| Потребител | Мнение |
|
20:07
09.11.2011
|
me
| | |
|  Потребител | мнения 7 | |
|
|
Здравейте,
аз съм на 18 , и имам страшен проблем…не мога да премахна натрупалата се в мен негативна енергия
ще започна от начало: преди 4 години се преместих в ново училище понеже , нашето в село беше до 8ми клас…
пътувах всеки ден , връщах се обратно в моето село…и се затварях в себе си. Бях аутсайдер (и в училище и в село)и нямах никакви приятели…всякакви критики и подигравки чувах по мой адрес, по – гадно е отколкото да ти го кажат в лицето, защото нямаш възможност да се защитиш…това ме убиваше , станах прекалено критичен към себе си , и когато/ако кажех нещо ,автоматично търсех неудобряващи реакций, такива винаги имаше…
Сега след 4 години …имам почти същите проблеми в общуването…
след като разбрах за този сайт и изобщо за тайната , силата на съзнанието…бях щастлив като никога до сега…
Проблема е че прочетох всички статий…но още чувствам болката в мен…
Примерно сутрин чета нещо отпускащо, наистина осъзнавам всичко , отпускам се и забравям за всички "проблеми"…но това не трае дълго идва момент, в който през деня (на работното място) се чувствам ужасно – много често е нещо абсолютно маловажно ,понякога без причина…нз дали е от скука,монотонност , насъбрала се енергия, но в такъв момент всичко ми е черно и криво , естествено не обвинявам другите ,защото осъзнавам че те нямат вина…и обръщам веднага "ножовете" към себе си…понякога мразя цялата Вселена , че като се влезе в този омагьосан кръг- няма измъкване…не разбирам – защо ако си слаб / незнаещ / уплашен …те наказват още повече за това…
Както и да е отклоних се от темата…та от много време се каня да пиша тук, но се отказвах в момента в който седнех и прочитах нещо , което ме караше да се почувствам по-добре…на другия ден се случваше нещо , което отново да ме унищожи психически….и така от няколко месеца насам…
Пиша днес , защото ми предстоеше важен изпит…тази сутрин се чувствах недосегаем от негативни ситуаций и усещах силата в себе си…казвах си "до тук бях с тези мисли" настина го вярвах…естествено колкото и упорито до се стараех , да запазя усещането…нямаше резултат – даже напротив , срещнах подигравките на хора , покрай които минах – те ме сочеха и се смееха , не знам защо…но се почувствах отново нищожен (сякаш всичко под краката ми се срива)…естествено мозъка ми както винаги започна да "пробутва" всички неща които съм прочел тук и съм се мъчил да запомня ,но съзнанието ги отказваше…в такива моменти главата ми е заета единствено с гадната случка + отчаяните опити да се съвзема = пълен хаус
Има дни , в които се чувствам добре…но са абсолютна рядкост…
Естествено ме скъсаха на изпита днес , въпреки че дадох всичко от себе си…и предварително се бях подготвил да го взема…
Отворен съм за всякакви съвети…
|
|
|
23:38
09.11.2011
|
seogeo
| | |
|  Редовен | мнения 74 | |
|
|
Според мен приятелката е решението. Ако нямаш приятелка веднага си намирай. За къде си тръгнал без човек в живота си.
Гледай филма Тайната.
|
|
|
12:48
10.11.2011
|
Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
Здравей me .
Знам, че сега всичко ти изглежда ужасно, но изход винаги има. Ти търсиш начини, а това вече е началото на успеха.
Първото нещо, с което трябва да започнеш, е обичта към себе си. Както казва Луиз Хей- Обичта към себе си лекува всякакви проблеми. Препоръчвам ти горещо книгата "Силата е в теб" от Луиз Хей.
Осъзнай, че това уплашено, без самочувствие момче не е истинското ти Аз, а образ, който си си изградил въз основа да свои преживявания в детството и мнението на другите. Но този образ може да бъде променен!
Ти имаш силата и потенциала да се превърнеш в човека, който би желал да бъдеш.
Има различни методи за създаване на по-успешен образ, като Утвърждения и Визуализация.
Но преди това, трябва да приемеш себе си такъв, какъвто си сега, да престанеш да се обвиняваш и критикуваш, да се освободиш от травмите от миналото, които ти пречат и да се освободиш от страховете си и зависимостта си от мнението на другите.
