Този е един от въпросите, които съм си оставила за "по-късно", като порасна. :) Като "крайна или безкрайна е Вселената" и "какъв е смисълът на живота" например. Само от време на време ги поразръчквам. :)

Всеки път, когато осмисля нещо, т.е. науча нещо "ново" и го разбера", имам усещането, че просто си припомням забравени умения и познания. Сякаш всичко съществува в един и същи момент, но е скрито в тъмнина и ние, с нашите мисли-свещички, осветяваме атом след атом за да го преоткрием. Както речта е средството, с което предаваме собствените си мисли на другите, така мислите може би са изразната форма, чрез която душата помага на егото да опознае света.

Много хора бъркат позитивната нагласа с бягството от реалността. Така като гледам, не е далеч момента, когато ще се учим от радостта и веселието и положителните мисли ще носят далеч по-голямо и бързо познание от страданието. И тогава 4ти километър ще приютява не безпричинно смеещите се, а мрънкащо-недоволните. :)

Някои хора казват, че всичко трепти. Аз мисля, че и живата и неживата материя възприема тези трептения. Разликата е, че неживата може само да ги възприема, а живата и създава. Например GSM приема сигнал и активира звук(позвъняване), но това всеки път(освен ако няма причина да не го прави), а човек всеки път може да реагира различно-и на него са необходими причини, за да действа, но той ги изменя и съчетава по различен начин, тоест създава нови трептения(това са мислите). При неживата материя всичко е предвидено(програмирано от някой). Телефоните при еднаква повреда реагират по еднакъв начин, но хората, при еднакви болести, могат да реагират по различен начин. Въпреки това не се знае, дали и човек не е определен в действията си-просто може да има повече възможности от неживата материя(както обясняват във филма "Матрицата"). Според някои хора, както и да живее човек рано или късно започва да търси истината(дори в другите животи). Това ми прилича, че каквото и да правиме, посоката ние е предопределена, просто пътищата са различни. Но дали е така? За разлика от неживата материя, живата може да определи по кой път ще премине, но дали всичко не зависи от причините? Ако е така, а всички причини са взаимосвързани, значи, че различните причини водят към един път. Относно животните, мисля, че и те разсъждават но по-повърхностно. Ние ги мислим за глупави в някои ситуации, но те нямат знанието, което ние имаме. Например за прасето калта не е мръсна(то няма представа за мръсно), то разсъждава спрямо знанията, които има. Хората са същите. Изпадалили сте в ситуации, които са създадени, в следствие на ваше незнани?. Дори като бебе, човек прави неща, за които по-възрастните  смятат, че не разсъждава. Например-като бебе се е случило да пипна нажежен котлон, въпреки, че ми е казано да не пипам. Първо бебето няма представа, че на света съществува явление, което да му навреди, след опит то запомня и не го прави(освен, ако не се измени средата-напр. на друг котлон-тогава то няма сведения, че средата може да се сменя). Човек постоянно натрупва знания, според които създава мисли, и ако определени знания му липсват, това не значи, че не разсъждава. Същото е и при животните, според мен.

Ако отговорим на този въпрос ще разберем ние ли градим света или той ни въздейства. Не знам как се е зародила, първата мисъл, засега. Може би, се е формира, когато започнем да осъзнаваме(да чувстваме, не да се замисляме, както мислим, че е осъзнаването). Това е при раждането, може би, и зависи от причините, сред които, сме се родили и така започва изграждането на смисъла. Въпроса е, как се е концентрирала тази вибрация или мисъл, че да се образува съзнанието, което започва да разсъждава, градейки собствен смисъл за нещата. Мисля, че мозъкът и улавя и създава мисли-приемаме, но и създаваме мисли. За животните-ако приемем, че мозъкът им не е развит(но незнам дали не е просто по-различен начин развит, а не изостанал), то е защото не са получили същата база за разсъждения(знание), както нашето-евентуално при началото на света. Не знам умишлено ли е или не(ако е така). В будизма се казва, че човек може да се прероди и в животно и обратното(има и други възможности), това зависи от предишния му начин на живот, разбирания(знания), според тях, което показва, според мен, че ако в предишния си живот си започнал да разсъжадаваш различно(ако има прераждане) и си влезнал в областта на животинските разбирания за нещата, можеш да се преродиш в животно. Четох, че за прераждането е важно последната мисъл, която минава преди смъртта. Като че ли тя продължава смисъла в определена посока(в зависимост от мисълта). Това важи и за другите възможности на прераждане, може би. Ако не се прераждаме, пък може да се е разделил определен  светоглед(смисъл) в различни гледни точки и по този начин животните да разсъждават с друга база от знания, хората с друга, растенията с трета. Може би, всичко си има роля, ако има сценарий на живота. Кой е казал, че човекът е най-важният в живота? -само човекът. Кой е казал, че ние сме на върха на живота-само ние. Така ли е?

Ако е така защо мислим? Ако всичко е изградено срещу нас в живота и ни спира от "задачата ни" и ние все пак трябва да го постигнем-защо в живота все ни учат на честност? Дали замисълът е друг на живота и "истината" трябва да се създаде, а не да се намери?

Търсач написа:

denis написа:

Ако е така защо мислим?

---

Защото не може да се противопоставим на атаките от Подсъзнанието.
 

---

Значи ако се отървем от подсъзнанието, ще еволюираме и ще си решим проблемите?

LeRu написа:

---

Значи ако се отървем от подсъзнанието, ще еволюираме и ще си решим проблемите?
 

---

Подсъзнание/Минало/ и Свръхзъзнание/Бъдеще/ са част от механизма, който управлява Сътворението. Ние не може да елиминираме тяхното съществуване, а просто да не се подаваме на тяхното въздействие.