| Потребител | Мнение |
|
10:57 02.04.2010
| Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
Често хората свързват духовното развитие с някаква религия. Но всъщност това са съвсем различни неща.
Каква е разликата между духовност и религия?
Трябва ли да си вярващ, за да се развиваш духовно?
И ако си привърженик на някоя религия, значи ли това, че се развиваш духовно, след като спазваш наложените от нея традиции, заповеди, канони?
|
|
|
2:15 08.04.2010
| JDeel
| | |
| | мнения 42 | |
|
|
Духовността е себепознание, познание на околните и познание на света наоколо и вътре в теб. Духовността има за цел да направи съществуването изпълнено със смисъл, енергия, оптимизъм.
Религията е превърната в чисто суеверие, за съжаление. Прави се "защото така трябва" и "да не би да се случи нещо лошо". Живот, изпълнен със суеверия вещае само неприятни усещания. Не искам да повярвам, че Бог иска това от хората – да се мъчат, да се мъчат, да се мъчат.. за да го заслужат. Това е твърде егоистично.
Обикновения човек не може да разбере религията. Всичко около нея е противоречиво. До толкова, че взе да прозира една власт-търсеща същност на религията. Нещо, създадено да предизвика разделение докато обещава хубави неща. Нещо, благодарение на което се е проляла толкова много кръв, и това няма как да бъде пренебрегнато.
Така изглеждат нещата според мен. Съжалявам, ако на някой това не му харесва.
|
|
|
16:19 08.04.2010
| Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
Да, JDeel, и аз точно за това писах в темата "Какво е за вас Бог?". В религиите има много мъдрост, но често те се тълкуват погрешно, често мъдростта се изопачава, за да служи на нечии интереси.
Често религиите насаждат страх и внушават, че трябва да се мъчиш, да страдаш, за да заслужиш. А ако сбъркаш, ще бъдеш наказан… Аз също не мога да приема това.
Бог е ЛЮБОВ. И ние, в нашата същност също сме любов. Затова смятам, че духовното развитие е пътят към себе си, към онази своя същност, която е Любов.
Духовното развитие не е обвързано с религия, макар че двете неща са съвместими.
От друга страна, ако си религиозен и просто спазваш всичките наложени забрани, пости и т. н, не значи че се развиваш духовно.
|
|
|
12:50 11.04.2010
| ANITA
| | |
|  Редовен | мнения 61 | |
|
|
Основоположниците на религиите са високо духовни хора – Христос, Буда, Мохамед. По тяхно време това си е било учение, за навлизане в едно по-високо стъпало на развитие. Последователите им къде с цел да манипулират хората от позицията на учители, къде на принципа на суеверията (да не дават много обяснения) превръщат това учение в догма и изкривяват истината. Всъщност стремежът за управление е превърнал учението в религия. По тази причина толерантния зороастризъм няма много последователи в днешно време. Според мен свободолюбивия човек няма да се присъедини към религия, след като Бог е в сърцето му.
|
|
|
13:57 11.04.2010
| LeRu
| | |
|  Фен | мнения 154 | |
|
|
Както казва един от любимите ми автори, Ричард Бах – религията е вярата, пречупена през човешката несъвършена призма. Хората имаме едно много досадно качество – убедеността в собствената си правота. Затова рано или късно всяка вяра се изражда и изгубва в каноните на "единствената истина". И проблемът не само на християнството е, че не се развива с темповете, с които го прави човечеството. Всички норми, канони, постулати са били важни за времето си и са донесли много познание. На определен етап от развитието си имаме нужда някой авторитет да ни каже какво да правим или какво да не правим, за да положим основите на вярата си. Но след това започваме да търсим отговор на въпроса "защо" и ако групата, към която сме се причислили, не може да ни го даде, е време да продължим.
Не отричам никоя религия, но нито една от масовите не е за мен. Моето духовно развитие върви по друг път. Но хората, които ги следват, очевидно имат нужда от тях за своето духовно развитие. От друга страна, това че аз съм минала оттам и съм продължила напред, не означава, че те са по-назад от мен. Те пък, вероятно, са минали по път, който мен тепърва ме чака. Това, което за мен е догма и ограничение, за друг е необходима ограда, която му позволява да остане фокусиран върху пътя, докато се научи да върви сам. :)
|
|
|
11:12 29.04.2010
| Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
Тук ми се ще да цитирам един коментар на Димитър по една статия, който на мен много ми допадна:
"Разликата между религиозният
и духовният човек е само една:
Религиозният знае, че има ад
и толкова го е страх да не попадне там,
че и на „мравката път сторва“
А духовният човек вече е бил в ада
и се е върнал оттам."
|
|
|
21:45 08.05.2010
| OM
| | |
|  Потребител | мнения 17 | |
|
|
Чак сега се сещам че всъщност познавам истински религиозни хора, които са ама много духовни, както и духовни, които са истински религиозни.
