denis написа:

Вътрешния глас или дух е подсъзнанието ни, което следи дали се как се изпълнява замисъла ни.

Някои от учените казват, че
всичко е изградено от трептене. Не знам дали е така, но ми звучи смислено, а
хората се доверяват на смислени твърдения. Мисля, че тези трептения хората
възприемат като мисли. Тоест трептенията за неживата материя за живата са
мисли. Всяко трептене е изградено от други трептения и то изгражда нови. Това
ми прилича на свойството на мисълта или смисъла, че всеки смисъл е изграден от
други смисли и той служи за нови. Спомнете си как си правите изводи. На базата
на няколко извода правите нови, от които създавате в бъдеще други изводи. Разликата
между неживата и живата материя, според мен, е, в това, че живата освен, че
зависи от  смисъл, го и създава, а
неживата само зависи и само го изпълнява. Пример: Човек може да знае как се готви
дадена гозба, но да я сготви по свои различен начин-той има знание за
приготвянето на гозбата, тоест готов смисъл, който може да изпълни, но човекът
създава нов смисъл, по който ще приготвите ястието. При неживата материя,
например печката, се задава програма(смисъл), по която да работи и тя
изпълнява, но не може да създаде свои. Както някои казват – хората могат и да
мислят. Аз казвам, че хората могат и да създават свои мисли(идеи, замисли,
начини-това са синоними), а не само да изпълняват чужди. Освен хората това важи
за всичката жива материя, според мен. В друг материал описах, че смисъла е
всъщност мисъл, може би, затова някои хора казват мисъл, а други смисъл, за
едно и също нещо, но си мислят, че говорят за различни неща. Едните разглеждат
мисълта като елемент на смисъла, но тази мисъл е образувана от други, така, че
и тя е един смисъл. От моя гледна точка думите мисъл и смисъл са синоними. Хората
почувствали, че има разлика в моменти на мисленето си са създали тези думи, но
не са разбрали ясно каква е разликата, според мен. Разликата се получава,
защото когато стигнем до даден извод на базата на други причини(мисли),
възприемаме извода за такъв, ако има смисъл, тоест стигаме до един смисъл. Ако
осъзнаем този смисъл той остава в съзнанието ни. След време, ако се замислим на
друга тема, ние използваме мисли от съзнанието си, за да създадем други
изводи(смисли). Ако този извод, който сме направили преди се включи при
създаването на новия извод, възприемаме стария като мисъл-един вид забравяме,
че сме стигнали до него чрез други мисли, а го възприемаме като готова мисъл.
Това е причината да се получава разлика, която чувстваме. Чувствата също са
мисли, но по-бързи. В отделен материал ще обясня какво мисля за тях. Знаете ли
какво е подсъзнателно мислене? Може би, има различни версии за него. Ще се
опитам да обясня как го разбирам и какви са последиците от него(не знам дали ще
опиша всичките). Подсъзнателното мислене се дължи на липса на проследяване на
пътя, по който мислите. Липса на проследяване-това е, когато знаете нещо, но не
се замисляте защо го знаете и да не се замисляте подробно над нещата, които
обмисляте, а мислите по-повърхностно и/или ползвате готови изводи(знания),
които сте изградили съзнателно. В този момент мислите по темата, но не осмисляте
всичките си мисли-как сте стигнали до тези мисли, за които в момента мислите. Според
мен, хората насочват мислите си,  където
поискат и ако не ги насочат да мислят и за другите мисли, които оформят новите
мисли-хората мислят подсъзнателно, просто не го осъзнават. Все едно да ходиш по
тъмна улица за някъде. Ако използваш фенерче ще видиш улицата, ако не-няма. Пак
може да стигнеш целта си, но може и да имаш проблеми по пътя. Ролята на
фенерчето е мисълта-тя може да се насочи, където и да е, по едно и също време,
според мен. Тук илюзията, която не осъзнават някои хора, според мен, е, че
човек може да иска, но не знае как да я насочи-как да се осмисли – това е
