| Потребител | Мнение |
|
19:16
14.10.2010
|
seogeo
| | |
|  Редовен | мнения 74 | |
|
|
Ако животът е сън, тогава какво са сънищата? Размишлявали ли сте по този въпрос. Мен много ме интересуват темите за осъзнато сънувани и методите за промяна на реалността. Откакто гледах филма Тайната и разбрах че човек може да има всичко в живота стига да знае как да го поиска от Вселената.
Зеланд препоръчва да се започне от осъзнат сън, за по-лесно отработване на нормалността. А друг автор казва, че ако успеем да сме осъзнати в моментите между сънищата, тогава вече ще се усетим най-истински. Но вероятно то е най-трудното упражнение.
|
|
|
22:23
14.10.2010
|
denis
| | |
|  Фен | мнения 228 | |
|
|
Чрез съня се опитваме да осмислим това, което не сме осмислили, докато сме будни. Сънят е съсредоточаване върху себе си(върху мислите си), според мен.
И откъде да знаем, че животът е сън-ако кажем това-може да кажем, че сънят е живот.
Няма трудно-имаш ли причина-ще го направиш.
|
|
|
8:40
15.10.2010
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
Моето мнение е, че нощем пребиваваме в астрала. т.е. единственото, което се променя по отношение на дневното ни съществуване е, че вниманието ни е фокусирано не в третото, а в четвъртото измерение. Сънят е "малката смърт".
И още нещо по темата – за размисъл: имаше един филм, в който човек, седи в дневната пред телевизора си и се пита: "Как мога да съм сигурен, че аз съм в дневната, а не, че дневната е в главата ми?"
|
|
|
1:56
16.10.2010
|
seogeo
| | |
| Редовен | мнения 74 | |
|
|
Едно
от най-важните неща, което трябва да се разбере за човека е, че човек е
заспал. Дори когато мисли, че е буден, не е. Неговата будност е много
крехка; неговата будност е толкова бледа, че изобщо няма значение.
Неговата будност е просто красиво име, което е изцяло изпразнено от
съдържание.
Вие спите през нощта, спите и през деня -
от раждането си до смъртта сменяте позициите си на сън, но никога не се
събуждате. Не се заблуждавайте, че когато сте с отворени очи сте будни.
Ако вътрешните очи не се отворят, ако вътревното ви пространство не се
изпълни със светлина, ако не можете да видите кои сте вие всъщност – не
мислете че сте будни. Това е най-великата илюзия, в която човекът живее.
А веднъж приел идеята, че е буден, не може и да става въпрос че той ще
направи каквото и да е усилие да се събуди.
Първото
нещо, което трябва да запечатате като основна идея в сърцето си е, че
сте заспали, абсолютно заспали. Сънувате ден след ден. Сънувате понякога
със затворени очи, понякога с отворени, но все пак сънувате – вие самите сте един сън. Все още не сте се превърнали в реалност.
Разбира
се, каквото и да правите е без значение. Каквото и да мислите е
безсмислено, каквото и да проектирате остава просто част от вашият сън и
никога не ви позволява да видите това, което всъщност е. За това всички
просветлени, всички буди са настоявали за едно и също нещо -
Пробуждане! В продължение на всички тези векове техните учения могат да
се обосноват с една и съща фраза: Бъдете будни. И са измисляли методи,
стратегии; създавали са контекстове, пространства и енергийни полета,
които да ви шокират и да се събудите. Да, освен ако не ви шокират, не ви
разтърсят из основите на вашето същество, вие няма да се събудите.
Сънят е бил толкова дълъг, че е достигнал самата същност на съществото
ви, просмукал ви е. Всяка клетка от тялото и всяка фибра на ума напълно е
заспала. Не е малък феномен. За това и голямо усилие е нужно за да
бъдете будни, внимателни, да се превърнете в свидетел.
Ако
всички буди, всички просветлени от целия свят трябва да се съгласят за
нещо, то това е, че човекът в сегашното си състояние е заспал; а човекът
такъв, какъвто трябва да бъде, е буден. Будността е целта и будността е
вкуса на всичките им учения. Заратустра, Лао Дзъ, Исус, Буда, Бахаубин,
Кабир, Нанак – всички пробудени са проповядвали едно и също нещо… на
различни езици, чрез различни метафори, но тяхната песен е една и съща.
