Ако не мислехме щяхме ли да изпитваме чувства?

Зрителното възприятие е също мисъл, звукът е трептене(мисъл при живата материя), думите са също звуци. Всяко трептене е организирано по определен начин и се възприема с различен орган, но всичко е вид трептене(според някои хора, което, според мен, живата материя възприема за мисъл). Ако сме без съзнание дали ще "чувстваме"?

mira написа:

Всичко е вибрация, по – точно всичко може да се сведе до вибрация, така е.

Мисъл = вибрация.

Чувство = вибрация.

Следователно: мисъл = чувство?

---

Това ми напомня малко на:

"Аз съм човек и се храня. Свинята е свиня и се храни. Аз и свинята се храним, следователно аз съм свиня."

Съгласна съм, че всичко е проявление на енергията, но вибрацията е с различна честота и дължина на вълната. Една мисъл може да предизвика определено чувство, както и едно чувство може да провокира дадена мисъл, но това не ги води до знак за равенство. В себе си успявам да намеря мисли без никаква чувствена стойност в тях. Ще ми коства доста повече усилие да открия чувства, в които да няма осмисляне, защото съм приоритетно мислещо същество… но вярвам, че и такива ми се намират.

Дали способността ни да осмисляме всичко означава, че мисълта е преди всичко? За мен е по-скоро равностойна част от "играта", отколкото водещ фактор.

mira написа:

Всичко е вибрация, по – точно всичко може да се сведе до вибрация, така е.

Мисъл = вибрация.

Чувство = вибрация.

Следователно: мисъл = чувство?

---

Това ми напомня малко на:

"Аз съм човек и се храня. Свинята е свиня и се храни. Аз и свинята се храним, следователно аз съм свиня."
 

---

А аз бих казал, че изводът трябва да е, че и двете същества са живи. Така, че извод от фактите(други изводи) може да се направи от различна гледна точка. Що се отнася до равенството-не са напълно, защото чувствата са концентрирани мисли в една посока(развръзка на събитията) -освен това се проявяват, когато се мисли в бъдеще(в повечето случаи подсъзнателно). При другите мисли винаги  има други мисли, които са изключение(в друга развръзка-посока). Мисля, че чувствата са подсъзнателни мисли. Тези, които проповядват напълно осъзнаване(разпознаване на природата ни-напр. Буда) казват, че когато се осъзнаем напълно чувствата изчезват, тоест подсъзннието(подс. мисли). Освен това, според мен, когато хората   разберат, че времето е продукт на мислите, ще започнат да мислят за "момента"(от личен опит пиша), а чувствата се формират, от мисли за "бъдещето"(тоест мисли само в една посока-напр. само една развръзка на събитията). Чувствата са мисли, но се различават от обичайните мисли, според мен. Помислете, когато изпитвате чувство, защо го изпитвате(каква е причината, има ли такава, ).
 

по другия отговор-

денис, май сам затвори кръга с темата за нищото – няма ли съзнание ,

няма нищо, защото кой ще осмисли нещата, кой ще им даде име и ще научи

другите на това (а нали и те пък трябва да имат съзнание, за да

разберат).

Първо добре е да се изясни какво е нищото. Аз мисля, че и то е нещо. -несъзнателно го доказват хората-"няма нищо", значи има нещо, според мен. Ако няма съзнание няма и чувства, защото, ако те ни служат за някаква ориентация, а ако няма в какво да се ориентираме, няма да има причина за съществуването на ориентир(чувства), а според мен, за всичко трябва да има причина(смисъл), за да го има, тоест ако няма съзнание-няма и чувства.

 

По отношение на ситуацията с човека на улицата, това дали ще започне наблюдателят да тълкува зависи от разбиранията му(знанията). Първо са чувствата, а после разума, защото първо е подсъзнанието, а после съзнанието, според мен. Нали има версия, че Вселената е първа, а после-човекът-осъзнатата вселена.

Мисля, че по-точно казано чувствата са индикация за това, как изпълняваш замисъла си(как създаваш смисъл). Те са подсъзнателни мисли, които се образуват при опитите за създаване на смисъл, а хората, според мен, постоянно мислят и създават смисъл(ако няма смисъл-ще умрат, според мен), тоест постоянно изпитват някакви чувства. Може да кажете, че понякога не изпитвате, но това не е така, според мен, защото вие, може би, определяте за чувства, тези, които съответстват на знанието ви за чувствата. Тоест имате чувства, които не ги приемате за чувства, а за състояния. А и понятиеот чувства се е слело с понятието емоции, според мен. Всъщност и двете са с несъществуващо значение, защото границата, която са измислили хората в значението на думите, всъщност не съществува, според мен. Но дори и тази граница преплитат с другите значения(може би, чувстват, че няма граница и, че говорят за едно и също, но не знаят точно какво-не се замислят, а правят всичко подсъзнателно-що се отнася до значението на тези думи(емоции, чувства, състояния).