причината за не осъзнаването от страна на хората, според мен. Това ще го
разгледам в друг материал. Друга причина за подсъзнателно мислене е бързото
мислене в така наречените динамични или екстремни ситуации. Тогава човек кара
по инстинкт(подсъзнателно мислене) и не се замисля за мислите си-което всъщност
е отново липса на проследяване на пътя на мисленето. Разликата е, че в единият
случай човекът не е в опасна ситуация, а в другия е, но и в двата случая
подсъзнателното мислене се дължи на липса на осмисляне на мислите, които са
довели до тези, които осмисляте в момента-тоест не се замисляте за причините за
това, което мислите в момента. Подсъзнателното мислене може да ви доведе до
илюзии, проблеми. Един от продуктите на подсъзнателното мислене е интуицията.
Това е да знаете нещо, но не знаете защо го знаете-тоест не сте проследили
мислите, по които ще стигнали до този извод, който знаете в момента. Някои хора
казват, че интуицията не лъже, но според мен, може понякога да лъже. Това се
получава, когато започнете да разчитате на нея и по-често да я използвате.
Например имате въпрос с дадени отговори и вие чувствате, че знаете отговора, но
не знаете защо-това е интуиция. Отбелязвате го и той е верен, но при друг
въпрос, ако започнете да предизвиквате интуиция може и да се подведете, защото
ако не знаете от някъде отговора на въпроса(четено, слушано и т.н.) няма как да
свържете мислите, за да ви дойде готов извод, тоест да осъзнаете само крайната
мисъл без тези, които са я образували. В този случай, ако се опитате да мислите
интуитивно може да усетите някои отговор за верен, но той да се окаже, че не е.
Това се отнася за всичко в живота, според мен- за посоки, отговори, изборите,
които правите изобщо. За да обясня защо чрез интуицията  може да се излъжете ще обясня  какво е всъщност интуицията, според мен.
Представата на повечето хора за тази дума е-нещо, което дава отговора на
готово. Мисля, че интуиция е нещо като синоним на подсъзнателно мислене, тоест
осъзнаване на крайната мисъл(извод) без да мислите за мислите, които са
изградили този извод-не се замисляте за причините, заради които ще стигнали до
този извод. Така, че интуицията е просто подсъзнателно мислене, което води до  някаква крайна мисъл(извод), който е изграден
от други мисли, които сте създали по-рано. Затова, ако не знаете нещо, колкото
и да предизвиквате интуитивно мислене щом нямате информация(други мисли), които
да свържете няма как да стигнете до верен извод. Мисля, че интуицията е  по-бързо мислене, което служи за ситуации, в
които времето ни притиска, а не да се надяваме постоянно на интуицията си.
Колкото и да я предизвикваме, ако нямаме причини, които да свържем, ще
повярваме на нещо грешно, което ще се образува като извод(решение). Бих
посъветвал да се замисляте върху интуитивните си мисли. Те могат и да ни
помогнат и да ни навредят-зависи от начина, по който се използват, според мен. Друг
продукт на подсъзнанието е вътрешният глас. Той се проявява, когато се
двоумите. Тогава вие правите повече от един съзнателен извод и понеже човек
рядко прави повече от един съзнателен извод(смисъл)-в този момент той чувства
другите изводи като вътрешен глас. Вътрешният глас сте вие, а не нещо друго.
Една илюзия е, че вътрешния глас не лъже. Мисля, че е нещо като представител на
вярванията ви. Когато решите да направите някаква промяна-едновременно с това
се опитвате да обмислите последствията от нея- но те са повече от едно и тогава
се проявява вътрешния глас, който ви представя също развръзка на събитията-всъщност
това сте вие, но не сте свикнали да разсъждавате едновременно за повече от едно
нещо-съзнателно. В повечето случаи чрез вътрешния глас се опитвате да си
докажете, че това, в което вярвате е правилно и/или се опитвате да не правите
промени, като каквото и да се случи по-натам, вътрешният глас може да ви
