Здравейте Роси и всички останали търсещи!

За първи път се осмелявам да пиша, макар че вече повече от седмица чета задълбочено всички статии. Моята история е обикновена и може би като на доста жени. Имам семейство и малко дете, дом и до скоро прилична работа. Преди няколко месеца дори направихме сватбата, за която съм мечтала… На кратко – имам всичко, за което хората мечтаят. Но…постепенно всичко посивя, загуби цвят, мирис и вкус, дойде болката – първо в главата, а по-късно и в душата! Вас боляла ли ви е душата?? Чувствали ли сте тази болка физически??Няма как да се сбърка с някой орган:))Повярвайте, направих си куп изследвания докато приема факта,че действително душата ме боли. И така тръгнах по пътя, по който вървите всички вие. Четейки статиите, си давам сметка,че съм едва в началото.Утехата ми е,че поне вече имам посока и път пред себе си, надявайки се, че хаоса в мислите ще остане завинаги зад мен. Но душата ми още страда, още ме боли. Иска ми се някакси да стигна до нея или до подсъзнанието си??, не знам..за да се докосна  сама и да се излекувам. Чудех се защо душата ми страда?какво иска?Срамувам се да си призная, но ще го направя тук.Мисля, че душата ми е скована от формалности, битовизъм, ежедневие, задължения и отговорности! Това е!Как да обясня на душата си, че аз съм майка, съпруга, домакиня и имам да се грижа и за други хора,не само за себе си. Защо това, че имам любими хора и приличен живот не ми е достатъчно, а се заглеждам в облаците в небето и ми се иска да се разтворя в тях и да се слея със Вселената???Луда ли съм??Кажете ми, вас боляло ли ви е така?Има ли лек? Или може би просто се нуждая от силен шамар, за да се събудя?

Има ли някой като мен??

Благодаря Роси,

така е, права си, усетих, че от това имам нужда. Знаеш ли, това да стигна до най-съкровеното в себе си, започва да ми заприличва на разчистване на много стар, прашасал таван. Толкова съм задръстена от непотребни,събирали прах с години неща, че ще ми отнеме доста време и сили да превърна това местенце в уютно мое си скривалище. Но щом го виждам в мислите си, значи ще успея, нали?! Ето дори само това ми подсказва, че се променям – до скоро бях толкова негативна, че щях да си кажа да не се хабя в разчистването на такава мръсотия.

Благодарна съм, че попаднах на твоя сайт, за мен той е като "Медикс" за стъкла (дано не ти прозвучи обидно), с него почиствам зацапаната си капандура, за да влезе повече слънце в таванската стаичка на душата ми.

Благодаря ти,Мм, че си решила да пишеш тук! Лошо е, че душевните ти проблеми избиват във физически болести. Аз лично търся спасение в книги и подобни сайтове в Нета. Попадала съм на няколко автора, които са написали книги за самолечение. В момента се сещам само за  Синелников и неговата "Възлюби своята болест". Пробвала ли си? Аз лично не съм, защото при мен изби в жестока депресия, от която едва след 6 месеца мога да кажа, че излизам. В тази връзка аз просто търся книги и статии с които да успея да се докосна до себе си, за да намеря вътрешен мир и да стана силна. Но щом при теб нещата имат физическо изражение и казваш че "се притеснявам от телесните симптоми, които при мен се появяват постоянно и все различни", мисля, че ти с вътрешната си сила, малко напътствия и смяна на мирогледа, можеш да се излекуваш и болежките ти да престанат.Навсякъде чета,че само със силата на волята си хора се излекуват и от рак, защо и ти да не успееш. Аз също чувствам страхотно подобрение откакто бавничко заменям негативизма в себе си с позитивни мисли и нагласи. От малко повече от месец визуализирам и си повтарям ежедневно утвърждения и наистина забелязвам промяна в себе си. Мога вече да изпитвам радост и да се смея (а преди близо 3 месеца под влияние на уж лекуващите ме медикаменти стигнах до опит за самоубийство) Така че надежда има, и не само това – надеждата е първата стъпка към убеждението, а от там към вярата. Признавам си, че е трудно, на моменти си казвам Що за глупости правя? и ме обзема отчаяние, но не искам да се отказвам. Не искам, защото колкото и да търсих, друг път за спасение не открих. Значи не трябва да се отказваме…Имаш ли деца? Аз лично няма да спра, за да мога един ден да помогна на дъщеря ми, ако почувства това, което аз изпитах. Знаеш ли, моите близки проявиха търпение с мен, но не ме разбраха.Накрая започнаха изказвания от рода – Стегни се вече, стига толкова и т.н. И аз го направих – от чувство за вина.

Пожелавам ти винаги да имаш достатъчно време за себе си!

мила Мм,

мисля, че поне половината от хората,които познаваме са с депресия, но или не го съзнават или не си го признават пред другите. Аз самата също не го тръбя, посмявам да го изрека само пред най-близките ми. Пред всички останали се преструвам, казвам, че съм болна или просто избягвам хората.

