпълним глобалния замисъл(а този замисъл е
само поредния, като го изпълним(тоест мисълта като го изпълни-а ние сме
неин замисъл) ще създадем друг и така вечно).
В живота са създадени
замисли като светлина, добро, красота и други, затова има и тъмнина,
зло, грозота-ако не бяха създадени тези замисли нямаше да има
разделения. А тези замисли са създадени също в стремежа да се изпълни
глобалния, засега, замисъл.
Винаги ще се създават замисли и на базата
на тях ще се създават нови-целта е да го осъзнаем(пак чрез наш си
замисъл). Мисълта се разделя на замисли, които също могат и създават
замисли и така всичко, което съществува е изградено от замисли, а 
съставката е Мисълта-затова всичко е едно.