Мисля, че чувствата, емоциите и състоянията са едно и също нещо-подсъзнателни мисли, но зависи от това, колко време продължават. Та с тези подсъзнателни мисли(това сте вие, вие сте съзнанието, което мисли и подсъзнателно поради липса на напълно съзнателно мислене, според мен)  следите как изпълнявате замисъла си, тоест дали е смислено това, което правите. И  "проверката" създава у вас нови мисли(защото всяка мисъл предизвиква нова в насоката, в която мислите), които, ако също не осъзнаете се превръщат в подсъзнателни и ги "усещате", "чувствате". 

Пример-Решавате да направите нещо и следователно обмисляте как да го направите-решавате да идете на госи на някой и без много съзнателно мислене, решавате да тръгнете. По пътя или още в началото нещо ви притеснява, гадно ви е, но не се замисляте какво е или си мислите, че незнаете какво е и също не се замисляте над чувството си. Отивате и  приятеля ви го няма. Тогава се сещате, че вие казал, че няма да го има няколко дена. След това чувството ви ще изчезне, като може да се образуват нови, в зависимост от разбиранията ви-ако се ядосвате, че не ще се сетили по-рано например ще изпитате едно чувство, защото отново създавате подсъзнателни мисли(ако се замислите защо се ядосвате, че не ще се сетили ще разберете, че се ядосвате, защото се притеснявате, че забравяте или нещо друго, което в бъдеще ще ви попречи и ще ви разруши смисъла(замисъла) и сега е прекъснало смисъла ви(замисъла за срещата с приятеля ви, а човек не обича да му прекъсват замисъла). Виждате ли всичко е заради изпълнението на смисъл, по-точно за успешното му създаване(какъвто и да е той-за всеки е различен, а и зависи от ситуацията, защото всеки смисъл е подсмисъл на друг смисъл, докато се стигне до висшия смисъла на живота, но това е друга тема). Може да изпитате друго чувство-какво ще "изпитате" зависи от знанията ви, към какво се стремите, как оценявате случилото се.

Заблудата е, че някой може да каже-" аз в тази ситуация не изпитах нищо, спокойствие", а всъщност и спокойствието си е чувство, което показва, че всичко е наред(тоест смисъла ви продължава да съществува и мислите, че няма опасност за него). Спокойствие чувствате, когато според вас, всичко, което мислите е правилно, тоест смислено.

Страданието е чувство, което "изпитвате", когато подсъзнателно мислите и знаете, че смисълът ви е прекъснат и/или ще се прекъсне някъде. когато страдате, ако се замислите, ще видите, че страдате, защото няма смисъл от това, което ви се случва, тоест ще видите, че по-натам замисъла ви ще се наруши, ако още не е.

Удоволствието, страха, притеснението, гложденето от вътре, интуицията и всички други, които смятате за чувства са именно подсъзнателни мисли, чрез които следите дали смисълът, който създавате ще е непрекъснат, тоест няма да се обезсмисли. Ако имате въпроси за някое чувство, емоция или състояние-защо го изпитвате пишете. Общо казано, чувствата са подсъзнателни мисли, според мен.

Всяко чувство си е уникално и няма по-силни или по-слаби, по-значими ли не и други разделения и сравнения в чувствата, според мен.

Дори и спокойствието, към което се стремят всички, според мен, подсъзнателно и/или съзнателно, дори и в легендите за рай, нирвана и други се казва, според мен(дори и създателите на тези легенди може да не са осъзнали какво са казали, тоест в стремежа си да обяснят друго, са обяснили това), че спокойствие ще се постигне, когато се постигне вечен смисъл.

Тогава ще изчезнат всички чувства, с изключение на спокойствието(пустотата), защото ще знаем, че сме създали вечен, непрекъснат смисъл. Няма да се притесняваме, че нещо ще го прекъсне-няма да има какво да го прекъсне(всичко ще е включено в причинно-следствена връзка).  Мисля, че това е смисъла на живота-създаването на вечен смисъл, тоест всеки постоянно ще "вижда"(създава) от всичко смисъл.