Здравейте. Току що се регистрирах, чета темите тук от около месец. Сайта е хубав, затова реших да споделя нещо, което се питам отдавна.

Първо, искам да кажа, че отдавна чета книги за самопознание, самоусъвършенстване и т.н. Започнах с идеята да намеря това, което е най-вярно и най-истинско, нещо като ориентир, правила, според които да живея. Когато четох Новия завет реших, че това е истината за живота. Беше хубаво. След това, разбира се видях, че колкото и да се опитвам не мога да съм безгрешен. Човек е егоист винаги, не можеш да живееш без да нараниш хората около себе си. Пък и да се стремиш да живееш за другите води до загубване на идентичност. Бях стигнал до там да си купя някаква книга, където автора твърдеше,  че трябвало да си изхвърлим телевизорите, щото били дяволско изобретение.  Въпроса рано или късно опира до избора "Аз или Те ".

После беше Наполеон Хил, Норбеков, Вадим Зеланд, Морган Скот Пек, Уилям Аткинсън, Нийл Даймънд Хил и много други. Когато прочетях някоя книга бързах на следващата. "Синхроничност", може би. Това, което ме интересуваше го намирах. Също и разни странни работи, чудеса мислех тогава. А може и наистина чудеса да са били. Но всичко това не ми беше достатъчно да кажа "Това е, намерих това, което търся".

А, разбира се тези книги си имат и критици. Някои го наричат булевардна психология, други просто бизнес или шарлатанство.

Вчера се записах в библиотеката. Докато си избирах книга чух как библиотекарката препоръчваше Вадим Зеланд на едно момиче, а то каза "Не, аз съм учила психология, нашия преподавател ни каза, че тези книги са вредни " . Запушвали нещо там.

Може би от всичко, най-много ми хареса "Апологетика" на Блез Паскал. Може би защото сме и една зодия – Близнаци. Което води до следващото – за хороскопите и предопределен ли е живота на всеки човек.

Тези книги не ми помогнаха в живота, само ми разшириха кръгозора.

Ще се радвам да отговорите и да стане някаква дискусия. Не успях да кажа всичко, което исках.

здрасти на всички тук.Искате да заформим една дискусия,хубава идея.тогава ,да кажа какво мисля за първото дето е написал dianski.ако ставаше с книги да се прави самоусъвършенстване,ами то  всичките студенти ,професори и всякакви писачи и драскачи да са се изучили за светии досега и да са втасали .Ама не е така ,нали…Аз все си въобразявам ,че така работата не става.Някой ще каже ,защо,а друг ,ами как става?…всеки случай с четене не става…нали очите са тия които възприемат писаното слово,къде отива после,в мозъка.ума какво е-функция на мозъка,нали така…една функция ,една абстракция….значи като кажем "аз мисля",се отъждествяваме с тази абстрактна функция,т.е с нещо, което го няма…малко смахнато ми звучи,но следвам разсъжденията за сега.и после като се запитаме ,кой мисли,кой е този ,дето мисли,казваме -аз.,но това е именно функциата ум на мозъка ни.Дали обаче сме "аз".не сме….Как можем да кажем аз искам да се самоусъвършенствам ,когато като четем книги няма друга алтернатива ,освен да усъвършенстваме ума,функциата на нашия материален мозък.Само до там ще идем.И като умрем какво ще стане с нашето усъвършенстване,ще иде там отдето се е пръкнало,т.е. ще се разтопи,защото всъщност никога не е съществувало…нашия ум ,като гледам го има само, докато сме в тела тука на планетата,после изчезва,а заедно с него и всякакво знание ,което е придобито ,посредством ума.това става….пък ние сме доста гламави хората ,та се втурваме да "гоним михаля",мислейки че правим нещо за себе си.като четем книги ,каквито и да са те,от когото и да са ,па макар и господ, ако е автор,все тая,ще ни стигнат да натрупаме информация някаква ,да станем ерудити,а може и някой да каже"бреееее,много учен човек тва,бравост…."все глупави резултати.Айде да не кажа глупави ,ама посредствени от гледна точка на действително развитие.Аз мисля ,че за да отбележим някак си дали изобщо претърпяваме развитие ,трябва да можем да видим какво ще стане  с нашето "аз "като умрем или докато умираме.За какво да се бъхтем да се развиваме ,ако след като умрат телата,не знаем какво става с нашето"самоусъвършенстване ".Ако се не можем да го вземем това саморазвитие с нас ,след края на живота,за какво сме си губили времето в търсене и прилагане на методи които изискват усилие.кому е нужно.Аз, ако знам че сега като с купя две кила захар,ама на излизане от магазина ,ще се спъна и падна и разсипя захарта,трябва да съм истински глупак да си дам парите сега,нали така?….Е това имам пред вид.Да остави илюзиите настрана ,а да видим какво ще стане с нашето "знание и духовно ниво" като умрем,дали ще го запазим,особено това дето сме изчели и разбрали с ума си.