От тук се запитвам, а каква е тогава разликата между религиозният и духовният човек? :)
|
|
|
9:51 09.05.2010
| Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
ОМ, хубаво си се запитал, а какво си отговаряш ?
Каква е разликата?
Можеш ли да бъдеш духовен, без да си религиозен?
И може ли да си религиозен, без да си духовен?
|
|
|
13:13 09.05.2010
| edna_jena
| | |
|  Потребител | мнения 24 | |
|
|
Роси,ти си много истинска ! Радвам се,че те има !
|
|
|
13:24 09.05.2010
| edna_jena
| | |
|  Потребител | мнения 24 | |
|
|
|
14:00 09.05.2010
| OM
| | |
|  Потребител | мнения 17 | |
|
|
Рос, всъщност това беше реторичен въпрос.
По скоро при мен изниква въпрос относно самия въпрос в случая така зададен.
Тук се говори за религиозният и духовният, тоест правим разлика между две понятия, а не разлика межу същността седяща зад понятията. Все едно да се запитаме кой е по-добър, един черен или един бял? Всичко зависи кой черен и кой бял. В единия случай черният може да е, а в друг случай при други черен и бял тогава пък белият може да е.
Незнам защо обикновенно хората виждат в религията предимно и само канони, ограничение и догми:) нима при "духовният" няма? Всяко едно духовно учение, самият факт че е учение показва че и то е пълно със своите канони. Човек сам
да се опитва да върви, непридъжайки се за никой, сам си изгражда канони поставяйки определения или правейки разделения. За истински отвореният духовно човек, където и да го сложиш, той във всичко ще види светлината, и нищо неможе да го ограничи или да му попречи. Просто той вижда света като
място пълно с възможности, всяко нещо като протегната ръка за която да се хване, а не място пълно с пречки и прегради между които трябва да се провира и прескача.
С това изказване не искам да казвам че другите мнения са неправилни или грешни, напротив, всички са си много прави.
LeRu, човек няма как да се научи да ходи сам, просто света е на такъв принцип "създаден", това е идеята. Иначе научи ли се да ходи сам, това е показател че е станал много "късоглед" и невижда по далече от носа си :)
Надявам се не ми се сърдиш, че напоследък се закачам с теб:)
|
|
|
17:39 09.05.2010
| LeRu
| | |
|  Фен | мнения 154 | |
|
|
ОМ, не съм се изразила достатъчно ясно, но последното, което съм имала предвид е, че сме тук да се учим сами. Напротив – колкото повече учители, толкова по-всеобхватни познания. Не отхвърлям никаква форма на обучение, както и приемам, че някои хора в определен момент могат да учат само едно нещо и имат нужда от условни ограничения, които да ги държат фокусирани върху него. Ако целта на определен етап е образно казано да се научим (с помощта на другите) да ходим сами, то не виждам нищо "късогледо" в постигането й. Но след нея има друго ниво с нова междинна цел – да се научиш да вървиш в синхрон с още някой, например. Но можеш ли да го направиш, ако не си се научил да вървиш достатъчно добре без чужда помощ? И колко време е необходимо за да усвоиш това умение? Ако на теб ти е отнело месец, а за мен и година е малко, нормално е от твоя гледна точка да изглежда, че аз съм "късогледа" и буксувам на едно място. Както и ти изглеждаш в застой за някой, който вече се е научил да лети. 
Този път не ме приемай буквално – "научи" е междинен етап, защото на познанието (поне засега) не му се вижда края, а "сам" е условно разделение в рамките на цялото.
И не само че не ти се сърдя за закачките, много им се радвам даже – помагат ми да подредя наученото, за да мога да мина към следващото. 
|
|
|
19:16 09.05.2010
| OM
| | |
|  Потребител | мнения 17 | |
|
|
:))) Не си ме разбрала, в което няма нищо лошо разбира се.
А и малко лично си го приела, говорех принципно :) Знаеш ли, интересно е рацио-то чрез което се опитваш да си обясниш всичко:) не казвам че е грешно, дори е интересно.
А ти си толкова абстрактна като същност, ще дойде момент, в който ще се прояви същността ти и тогава ще имаш чувството че преди си била съвсем друг човек, всичко ще ти се завърти на 360, вече няма да се казваш League of European Research Universities (LERU)
успех и поздрави 
|
|
|
22:06 09.05.2010
| LeRu
| | |
|  Фен | мнения 154 | |
|
|
Разбира се, че го приемам лично, ОМ. Но не в негативния смисъл на думата. За добрата комуникация са нужни добро обяснение от едната страна и внимателен прочит от другата. Когато не ме разберат, се старая да обясня по-добре. Ако не ме разберат отново – или аз не мога да се изразя по-добре, или другата страна не може да вникне в думите ми. Правя това, което зависи от мен и приемам резултата, какъвто се получи. (За рационалното обяснение на абстрактните понятия ще си отворим друга тема някой ден, че офтопикът ще заглуши тази.)
