Всички ние сме чували историте на хора, които постигата чудеса, въпреки всичко, което им се изпречва, въпреки болестите и трудностите. За тях няма невъзможни неща.
Винаги ме е изумявала силата на човешкия дух, силата, за която няма граници.
Хора, които са инвалиди, смъртно болни или в безизходица - на дъното, не се предават, а намират смисъл на живота си.
Кое кара тези хора да се борят и да сринат представите на общоприетото мнение за границите на човешките възможности?
И кое кара усмивката да не слиза от лицата им , въпреки всичко?
Нещо повече – често те дори ни учат нас -"нормалните" и здрави хора как да се справяме в трудностите, как да открием смисъл и как да достигнем до щастието и силата в себе си.
Кое е това, което ги тласка да вървят напред?
Волята, положителното мислене, вярата, мечтите, целите, които си поставят, смисълът, който откриват…?
Защото, когато има за КАКВО, можеш да минеш през всички КАК.
Бог ли им помага? Може би някаква Сила "отвън" ги тласка? Мислите ли че са с определена мисия и тяхната болест или тежко изпитание е било именно, за да изпълнят тази своя мисия? Вижте тези клипчета:
възхитена съм от хората на клипчетата, а те не са малко по света. дори ми се прииска и аз да ги прегърна. според мен те са постигнали истината за бога и твърдо стоят зад тази вяра в стремежа към съвършенство. навремето много се учудвах как рускинята скороходова при положение, че не вижда, не чува и не говори твори толкова много и общува с хората. през цялото време отговорът е бил очевиден, но си струва да изминеш пътя към познанието, иначе няма как да прозреш. просто нямаме нужда от чужди истини. иначе всички на тази земя сме, за да бъдем себе си и да се усъвършенстваме, т.е. всички сме с мисия, просто не всички успяваме. но тези хора красноречиво ни показват, че няма ограничения за това и че боговете са сред нас и че ние можем да станем такива.
според мен вярата им и търсенето на нови хоризонти, подкрепени от волята, ги развива така неочаквано за нас. те не робуват на стандарти и догми, в чийто капан често попадаме останалите. всяко дете е любознателно, а те си остават такива, защото вече знаят, че който търси – намира. пък и съм сигурна, че победата над себе си опиянява и действа като допинг. но първо трябва да поискаш от все сърце и след като действаш активно в тази насока , виждаш все по-ясно пътя.
доскоро вървеше новина с български пример в това отношение – http://old.eva.bg/index.php?op…..p;Itemid=7. пуснах този материал, въпреки че е от преди 6 години, защото самата Елентина отговаря на много въпроси и за да се види нейното творчество, което е впечатляващо.
Влез
Регистрация
Търсене 
Блог