Ето статиите, които мисля, че ще ти бъдат полезни:
Навикът да се самокритикуваме
Преодоляване на емоционалните травми от детството
Мнението на другите
Това наистина изисква доста работа, но с любов към себе си и търпение, ще постигнеш резултати, които дори ще наминат очакванията ти. Ако ти е трудно да се справиш сам, може да потърсиш помощта на психотерпевт. Винаги съм казвала, че да потърсиш помощ, когато си объркан, е проява на сила и отговорност за себе си.
Знам, че ще се справиш 
|
|
|
21:15
10.11.2011
|
me
| | |
| Потребител | мнения 7 | |
|
|
|
21:25
23.11.2011
|
me
| | |
| Потребител | мнения 7 | |
|
|
Роси , пак съм в страшна депресия
От както писах последния път , бях много зареден положително…но сега си втълпявам други глупости …
Заобиколен съм от хора , с които сме много различни… но естествено проблема е в мен…
когато кажа нещо , не виждам да се харесва…осъзнавам също и че когато си втълпя че ще прозвучи тъпо , то наистина прозвучава така…в момента в който погледна някой в очите ме обзема това чувство , на страх , слабст..при мен е по – силно понеже сякаш като чета толкова информация по темата …един вид се "имунизирам" от успех…знам че звучи откачено , то така се и чувствам …незнам как да го опиша…
знам че трябва да имам търпение , вяра , но чувствам се колкото повече се напъвам – усложнявам всичко …незнам дали някой е минавал през това….
но мисля че най-лесния изход за мен е самоубийство…знам че звучи крайно , но от няколко месеца през ден се депресирам страшно много….преди говорех с хората по-спокойно, сега мога да говоря само с майка си и сестра си без да се филмирам…
Случвало ми се е да се тормозя толкова много за нещо, след това да прочета за него и осъзная че изобщо не е страшно , почувстам се свободен , щастлив и някак в един момент не вярвам че съм го мислил това нещо толкова време…и усещам силата в мен , и увереността , че никога няма да позволя на нещо да ме извади извън релси…и точно когато се почувствам така , се случва нещо което да ме съсипе още повече …и като малко дете
Мисля че проблема е в това че се вкопчвам в нещата …но как да не се като работата ми е толкова монотонна…близките ми денонощно говорят че нямат достатъчно пари и една камара други неща…точно когато ги приема и се изпълня с надежда и търпение (повтарям се вече..).
Защо винаги изпадам в двете крайности …искам да съм уравновесен във всеки един момент…а в главата ми е хаус и мисля за 100 неща…
Бях гледал някъде клип , в който човек преди да направи нещо голямо , трябва да направи крачка назад…
И се чудя дали аз вече не съм направил прекалено много крачки назад…
Искам да попитам дали някой е бил в толкова лошо състояние , като моето? А , ти , Роси?
|
|
|
22:18
23.11.2011
|
JDeel
| | |
| | мнения 42 | |
|
|
Не си инат, това ти е проблема :)
|
|
|
0:31
24.11.2011
|
Росица Вакъвчиева
| | |
| * | мнения 268 | |
|
|
Здравей me. Всеки си мисли, че неговият случай е най-тежък, но не е така. Разбира се, че много хора са изпадали в такова или подобно положение.
Знаеш ли, мисля, че проблемът идва от там, че тръгваш с твърде големи крачки. Имаш толкова бариери и стари, ограничаващи убеждения, а искаш от себе си изведнъж да станеш уверен, уравновесен…
Не искай толкова много от себе си. Тръгни бавно, стъпка по стъпка, поставяй си мънички цели и постепенно ще увеличаваш крачка. Виждаш, че когато много се засилиш, бързо падаш.
Като начало приеми себе си такъв, какъвто си. Приеми се и се обичай с всичките си страни – и силните и слабите. Приеми, че сега си неуверен, плах, с натрупани негативни чувства в теб. Но не се обвинявай за това.
Не се сравнявай с другите. Ти си това, което си. Ако ти самият ти не се приемаш и обичаш, и другите няма да го направят.
