Много хубава тема и много полезна.

Тъй като се стремя да се уча от абсолютно всичко, което гледам, чета, слушам ще ми е невъзможно да опиша всички добри учители, на които дължа много. Но имам няколко крайъгълни камъка (направо скали), които през годините са ми донесли качествено ново познание.

Маргало, много е индивидуално това откъде да започнеш и накъде да вървиш. При мен първоначалният подтик дойде от една "случайна" извадка от книга на Шърли Маклейн в някакъв вестник. Тъй като от дете много я обичам като актриса и имам слабост към балета, а в откъса се говореше точно за балетните й изяви, си купих книгата… която се оказа автобиографично описание на началото на духовното й пътуване, преживяванията й в Перу, срещите й с духовни водачи, лечители… Това беше изцяло нов свят за мен и ме подтикна към търсения, които не са спирали и до днес. В последствие разбрах, че моята тъй любима актриса е един от основоположниците на течението "ню ейдж" и благодарение на "случайността" се превърна в първия ми духовен учител.

Луиз Хей, разбира се… освен "Силата в теб", "Повярвай в себе си" и "Излекувай живота си", има една малка книжка "Излекувай тялото си",  която съдържа таблица на най-разпространените заболявания и емоционалните причини, които са ги предизвикали. Винаги, когато ме тръшне някоя болестчица, поглеждам първо там за да се ориентирам къде съм стъпила накриво.

Сандра Ан Тейлър с "Повярвай в успеха", "Тайните на привличането" и "Ключът към щастието" за мен беше естественото продължение на Луиз Хей, която сякаш вече нямаше какво ново да ми каже. Много ми допадна стила й – обяснения на процесите с научна обосновка, без да ми натрапва конкретен метод, който "работи". За мен е важно да разбера как точно се получават нещата и защо, не как да го направя за да постигна желан резултат. Веднъж като проумея механизма, действията са лесни и ефективни.

"Извинете, животът ви чака" на Лин Грабхорн ме намери в една книжарница и ми стана толкова по детински весело от заглавието, че не можах да не я купя. На десетата страница едно непрестанно повтарящо се и безкрайно досадно "чууувствайте" ми скъса нервите и с вик я запратих в другия край на стаята. Добре че я взех отново, преглътнах думата и продължих да чета. Много достъпно написана книга, от скептик за скептиците. Може би най-ценните идеи съм откривала не сред фанатизираните поклонници и яростните последователи, а в автори като нея, които представят собствените си преживявания с пълната им гама от нормални човешки емоции – гняв, негодувание, обида… и как са успели да се поучат от тях.

Джон Кехоу беше един от първите автори от новата позитивна вълна, които прочетох. "Подсъзнанието може всичко" ми даде една много стегната и ясна концепция за процесите в главата ми. След като прочетох книгата, не знам точно как, но започнах много ясно да "виждам" истинските причини за действията си, онези подсъзнателни мисли, които обикновено са в пълна противоположност с повърхността. Възприемам го някак си като мъжки автор (то е ясно, че е мъж де) – стилът му ми напомня техническо ръководство и съм го препоръчвала на мъже, които имат по-техническа и стегната мисъл и емоционални и високопарни лозунги биха им попречили да проникнат в идеята на автора.

"Тайната", разбира се… накъде без нея. Много полемики се водят относно стойността й, но за мен е като буквар – помага ти да научиш азбуката на позитивното мислене, а отговорността за четенето после е само твоя. Толкова години обществото ме е възпитавало в изследване на "дълбоката красота на страданието", че определено имах нужда от една усмивка като тази, да ми каже че не е нужно да се гмуркам, когато летенето е не по-малко красиво и ползотворно. (ех, че хубаво го казах)

"What the bleep do we know?" е един безценен за мен филм (да не се ограничаваме само с литературата, нали). По много достъпен и увлекателен начин разказва за процесите в мозъка ни, взаимовръзките в света и реакциите ни от гледна точка на квантовата физика и биологията. Концепцията за изграждането и разрушаването на невронните пътечки в мозъка отвори очите ми за един лесен механизъм на промяна и изведе работата ми с утвържденията на по-високо ниво.

Естер и Джери Хикс и небезивестните Абрахам, за които вярвам mira ще разкаже по-обстойно. Лично аз изпитвам леки съмнения относно съществуването на Абрахам, допускам възможността за рекламна стратегия – все пак на фона на цялата тая вълна от позитивна литература лесно се забулязва учение от извънземен разум. Но независимо дали посланията идват от космоса или са резултат от духовните търсения на авторите, за мен са безкрайно ценни. Бих посъветвала останалите скептици да се абстрахират от мисли като "някво извънземно ще ми говори, голям смях" и да потърсят наистина важните ползи от книгите им.

Е, стига толкова засега. Все пак и мен ме чака четене на нова книга.

Досега не познавам някой, който е успял само с четене да постигне просветление. Кришна, Христос и Буда не са писали книги.

Росица Вакъвчиева написа:

И все пак, как ти достигаш до знанието?

Сега се опитвам да остана свързан с Библиотеката на Всемирното познание. Там се знае всичко.

LeRu написа:

Търсач написа:

Досега не познавам някой, който е успял само с четене да постигне просветление. Кришна, Христос и Буда не са писали книги.

---

Но всеки от тях е беседвал с последователите си и по единствения възможен за времето си начин е оставял своето послание.
 

mira написа:

Имам приятелка, истински събуден човек е, обаче не иска да знае за това как или защо стават нещата – тя е готова да пробва наред , като нейният единствен критерий е дали даденото нещо в момента и върши работа конкретно. Няма никакво любопитство в нея и всичките книги и източници ги добива чрез мен…което си е луда работа – да се лишиш от възможността сам да задаваш въпросите си, сам да привличаш източниците, сам да търсиш…Тя казва – "каквото ми е нужно – само ще ме намери…"
 Аз съм съвсем друг случай. 

Много хора си мислят, че вървят напред, а после се оказва, че са задълбали в сферите на Под или Свръхсъзнание. 

LeRu написа:

---

Не знам кое от случващото се сега те притеснява. Откак свят светува пророци и теории бол. Винаги е имало и още дълго време ще има хора, претендиращи за изчерпателно познание и цялата и единствена Истина.

LeRu написа:

---

Не е ли далеч по-ефективнно да си запознат с чуждите грешки (теория), та да отсееш своите собствени (практика) и да ги превърнеш от досадно влачене по мъките в еволюционен механизъм (удовлетворение)? Малко мудничко ми изглежда да пробвам всеки път кой точно бутон на клавиатурата набира цифрата 3 (например), когато някой мил човечец е вложил част от живота си за да ми я надпише.
 

Когато опиташ всички грешки, ще си намалиш шансовете за напредък. Препочитам да взема правилното решение от първия път.

LeRu написа:

 

Всъщност, не знам за теб, но аз съм от простичките хора, които не претендират за достоверност и изчерпателност, затова предпочитам да споделя собствения си опит и да се поуча от чуждите грешки. Практиката доказва, че така става по-бързо, по-лесно и по-качествено. И нещо, на което попаднах наскоро:

"Единственото познание, което можеш да намериш на върха на планината, е това, което си занесъл със себе си."