Обикновено хората с еднакви проблеми и сходна съдба, се събират в общности. Създават се групи и в реалността, и в нета – за хора с увреждания, хора с тежки заболявания, зависими хора,  самотни родители и т. н. Също така се създават несъзнателно групи и според социалното положение – богати и бедни.

Създаването на групи е донякъде много полезно. Човек има нужда да споделя болката си с хора, които имат същите проблеми и биха го разбрали. Там се чувства сред свои.

Това, което наблюдавам обаче е, че често хората се затварят в тези групи и сякаш се пристрастяват към болката си. Мои познати са ми споделяли например за някои форуми, където основната тема е смъртта на близък. Лошото е, че такива места се превръщат в място за оплакване и предъвкване на болката. Или пък болните хора се събират и говорят само за болестта си. Те сякаш се затварят за радостта и външния свят. И понякога вместо да им помага, общуването само в такива групи, още повече ги подтиска.

Често децата с увреждания ги отделят в отделни детски заведения, в отделни училища, растат изолирани от другите. Вярно, че имат нужда от специални грижи, но изолирането им засилва още повече усещането, че са различни, че са обречени и сякаш обществото не ги иска…

По същия начин бедните, обикновено се сприятеляват с бедни. Защото в компанията на богатите не се чувстват комфортно. Но за да може човек да стане богат, трябва да влезе в света на богатите. Не е тайна, че успехът ни зависи от средата.

Групи се обособяват и според възрастта. Но старите хора се чувстват още по-стари, болни и немощни, ако общуват само с хора на тяхната възраст.

Споделете вашето мнение – какво мислите за обособяването на групи от хора със сходна съдба?