    dianski,как ти се струва лудата мисъл че е по добре човек да си ползва ума  и разсъдъка само за чисто житейски неща в живота,а когато иска да направи нещо за "Себе си",тогава да вземе един по дебел катинар и да си заключи ума в един як зандан,поне за известно време,докато прави наистина нещо добро за себе си.Вероятно може би с право ще си помислиш че съм откачен,хехехехех,ама така става …..Идеата ми е:да се елиминират потоците информация ,с която храним ума и за един кратък период да блокираме неговата деятелност,да не бачка,с две думи.Като не бачка ума ,няма да умрем .има толкова откачалки дето са живи ,нали….хехехехехе….обаче ако блокираме ума за кратко и го направим съзнателно при това,къде ще се озовем,…,тва е интересното тука….ще си останем ние каквито сме си наистина.Ти като си се родил ,дане би да си мислел,почнал си да мислиш към 2-3 годинка.оТва е идеята.А методи ,знам няколко.Ама нали е по важно сега да обсъждаме разни идеи,пук методите са последствия за реализацията им.така ,какво мислите останалите.Можем ли да направи нещо със себе си,което да си отнесем обратно с нас,като си тръгваме от тука.Ако искате кажете и други идеи.мен наистина ме интересуват действителните идеи а не въздухарските,че аман от въздухарски смотани работи по тази тема….

Росица Вакъвчиева написа:

Ти си го казал така сякаш че след като ще умрем, няма какво да учим. Нима смяташ, че животът ни тук е безполезен и няма смисъл?

---

 Добре ,като ме питаш ,да отговоря.Смятам че живота тук е полезен ,макар че е без смисъл.Сега ,всеки който прочете този отговор на твоя въпрос със сигурност ще каже-е тва е вече голяма глупост.Да така е,глупаво звучи.а може да се каже и за автора същото без да се сбърка,хехехехехе……Това му е лошото на думите,само объркват нещата.логика,последователност и други се тачат от ума на хората ,а глупост като моя отговор ,не разбира се.Ето едно доказателство че думите ,казани или написани дават ограничена картина на действителността….какво да се прави…така става…Много се радвам че имам насреща разсъдливо същество като теб ,Роси,чудесно!

Роси,хитра лисанке,искаш да ме набуташ в ъгъла с твоето оръжие -думите.ами не е нужно,аз сам ще се предам.Хем ти казах ,че думите ,казани или написани,деформират,ограничават идеите или тва което чувстваме.ама то като е форум ,няма накъде ,само писаното слово се котира и по него се съди.ами аз ако пиша,каквото и да кажа,така че да е по близо до същността ,няма начин да не се проявя като безумец,глупак или серсем.но ако стане така някога че доидем в българия.ще ти предложа друг метод за комуникация,сама ще видиш че е реален метод.ще мълчим,ще идем в някоя гора или на морски бряг и ще приказваме без думи.дали ще седим или ще се движим,ще оставим на твоя избор.тогава няма да сме във форум,който ограничава възприемането на информация само с думи.

   Въпроса ти ,изказан с думи,не оставя много шансове за смислен отговор,наистина .Все пак ще се наема да отговоря каквото и да ми струва това.Но като уважаващ себе си човек ще се скрия зад словата на далеч по мъдри люде от мен.макар  и да не е съвсем точно ще ползвам техните мерени слова ,за да ти отговоря на въпроса:за какво и за кого е полезен живота?

  Ето за кого:

              "Който има смелостта

                    и в скръбта е с поглед бистър,

                може  да спаси света-

                    само той е за министър.

                но във простите дела,

                     който нищо не признава

                и мъсти с усмивка зла-

                     свойто царство застрашава"

      когато говорим за одушевени създания.

      И ето за какво ,когато говорим  по принцип общо:

               "Опасност всекиго преследва,

                след щастието е скръбта,

                съгласието мре в раздора.

                Какво е вечно на света?

                     И вярата и любовта са най-голямата защита,

                     два слога в дружбата са скрити

                     подобно бисери в пръстта.

                 На всяка искренност през дните,

                 на вярата добрия пай,

                 на разприте на мъдреците-

                 смъртта на всичко слага край.

                      Ако няма радост и разлъка,

                      ако няма раждане весден,

                      ако няма смърт и страх,и мъка-

                      кой от смъртните ще е блажен?"

ANITA,здрасти най- първо.Стиховете не са мои, но  и никой не знае чии са.Написани са в древноиндийския текст"Панчатантра",което значи книга от пет части.Това са много умни,весели и впечатляващо истински приказки ,замо че героите са животни повечето.има и хора.ако искаш, вземи я  разгледай/има я в интернет ел. вариант/Автора не се знае кой е,смята се, че е мъдреца Вишнушарман…..но не е сигурно.А надали мъдреца,създал стиховте ще страда от притеснение, ако не му се знае името и да е известен…..хехехехехе….мисля ,че ще те изкефи,вземи я виж.нямам какво да коментирам  едно изкуство ,особено когато е в божествена степен превъзходно…като стиховете в тая книга там….браво на тебе…тънък усет!…..