Здравей E A .

Както повечето хора, ти смяташ, че си изключителен, тежък случай и дори се смяташ в известна степен по-долу от другите.

Околните се държат по такъв начин към теб, защото ти самата се чувстваш жертва, струва ти се че сякаш си ощетена от природата…

Именно това трябва да преодолееш – трябва да се приемеш и одобряваш такава, каквато си и да обичаш и силните си, и слабите си страни. Само когато ти се одобряваш такава, каквато си, и другите ще те приемат и одобряват.

Всъщност тези твои "недостатъци" си имат и добри страни. Както съм писала в тази статия:

Как да не бъдем прекалено чувствителни?, чувствителността и емоционалността понякога са и предимства. Чувствителните хора са много добри поети, художници, музиканти, те точно улавят детайлите и добре анализират, освен това умеят да съпреживяват и са съпричастни с другите.

Твоят перфекционизъм понякога ти пречи, но и той има добри страни. Аз имам приятели перфекционисти. Обикновено тези хора са много стриктни, прецизни  в работата си и изпипват всеки детайл. Обикновено мислят за всичко и може да разчита на тях. Те са много добри работници.

Опитвам се да ти кажа – вместо да страдаш заради своята чувствителност и перфекционизъм, използвай добрите страни на тези си качества, превърни минусите в плюсове.

Много от успелите хора в шоу бизнеса правят именно това – превръщат недостатъците си в предимства.

Запитай се – къде ( в коя сфера, в кое отношение) мога да имам полза от моята чувствителност и моя перфекционизъм?

Това, че ти е трудно да формулираш мислите си, според мен идва от твоята неувереност и това, че искаш да винаги да се представиш перфектно.

Затова работи по твоето самочувствие и също така- не си поставяй твърде големи изисквания. Все пак всички не може ( а и не е нужно) да бъдем големи оратори.

Колкото до това, че не понасяш силния шум и изпитваш нужда от определени тикови движения, говори за известна нервност, безпокойство, напрежение.

Затова вместо да се опитваш да се харесаш на другите, се насочи към това да постигнеш душевно равновесие и спокойствие.

Твоят приоритет трябва да бъде не това да накараш другите да те харесат и да се държат по определен начин, а да постигнеш хармония със себе си.

Когато приемаш себе си, когато си в хармония със себе си и престанеш да се чувстваш жертва, тогава и другите ще променят своето отношение към теб.

И пак повтарям – превърни своите "недостатъци" в предимства!

E A, ти търсиш научен отговор и медицинско обяснение на твоите "особености" ли?

Доколкото разбрах, главният въпрос, който те вълнува, е

Но какво да правя с дискриминацията?

В момента най-страшният проблем е, че не знам какво и как ще работя.

Но как да си намеря работа като съм такава? Никой не ми влиза в положението, само упреци и ДИСКРИМИНАЦИЯ

Не казвам, че си внушаваш, нито омаловажавам твоите физиологични особености. Разбира се, ти изпитваш това, което казваш наистина. И вероятно не се смяташ за нещо по-малко от другите, но обикновено когато имаме чувството, че околните не ни разбират и ни дискриминират, то е защото самите ние подсъзнателно се чувстваме жертви, онеправдани и не се приемаме. Това е на подсъзнателно ниво и вероятно ти не си даваш сметка за него.

Опитвах се да ти кажа, че нашето отношения към нас самите, нашите вярвания и дълбоки убеждения за самите нас определят и отношението на другите. Затова смятам, че най-важното е да приемеш себе си и да започнеш да се обичаш такава, каквато си. Това е първата стъпка към промяна.

А за коя нова раса говориш? За децата индиго ли?