Освен това- позволи си да сгрешиш. Някога си казал нещо и е прозвучало глупаво- и какво от това. Не звучат ли глупаво често и хора дори обществени личности като политици, актьори, тв водещи? Всеки ден хиляди хора правят "гафове". Това дори може да бъде забавно. Погледни на нещата откъм веселата им страна. Не се съди толкова строго, ако си казал нещо не "както трябва".
И всъщност, точно когато си позволиш да направиш и грешки и не следиш постоянно всичко да бъде на ниво, точно тогава си естествен и все по-рядко ще изглеждаш или звучиш глупаво.
Колкото до негативното влияние н хората около теб, прочети тази статия- Как да останем позитивни сред негативизма около нас?
И помни, че нищо не е чак толкова важно. Освободи се от мисълта какво ще кажат хората, как ще те възприемат, дали ще изглеждаш глупаво…Нека си мислят каквото си искат, и да говорят каквото искат. Важното е ТИ какво мислиш.
|
|
|
14:25
24.11.2011
|
LeRu
| | |
|  Фен | мнения 154 | |
|
|
Здравей, me. Първо да ти споделя една "тайна" – тоя филм го гледа и съпреживява по-голямата част от човечеството в един или друг момент. Всеки един от нас, който има проблем със самоуважението, го превърта изцяло или частично с повод и без повод. За щастие, филмът е многопластов – съдържа в себе си едновременно и драма, и комедия, и ужаси, и романтика… Всичко зависи от детайлите, в които си се вторачил. 
Второ – направиха ми впечатление някои изрази като "естествено, че ме скъсаха", "естествено, че ми се присмяха"… Естествено! Щом в главата ти пише, че тия събития са естествени, те напълно естествено се случват. Не очаквай с една статия, книга или съвет да се освободиш от нещо, градено с години. Както те съветва и Роси, започни с малки крачки и постепенно променяй нагласата и отношението си към събитията. Дай си време да осъзнаеш, че не е естествено да ти се случват само неприятности. Естествено е ПОНЯКОГА да ти се случват и не особено приятни неща. Естествено е да ти се случват и много приятни също така. Както вече вероятно си прочел, получаваш повече от това, върху което фокусираш вниманието си. Колкото повече се фокусираш върху успехите си, толкова по-малко неуспехи ще имаш. Истината е, че неуспехите са илюзия на нараненото Его и ако можеш да се вгледаш достатъчно безпристрастно, ще видиш по една голяма победа зад всеки малък неуспех.
На твоята възраст е особено тежко и неприятно да се сблъскваш с негативните реакции на околните. (Не че на моята е голям комфорт, но е малко по-леко.) От една страна хората се присмиват на чуждата слабост, защото се боят, че нямат собствени достойнства, с които да изпъкнат. От друга, обаче, това е една сериозна услуга, която твоето обкръжение ти предлага – понякога за да тръгнеш по пътя на самоусъвършенстването е нужен сериозен ритник. Хората по природа сме малко мързеливи и предвидливо сме си заложили подобни механизми, които да ни "принуждават" да се развиваме. Чуждото неодобрение не цели да те накаже, а да насочи вниманието ти към това, което всъщност искаш да промениш у себе си. Простичко казано – ако ти се присмиват, защото не можеш нещо, то е защото ти самият се осъждаш за този "недостатък". Е, всички до един сме несъвършени и ти, приятелю, изобщо не си изключение! За мен преломът беше когато осъзнах, че "не знам" и "не мога" не са присъда, а чудесни поводи да науча още нещо и да овладея ново умение. 
И накрая няколко думи за самоубийството. Много примамливо над тая врата свети надпис "лесен изход". Има "нерешим" проблем, гълтаме хапчето, ритваме камбаната, излизаме от киното и хоп – проблемът вече го няма. Упс, уловка!  Проблемчето се е залепило за задника ни и послушно ни е последвало в небитието. Там, обаче, няма абсолютно нищо, с което да можем да го решим. От което пък на душата ни й става още по-безнадеждно и не й остава нищо друго, освен да си седи на тротоара и да чака ред за следващата прожекция, където ще гледа същия филм, ще преживее отново същите кошмарни сцени и ще стигне до същото безплодно отчаяние. Земните проблеми се решават тук, на Земята! Отговорите и решенията не са отвъд, само трябва спокойно и внимателно да се огледаш.
|
|
|
20:26
24.11.2011
|
me
| | |
| Потребител | мнения 7 | |
|
|
Благодаря ви ,приятели!
