В детството ми много често се случваше насред бурен продължителен смях майка ми да каже "Стига толкова смях, че много хубаво не е на хубаво." Другите ключови поговорки, с които съм израстнала, са "Едно зло никога не идва само" и "Бог дал, Бог взел". Предполагам всички са се сблъсквали в една или друга степен с тези народни вярвания и много от вас вероятно също са осъзнали вредата, която нанасят, ако им позволим да се вкоренят дълбоко в начина ни на мислене.

Когато за първи път се сблъсках с книгите на Луиз Хей, осъзнах силата на такива внушения, подхранвани и зареждани с определена вибрация поколения наред. Първата промяна, с която се захванах, беше "Бог дал, Бог взел". Вероятно е възникнала като успокоителен израз за преживяване на моменти на тежка загуба, но за мен тя носеше силата на вярването, че каквото ти е дадено, ще бъде отнето. Сякаш беше прескочила ролята си на обяснение, че всичко е преходно и не трябва да се привързваме прекалено и се беше деформирала в негативна мисловна нагласа. Така че запретнах ръкави и с малко упоритост в началото я обърнах на "Бог взел, Бог дал". Използвам я винаги, когато загубя нещо и я зареждам с вярата, че нищо не се губи – това, което е отнето, ще бъде компенсирано по по-добър начин.

Както и да ни изглежда, едно зло винаги идва само. Последвалата го верига от злощастни обстоятелства е заслуга на подхлъзването ни в негативната вибрация. Във филма "Тайната" по много простичък и ясен начин беше описано това явление – ставаш сутрин, спъваш се, проклинаш чехъла, часовника, обстоятелствата и отключваш по-нататъшния механизъм на събитията.

На суеверията винаги съм гледала по същия начин – мисловна форма, възникнала с определена защитна функция, която в повечето случаи през годините е напълно забравена и единственото, което е останало е едно неясно и лишено от смисъл ограничително утвърждение. Любимото ми е "по празници не се работи" – главата си залагам, че е измислено от мъж. Точно по празници женската работа е най-много, но никой не я определя в разрез с поверието.

Какво мислите за суеверията?

Помагат ли ви или ги приемате на доверие и по навик?

Росица Вакъвчиева написа:

А за  забраните  като "по празници не се работи" си права. Наистина то по празниците най-много се работи. Тогава защо се смята, че ако се работиш на празник едва ли не Бог ще те накаже?

По същата причина, поради която някои поговорки са придобили условно вредящ характер – защитната функция на думите е деформирана в ограничителна. Специално това суеверие си обяснявам по простичък начин – някой някога е бил толкова трудолюбив и изцяло погълнат от работата, че не си е давал почивка дори по празниците, което е започнало да вреди на здравето му. И понеже колкото и да работиш, все има толкова работа, човек, на когото е имал безпрекословна вяра, му е подхвърлил "заплахата" за да го защити от самия него. И така от уста на уста… се получил закон. Разбира се, надали е станало точно така, но мисля, че на такъв принцип се зараждат всички суеверия – от добро намерение, повтаряни и изпълнявани без обяснение, приемани на сляпо доверие.

Съгласна съм, че във всяка поговорка има безспорна мъдрост. И не толкова изводът от предшестващия опит, залегнал в думите, може да нанесе вреда, колкото използването й като утвърдителен модел в неподходяща ситуация. Като "Много хубаво не е на хубаво", с което израстнах. За мен това вече е една обяснителна, а не предупредителна мъдрост, защото знам, че когато освободя по неконтролиран начин твърде много енергия, макар и от позитивен характер, чувството на празнота след това, създава опасна почва за неприятни преживявания – ефектът на махалото. Подозирам, че подобни наблюдения са довели да създаването на това предупреждение. Но използването му за предпазване без да бъде разбрано, може да доведе до асоциация – смееш ли се, ще страдаш.