А именно че животът е един сън!
|
|
|
22:39
16.10.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Защо не мислим кои сме-тук и сега, а не да мислим за невидими и неясни, засега, неща-или поне да мислим и за тях, но паралелно с това и за в момента? И според мен, не трябва да разсъждаваме върху и чрез условности-например, че нещо задължително е така, както е казано, а да разсъждаваме чисто от наша гледна точка.
Мисля, че всичко е измислено и се измисля-само критерия за измислянето е определен и вечен. Мисля, че има само едно правило на живота и изпълнявайки го и в стремежа си да го открият хората си измислят всички други правила, ограничения, условности.
|
|
|
18:04
17.10.2010
|
seogeo
| | |
| Редовен | мнения 74 | |
|
|
Тук има нещо интересно – http://www.spiralata.net/kratk…..amp;pg=527
Първото
нещо, което трябва да запечатате като основна идея в сърцето си е, че
сте заспали, абсолютно заспали. Сънувате ден след ден. Сънувате понякога
със затворени очи, понякога с отворени, но все пак сънувате – вие самите сте един сън. Все още не сте се превърнали в реалност.
Разбира
се, каквото и да правите е без значение. Каквото и да мислите е
безсмислено, каквото и да проектирате остава просто част от вашият сън и
никога не ви позволява да видите това, което всъщност е. За това всички
просветлени, всички буди са настоявали за едно и също нещо -
Пробуждане! В продължение на всички тези векове техните учения могат да
се обосноват с една и съща фраза: Бъдете будни. И са измисляли методи,
стратегии; създавали са контекстове, пространства и енергийни полета,
които да ви шокират и да се събудите. Да, освен ако не ви шокират, не ви
разтърсят из основите на вашето същество, вие няма да се събудите.
Сънят е бил толкова дълъг, че е достигнал самата същност на съществото
ви, просмукал ви е. Всяка клетка от тялото и всяка фибра на ума напълно е
заспала. Не е малък феномен. За това и голямо усилие е нужно за да
бъдете будни, внимателни, да се превърнете в свидетел.
|
|
|
23:12
17.10.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Защо да приемаме, че сме заспали. Как може да се докаже? Откъде знаем-какво е да си буден, ако сме заспали? Защо не помислим от гледната точка, в която сме, а не да се пренасяме в други?
|
|
|
23:34
17.10.2010
|
seogeo
| | |
| Редовен | мнения 74 | |
|
|
Веднъж в далечното минало – а може би в
бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не
знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на
време забравят себе си.
Твърде вероятно е да е заспала, а като се
е събудила, е забравила съня си. Но какво е било преди този сън – предишен сън ли? А дали пък Вселената не е била
самият сън? Така или иначе, забравилият за себе си сън се превърнал в
Нищо.
И нима може да бъде другояче?
-
Кой съм аз? -
попитало себе си Нищото.
-
Ти си Огледало…
Огледало… Огледало… – отвърнало с милиарди светлинни отблясъци
Отражението.
-
А ти кой си? -
попитало Огледалото.
-
Аз съм Отражение
в теб.
-
Откъде се взе?
-
Роди ме твоят
въпрос.
-
Но аз не виждам нищо наоколо. И себе си не виждам. Как мога да бъда Огледало? Та аз съм Нищо!
-
Правилно -
отвърнало Отражението. – Всъщност пустотата
е най-първото, начално, безкрайно огледало, защото в нея нищото се отразява от нищо.
-
А аз какво съм?
-
Ти не изглеждаш никак.
-
Голямо ли съм или малко?
-Да.
-
Какво да, нищо не разбирам?
-
И едното, и другото. Ти си такова, каквото си се представяш.
Едновременно безкрайно голямо и безкрайно малко, защото безкрайността и точката са едно и
също.
-
Странно. А къде се намирам?
-
Сега – в пространството на варианти – отговорило Отражението.
-
Варианти на какво?
-
На каквото си поискаш. Пространството също е възникнало като следствие
на твоя въпрос. Изобщо ще се появи всичко, за което си помислиш. Защото ти си безкрайно Огледало. На всеки твой въпрос ще
се появят безкрайно множество отговори.
-
А аз защо съществувам?
-
За да бъдеш.
-
Какво мога?
-
Всичко.
|
|
|
22:19
19.10.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Защо вселената се самозабравя, от време на време, ако е така?
Ако го прави, има ли смисъл да се опознае, ако отново ще се забрави?
|
|
Влез
Регистрация
Търсене 
Блог