Отново се "изправих на крака" , ще дам всичко от себе се за да не забравям това!
|
|
|
10:27
04.12.2011
|
me
| | |
| Потребител | мнения 7 | |
|
|
Имам доста успехи в последно време , запознах се с хора , които ме възприемат различно.
Но всичко това е временно , когато съм на кеф , изчиствам главата си от всякакви глупости "как ще прозвуча" , "за какъв ще ме вземат"…и естествено – положителни резултати . Но някак не им се наслаждавам , не се успокоявам , а искам още…докъто не забия отново и позволя на мислите да ме завладеят. Сякаш не вярвам че успеха се случва , или изобщо не ми носи щастието което съм очаквал… Когато искам да се представя добре се концентрирам , и успявам , но понякога се вкопчвам в идеята… и като се проваля страдам – гадна дилема. Осъзнавайки че няма смисъл да страдам , пак немога да се успокоя…доста често се случва да се чувствам зле без никаква причина…от което ми става по зле , после ми става зле , че се чувствам зле и натрупвам в мен нег. енергия , свивал ме е корема , губя апетит , нещата които ме успокояваха преди , сега не могат , нервно ми е…
Понякога се изморявам "да се чувствам добре" , което означава че се насилвам.
Искам да подчертая , че усещам че звуча като луд  .
На моменти се успокоявам …
Мисля че проблема ми е че нямам хоби , нямам и време и средства за това.Как да игнорирам , глупостите в главата си , колкото повече се старая да го правя – не успявам?
Може този проблем да е от това че , клетките се пристрастяват към тъгата (бях го чел някъде). Аз със години съм се депресирал , и съм чакал "нещо" да промени живота ми. Никога не съм се чувствал свободен , спокоен…когато съм се чувствал така , е било за кратко…и е следвал огромен "провал"..
Положителната енергия наистина ли е по-силна от отрицателната?
Два дена съм добре , 3-4 депресия …
Знам че трябва да се успокоя когато изпадна в депресия , но не мога.
Искам някой да ми обещае че ще премина през това , ще съм спокоен и щастлив , задоволен  …не искам да свърша с усмирителна риза… 
|
|
|
1:45
05.12.2011
|
Росица Вакъвчиева
| | |
| * | мнения 268 | |
|
|
me написа:
Искам някой да ми обещае че ще премина през това , ще съм спокоен и щастлив , задоволен …не искам да свърша с усмирителна риза…
Този някой си ти. Обещай си го ти и го повявай! Ти можеш, можеш дори много повече от това, което можеш да си помислиш, че можеш. 
|
|
|
9:04
10.12.2011
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
"Защо винаги изпадам в двете крайности …искам да съм уравновесен във всеки един момент…"
Защото си душа в тяло, затова. Това е като вода и олио – колкото и да бъркаш, не можеш да ги смесиш.
Към невероятно добрите съвети дадени ти по – горе, ще добавя и нещо от мен в по – друга посока – по – практична, земна. Ти си на Земята, в материята, в 3D и не си само душа /съзнание/. Тук освен управляване на мислите, чувствата и намеренията е нужно правилно да управляваме и действията си /постъпките си/. Понякога имаме нужда да се "докажем в собствените си очи" чрез някое действие, а не просто "на доверие" да се мъчим да се приемем такива каквито сме /какво да се прави – 3D!/ т.е. понякога когато не можем просто така да се приемем като такива каквито сме, и когато сме прекалено самокритични и т.н. помага да покажем /докажем/на себе си чрез постъпка /действие/в 3D, че има за какво да се самоуважаваме.
Като начало – направи си един списък с нещата които НЕ си: не си наркоман, не си крадец, не си убиец, не си подлец, не си безсърдечен, не си…каквото се сетиш! Ти не си, а доста други СА!!! Това трябва да значи нещо!
Ето ти и още един подарък, за жалост не съм го измислила аз, попадна ми от един форум и има просто изцелително действие: като "бърза помощ" е при спешни случаи на отчаяние:
"Ако съкратим цялото човечество до едно малко село със 100 жители,запазвайки пропорционалните отношения,ето как ще изглежда това село:
1.В него ще живеят 57 азиатци,21европейци,14американци,8африканци.
