Мисля, че съвестта е следствие на убежденията и знанията ни, които имаме за света. Например тези, които вярват, че има наказание(може да го вярват подсъзнателно) имат съвест, тези, които вярват, че има провидение в живота, че има съд след живота и така. Мисля, че съвестта е защита на егото(според знанията, които имаме), която напомня на притежателя, че трябва да внимава, че може да излезне извън комфортната зона, да изживее страдание. Хората, които свържват миналото с бъдещето имат съвест, според мен, тоест тези, които изграждат бъдещето, като се потапят почти изцяло в миналото и/или тези, които много вярват в съдбата(предопределеността, защото има съдба, но с друго значение). Хората, които мислят за мига, по-рядко или никога не ги постига съвест, според мен. Съвестта е като подсъзнателен сигнал, мисъл, че нещо е нередно по твоя вина и следователно ще страдаш. Ако не те заплашва  извършеното от теб дело, дори и неправилно, според теб, няма да те гризе съвестта, съзнанието ще те извърти, че ще се оправят нещата, тоест ако не си заплашен съвестта я няма. Затова мисля, че съвестта е защита на егото. Мисля, че когато хората се осъзнаят повече или напълно, съвестта ще изчезне-защото ще разберат, че няма разделение на добро и лошо, каквото го разбират и ще прекратят защитите си, защото ще разберат, че не са заплашени-не знанието ги плаши.