| Потребител | Мнение |
|
20:32
26.03.2010
|
Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
В първите години от живота се оформят някои наши черти от харакера. Ставаме срамежливи или общителни, упорити или отстъпчиви, отговорни или безотговорни, оптимисти или песимисти и т. н. и т. н. Толкова свикваме с тези черти от нашия характер, така се идентифицираме с тях, че ги приемаме като наша "втора природа". Казваме – "такъв съм аз".
Смятате ли, че може да променим някои такива черти от характера си, с които сме се "сраснали"?
Или може би някои черти от характера ни са определени още преди да се родим? Смятате ли че зодията ни или положението на звездите и планетите при нашето раждане определят характера ни?
Или от по-голямо значение са наследствените гени? Или обстоятелствата, средата?
Кое е водещият фактор за изграждането на характера и можем ли да го променим?
|
|
|
22:10
26.03.2010
|
JDeel
| | |
| | мнения 42 | |
|
|
Веднъж ми стана интересно нещо. Две кученца, родени в един и същи ден, с еднакъв старт и начин на отглеждане. Още в първите дни се забелязва кое е по-страхливото. Помислих си – може би все пак има и нещо по рождение.
|
|
|
23:13
26.03.2010
|
LeRu
| | |
|  Фен | мнения 154 | |
|
|
Вярвам, че сме тук за да се променяме и усъвършенстваме и можем да променим всичко, което е необходимо, за да следваме пътя си. Гените, обстоятелствата, контактите, чуждите влияния… са част от палитрата, с която рисуваме живота си. Много съм склонна да приема, че преди да се родим сме избрали точно този персонаж от пиесата, защото той е имал всички необходими средства за изпълнение на основната ни цел.
Не знам дали душата е неизменна, константността някак противоречи на природата й. Но характерът се изменя непрекъснато и ако човек може много ясно да си спомни миналите си чувства и емоции и да ги съпостави с настоящия си мироглед, ще види разликата. Познавам доста хора, които застават твърдо зад "аз съм си такъв и нищо не мога да направя по въпроса" и наблюдавам отстрани как животът ги "заставя" да се променят.
Ако гените и обстоятелствата имаха толкова съществена роля, то еднояйчни близнаци, отгледани равностойно в еднакви условия, щяха да се развиват напълно еднакво. Имам близки такива и в характерите им има доста съществени разлики. Също като с кученцата на JDeel. :)
|
|
|
13:27
27.03.2010
|
Росица Вакъвчиева
| | |
| * | мнения 268 | |
|
|
Аз мисля, че всичко оказва влияние. Има много фактори, които определят и променят характера ни. Разбира се, убедена съм, че всеки има силата да се превърне в човека, който би искал да бъде.
Но все пак ми се струва, че има нещо заложено у нас, нещо вродено или спомени от предишни животи или нещо може би избрано от нас преди да се родим, нещо като програма…Мисля че има определени архетипове, за което се говори в митологията и което като понятие се въвежда в психологията от Карл Юнг. И може би е свързано с определена наша цел, мисия(на душата преди да се роди), и е нещо, което ни води.
Тези наклонности, които са заложени в нас, може би сме избрали, за да се научим да ги преодоляме или защото те ще водят към развитието, което искаме, към нашата цел…
|
|
|
23:29
19.04.2010
|
ANITA
| | |
|  Редовен | мнения 61 | |
|
|
физеологически погледнато ние се раждаме с определен тип характер, който се моделира от взаимодействието ни с другите. разбрах що е пощенливост при втората бременност, когато се налагаше спешно да слизам от рейса, защото съм видяла някой да яде баничка и ми е прилошало. малкият и досега е пощенлив, а други такива в семейството ни няма, т.е. характерът е вроден. той си има определена константност, но няма как да ни пречи да се развиваме, защото това го прави изживяването. не знам можем ли да променяме реактивността на нервната си система, пък и да можем това не е толкова важно. както не е важно дали сме интроверти или екстраверти. вярно е, че много често разбираме ситуациите, но някак си правим на инат, защото смятаме, че характерът това сме ние и така сме опознаваеми от останалите. а ние сме мисли, думи и действия по пътя към себепознанието.
|
|
|
13:53
02.09.2010
|
echo105
| | |
|  Потребител | мнения 31 | |
|
|
Аз мисля, че средата играе огромна роля. Ако не пасваш на средата в повечето случаи биваш преработен или отстранен.
Има един филм "The Experiment" от 2010, който е римейк на германския "Das Experiment" от 2001-ва. Те са по истински експеримент от 1971 г., който завършва подобно. Филма се пуска на лекции по етика и се коментира. Може да направим нещо подобно.
|
|
|
19:36
04.09.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Имаме ли втора природа? Ако имаме, защо я имаме? Защо повечето хора не знаят, че имат, ако не знаят наистина?
|
|
Влез
Регистрация
Търсене 
Блог