Но да се върнем все пак на темата. За мен въпросът не е толкова в това дали религиозният човек върви по духовен път, а кога религията или учението престава да е помощник и става пречка. Има един капан, през който (предполагам) минава всеки вярващ – духовното високомерие – когато позволиш на формата да скрие същността. Или иначе казано – да се фокусираш върху каноните, забравяйки изцяло или частично духовните принципи, които са ги породили.
|
|
|
0:58 10.05.2010
| OM
| | |
|  Потребител | мнения 17 | |
|
|
Kато говорим за капани, мога да ти подшушна че и духовното, това което се разисква във форума, насоките, въпросите, и това е капан:) Но пък капаните са за да се хващаме в тях:) и те са нещо много хубаво както и всичко останало.
Помощник и пречка , хмм интересно:) знаеш ли каква е разликата между двете?
пречката е това което вървейки по улицата ни спъва, ожулваме се, но след секунди пада огромна саксия точно на местото където ако не се бяхме спънали щяхме да се намираме. та за мен си е пак помощник, но нека го наречем малко по нестандартен:)
За каноните, нима каноните не са прекрасни с това че ни създават по голям контраст, да съзрем и разпознаем мн по-лесно и силно духовното.
От друга страна каноните, са много по бавно течаща и неразпознаваема духовност, но не много лесно видима.
Формата, това е нещо прекрасно което изцяло скрива и прави попадането ни в капана на духовните принципи по-трудно:) Формата може да е много по-духовното нещо от духовните принципи.
Това което казвам определено не е в противоречие с твоите думи, много си си права дори:)
Ще ти кажа една малка тайна, ама на никой не я казвай! между нас да си остане:) много ми е по-интересно да се закачам с някой, да го провокирам от колкото същността на разговора:) понеже от многото мислене и ровене както и лутане най-много да те заболи глава, докато другото може да предизвика единствено усмивка на лицето ми:) за мен в случая по-истинското е това което появява усмивката, а уж на пръв поглед е нещо незначимо, нестойностно, маловажно, което винаги отлагаме за да свършим по-важните неща от които ни боли глава:)
Ще вземе накрая да се окаже че духовното е някъде там, а не сложните главоблъсканици, плетеници от понятия теории, дебели книги методи и системи:)
Не приемай на сериозно нищо от това което казвам, камоли лично, моля ти се хехе
|
|
|
17:42 10.05.2010
| LeRu
| | |
|  Фен | мнения 154 | |
|
|
Първото нещо, с което не бих се съгласила, е че каноните са нужни за контраст в помощ на по-лесното търсене на духовността. Тоя контраст се вижда единствено отвън и то когато си достатъчно близо. Отдалечиш ли се, започваш все по-ясно да осъзнаваш това, за което и ти говориш – те също са духовност. Предполагам, че колкото повече се отдалечаваш, т.е. колкото повече разширяваш съзнанието си, толкова по-трудно ще диференцираш условни понятия като "бавно" и "бързо". Или, ако използвам рацио-то, бих казала, че на този етап от моето развитие в каноните, които съм отхвърлила, виждам какво не съм, което ми отваря прозореца към следващите канони, които ще ми помогнат да видят още нещо, което съм… и така докато стигна дотам, където няма "съм" или "не съм" или и двете са едно и също нещо. Но всяко нещо с времето си. 
Второто, с което не бих се съгласила, е че духовното е някъде там. Няма там и тук и духовното е навсякъде – в дебелите книги, сложните научни системи, както и в простите учения и семплите преживявания. Сложното за един е просто за друг и обратното.
И всъщност, ОМ, цялото ми несъгласие е формално – базирано е единствено на начина, по който си обяснил идеите си. Но със самите идеи съм съгласна… поне дотолкова, доколкото ги усещам по подобен начин, независимо, че мога да им придам друга форма. 
|
|
|
20:20 10.05.2010
| OM
| | |
|  Потребител | мнения 17 | |
|
|
Това че не се съгласяваш с моето мнение е прекрасно, ако се съгласяваше щеше да е страшно:)))
Просто опитай някой път, ако ти е интересно разбира се да погледнеш нещата не само в посока от точка А към точка Б, опитай без посока, спонтанно, хаотично, без да ги подреждаш в модел-система, може пък да ти стане интересно, кой знае 
|
|