2.52 жени,48 мъже.
3.70 цветнокожи,30 бели.
4.89хетеросексуални,11хомосексуалисти.
5.6 човека от тях ще владеят60% от богатството и те ще са американци.
6.80 ще живеят при лоши жилищни условия.
7.70 ще бъдат неграмотни.
8.50 ще са гладни.
9.1 ще умре и 2 ще се родят.
10.В селото ще има само един компютър и само един ще има висше образование.
11.11% от тях ще бъдат в по малка или по голяма степен в твоето емоционално състояние.
Имаш нужда от помощ ,синко/на годините на сина ми си/.Зная в каква черна дупка си изпаднал.Довери ми се!Ще ти помогна.
В крайна сметка,ако никога не си преживял война,самотата на затворничеството,килия или глад,значи си по добре от 500 милиона души на земята.Ако в хладилника имаш храна,облечен и обут си ,имаш креват и покрив над главата -си подобре от 75% от хората.Ако имаш банкова сметка,пари в портфейла -принадлежиш към 8% от хората на земята.Ако четеш това ,което ти пиша -не си в групата на 2 милиарда хора,които не могат да четат."
И сега пак от мен: Земята е училище, не санаториум!!! Разбираш ли?
|
|
|
15:51
13.12.2011
|
me
| | |
| Потребител | мнения 7 | |
|
|
Благодаря Ви за съветите!
Колкото повече мисля за проблема , толкова повече се задушавам.
Обзе ме огромен страх , за начина по който ще прозвуча ако кажа нещо .Мисля че проблема е в това че в компанията на баща ми и неговите колеги , не се вписвам , най-малък съм…хем не искам да им се харесам , хем ми пука …незнам от скука ли е , но съм си създал страшно гаден навик – погледна ли някой в очите , или някай ме попита нещо , веднага в съзнанието ми изплува , колко тъпо звуча и изглеждам …срещам само втренчени погледи…не мога да общувам нормално дори и с близките си вече.
Бях чел някъде , че сме абсолютно на показ , хората усещат това , което чувстваме , какво мислим…
това още повече ме сковава…травмата която съм си нанесъл сам , ми пречи и във визуализацийте…
Знам че звучи откачено, но по цял ден мисля за това , знам че засилвам ефекта мислейки за този проблем…получавал съм депресий с дни наред, свивал ме е корема , губя апетит…
Осъзнавам каква ми е грешката – мисля за това. Осъзнавам,че вселената прави така , че нещата в които вярваме , са истина за нас…и пак не ми става по – добре , защото имам този навик….
Когато има друг проблем , за който да мисля , общуването с другите е нормално , без тъпи погледи и сконфузни ситуаций…но веднага се сещам за тях 
Страхувам се че вече не съм себе си , макар че и преди бях неуверен…не се филмирах по този начин..
Незнам как ми влезе това в главата , но искам да спре , да забравя за това.Знам че га мога , но незнам как.Изморен съм.
Със години съм се депресирал , и съм чакал "нещо" да промени живота ми. Никога не съм се чувствал свободен , спокоен…когато съм се чувствал така , е било за кратко…и е следвал огромен "провал"..такъв е бил алгоритъма в живота ми…
Колкото повече се опитвам да го забравя , по-често ми бива напомняно…
До сега се стараех , да изглеждам добре , да съм умен , да съм запознат с всичко , да ми се случват само хубави неща…да се харесам на другите…
Явно това се е превърнало в мания , и сега дори се харесвам страшно много (външен вид , характер ) , виждам че и другите ме харесват , случват ми се наистина хубави неща …НО цялото ми същество "търси нещо " за което да се хване и да страда …как със съзнанието си да го накарам да спре , като 10 тина години то е научено да прави това …да страда без причина…
Сега ако 100 човека ми кажат , че някой ме обича…е достатъчно един да каже "лъжа е" за да се разплача , дори и да знам че той греши , аз се поддавам и незнам как да спра…
Виждам , че всички около мен допускат абсолютно същите грешки , каквито и аз , даже по – големи…но те го приемат и продължават с нов опит …а аз …съм изморен преди началото…
Знам че е ужасно трудно , незнам как , изобщо не виждам как …
само знам че ще се справя .
|
|
|
19:53
13.12.2011
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
http://www.spiralata.net/s.php…..4%E5%ED%EE
Прочети това непременно! Тук са дадени 22 процеса /техники/ според състоянието ти, с които можеш да "преобърнеш" дадена негативна нагласа в неутрална или позитивна.
