Какво е, според вас, значението на думата смисъл? Различни хора имат различно мнение за нея. Някои казват, че не знаят, а я "чувстват", други-имат представа, трети-твърдят, че знаят, но, мисля, се употребява с е еднакво значение от всеки, но подсъзнателно такова, а съзнателно се разбира различно от хората. Въпреки съзнателните различия всеки я употребява, дори и да не се е замислял никога за мисълта, смисъла. Помислете колко пъти сте казвали:" в смисъл…", "къде е смисълът(или връзката)", "къде е логиката", "няма смисъл от това" и др. Освен това ги чувате в разговорите на всеки човек-TV звезди, йоги, религиозни хора, атеисти, въобще от всеки, без значение народност, вяра или каквито и да са особености. Може би това е думата, която използват абсолютно всички, въпреки, че някои хора се дистанцират от други по поведение, начин на живот-от тази дума и/или нейното значение никой не се дистанцира. По-скоро значението й, защото както писах различните хора я използват с различно значение, следователно влагат изместеното значение в друга дума. Например значението на думата смисъл се използва в думите и словосъчетанията-връзка, логика, причинно-следствена връзка, карма, замисъл, идея, мисъл, може би и др, но аз съм забелязъл тези, засега. Може би, ще кажете, че има различия между думите-да, иначе какъв е смисълът да са създадени? Според мен, тези думи са създадени впоследствие на това, че говорещият е почувствал разлика в мислите си, която чрез различните думи да се подчертае, другите хора също забелязват, че има разлика, но не се замислят каква е-по този начин в зависимост от обстоятелствата на живота, в които са се учили(роднини, събития, училище и др.) те я изразяват в думите, които преценят, че са предназначени за изразяването на тази разлика, но всеки се среща за първи път с думите в различна последователност. Така той определя значението на тази дума, но не се замисля, че други хора могат да я използват с друго значение. Това не се отнася само за думата смисъл, а и за другите думи, което е причина за неразбирателството между хората, въпреки, че  мислят, че са разбрали значението на даден разговор, примерно. За това е добре да изясните как разбирате думата "смисъл". Аз ще опиша-как я разбирам. Според мен, смисъл  е причинн0-следствената връзка на нещата- с какъвто и да е край. За всяко нещо да знаем, кое го е предизвикало, и какво може да предизвика пък то. Мисля, че за всички това е подсъзнателното значение на тази дума, а за някои и съзнателно. Просто като не знаете и/или не сте съгласни с причината на предизвиканото явление казвате-няма смисъл или къде е смисълът и др. Мисля, че хората постоянно търсят причинно-следствени връзки(не само, когато разсъждават съзнателно). Човек винаги разсъждава, но по-различен начин и за различно нещо(различен смисъл), според мен(зависи от задълбочеността на мисленето, скоростта и др., може би, но всичко е взаимосвързано). Когато изградим идея, замисъл и го изпълним се чувстваме добре и за нас това е смисъл-изградили сме причинно- следствена връзка, но ако нещо я прекъсне страдаме, защото се обезсмисля-друг смисъл прекъсва нашия. Пример-отивате на работа, но автобусът закъснява, поради негови си причини(смисъл) и по този начин и вие ще закъснеете, но сте замисляли друго-тогава подсъзнателно или/и съзнателно разбирате, че идеята(смисълът) ви е прекъсната и страдате. Всяка осъществена идея(замисъл) хората наричат смисъл(подсъзнателно в повечето случаи), а всяка неосъществена(прекъсната от някаква причина)-безсмислие. Мисля, че хората не осъзнават, засега, че са зависими от смисъла. Осъзнаят ли това, според мен, ще прекратят проблемите си(защото ще знаят откъде идват) и ще започнат да разбират живота по-добре. От всички теми, темата за смисъла се осмисля най-малко, според мен. И тук е проблемът. Всички теми ние осъзнаваме чрез смисъла-например класифицираме на смислени и безсмислени(най-общо), но не се замисляме за начина, по който разсъждаваме по темите. Това се отнася за всички хора във всички области на познанието по света. Все едно да нивелираме всички сгради с един нивелир, но да не проверяваме в ред ли е той.Човек търсейки непрекъснато във всичко причинно-следствена връзка, е способен сам да я изгради(според разбиранията си) и понеже не осъзнава, че я е създал той започва да й вярва-така се стига до грешки. Все едно решавате задача, на която имате крайния отговор, и го получавате, но нагласено(без да го осъзнавате), впоследствие се оказва, че решението е друго, но вие сте повярвали на вашето, защото е имало смисъл(връзка между нещата). Какви може да са последствията от грешката? Зависи от областта, в която се намирате. Някои противници на други учени, твърдят, че някои теории са създадени просто, защото има смисъл в тях, въпреки, че не са верни. Това доказва, че човек веднъж открил смисъл се отказва да мисли по-натам(освен ако няма причина-тоест друг смисъл, за да го прави). Човек освен да търси и изпълнява, той  и създава смисъл. По това качество се различава живата от неживата материя, според мен.  Мисля, че е от голямо значение, човек да осъзнае, че винаги търси смисъл и винаги създава. Чрез това знание може да се обясни всичко, свързано с човек, а може би, не само. От личен опит пиша. Помислете, ако прецените, върху думите ми, ако имате въпроси задавайте и коментирайте.

