| Потребител | Мнение |
|
11:13
02.04.2011
|
Tish
| | Varna | |
|  Потребител | мнения 5 | |
|
|
Здравейте на всички,
първо да отбележа този интернет сайт е много приятен и поучителен.
През по голяма част от времето нямам желание да изживявам момента, умът ми е зает постоянно да мисли негативни неща, да мисля за стари интересно случки (т.е да живея в миналото) .
Вътрешния глас постоянно ми повтаря "не си интересен", "скучен си", на моменти чак и "неудачник си" в следствие на което ми се случва доста често да не се държа нормално, или просто да ми е безинтересно всичко. Самочувствието и увереността ми направо липсват и много често се чувствам като едно малко безпомощно момченце на което никои не му обръща внимание.
До преди 2 години не бях такъв, точно обратното лъчезарен , зареден с енергия, емоции и т.н, но постепенно негативното започна да ме обвива като цяло и на моменти усещам как излъчвам негативизъм. Постоянно ми се върти една мисъл в главата "преди колко добре ми беше а сега няма накаде повече". Това мое състояние отдалечи доста хора от мен, създаде ми неприятности в работата( в следствие на ниските резултати), и на хубавата ми връзка.
Четох доста из форумите, из този прекрасен сайт, и книги като "Подсъзнанието може всичко", "Излекувай живота си", "Монахът, който продаде своето ферари".
От една седмица започнах да ставам рано , да правя физически упражнения сутрин , опити за медитация или по просто казано просто да се освободя от всички мисли, да сум по упорит на работа, да си повтарям отвреме на време фрази като "дръж се като истински мъж", "дръж на достойнството си", "имай търпение", "спокоен съм, уверен съм, харесвам това което правя", спазвам така да се каже хранителен режим(вместо 3 пъти се храня 6 пъти), тренирам по усърдно и по редовно във фитнеса , отделям време почти всяка вечер да чета по половин час, чувам се с хора на които отдавна не съм звънял, смея се малко повече, когато водя разговори не показвам безразличие(или по скоро поведение от рода абе не ми се слуша казвай по бързо).
Малко по малко нещата се получават.
Единствено едно нещо не ми се получава. Решихме(по скоро аз) с приятелката ми да дадем почивка на връзката си, която не се получаваше в моите очи , за да се погрижа първо за себе си , да заобичам вътрешния си "аз" и тогава някои друг. На моменти(доста често) през деня името на прителката ми се появява в глвата и ей така си седи, след което поражда едни мисли от рода защо се държа така, какво ли прави, защо не ми звъни , почти всичко което можете да се сетите. Т.е всичко което си помисля за нея непременно е негативно, или че прави нещо което ще ме нарани. От тези мисли ми пада духът и усещам как главата ми почва да излъчва адски много топлина и да ме понаболява от тези мисли. Знам че трябва да забравя някои навици и мисли свързани с нея, за да мога да изградя нови по добри . Тези мисли и навици като цяло са закотвени в съзнанието ми, и създават преграда .
Можете ли да споделите от личен опит как се справяте с тези мисли, или по скоро с такава ситуация.
|
|
|
19:11
02.04.2011
|
LeRu
| | |
|  Фен | мнения 154 | |
|
|
Здравей, Tish… и добре дошъл в клуба. :)
Картинката ми е повече от позната, но за щастие, малко по малко я променям. С две верни и търпеливи приятелки под ръка, които стоически изслушват всичките ми моментни драми и не пропускат да ми напомнят, че това е само илюзия. Негативните мисли и "невероятно драматичните" обстоятелства, които уж ги предизвикват. Мисля, че е важно като за начало да изкараш тия мисли навън, за да можеш добре да ги погледнеш и да осъзнаеш лъжовността им. Ако няма с кого да споделяш, просто си води дневник, но се старай колкото се може по-малко неща да остават затворени в главата ти, защото едностранчивият поглед ги деформира и ги кара да изглеждат още по-черни. 
