Всички сте срещали в живота перфекционисти. Те са хора, които искат всичко да им е подредено по техен образец, спазват точно определени правила и не допускат отклонения. Държат на детайлите и достигат до педантизъм. Силно критични и самокритични. Те не могат да допуснат нещо да не е както "трябва".
Когато е умерен, перфекционизмът може да е много ценно качесто. Обикновено тези хора са идеални в работата си -
точни, коректни, изпълнителни и винаги дават най-доброто от себе си.
В много случаи обаче перфекционизмът прераства в мания. Тези хора не си позволяват да допускат грешки и дори най-малкото отклонение от високите стандати, които гонят, за тях е провал. Винаги ги преследва усещането, че ако всичко не е точно както "трябва", ще се случи нещо ужасно и ще изпуснат нещата от контрол. Не могат дори за миг да се отпуснат. Тази критичност към всичко, което се прави, се пренася и във взаимоотношенията им. Често е много трудно да бъдеш с такъв човек заради постоянно му изискване всичко да е идеално.
Недостатък или предимство е перфекционизмът?
Къде е границата между водещия напред перфекционизъм и болестната мания към това нещата да бъдат съвършени?
Кога желанието да имаш контрол върху всичко се превръща в бреме?
Мислите ли, че в основата на перфексционаизма се крие страх от провал и страх от загуба на контрол?
Влез
Регистрация
Търсене 
Блог