Книгата е безценна!!!
П.П.: Един мой познат, ако прочете поста ти веднага би казал: "А опитвал ли си да медитираш някога?" …/това е директен начин да спреш отровните си мисли!!!/
П.П.2: Този стремеж /навик/ да търсиш болката от отхвърлянето и неодобрението не се е създал за един ден. Прилича ми на "болковото тяло" за което пише Екхарт Толе. http://www.spiralata.net/s.php…..2%EE%EB%E5
П.П.3: И още нещо: ако си гледал филма "What the bleep"
http://zamunda.net/browse.php?search=what+the+bleep&cat=0&incldead=1
си разбрал, че тялото /биохимията на тялото!/ е направена така, че да поддържа емоционалният ни статус. Т.е. човек привиква като наркоман и към хубавите и към лошите емоции!!! Чисто физиологично. Отказването на един такъв негативен мисловен модел може да прилича на отказването от дрогата – със все абстиненцията и т.н.
Няма място за отчаяние! Просто вземи решение да промениш нещата и се захващай за работа. На по – малки крачки обаче, защото ако се засилиш на големи скокове, няма да се получи. Не се насилвай да визуализираш, това е за моментите, когато си в по – добро състояние на духа. Прочети непременно книгата, която ти посочих най – отгоре.
Успех!
П.П.4: А знаеш ли, че преди да дойдем тук на Земята сами си избираме с какви проблеми да се сблъскваме? Не ти ли е интересно да разбереш защо аджеба си поискал да преживееш именно това, което преживяваш? Ти само започни да си задаваш въпросите…те, отговорите ще започнат един по един да си идват. Ще останеш просто изумен!
Живота е изумително приключение…/за душата която всъщност сме/
|
|
|
20:44
11.01.2012
|
me
| | |
| Потребител | мнения 7 | |
|
|
Осъзнах че всички и всичко около мен се променя със светкавична скорост , когато мисля.
Проблема е че не спирам да мисля какъв голям проблем имам в общуването.Страхувам се да не загубя всички около мен и тази мисъл не ме напуска.
Факт е че когато съм нещастен , другите някакси го разбират подсъзнателно. И просто е без значение какво ще кажеш , а как се чувстваш. Приятелите ми не ме уважават както преди…знаейки че не съм интересен когато съм нещастен ми пречи да се отпусна , дори пред най-близките ми …когато общувам с някого съм толкова стреснат да не им падна в очите…чувстам се по-малоценен от всякога , винаги замислен и изолиран (все едно не съм аз), вече нищо не може да ме разсмее…с близките ми постоянно се караме , защото усещам че се държат пренебрежително , само да усетят слабост не пропускат да съдят и да си изкарват ядовете върху когото им падне.
Не искам да мисля как звуча и изглеждам , докъто ме питат "колко е часа"…но как да спра…параноичен съм на моменти…
Виждам че промяна в мислите моментално променя ситуацията…но не издържам с това знание , страхувайки се да не си помисля нещо лошо невъзможно е да имам постоянен контрол над мислите .А мозъка ми постоянно анализира всичко с невероятна бързина.
Страхувам се от страха който ме обзема , докъто говоря с някого…знам че той може да ме убие и това ме кара да се страхувам още повече…
Някак нищо материално не ме влече, нищо не ми е интересно…мразя егото…
Вижте , знам че само аз мога да променя това , но как да спра да мисля…нелепо е наистина..
