Някъде някой беше казал, че злото е неоформено добро. И двете са проявления на една и съща енергия, но с различна честота на трептене. Негативната енергия, подхранвана от страховете, още не се е научила да трепти на по-високото позитивно ниво.

Колкото и странно да звучи за повечето хора, не обстоятелствата ни определят, а ние сами предизвикваме събитията за да учим уроците си. Жертвата носи същата "отговорност" като насилника си за дадена ситуация, но наистина е трудно да се види логиката на душата, когато тялото и егото поемат последствията.

Обяснението, че доброто не може да съществува без злото, не ме задоволява. Преди години си зададох въпроса "Може ли да се учим и усъвършенстваме без да страдаме?" и въпреки, че тогавашните ми познания за живота категорично твърдяха противното, нещо вътре в мен ме караше да вярвам, че е възможно и когато му дойде времето ще се научим да се учим от щастието. Малко след това ми попадна първата книга на Луиз Хей и започна постепенно да обръща представите ми за света и Пътя.

Малкото дете се учи от болезнени грешки – пари се за да разбере, че печката е гореща, карат му се за да го научат, че нещо е неправилно… Постепенно "шамарите" биват изместени от обясненията и уроците за физическото оцеляване стават по-безболезнени. Същото, според мен, е и с развитието на човечеството в глобален мащаб. На пръв поглед изглежда, че проявите на злото са се увеличили, но сега просто ги виждаме по-ясно и ги определяме като такива, за да можем да ги променим. Вълната от позитивна литература, която ескалира през последните години, е закономерна част от трансформацията ни от "шамар" към "разбиране".

Искрено се надявам да е така. :)

Росица Вакъвчиева написа:

И все пак, колкото и на високо ниво да се издигнеш, как би могъл да приемеш едно убийство, насилие като "необходимо зло" или като "за добро"?

Възможно ли е жертвата да предизвиква това, което и се случва, а насилникът да се явява като инструмент в ръцете на съдбата ?

И ако жертвата учи така уроците си, то насилникът какво научава?

Роси, аз също много бих искала да мога да си отговоря на тези въпроси, но колкото и да мога да си обясня логически кармичните мотиви на едно престъпление, сърцето ми отказва да приеме необходимостта от подобно деяние. Единственото, което съм научила на тоя етап, е че няма случайни, безпричинни ситуации. Щом двама или повече души са въвлечени в общо преживяване, то това е част от пътя на всички тях.

Лесно виждаме страданието на жертвата, но виждаме ли кошмарите в главата на насилника? Вярвам, че и най-безмислостния и неразкайващ се престъпник има своите демони и може би точно те го правят такъв.

Всички ние сме част от едно цяло (Бог, Вселенски разум…) и сме еднакво ценни и важни. Отричането на която и да е част оттози единен организъм, обръща цялото срещу "изродената" клетка. "Жертвата" омаловажава себе си, "насилникът" – останалите. Като жертва научих този урок – аз съм пълноправен член на цялото и лошите грижи, които полагам за единицата, която ми е поверена, са против хармонията на цялото. Предполагам, че урокът на насилниците е да не омаловажават останалите и да поставят собствената си важност на първо място.

Бог създава светлината и тъмнината за да има стермеж към светлината.