Аз не просто вярвам, аз твърдо знам, че има прераждане. Но…Има една малка подробност…Зависи кой отговаря на въпроса "Има ли прераждане?"…Ето, пействам тук нещо, написано от един начетен мъж, най – долу ще дам линк към сайта му:

Цитат:

Както е казано в Библията, живее се само веднъж. Живялата на земята човешка личност след физическата си смърт не се въплъщава отново, а се издига през астралния и менталния светове до своя висш Аз и се слива с него. Висшият Аз, езотерично наричан още душа, слънчев ангел, присъствие “Аз съм” и пр., е безсмъртен. Бидейки проводник на кармичния закон, именно той създава и изпраща за въплъщаване следващата личност, а не предишната умряла. Така че правилната формулировка би трябвало да бъде: “Човекът, живял преди мен по веригата на превъплътяване на висшия Аз, част от който съм и аз, е бил еди-какъв си (еди-кой си).” Само много развит духовно индивид, който е осъществил връзка с висшия си Аз и се отъждествява с него, има основание да казва: “В последния (предпоследния, първия и т. н.) от миналите ми животи аз бях такъв (този).” Защото е получил от това всезнаещо за нашите представи същество сведения за всички негови предишни личности. Нещо повече, дадена му е възможност да проникне в съзнанието на всяка от тях, т. е. да чувства и мисли като предшествениците си. Същият ефект се наблюдава при регресия и това е още една причина за погрешното схващане, че човек е живял преди – просто подложилият се на връщане в миналото не знае, че при този процес получава информация от своя висш Аз.

Друго разпространено заблуждение, тясно свързано с горното, гласи, че човек сам избира бъдещите си родители. Това би било вярно, само ако под “човек” се разбира висшия Аз. Тъй като той решава в кой миг и в коя от зачеващите в този миг жени да вложи т. нар. “постоянни атоми”, съдържащи информация за всички негови предишни личности. А не някакъв неопределен “дух” на умрелия, както твърдят някои не дотам начетени окултни изследователи.

http://vilea22.free.bg/ - това е сайта на Светозар.

Прав си, за егото прераждане няма. Добрата новина е, че ние не сме само его. Казваш "ние като същност" – какво влагаш в думата същност в случая? Защото човека не е едно единствено нещо, а сбор от много неща – душа, дух, тяло /всъщност по – правилно е да се каже тела – по едно за всеки от седемте свята, които едновременно обитаваме/ и т.н. Имаме т.нар."индивидуалност", която ни е дадена от Бог и която не умира. Тя се преражда защото иска да учи, защото и е интересно, защото иска да изпита себе си в различни роли. Всяка роля изисква декори, костюми, сценичен образ, акцент, режисура, хореография и т.н. Е тази "временна наша същност", тя е временна. Тя съдържа само част от индивидуалността ни. След смъртта тя си възвръща паметта за истинската /цялата/ себе си, както и за всичките си роли дето ги е играла…

Защо разказвам всичко това? Ами защото реално човек има шанс да изведе на преден план в себе си тази своя непреходна същност, дори и както сме сега – с амнезията! Можем да чуем понякога гласа и. Можем да синхронизираме волята си с нейната…/по мое дълбоко убеждение това именно стои зад думите от молитвата "Отче наш": "Да бъде волята ти, както на небето, така и на земята"…/ 

Най-хубавото е, че има доказателства, че смърт за духа няма. Истински доказателства. Не му е тука мястото, но аз даже познавам човек, който волево излиза в астрала – от 40 години! И не е единствен. Прочети книгите на Майкъл Нютон /базирани на стотици проведени от него регресии на пациенти/да видиш какво разказват хората! Ще паднеш! Прочети книгите на Д-р Реймънд Мууди, книгите на медиума Силвия Браун, …или иди на регресия при психолог, или дори при най – обикновен медиум…Ще останеш очарован и поразен! Смърт няма. Има захвърляне на тялото и излизане от ролята – даже бих казала нещо повече – смъртта е събуждане от сън!!!