Преди известно време имах едни такива напъни като теб да се разделя с приятеля си и да се справям с "лудостите" си сама. Да не затормозявам и него с вътрешната си работа един вид. Но в един момент си дадох сметка, че с подобни доводи съм избягала от не една връзка и не се е променило кой знае колко много. Книгите дават много информация, приятелите изслушват всичко, което имаш да кажеш, самоанализът ти посочва грешките… но проблемите в отношенията с хората се решават именно в преживяванията с тях, не като ги избягваш. Разбираш ли? Ако искаш да се научиш да плуваш, няма да стане докато стоиш на брега и тренираш на сухо. 
Най-мощният и успешен начин, който съм срещала за справяне с негативните мисли, е заменянето им с положителни такива с помощта на утвържденията. Отнема време и изисква търпение и постоянство, особено в началото. Но дава безотказни резултати. Не очаквай на втория ден да се събудиш като най-позитивната личност. Но след време ще видиш как все по-малко усилия ти коства да променяш нагласата си. Много ми помогна в това отношение едно филмче – "What the bleep do we know?". В него по много прост начин беше обяснен механизмът на действие на мисловните навици – колкото повече се повтаря определена мисъл, толкова по-устойчиви невронни връзки се образуват в мозъка и обратното. Колкото по-настойчиво си повтаряш едно позитивно утвърждение, толкова по-малко използваш невронните пътечки, образувани от негативните мисли, с които си привикнал, докато накрая съвсем се разрушат.
И накрая – ако една негативна хипотеза се е загнездила в главата ти, опитай се да я провериш, не да я развиваш. Щом приятелката ти не се обажда, най-вероятно просто се съобразява с твоето желание да си дадете почивка, а не защото не й пука за теб.
|
|
|
22:05
02.04.2011
|
Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
Здравей Tish  .
Казваш, че "През по голяма част от времето нямам желание да изживявам момента, умът
ми е зает постоянно да мисли негативни неща, да мисля за стари интересни случки."
"До преди 2 години не бях такъв, точно обратното лъчезарен , зареден с
енергия, емоции и т.н, но постепенно негативното започна да ме обвива
като цяло и на моменти усещам как излъчвам негативизъм."
Всъщност случи ли се нещо преди 2 години, което промени така нагласата ти?
Докато преди си бил лъчезарен и животът ти е бил пълен с емоции, сега всичко ти е безинтересно, дори самият ти си мислиш, че си безинтересен и неудачник…
Ако няма нищо конкретно, което те подтиска, може би трябва да промениш нагласата си за ежедневието и "обикновените" моменти. В живота ни всеки момент е специален и не е необходимо да случват някакви велики събития или да имаме блестящи успехи, за да сме щастливи. А емоции и интересни неща има и в "сивото" ежедневие, само трябва да отворим сетивата си, за да ги видим.
И аз като теб често съм си мислила за хубавите моменти в миналото и съм си казвала – "ех, колко хубаво беше тогава…а сега…". Всъщност забелязал ли си как винаги ни се струва, че преди е било по-хубаво? Когато нещо отмине, тогава усещаме колко хубаво е било и тогава го оценяваме.
Но хубаво има и в този миг, сега, а ние, мислейки за миналите преживявания и сравнявайки ги с днешните, просто го пропускаме.
Чел ли си тази статията: Енергията на настоящето.
Чудесно е, че искаш да промениш нещата, че четеш и си започнал да действаш. Само че ми се струва, че някак много стремглаво си се втурнал, сякаш се наказваш заради това, че си негативен, "неинтересен" и т. н. Искаш всичко да промениш наведнъж – и навиците си на хранете, спортуване, и мисленето, и отношенията…и т.н и т.н.
Това е добре, но действай постепенно, стъпка по стъпка, едно по едно. Иначе лесно можеш да се умориш, объркаш и върнеш назад.
Относно негативните мисли за приятелката ти, на мен в такива ситуации най-много ми помагат мисли като:
Всичко ще стане така, както трябва.
Никой не може да ми отнеме това, което по право е мое.
Ако тя е за мен, никой и нищо няма да ми я отнеме.
