Здравейте, за първи път пиша във форума. Предполагам сте изчели доста истории подобна на моята, сигурно и сте преживели подобни чувства….

          На 22г. съм, преди две години, в началото на лятото с Деси станахме гаджета. Познавахме се от няколко месеца в интернет, първо от един форум, после скайп, телефони и така до първата ни среща. Харесахме се, започнахме да се срещаме, бяхме от различни градове, срещите зачестиха, бяхме заедно по няколко дни. Обичахме се много! После започнаха малки караници, " ела, ще идем на концерт", аз не можех, после не можех по друг повод. Но иначе се срещахме често, започва да ме упреква, че не държа на нея, а аз толкова я обичах и тя беше всичко за мен, а тя не можеше да ме разбере. Започнахме да се караме за глупости и тя каза, че не съм бил човекът за който ме е мислила, че не държа на нея и така…каза край. Звънях, търсих я, минаха 3 ужасни седмици. Изведнъж тя ми се обади и така започнахме нашата връзка отново, но тогава ми каза, нищо няма да е както преди. И наистина не беше така, не знам какво целеше да ме нарани ли, но за нея бях напълно безразличен. Не разбрах така ли беше или се преструваше. Аз ходех след нея, пиша и, а тя пише по едно "да" добре " и т.н….мина един месец. Накрая не издържах и и казах, защо прави това, отговорът беше – " видя ли какво е, търсиш внимание а"….
Пожела да си останем само приятели…
         Това беше един период от около 1 година, в който изживях най-хубавите си моменти. Беше ми първата истинска връзка. Направих много грешки и това беше резултата.
         Много страдах и тук идва проблемът ми, за който искам малко помощ. Проблемът дойде от това "приятелство", мина една година и продължавам да си страдам и тъкмо, когато си кажа стига, влизам в проклетия скайп, попишем си малко и пак почвам да се надявам, а най-вероятно за нея не знача нищо, вече, но пък понякога ми пуска някакви реплики, които събуждат надежда в мен. Не знам, сигурно вече няма да я видя никога, от различни градове сме. Казвам си ще и изтрия номера, скайпа и ще заживея, както преди. Пропилях 1 год. от живота си в тъга. Но в същото време не мога да си представя ако не знам как е, какво прави, добре ли е. Радвам се, че ще си початим, но отново започвам да се надявам. Веднъж се опитах да намекна нещо за още един шанс, но усетих, че ме отряза. Сигурно в очите и изглеждам, като глупак…
         Не знам, какво да правя, как да постъпя. Явно между нас няма да има нищо повече, но аз пак се надявам. Иска ми се да не прекъсвам отношенията си с нея, но не знам дали ще успея да разговарям с нея без да я искам за себе си? Вече не знам, любов ли е или зависимост?

" Това неприемане и надеждата, с която се  самозалъгваш, те кара отново и отново да преживяваш едно и също нещо – въртенето в кръга на "надежда – разочарование и болка". И след всяка нова фалшива надежда, болката е още по-силна."

Точно това се случва, като една рана, която започва да зараства и в един момент се отваря и започва да кърви с пълна сила.
Аз пуснах темата, въпреки че вътре в себе си знам, какво трябва да направя. Знам че вече няма смисъл да я преследвам, от това само боли. Ще се опитам да си простя, също и на нея. Така е, истина е – няма виновни…явно в този момент, това е можело да направя, сега и да анализирам, и да се упреквам, няма смисъл.
Много пъти съм се опитвал да я пусна и си дадох сметка, че аз не я държа. Държа себе си в един капан.

"Да, може да останете с това момиче приятели, но не и сега, когато чувствата още парят."

Ще си дам време, колкото е нужно, няма да я търся, ще я оставя да си живее на спокойствие, защото е добър човек и го заслужава. По този начин ще помогна и на себе си, ще си подновя картата за фитнеса, ще се чуя с някои стари приятели…имах много хобита, занимавах се с много неща.
Ще е трудно, много трудно, нo e време  стъпка по стъпка да върна предишният Димитър, бях силен, щастлив, имах цели.

Питах, кой път да избера, а той е бил само един. Този който води напред.

Искрено благодаря за помощта!

Прочетох почти всички статии в сайта. Ще продължавам да ви чета, а знае ли човек може и аз да помогна на някоя ранима душа, като мен.

Пиша ви отново,минаха 8 месеца, откакто споделих болката си.
Тази вечер, докато разглеждах форума, попаднах на моята история и реших, че е дошло време да и напиша едно "заключение".
Не знам, от къде да започна, в момента, в който тръгнах да пиша в главата ми всичко се преобърна. Искам да кажа толкова много неща и ако го направя, ще пиша до сутринта. :) Затова ще бъда кратък. Ще започна от това, че сега, искрен пред себе си мога да кажа, че съм щастлив… даа!
Не мога да си спомня, кога последно ми е било "криво", радвам се на живота, който имам. Един ден, съвсем случайно ми направи впечатление, че от доста време насам си слушам само игриви песнички. Живота ми предлага, толкова красиви неща, толкова много интересни занимания, че времето не ми стига. Послушах те, Роси, посветих се на себе си. Като резултат от това нещо, случайно, съвсем скоро осъзнах, че съм станал, някак си по-привлекателен. Излъчването ми се е промениело. Но и ще излъжа, ако кажа, че понякога не си мисля за нея, сещем се, но не ме боли както преди. Времето излекува, тази болка, всичките ми усилия, които положих през това време.
Някак си съм благодарен на случилото се, вярно болеше много, но пък нямаше да ви открия всички вас. Едно нещо ми помогна много, страшно много. Всеки път, когато четях някоя статия, спирах да чета и ви гледах усмивките, там на малките снимчици в таблицата "членове на сайта". Това ме зареждаше адски много. Благодаря!
Вероятно е истина, че понякога трябва да преминем през страданието, за да открием верният път. Аз го открих, разбира се, сега и за в бъдеще отново ще има много пътечки и някой ден, може пак да тръгна по неправилната, но навреме ще разпозная истината от лъжата, от илюзията. Вярвам в това!
Исках темата във форума да бъде завършена, нека дам кураж на някой изпаднал в трудно положение.
П.П. Простете ми за хаоса, който настъпи в главата ми и разбърканите изречения. Nickname ми е нов, забравил бях старата парола и мейл. Но определено, така ми харесва повече.