Когато хората осъзнаят, че са зависими от смисъла ще разберат причините за проблемите си, тоест ще създадът смисъл. Човек  има проблем, когато друга причина прекъсне негова. Когато му се прекъсне замисъла ще знае защо страда и освен, че ще може да  изясни причините за проблема и няма да страда(защото отново ще има смисъл за него,  а човек това иска), а и ще знае, че няма за какво да се ядосва(когато знае защо се ядосва, човек няма да се ядоса). В яда си човек се опитва да "намери" смисъл, всъщност го създава. Когато хората не знаят, че са зависими, те подсъзнателно не търсят правилния смисъл, а когато смисълът им е грешен, рано или късно той се прекъсва и те отново имат проблем. Все едно да лекуваме болест, но да не знаем каква е-пробваме всякакви лекарства, но рано или късно, се проличава, че не сме я излекували. Ако знаем точната диагноза ще знаем и точното лекарство. При хората диагнозата е зависимост от смисъла. Не знам дали можем да не търсим смисъл, но можем да се ръководим от знанието за тази зависимост. Когато осъзнаят, че движещата сила на всичко е смисълът(от човешка гледна точка, а може би не само), тогава ще започнат да разбират живота по-добре, просто ще знаят за всичко евентуалната причина. Може би, човек се стреми към непрекъсваем смисъл. Има хора, които казват, че след време всички ще заживеят в безкрайна наслада без проблеми. В един от текстовете на такъв човек се казва, че във всичко ще има безкраен смисъл и, че хората ще творят непрекъснато смислени неща(преразказвам по спомен). Този автор без да разглежда зависимостта на смисъла, пише тези неща. Дори във всички притчи, религии и др., целящи спасение, се говори по един или друг начин за намиране на вечен смисъл, но никой не се замисля защо-като че ли това си ни е подсъзнателна програма-намиране на смисъл. Замислете, ако нямаше смисъл щяхте ли да правите това, което правите. Може би, целта на живота е човек да намери(създаде) цялостен смисъл. Не знам дали целта е да намери божествения смисъл или да създаде собствен. Някои казват, че човек е творец, аз мисля, че в създаването на смисъл се изразява творчеството му. Според кабалистите бог ни е създал противоположен на себе си и иска да станем като него, това е начин, според тях,  да ни направи вечни и непоклатими срещу всичко(поне според кабалистичния сайт, на който попаднах). Факта, че всеки има различен смисъл в живота си не говори ли, че всеки се опитва да създаде някакъв смисъл?  Мисля, че хората имат различна представа за "смисъла на живота" и мисля, че не са прави(повечето). Тъй като съзнателните мисли са филтър на подсъзнателните хората се объркват и страдат, защото ние живеем съзнателно постоянно, според мен, а съзнанието се създава още от раждането(от различни обстоятелства) и взависимост от това се коригират същинските ни мисли(т.н-подсъзнателни). Всеки му се очертава различен "смисъл на живота" и така се ограничава човек. Мисля, че ако започнем да разсъждаваме от гледна точка на това, че сме зависими от смисъла, ще разберем живота. Всеки с раждането се обработва съзнателно(нарочно или не) от околните. Някои хора се стремят да наложат техния смисъл на живота и на другите, но и те самите не са разбрали живота. Има организации с цел "спасение", религии, и др, които претендират за обяснение на живота, но всеки метод като че ли казва, че хората трябва да се борят, да страдат, да се учат и др. Ако е така защо бог ни е дал право да изпитваме удоволствие, примерно. Дори Буда след продължителен глад се е отказал и е казал, че с ограничения няма да стане. Освен това, всяка организация твърди, че нейното учение е правилното, истинското, а в същото време твърди, че истината е една. Това не е ли абсурдно? Друго нещо е, че те се опитват да докажат правотата си, а така вместо да търсят истината си насочват мислите в защита на теориите(създават друг смисъл, но дали е истинския). Има ли истински смисъл? Факта, че всеки може да създава смисъл ме кара да мисля, че може би ние сме тези, които трябва да го създадем, а не да го намерим.  Чел съм твърдение, че бог ни е създал да има помощници, в Библията мисля се казваще, че божието царство сред нас(преразказ), има мисъл, която казва, че Логоса(Бог) ще слезне по стълбица направена от хората(преразказ) и др. текстове, които, според мен, показват, че ние трябва да изградим вечния смисъл(ако е възможно, според мен). Тези текстове също може да са написани от хора, които не знаят, че са зависими от смисъла. Просто всичко е във всичко. Всеки човек може да каже истина, дори и в опит да излъже-нали трябава да има смисъл в лъжата, за да се хванеш, а пък и най-малкия смисъл си е смисъл. Относно организациите, мисля, че разделят хората и не търсят правилно истината(поне, защото виждам по-добър начин). Ако ще има организация, то да е една, в която се допускат абсолютно всички и да се зачитат всички разсъждения. Според мен истината е една, но хората я виждат от различен ъгъл и не изцяло. Като предмет погледнат от различен ъгъл. Един ще каже едно, друг друго, всъщност всички ще са прави, но не напълно. Затова, ако се разсъждава обективно и се зачита всяко разсъждение ще е добре, според мен. Мисля, че осъзнаването на зависимостта е добра начална точка за разсъждение. Може би, ние сме творци, но трябва да се съобразяваме със закона на причинно-следствената връзка. Според мен, от него възникват всички други закони. Хората ги знаят(не всички), но не знаят основния. Въпросът е не какъв е смисълът, а защо ни е смисълът? Всичко се обеснява с причинно-следствената връзка. Поне, засега, аз си обяснявам всичко с него и виждам решенията на проблемите на хората, с които имам контакт. Помислете над причинно-следствената връзка.