| Потребител | Мнение |
|
23:05
08.09.2010
|
denis
| | |
|  Фен | мнения 228 | |
|
|
|
10:09
09.09.2010
|
echo105
| | |
|  Потребител | мнения 31 | |
|
|
Две бебета си говорят в корема на бременна жена:
Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането.
Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим
за живота.
Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш
със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни
храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото
истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем
възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С
други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се
движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама – следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас
утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че
истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
|
|
|
15:56
09.09.2010
|
mira
| | |
|  Редовен | мнения 94 | |
|
|
denis написа:
Какво е смъртта?
…връщане в къщи.
…оттегляне на фокуса от пространство – времето, т.е. обратно разширяване на съзнанието ни.
…събличане на скафандъра.
…спомняне.
…смърт НЯМА! Ние сме вечни същества.
|
|
|
15:59
09.09.2010
|
Търсач
| | София; Славянско д-во, ул.Славянска 6, всеки вторник от 18.30ч. | |
| Фен | мнения 140 | |
|
|
denis написа:
Какво е смъртта?
Отставане на 2 елемента от нашето тяло на земята.
|
|
|
|
|
21:29
09.09.2010
|
Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
echo 105, много ми хареса историята за двете бебета, която споделяш. Наистина ние хората сме точно като тези бебета в корема на майка им – едни от нас не вярват, че има живот след смъртта, не вярват в Бог, защото не го виждат, както бебето не вижда майка си, когато е в корема…
Аз смятам, че смъртта е смърт на егото, преминаване в друга реалност, завръщане към истинската ни същност. Свършва ролята, сваляме костюмите и ставаме ние…
Всъщност едва ли някой от нас би могъл да опише какво точно е смъртта. Колкото и разкази да сме чували за нея от хора с преживявания на прага на смъртта, колкото и да сме чели за различни изследвания и духовни учения, все пак смъртта си остава една загадка. И безспорно страхът от смъртта е от най-голямият ни страх. Той е в основата на всички страхове.
Аз много харесвам книгите на Дийпак Чопра и ми беше много полезно това, което ни разкрива той в книгите си –
Живот след смъртта“ и „Книгата на тайните“.
Писала съм по-подробно за това тук – Смъртта прави живота възможен.
|
|
|
22:24
09.09.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Ако смъртта е завръщане, защо идваме тук? Не определяме ли ние кога да умрем(съзнателно или подсъзнателно)?
Echo, откъде е това или е твое?
|
|
|
9:04
10.09.2010
|
Търсач
| | София; Славянско д-во, ул.Славянска 6, всеки вторник от 18.30ч. | |
| Фен | мнения 140 | |
|
|
denis написа:
Ако смъртта е завръщане, защо идваме тук? Не определяме ли ние кога да умрем(съзнателно или подсъзнателно)?
Echo, откъде е това или е твое?
За да еволюираме.
|
|
|
|
|
10:45
10.09.2010
|
echo105
| | |
| Потребител | мнения 31 | |
|
|
denis написа:
Echo, откъде е това или е твое?
Не е мое, просто го копирах от някъде. 
|
|
|
22:18
10.09.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Защо трябва да еволюираме? Защо не еволюираме там, ако има "там"? И определяме ли кога да умрем, според вас, тоест зависи ли от нас във всеки един момент и всякаква ситуация в живота ни дали да умрем?
|
|
|
11:05
11.09.2010
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
denis написа:
Защо трябва да еволюираме? Защо не еволюираме там, ако има "там"? И определяме ли кога да умрем, според вас, тоест зависи ли от нас във всеки един момент и всякаква ситуация в живота ни дали да умрем?
"Там" няма "зло", няма противопоставяне, няма контраст. "Там" законът за привличането, работейки без буфер на времето, прави така, че постоянно да си заобиколен от сходни на теб самия /на душата ти/ честоти. Може би може да се "учи" и без контраст, но: 1.Едва ли всички го можем, 2. Така /без контраст/ се "учи" по – бавно.
Замисли се: контраста дава сила на желанието, служи като трамплин, човек започва да търси промяната /в крайна сметка – и своята/, започва да задава въпроси, започват да идват отговори, вследствие на което той добива нова переспектива, отново следва контраст, и т.н. Скоростта на енергията е голяма, …за мен в това има адреналин.
Ако си сред ангелски химни, потънал в любов на някой облак, от сутрин до вечер, съвсем ще се размързеливиш…ще ти е екстра и няма да искаш да помръднеш…/последното е шега/…
|
|
|
11:43
11.09.2010
|
LeRu
| | |
| Фен | мнения 154 | |
|
|
mira написа:
denis написа:
Защо трябва да еволюираме? Защо не еволюираме там, ако има "там"? И определяме ли кога да умрем, според вас, тоест зависи ли от нас във всеки един момент и всякаква ситуация в живота ни дали да умрем?
"Там" няма "зло", няма противопоставяне, няма контраст. "Там" законът за привличането, работейки без буфер на времето, прави така, че постоянно да си заобиколен от сходни на теб самия /на душата ти/ честоти. Може би може да се "учи" и без контраст, но: 1.Едва ли всички го можем, 2. Така /без контраст/ се "учи" по – бавно.
