Здравей, awesome, мисля, че знам отговора на въпроса защо става така при теб. Всъщност даже имам два отговора.

В книгата на Авесалом Подводни "Повест за фината седморка" се разказва за действието на седем подсъзнателни програми в човека, които са описани много живописно и подробно. Те носят имена. Въпросната подсъзнателна програма, която ти пречи да се съсредоточиш е "Бързакът" /виж в книгата/:http://www.spiralata.net/s.php…..E%F0%EA%E0

Второто ми обяснение е, че вниманието ти се лута и отклонява постоянно, защото търсиш, а още не си намерил!!! онова нещо, което ще спечели вниманието ти истински, защото ще отговаря на вътрешните ти потребности, а не на предлаганите залъгалки от егрегорите /надявам се да знаеш какво е егрегор/. Иначе казано: не познаваш душата си. Тя точно знае защо е тука и какво и е интересно, но тези "разсейки" не са нейни – те са на егрегорите /футбол, следене на статистики, залагания и т.н. След това оръжия, археология, екстремни спортове .. Всевъзможни щуротии .. /.

Зеланд много хубаво го е казал: "Потърси в себе си онова нещо, от което душата ти пее, а разумът доволно потрива ръце".

И последно: една схема за оптимизиране на действията на човека /от семинар на Дмитрий Верещагин е/:

1. Начертаваш табличка с пет колони

2. Първа колона – "какво искам" – пишеш едно под друго ама всичко каквото ти хрумне – от това да се наспиш, до полет в космоса…около 20 броя.

3. Втората колона "колко силно го искам" – номерираш от 1 до 20 всяко желание, като 1 е най – желаното, а 20 – най – несъщественото желание.

4. Третата колона "възможно ли е да се изпълни" – от 1 до 20 номерираш желанията, този път 1 – най – лесното за изпълнение, 20 – най – безнадеждното.

5. Четвъртата колона е за работа с калкулатора: умножаваш съответните числа, които си дал от втора и трета колона. Пишеш резултата – съответният, на всеки ред.

6. Петата колона: оглеждаш получилите се числа от четвърта колона и им даваш номера – приоритетно: на най – малкото число от колона 4 даваш 1, на най – голямото – 20.

Последната колонка ти дава пътя, последователността, в която трябва да подходиш с желанията си, за да не си пречиш сам, дето се казва…

Успех!

П.П.Непременно прочети книгата на Подводни. Това е изумителен труд!

awesome написа:

по моя преценка не попадам в нито един от 7-те вида.

 

 Ей, човече, бъркаш…Всички ние без изключение притежаваме всичките седем подсъзнателни програми. Без изключение. Работата е там да се види в какви пропорции са една спрямо друга, какви са размерите им /т.е. дали някоя от тях не е прекалено инволтирана и не ни е надскочила нас самите по ръст – тогава става голяма беля всъщност…/, и също така да се види в какви взаимоотношения са една с друга въпросните програми /да не се окаже, че се бият помежду си, защото тогава тази война се пренася във вид на материализирани житейски проблеми и в нашия външен свят/…Това е.

Подводни сам го казва: не можеш да премахнеш нито една от тези програми, но можеш да ги опознаеш /т.е. да се самоопознаеш/ и да сложиш ред в изявите им. Дори дава утвържденията – антиподи на съответните програми, с които можеш да работиш за дисциплинирането им.

Както и да е. Виждам, че имаш очи и уши – ще се справиш!

Успех!

 

П.П. Колкото до второто ми предположение…Мисля, че начина да разбереш какво наистина искаш е да останеш малко насаме със себе си, обърнат навътре към себе си, а не да продължиш да се самозаливаш с идеи от външния свят. Зеланд има една страхотна идея. Той казва така: запитай себе си какво е онова нещо, което ще направи от живота ти празник? Иначе казано: какво е онова нещо, което би правил дори и да не ти плащат за това? А аз добавям: кое е онова нещо, което ще ми бъде интересно до края на земния ми живот – колкото и да прекалявам с него?  Забравих да добавя най – важното:   какви са дарбите ти? /вродените ти умения!/ Това е твоето наследство от предишните ти животи. Това е мисията ти. Това са оръжията ти. Това е посоката ти.

 

Веднъж щом стигнеш до там да си си задал тези въпроси…Обречен си да успееш!

Добре. Значи: ако правилно съм те разбрала:

1.Гонил си чужда цел /или другата възможност: влязъл си през неправилната врата/, и това ти носи негатив. т.е. сърбаш вече надробеното. /И на мене ми се е случвало, спокойно…/

2.Дори и да е точно така, то вече не може да се оправи – както сам казваш – стисваш зъби и го доизвървяваш, щом остават едва 2% още. Ако оставаше повече – да мислиш, ама при това положение…Но си вадиш изводите! За следващия път. За твое успокоение ще кажа, че всичко е опит, всичко е урок, дори и тези криви пътища на гонене на чужда цел.  Ако си можел да вземеш тогава /преди/ по – добро решение, щеше да си го взел. Във всеки момент демонстрираме максимума на който сме способни. Решенията и изборите ни отговарят на нивото ни във всеки един момент.

3.Излиза, че преградата от страничните ти интереси сам си я създал, за да те отвлича от неприятния ангажимент да довършиш нещото, което ти носи негатив.

4.Ако наистина чувстваш преградата на страничните ти интереси  като пречка за теб, то до сега да си я махнал. Щом нещо присъства в живота ни, значи, че все още някаква работа ни върши. А докато нещо ти върши работа – трудно ще го махнеш. Та…реши в крайна сметка какво е важно за теб и …действай!

Къде е проблема всъщност? Става дума единствено за самодисциплина…