Aз мисля, че добрите хора са самоосъзнати. Имат правилна преценка за действията и постъпките си. С тях разговорите вървят лесно, чувстваш се приет. От тях излиза някаква топлота. Това е може би най-силния индикатор за добър човек насреща ти. Топлотата, с която той се обръща към теб, начина по който те приема. Аз лично по това съдя :). А лошите са непробиваеми като дебела стена. Нито приемат, нито предават. А най-опасни са така наречените ''тихи води''. Наскоро говорих с един човек,който ми сподели че е гаден и че ако има пари ще остави жена си, ще си купи остров и ще си живее там. Казах му, че не е изобщо толкова гаден, защото поне си признава. Но има една много опасна категория дето си мълчат, завиждат, събират и после тихичко  ти забиват нож в гърба. Те никога не влизат в конфликти и не вземат страна и  доста умело манипулират. Опасни люде .

Не познавам много зли хора, но тези които познавам са достатъчни, не искам да ги срещам, на моменти ги съжалявам, защото считам, че  това са хора които не знаят какво е любов, за мен те са емоционални индивиди, съществува единствено омразата като емоция при тях, те са нещастни и неудовлетворени от живота  и  се опитват  и другите да направят нещастни.  Те за себе си са добри дори не намират нещо нередно в това, считат че всички са им задължени, умеят добре да говорят, лъжат без до им мигне окото и са страшни манипулатори. За да се справиш с  тях трябва да слезеш на тяхното ниво. Те по- лесно се справят с живота от нищо не им пука и са себични. Аз лично изживявам доста болезнено срещата си с такива хора, знам че товаря сама себе си , но болката от неправдата и  злото в първия момент надделява, за около 10 минути съм извън себе си. Но вярвам, че тук ще намеря необходимите съвети да се справя по лесно с трудните моменти в живота. Успех в борбата със злото защото вярвам, че не само красотата, но и добротата ще спаси света.

     Добро и зло са двете страни на една и съща монета.Как ще разпознаем доброто, ако не сме виждали злото?

  Когато видите човек с лошо поведение, как действате?Бягате ли надалеч? На това ли му се казва "добър човек" ?

  Броят на "злите" хора ще намалее тогава, когато "добрите" спрат да ги избягват и да се възмущават от тях, а опитат да

  помогнат.Дори една добра дума, казана на място ,може да е стимул за обръщане на полюсите.

      Ако срещаме хора, проявяващи лоши качества и това силно ни дразни, то най-вероятно и ние самите проявяваме  тези качества.

Научим ли се да наблюдаваме себе си ,така критично както го правим с другите-"лошите" ще станат с един по-малко.

          Роси, тук мисля, че човекът не е подал правилно ръка.Кучетата усещат енергията на хората, те не се здрависват.Трябвало е по друг начин да подходи при първият си контакт с животното.Ако този човек е бил несигурен подавайки ръката си-то кучето със сигурност е реагирало, отразявайки същото.

        А що се отнася до хората, то за да пристъпим към помощта, първо е необходимо да получим позволение да го направим.Да подбудим желание у човека за промяна-да го насочим към проблемните места.А дали ако лично сме пострадали от някого и след това ще искаме да помогнем-мисля, че времето лекува раните, колкото и дълбоки да са и  истински добрият човек превъзмогва болката и обидата си и въпреки всичко ще помогне.

Ами на тях това им харесва, а това, че ние не сме настроени на такава вълна си е наша грижа – т.е. трябва да приемем нормално и това, защото за тях това е необходимост и няма нищо нередно в това. Не е нужно да се опитваме да се "ровим" в тяхната природа, защото всеки сам решава как се чувства по-добре и ако ние си предложим ръката за помощ ще настъпим котето по опашката. Нямаме това право, защото ще нарушим естественият баланс и на неговата природа и на Природата. Баланса на  +  и  -  …..няма как да се наруши. Какво ще стане ако всички се усмихваме и сме супер добри …. ще заприличаме на онази секта с хрисимите и летаргични мечтатели за рая. Хайде, няма нужда.

Това, което нас ни кара да сме добри – това кара някои да са зли – просто необходимост.