обърква, че той ви е казвал правилния избор. Както казах вътрешния глас е
просто друг смисъл, който градите едновременно с други изводи, но не знанието,
че можете да го правите ви кара да си мислите, че не сте вие този, който
разсъждава, а вътрешен глас(така му казват хората). При хора, които вярват в
бог или в нещо друго, което смятат, че им говори и ги напътства-то замества
вътрешния глас- но както писах, това са всъщност те, но просто създават
съзнателно едновременно повече от една мисъл(един извод). Вътрешния глас може
да ви обърка до степен, че да не вярвате на другите, да си създавате ваши
представи, на базата на които градите нови-но грешни и въобще да ви изкриви
представата за живота. От личен опит знам. Затова съветвам съзнателно да се
разсъждава.  Друг продукт на
подсъзнателното мислене е сънят. Хората сънуват своите мисли. Съня е също
мислене. Нещо като осъзнаване на подсъзнателните мисли. Например може да
сънувате сън, който да е сбор от вашите притеснения, това, което сте преживяли
и други неща. Не казвам, че точно каквото сте преживяли това сънувате, а свързани
неща с него. Както писах- всяка мисъл е изградена от други мисли, така, че
това, което преживявате,  което си
мислите, е предизвикано от други мисли и предизвиква други. Мисълта не е само
тази, която осъзнавате в момента(който и да е той)- в нея са включени други
мисли-тези, които са причини да я създадете и тя създава други причини(мисли),
които създават нови мисли и т.н. Така, че сънят може да няма нищо общо с
осъзнатите мисли. Например може през деня да сте видели сватба някъде, но не
сте и обърнали голямо внимание. През нощта може да сънувате, че се жените-като
може да видите за кого се жените(ако имате такова намерение или сте имали
преди) или няма да видите защото не сте избрали за кого. За публика може да
видите участници от любимите ви филми. Просто за всичко трябва да има причина.
В случая знаете, че за сватба има много гости, но съзнателно не сте си мислили
кои ще каните, затова нямате такива мисли и в съня тези хора се заместват с
герои от филми-защото те са ви направили впечатление-нали са ви любими.
Всякакви комбинации са възможни за сънища, дори по-отдалечени от съзнателните
мисли, но все някъде имат връзка. Мисля, че ролята на съня е осъзнаване на
подсъзнателните мисли или поне съзнанието ползва такива мисли за изграждането
на съня(вие сте съзнанието). Според мен, сънищата не предопределят нищо и не
могат да предсказват нищо. Бъдещето се гради постоянно от човека, за когото е.
Някои хора свързват изживяното с предишен сън и си мислят, че той е бил знак,
но човек сам гради смисъл и винаги може да свърже нещата, ако не се замисли
по-обективно и задълбочено. Човек може да създаде всякакъв смисъл и да докаже,
че сънят предсказва-разбира се, ако се замисли повече, може би, ще разбере, че
той е създал връзката между съня и случилото се. Всяко нещо се тълкува според
вярванията на човек-също причина за илюзии и проблеми. Друг продукт на
подсъзнателно мислене са човешките чувства. Помислете.

Всичко е според причини. Причините на средата сформират знанията на човек, според знанията си човек отговаря на по-нататъчните ситуации-при подсъзнателнотот мислене отново се ръководим от знанията си, но не се замисляме за мислите(причините), които ни довеждат до изводите(съзнателните мисли) и следователно до реакциите в ситуациите. Разликата между съзнателното мислене и подсъзнателното,според мен, е, че при едното не мислиш защо го правиш(дадено действие), защо отреагираш така, а просто го правиш, тоест не знаеш кои са причините да отреагираш така, а направо отреагираш.

Постоянно мислим, според причините. Независимо дали мислим за мислите си, знаем защо и какво мислим(съзнателно мислене) или не.

Нито една информация не идва от нищото. За всяко нещо има причина, според мен и не само.