echo105 написа:

Реших да създам тази тема, защото искренно се надявам да обсъдим с примери имаме ли нужда от страха. Общи приказки можем да прочетем навсякъде, затова нека се съсредоточим в конкретни ситуации.

---

Страха е нещо, което изпитваш без значение дали има или няма нужда от него. Не го бъркай с паниката – това няма да го изпиташ ако си подготвен за това, което срещаш, като проблем. Страха е константа – може да се бориш с него, но той винаги се таи на дъното на твоето съзнание. Виж паниката можеш да я елиминираш напълно… Това е моята цел в живота – да бъда боеспособен и уверен в себе си нон-стоп. Като казвам "боеспособен" не визирам конкретно боя… а буквално всичко, което представлява някакъв конфликт в който по един или друг начин съм въвлечен.

Някак си ми се искаше да избегна конкретика, защото страхът е нещо доста лично…

Първо не съм съм съгласен, че страхът може да бъде победен – подобна победа би те превърнала в нещо не много нормално, защото страхът е част от твоят инстинкт за самосъхранение. Веднага давам конкретен пример – защо не скачам с мотора по 20-25 метрови скокове??? Защото съм по-крив от Травис (Кой е Травис Пастрана)? Или може би защото нямам 50,000 долара за операция на крака, ако се отъркалям красиво след неуспешен скок? Или защото той скача като ненормален цял живот? Или защото всеки път, когато премятам крак през мотора си давам сметка, че може и да падна? Ако трябва да отговоря сериозно, то отговора е "не знам"… Факт е, че имам определени задръжки и те ми позволяват да продължа да имам крака в ответ… Дали са полезни или не е спорно. Не смятам, че страха, като явление трябва да бъде победен. Помня как ми скача адреналина, когато "лягам " в завой с 80-90 километра в час (на места на които повечето хора биха се замислили въобще дали да минат), или докато тичам с пушкалото в ръце. Резултата е по-бързи реакции, повече внимание, повече концентрация и по-добро възприемане на околната среда. Това е част от страха. Както по-горе писах паниката е нещо съвсем друго. Там подобни елементи няма. Вместо да ти се изострят сетивата и вниманието, те се замъгляват. Точно това се старая да избегна. За това е добре да познаваш проблема или препятствието, което ще преминаваш – за да избегнеш паниката.

Страхът е винаги с мен… Той е това, което ми позволява, да остана на земята образно казано. За добро или за лошо той е част от мен и аз нямам намерение да се боря с него. Ако ми се налага ще го търпя, ако не ще живея и без него. Не скачам, защото се страхувам и добре разбирам, че този страх е оправдан. Дори и да успея няколко пъти все ще дойде момента в който няма да успея… ами тогава? В контраст паниката е страха, който изпитваш когато си вече на 10-тия метър във въздуха (образно казано) и не знаеш какво да направиш за да приземиш скока без да се самоубиеш. Точно това не бива да се допуска.