искам да знам , че някой се е справил с това през което преминавам…
За моменти , се чувствам силен и се дистанцирам , мислейки си че никой не ми е нужен ,но се чувствам самотен..
|
|
|
12:13
12.01.2012
|
LeRu
| | |
| Фен | мнения 154 | |
|
|
Здравей, me. Автоматизираните мисли са доста неприятен капан. Влезнеш ли веднъж в дълбоките им коловози, изисква доста усилия да се измъкнеш. Не гони бързата и цялостна промяна, тя обикновено се постига с нелицеприятни житейски катаклизми. Започни стъпка по стъпка и променя мисъл след мисъл. Всеки път, когато се усетиш, че мислите ти отиват в нежелана посока, ги заменяй с позитивни утвърждения. Ако трябва си изработи собствена универсална мантра от типа "Аз съм спокоен и самоуверен, светът ме възприема като приятен човек." Когато се стрелне някоя от обичайните ти мисли и се опита да превземе ума ти, извади мантрата и си я повтаряй, независимо какво се случва наоколо и как ти изглежда. За щастие можем да задържим само една мисъл в даден момент в главата си и ако избереш каква да бъде тя, автоматичните постепенно ще отстъпят обезоръжени.
Наскоро открих за себе си и друг начин за успокояване на разбеснелия ми ум – плетенето. Докато монотонно си броя бримките, мислите ми започнаха да се успокояват и канализират. Естествено, не ти го препоръчвам, ако не те влече. Но и сам би могъл да намериш нещо аналогично, което ще концентрира вниманието ти и ще задържи напастта далеч. И когато се усетиш спокоен, постави онези мисли в главата си, които искаш да определят живота ти занапред.
|
|
|
20:18
12.01.2012
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
Здравей отново, me, виждам, че не си прочел нито една от посочените ти от мен книги.
Иначе до сега щеше да си разбрал, че изход има и вече щеше да имаш някакъв прогрес.
/Извинявам се, явно линковете ми не са в ред, защото отварят не конкретните книги, които исках да видиш, а общ линк към главната страница на библиотека "Спиралата". ОК, така да е. И-мейла , който ползвам е nf3p@abv.bg пиши ми и ще ти ги пратя книгите с прикачен файл/
Питаш има ли някой, който да се е справил с натрапчивите мисли? Екхарт Толе е един от тях – как се е случило с него можеш да прочетеш в книгата му "Гласът на покоя". И той като теб е стигнал до претоварване от негативността си. И аз бях такава. Но в един момент просто започваш да търсиш решението, а не само обяснението на проблема!!! В книгата "Поискай и ще ти бъде дадено" са ти дадени КРАТКИ, ТОЧНИ И ЯСНИ указания как точно се преобръща и обезсилва една негативна мисъл или нагласа.
Не, че и аз не мога да ти ги преразкажа, но са 22 начина – много са на брой за да ти ги разказвам тук – затова ти казвам – прочети книгите! На този хал си, защото циклиш от много време – времето е фактор, който увеличава енергията в дадената мисъл-форма – в твоя случай – в негативността ти се налива ежедневна доза енергия. Не можеш рязко да превключиш -няма как да шофираш напред с 200 километра в час и изведнъж да превключиш на задна скорост, без спирачен път, без скърцане, без съпротива от автомобила ти и от средата /образно се изразявам, за да си го представиш/. Първо трябва да намалиш скоростта, после да спреш, и чак после да ускориш в обратната посока.
Знам какво ти е. И аз съм била там. Изход има. Но е като тренировка във фитнеса – не можеш ей така изведнъж да вдигнеш 150 кила от лег…но, ако започнеш с по малко да приучваш себе си, накрая гарантирано успяваш. Обречен си да успееш!
П.П.
Опитвал ли си да се помолиш на Бога? Било с молитвата "Отче Наш", било със свои думи, било в църква, било у дома ти, пред компютъра си дори? Когато те стегне шапката и започнеш да си мислиш твоите си кошмарни мислли, спри за момент и се помоли Бог да ти помогне да успееш да промениш себе си, да те защити от негативността и да ти прати ангели – помощници, които да ти помогнат да се справиш с проблема си. /Аз не съм религиозен човек в общоприетия смисъл на думата, но молитвата е медитация, нямаща равна на себе си! Надявам се знаеш, че съществува Бог, и че той ни е дал на всеки от нас душа – една мъничка частичка от него самия…Така, че в известен смисъл ние сме Той, разбираш ли, няма невъзможни неща, ние сме много силни, но просто не го знаем винаги./
|
|
Влез
Регистрация
Търсене 
Блог