Ако връзката се провали, значи така е трябвало.
Всичко ще се случи по най-добрия за мен начин.
Всичко се случва така, както трябва.
По този начин приемаш и най-лошия вариант и се доверяваш на живота, че всичко ще се случи по най-добрия начин, отпускаш се и можеш да си позволиш да си щастлив. 
Осъзнай, че с това да мислиш и да се притесняваш какво би могло да се случи, само си вредиш и се самоизмъчваш.
Ако нищо лошо не се случи, напразно си се притеснявал.
А ако връзката ви не се развие добре, пак само си губил време и нерви, като така или иначе това е щяло да се случи.
Разбираш ли за какво ти говоря?
|
|
|
14:51
03.04.2011
|
mira
| | |
|  Редовен | мнения 94 | |
|
|
Понякога директната смяна на негативните утвърждения с позитивни не се получава веднага и не е точно само функция на броят повторения. Заради вибрацията е. Абрахам го обясняват много добре в "Поискай и ще ти бъде дадено": няма невъзможна за теб честота, но има недостъпна ЗА МОМЕНТА честота от мястото на което си (негативността в случая). Понякога директната атака с положително утвърждение "те изхвърля от въртележката". Защото контраста е твърде голям. Понякога преди да започнеш с положителните утвърждения трябва просто да си признаеш: "Да, сгафих" или "Наистина оплесках всичко" или "Бях пълен глупак"…с ясното съзнание, че това е бил максимума на възможностите ти към онзи момент, но и с яснотата, че ти си същество в развитие, с яснотата, че имаш пълното право на грешки и, че именно грешейки учиш. Стисни си ръката приятелски, потупай се сам по рамото, хвани се за косата си и започни да се издърпваш от блатото.
И още нещо да добавя: колкото и да са полезно нещо, положителните утвърждения сами по себе си не са панацея. За истинското самочувствие и самоуважение на човека са нужни победи, неща, които самият човек оценява като победа От там идва истинското самочувствие и самоуважение на човека.
Успех от мен!
|
|
|
10:19
04.04.2011
|
Tish
| | Varna | |
| Потребител | мнения 5 | |
|
|
Здравейте
благодаря за опита който споделяте.
Явно малко съм прекалил с описанието. Така значи не съм се вглабил като цяло просто се опитвам да направя промяна.
Преди 3 години се замесих с един мн голям кредит които си мислех лесна работа няма да ме притеснява. Година по късно си го втълпих че много съм се прецакал и че няма да се справя и от там в стремежа си да оправя нещата трагнах стремглаво надолу, малко се позатворих, повече почнах да мисля, размишлявам и да съжелявам. Края на 2010 поисках помощ от семейството ми, понеже те до тогава незнаеха. Оправиха се нещата с финансите но като цяло психиката ми беше смазана. Ходих около 3 месеца на психотерапевт с въпроса "кой съм аз" и "искам да опозная себе си". Много добре ми се отрази. След това намерих този прекрасен сайт, няколко полезни книжки и може да се каже че осъзнах много неща. Сетих се преди време кое ми доставяше голямо удоволствие -спортуването сутрин за преса, хранителния навик (да хапвам по-често и по-малко) за да не ми се доспива след това, по редовни тренировки в залата след работа , да събирам приятели/приятелки вкъщи на купончета или просто да им приготвя вечеря понеже имах така слава като сравнително добър готвач :) Приех факта че имам малко по абстрактно мислене за нещата от повечето хора и вече се гордея с тази моя черта :) Осъзнах и приех урока и опита който ми даде живота за тези неща. А относно мислите ми за приятелката и въобще настройката ми към обвързването и интимните отношения с жените те нещата са се повтаря със всяка една до този момент. Това ми отвори очите за промяна в поведението – на моменти да не се държа като мъж под чехъл , да отстоявам позицията и мнението си , да не правя толкова много компромиси и да не ми се качват на главата(да ме мачкат и да си разменяме ролята в двойката :) ) и най вече каквото е в главата, това да е на езика и нищо да не задържам в себе си :)
Благодяря ви от все сърце момичета :) 
|
|
|
12:26
04.04.2011
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
Кредитите, (особено потребителските кредити!) са енергиен капан! Със всичките му последствия от това. Има си точно обяснение защо е така. Ако на някой му стане интересно – ще потърся линка към една лекция точно на тази тема – на руски, обаче.
