Здравейте.От около месеца чета сайта и форума и наистина много се радвам,че хората си обменят такива полезни съвети и си помагат.Поздрави на автора.Аз съм изчела доста литература по въпроса за позитивното мислене,подсъзнанието и промяната на реалността и дори имам някои резултати,но разбира се,продължавам да имам трудности.

Още от както бях много малка майка ми и вуйчо ми ме предупреждаваха да внимавам как се храня,защото в нашето семейство имаме предразположеност към напълняване и ме грози опасността да стана дебела.Баба ми по майчина линия е наистина много дебела,мама и вуйчо също са леко пълни,но не чак толкова.Най-ранния ми спомен за подобно предупреждение е откакто бях на 6 г. бях 25 кг. и мама ми казваше,че трябва да отслабна.Сега като се върна назад и анализирам,разбирам,че тези думи ме караха да се чувствам като жертва.Нещо като: "Не е честно!Защо другите могат да ядат вкусна храна и да са слаби въпреки това,а аз не?!" Освен това тези думи категорично означаваха и че съм дебела,така че аз през целия си живот съм смятала себе си за дебела.На 14 г. бях 155 см. 47 кг. и исках да стана 45.Непрекъснато опитвах,лишавах се от храна,спортувах,но не успявах,което ме разочароваше ужасно,страдах,плачех и ядях за утеха.Сега разбирам,че не съм успявала,просто защото не е имало нужда да съм по-слаба.Такива периоди се редуваха в живота ми докато не се озовах на 22 г. същия ръст 57 кг.Междувременно предупрежденията от страна на мама и вуйчо не са спирали.Баща ми,който вероятно също смяташе,че ще последвам съдбата на мама,също се включваше,но още по-грубо.Спомням си като бях на 14 и веднъж ми каза: "Много ти е станал дебел задника!" ,което ме накара да се почувствам сякаш няма смисъл да живея и което сега виждам,че не е имало ни най-малко общо с истината!Като разглеждам снимки от тогава,а и от целия си тийнейджърски период,виждам,че съм имала наистина хубаво тяло.Питам се: "Добре,като видя тези снмики,веднага след като ги заснеха,не видя ли,че си хубава?" и не мога да си отговоря.Винаги ми се виждаше,че съм дебела,винаги!Мисля,че с мен е станало следното:След като всички са ми внушавали,че съм дебела и аз съм смятала себе си за такава,подсъзнанието ми просто е привело поведението ми и реалността в съответствие с това,което аз вярвам.Мисля,че така е станало с мама и вуйчо също,защото като гледам техни снимки от млади години,също са били много кльощави,така че не мисля,че някакъв ген има нещо общо тук.Лошото е ,че дори,след като осъзнавам тези неща,не мога да си помогна!Мразя тялото си,чувствам се ужасно в него,искам да избягам от него,а знам,че докато мисля така няма да постигна нищо.Искам да сваля 6 кг. ,който наистина не са много,но не мога! Пробвах с утвърждения и мислех,че са проработили,но се оказа,че съм се заблуждавала.В момента правя едно друго утвърждение от доста време,което ми се струва,че дава резултати и не искам да го спирам,а с две увтърждения едновременно мисля,че мозъкът ще се обърка и нито едното няма да работи.Моля за помощ и аз не знам точно каква,каквато и да е…Благодаря. :)

Благодаря за отговора,Роси,непременно ще прочета тези статии.Както казах,пробвах с няколко различни утвърждения,но като че ли не мога да намеря правилното,а и като че ли съм нетърпелива да видя резултатите,но се надявам някоя от статиите да ме вдъхнови за точната формулировка. Колкото до родителите ми и вуйчо ми,аз съм им простила,защото,знам,че както казва Луиз Хей,всички сме жертви на жертви.Аз вече не се чувствам жертва на тях,защото осъзнах,че не съм във властта им,а по-скоро се чувствам жертва на самата себе си,но ще намеря начин да се справя,благодаря още веднъж. :)