Теб какво точно те боли?Имаш ли конкретна диагноза или неразположението ти е общо?Главоболие?Как си със спането и храненето?Аз имах такива проблеми, а за притеснения и нервно напрежение да не говорим… Сякаш целия свят беше на гърба ми, особено ме изнервяха Новините – катастрофи, катаклизми, убийства… имах чувството, че света се срива и утре ще се взриви планетата от негативите около нас.

Ще ти кажа на мен какво ми помага:

- много ми е важно да говоря какво чувствам. говори на някой близък, говори на мен, ако искаш, но изкарвай навън мислите си.Като ги чуеш или прочетеш ти се струват по-незначителни.При мен се оказва,че повечето от притесненията ми са безумни

-другото важно беше храната.Аз спрях да се храня и отслабнах много,а оттам и липсата на сили, лежах с дни и 80годишната ми баба ме е хранела като бебе. Така че почни да ядеш,ако не го правиш

-водата!!!задължителна!!!! ето ти моята рецепта :

http://plamenshopov.blog.bg/li…..ira.516817

аз почти не пиех вода. Още се наливам умишлено,за да си изпия дневната доза. Не спазвам точните часове, просто  гледам да изпия за един ден едно двулитрово шише с вода в което съм сложила една чаена лъжица морска сол. Почувствах облекчение още след първата седмица. Ако и ти си от непиещите вода – помисли си как държиш твоята дъщеричка редовно да пие водичка, сокчета и т.н,особено в тази жега. Та пренеси тази загриженост и към себе си

-огледах се и видях какво имам, защото покрай притеснията за това какво нямаме,наистина не виждах около себе си. Разбирам, че и ти си благословена като мен.

-"Аз не съм супержена!" Ти такава ли си? Аз исках да мога  да се справям със всичко, не само,че исках,ами си мислех,че съм и длъжна да го правя.Сега само ми се иска,ама знам че е почти невъзможно. Разбираш ли за какво говоря? Исках да съм добра майка, перфектна съпруга, изрядна домакиня, незаменима в работата, добре поддържана жена и на всичкото отгоре да имам време и за приятелки, а на края на деня да съм и с желание за секс. Да, ама не. Просто трябва да си избереш какво да жертваш, за да можеш поне другите да правиш някакси.

-и последно – умишлено търся красивото, позитивното и гледам да му се зарадвам. А като се вторача в негативната страна на нещо, гледам да открия и положителната. Накратко, в доста от времето си сама си се наблюдавам и си правя забележки, или си удрям виртуални шамариМного ми се иска да ходя на терапевт, но не мога да си го позволя, така че чета и сама си проправям някаква пътечка. За съжаление става много много бавно. Аз не бях от търпеливите, така че и това ми се налага да уча сега.. ..Въобще, Голямото учене започна!!За това съм благодарна на Роси и другите като нея, защото като ще сме ученици, трябват и учители.

Много се отнесах днес.

Ще чакам отговора ти! Поздрави от морето!

Здравейте,

малко да си призная е стряскащо заглавието на темата,някак си трагично и гръмко.

Все пак мога да кажа нещо по темата. В известен смисъл мисля че всички са така,за малко успяват да се окопитят ама после пак. Аз разбира се не правя изключение.Смятам ,че е такъв периода в който се намираме.Прекалено много негативизъм и надежда едновременно има в този ни свят. Хората вече отчаяно се надяват да дойде звездното войнство и да ни спаси,от нас самите.Само че магическо хапче няма,въпреки че и на мен ми се иска.Ще трябва да се изправим и да се огледаме,да прецениме какво сме и какво искаме да сме,най вече второто.Затова тези периоди макар и ужасни,всъщност за благодат за нас,защото точно в тях правим това,избираме кой искаме да бъдем.Много проблеми имаме за решаване,много дезинформация,много неща,затова трябва да се обърнем в себе си и да чуем себе си.А това се оказва не дотам лесна задача.Но това което научих за последните 5 години работа над себе си е че колкото и да работиш,като стигнеш на по горно ниво ти се струва ,че не си се помръднал.Затова просто приемете болката като част от очистването на себе си.На мен ми се струва че трябва да изчистя канализацията на България,а не просто таван.Ех да беше само един таван.Та мисли хора,болката е всеобща.Сигурно земята ни боледува и ние с нея,сигурно сме в периода с огледалата от предсказанията на майте.Каквото и да е,за всеки случай ви съветвам ,не се предавайте и продължавайте напред.Стисвате зъби и си казвате – И това ще отмине.

Здравейте!

Аз съм един от хората, който преживява душевната болка толкова силно и неприятно на физическо ниво, че това някакси ме откъсва от света около мен и ми е трудно да му се насладя.

Понякога пък като се опитвам да видя положителната страна на хората около мен някакси всички ми се виждат щастливи, нормални, оспяващи въпреки проблемите си да двигнат глава да се усмихнат и да се справят с всекидневните си задължения и дори да намерят време да поглезят себе си.

Щом някой могат значи всички можем, нали!?!