Замисли се: контраста дава сила на желанието, служи като трамплин, човек започва да търси промяната /в крайна сметка – и своята/, започва да задава въпроси, започват да идват отговори, вследствие на което той добива нова переспектива, отново следва контраст, и т.н. Скоростта на енергията е голяма, …за мен в това има адреналин.
Ако си сред ангелски химни, потънал в любов на някой облак, от сутрин до вечер, съвсем ще се размързеливиш…ще ти е екстра и няма да искаш да помръднеш…/последното е шега/…
denis, за толкова години търсене на смисъла на живота не стигнах по-далеч от заключението "всяко нещо с времето си, още съм малка да проумея Вселената". Не съм срещнала и друг, който да е напреднал особено. Знам как (най-вероятно) се е зародила, но не и защо… знам, че еволюираме (и много ми харесва процеса), но не и защо. Знам, че има тук и там и че и двете са еднакво важни и незаменими. Отказах се да питам какво има "там", защото губя ценно време в гадаене на нещо, което ще видя… когато му дойде времето. Дотогава гледам и се уча тук и ми стига да знам, че навсякъде е важно и всичко е добро за развитието ми. 
mira, това с контраста го разбирам напълно, но някак се бунтувам срещу него. Вярвам, че можем да се учим без него, но наистина засега не го можем. За мен еволюирането чрез контраста е като да се движиш по магистралата с темпо "газ-спирачка" – забавно е до едно време, ама се уморих от тоя купон. Много се надявам скоро да се появят първите признаци на спокойното пътуване, че да пестим малко гориво и да стигаме по-далеч. 
Много ми изкуцва и прословутото твърдение "Тъмнината съществува само за да можем да разберем светлината." И двете са еманация на едно и също, но засега виждаме само различията им и търсим противопоставянето в тях. Цветния спектър е съставен от 7 основни цвята и при смесването им се получава в единия случай бял цвят, а в другия – черен. Ако гледаме повърхността виждаме контрастните черно и бяло, но вгледаме ли се по-задълбочено, ще виждаме единствено богатството на седемте съставни цвята. 
|
|
|
18:14
11.09.2010
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
LeRu написа:
Вярвам, че можем да се учим без него, но наистина засега не го можем. За мен еволюирането чрез контраста е като да се движиш по магистралата с темпо "газ-спирачка" – забавно е до едно време, ама се уморих от тоя купон. Много се надявам скоро да се появят първите признаци на спокойното пътуване, че да пестим малко гориво и да стигаме по-далеч.
Можем. Има души, които не се инкарнират в тела – учат там, където са. Има такъв начин. Обаче става по – бавно. Ние самите се натискаме да дойдем тук /душите ни/ именно заради контраста, защото ламтим за по – бърз и по – голям "напредък", …в случай, че оцелеем на тази планета….:) Просто тука играем при много големи залози и има тръпка. Можем "да дръпнем" рязко и много.
Иначе и на мен са ми много синините, белезите и цицините, направо ми се реве на моменти, обаче после си издухвам носа и пак се изправям. Хубаво е да ти е хубаво, много даже е хубаво, …но както казва един автор: "Какво си научила от моментите, в които всичко ти е било наред?"…
Не знам, Le Ru, но според мен не е задължително по – бавно и икономично движещите се да стигат по – далеч. Магистралата не е магистрала, пък и всеки кара по негова си "магистрала", към различно място…кой може да каже кой стил е по – добър?
Смисъла, в който те разбирам и се съгласявам с теб е, че да, има ресурс, който може да се икономисва. Това е разпиляната и похабена енергия в негативните наши реакции на някои събития в живота ни…Но понякога и това даже е нужно – човек да си удари д-то в дъното, та да реши да тръгне нагоре…Кой може да каже кое е за добро?
|
|
|
19:05
11.09.2010
|
LeRu
| | |
| Фен | мнения 154 | |
|
|
Съгласна съм, mira, с всичко съм съгласна. Това, което се опитвам да обясня, (а ми е трудно, защото все още е просто едно загатнато усещане) е едно състояние на духа, при което нямаш нужда от контраста като движеща сила. Има едни кратки моменти, в които го долавям едва забележимо – радвам се на слънцето насред топъл и приятен ден и усещам естествен прилив на енергия и ентусиазъм, без да е имало преди това мразовита буря, която да ме накара да го търся, забележа и оценя. Нещо такова е, най-общо казано.
Вярвам, че "когато ти е хубаво" носи много повече познание от досега използваните болезнени уроци… само трябва да се научим да го виждаме без шамари.
|
|
|
21:49
11.09.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Защо не организираме общ чат? Мисля, че имам отговори на всички въпроси, може би. И времето зависи от нас, защото е продукт на мислите ни. Иначе всичко е безвременно.На мисълта и е все тая кога ще се осъзнаем.
|
|
Влез
Регистрация
Търсене 
Блог
