Според мен, чувствата са мисли, които са създадени от повече мисли, отколкото другите мисли. Например, когато създадете нещо смислено, изпитвате удоволствие, а удоволствието е в следствие на създаване на непрекъсната причинно-следствена връзка, тоест много мисли участват в създаването й, когато мислите за нещо, не винаги изпитвате удоволствие, просто трябва да е нещо, за което мислите повече(например дълго мислите по въпрос и когато достигнете смислен отговор, изпитвате удоволствие, защото сте включили повече мисли). Страдание се изпитва, когато нещо прекъсне причинно-следствената ви връзка(смисъла, замисъла). Чувства се изпитват само, когато осъзнаваме нещо, според мен. Защото само тогава създаваме смисъл. От англ. език думата"realize" означава осъзнавам, а тя прилича на българската-реализирам, тоест създавам. Значи,  когато сме в съзнание създаваме на базата на предишни утвърдени мисли(изводи-знания). Страданието е чувство, което се появява, когато осъзнаваме, че смисъла ни е е прекъснат и ни се налага да създадем друг. Замислете се, че по-приятни ви е да четете книга, отколкото да пишете, да ядете, отколкото да готвите(освен, ако не е ви любимо да го правите), тоест обичате да възприемате готов смисъл, отколкото да създавате(подсъзнателно при повечето хора, според мен). Всяко чувство е израз на промяна в мисълта, зависи от последствията, до които, осъзнавате(а това зависи от предишните ви знания(разбирания)), че ще доведе тази промяна. Може да обясня и други чувства, но засега помислете над тези обяснения и коментирайте, ако прецените.

На мен ми харесва как Екхарт Толе определя емоцията:

"Емоцията възниква там, където се срещат умът и тялото. Тя е реакция на тялото към ума  – или иначе казано, отражение на ума в тялото. Например една мисъл за нападение или враждебност ще предизвика натрупване на енергия в тялото, която наричаме гняв."

 

Емоциите или чувствата са мисли, създадени от повече причини, в сравнение с другите мисли(може би, се образуват, когато разликата е значителна). По-точно се сетих, това е мисъл,  която образуват абсолютно всички съзнателни мисли, в момента на съставянето й. При другите мисли, винаги имаме мисли, които не ги потвърждават, все има някоя мисъл, която е различна- изключение, докато при емоциите-това са мисли, при които няма изключение-всички съзнателни мисли водят към тях в момента на създаването им. Все едно, когато те е страх, значи си помислила(стигнала си до изводи, които водят все към един край(една развръзка)-в момента не виждаш друга и тогава тези мисли ги осъзнаваш като чувство, в случая на страх. При радост, страдание и др.-също. Когато човек изпитва някакво чувство, ако нещо му прекъсне смисъла, който е довел до това чувство и то ще изчезне. Например радвате се, че ще спечелили награда-в този момент всички мисли изграждат само един смисъл(развръзка на нещата)-например, че с тази награда ще решите други проблеми(напр.-парична), след като премахнете тези, ще премахнете и други(това си мислите)  и така все продължавате да мислите в една развръзка. Ако в един момент ви кажат, че това е шега, вие приемате мисъл, която ви кара да създадете друга развръзка за нещата, тогава чувството изчезва, защото мисълта вече не е концентрурана в една-единствена посока. В зависимост от разбиранията ви, можете да прекъснете чувството(концентррираната мисъл) и да продължите да мислите за друго или да създадете ново чувство-страдание, защото ви е прекъснат смисълът, който бяхте изградили(чувството на радост-възможната развръзка, замисъла ви), а човек страда, когато друга мисъл прекъсне неговите мисли. Тогава ще концентрирате мисълта си пък в друга единствена посока и ще изпитате чувството, което е всъщност осъзнатият смисъл, който ще създали. Чувствата са нещо като далновидност на мислите, но вида на далновидността(чувството) зависи от разбиранията ви. Питайте, ако нещо не разбирате. По-добре всичко да е ясно, отколкото да си мислим само, че е.

А дали в същността си чувствата не са просто химичната реакция на физическото тяло спрямо съответните мисли?

Помня негодуванието си, когато за първи път четох как група учени "принизяват" любовта до съвкупност от химични процеси. Но сега се замислям дали все пак няма известна логика в думите им.

Според мен, чувствата са  мисъл, създадена от всички  мисли, без изключение. Другите мисли не са изградени от всички.

Помислете и обсъдете.

Не знам дали имаме нужда от негативизъм, но докато го има него има и щастие, иначе нямаше да правим разлика. Затова на хора, които казват животът е хубав, бих казал, че е такъв за тях, защото има и страдание в него. Все едно да постиш и после да ти се ослади месото. То няма да е толкова вкусно, но на теб ще ти се струва, че е много. Само страданието ни кара да работим(мислим),  да се движим.

Роси, точно в такава насока си текат и моите мисли относно нуждата от страданието като движещ механизъм. При все че усещам куцото в тая теория, логиката, към която умът ми е приучен още не може да се пречупи и да успее да намери негов заместител. Но пък вярвам, че щом все повече се засилва това чувство, след време ще намеря и адекватно обяснение. Засега търся потвърждения в малките неща. Като например – обичам еднакво и деня, и нощта. Всяко си има своята ненадмината прелест и въпреки привидната си противоположност, не мога да сложа негативен знаменател нито на едното, нито на другото. Може би е така, защото денем не страдам от липсата на Луната, а нощем не плача за Слънцето.
Все по-често се улавям, че страдам по навик, не от нужда. Дори бих казала, че болката в известен смисъл ме държи на едно място и последното нещо, което прави е да ми помага да осъзная колко хубава е радостта. Осъзнах, че обичам да се уча и дори самата идея за следващото познание сама по себе си е достатъчна мотивация да вървя към него.

Може би когато се научим да сме в настоящия момент с цялото си същество и да сме свързани с всичко, което ни заобикаля, тогава постепенно ще се освободим от нуждата да изстрадваме уроците си.

Като питаш дали няма да ни е скучно (което много време се питах и аз)… какво всъщност е скуката?

Когато има смисъл в това, което изпитваш(правиш) не страдаш, иначе-страдаш.