Мисля, че искате да кажете, че причината за това, че за всичко има причина е първопричината(първоизточникът)-както и да го наричате-бог, сила, мисъл, и др. Мисля, че е така като  просто първоизточника съществува вечно и вечно има свойството да се променя, по-точно да се изявява в различни изяви и просто не може без да го прави. От това следва, че причината за всяко нещо да има причина е, че такова е свойството на първоизточника-а това свойство е вечно и вечно за всяко нещо ще има причина и причините ще движат всичко.

Това не значи ли, че всичко е една програма, в чието програмиране сме участвали и ние(ние сме се измислили)?

Не съществува ли първоизточник, който е вечен и вечно се проявява като всяка проява е продължение на предходната и така вечно? Това, което е сега е сегашната му проява? Не мислите ли, че ние трябва да създадем "истината" и подсъзнателно го правим, а не да я открием-тоест това, което е сега -трябва и ще създаде следващата проява?

Не мислиш ли, че всичко е според причини, така че каквото и да правим то ще е според причини. Мисля, че ние просто сме част от причинно-следтсвената връзка. Според написаното от мен досега-може да си помислиш, че всичко е решено-нещо като съдба-мисля, че не е точно така-мисля, че е по-правилно да се каже -причинно-следствена връзка-тоест искам да кажа, че бъдещето не е измислено, но каквото и да е то-то ще бъде измислено на базата на някакви причини, които също са измислени на базата на предходни и така докато се стигне до първопричината(първоизточника)-може би, нямаме избор, защото каквото и да правим-го правим заради причина-то значението на думата избор е измислено-избор няма-защото няма между какво да избираме, според мен-просто това, което съществува си съществува-просто първоизточникът си съществува вечно-и вечно създава и ще създава замисли(казано на наш език), тоест прояви на базата на предходните си-тоест според причините, които има, за да го създаде. Под думата причина-не казвам само нужда(някои хора ги свържват двете думи по значението им), а въобще всичко, което те потсеща за нещо. 

Мисля, че истината за живота и въобще за цялото съществуване е-, че първоизточника си съществува( между другото-откъде се знае, че преди е съществувал под друга форма?, различна от сегашната) и вечно създава причинно-следствени връзки-независимо от създържанието им -важното е да са причинно-следствени връзки. Не мислите ли, че човек прави всичко просто, ако има някакъв замисъл-без значение какъв е-разбира се ако не заплашва неговия? Тоест човек(а може би не само) прави всичко-просто само, за да има някакво продължение(замисъл) на базата на предния си замисъл? Така, че истината е, че  не ни интересува каква е истината, а искаме просто да има някаква истина?