Колкото до човешките взаимоотношения – ще кажа нещо, което съм казвала и в други подобни теми тук: никой не обича човек, който сам не обича себе си. Никой не уважава човек, който сам не уважава себе си. Отново обяснението е във вибрацията, излъчвана от човека (най – вече несъзнателно). Един на друг сме само огледала! Отношенията ни всъщност са отношения с нас самите…Живота е постоянен отговор на въпроса: "Кой съм аз по отношение на…каквото и да е там" (свободен цитат от книгите на Нийл Доналд Уолш "разговори с Бога"). Каквото излъчваме – това получаваме.
Още веднъж – успех!
|
|
|
7:41
11.04.2011
|
Tish
| | Varna | |
| Потребител | мнения 5 | |
|
|
Благодаря mira ,
мисля че е точно това каквото излачваме – това получаваме.
Дните когато съм засмян , уверен в себе си, и самия аз усещам как дори хората на улицата ми се радват – на усмивката ,на излачването.
Междо другото съм на 26 със сериозна работа/професия но вътрешно се чувствам все още тинейджър – примерно на 17-18 години и някои от постъпките са точно такива :)
явно доста добре подхранвам детето в мен и като че ли се боя да порасна и да поема отговорност за постъпките си :)
Това единствено си го обеснявам с темперамента ми и ако мога така да се израря заради зодиакалния знак Близнак(с асцедент везна) :)
|
|
|
12:53
11.04.2011
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
Tish написа:
Междо другото съм на 26 със сериозна работа/професия но вътрешно се чувствам все още тинейджър – примерно на 17-18 години и някои от постъпките са точно такива :)
явно доста добре подхранвам детето в мен и като че ли се боя да порасна и да поема отговорност за постъпките си :)
Това единствено си го обеснявам с темперамента ми и ако мога така да се израря заради зодиакалния знак Близнак(с асцедент везна) :)
Не се притеснявай, ако ме питаш, аз съм на 13, а доста често съм и на 3…
 …това с числата…(имам предвид възрастта) е…някакво пълно недоразумение според мене!
Но вибрацията, която излъчваме – не е. И най – доброто, което човек може да направи за себе си е да се опознае, себе си, вътрешният себе си, който предимно е отговорен за това или онова. Някъде четох напоследък, че физикът Стивън Хокинг е изработил някаква скала на вибрациите, които човек излъчва, в която вибрация влизат както излъчванията на физическото тяло, така и на емоционалното, така и на менталното…Би ми било интересно да надникна в тази скала. Макар, че науката като цяло се движи със 100 години закъснение и…открива топлата вода, но току виж?…Ако някой намери нещо – нека постне линк, моля.
|
|
|
9:05
13.04.2011
|
Tish
| | Varna | |
| Потребител | мнения 5 | |
|
|
А възможно ли е при промяна на тази вибрация да имаш усещането че си се сабудил от някакжа илюзия. Светогледа да ти се променни коренно да усешташ как дишаш и въобще все едно не си ти. От вчера се чувствам така. Все едно някакаж сън/илюзия е приключила :)
|
|
|
11:04
13.04.2011
|
mira
| | |
| Редовен | мнения 94 | |
|
|
Възможно е. Всичко влияе на вибрацията ни. Някои неща повече – някои по – малко. А вибрацията – на битието ти. Най – доброто огледало за това каква е вибрацията ни е живота ни. Живота е абсолютно справедлив – СПРЯМО ВИБРАЦИЯТА НИ, обаче! Има една великолепна книга: "Поискай и ще ти бъде дадено" – ченълинг на Абрахам – ето ти линк за сваляне от "Спиралата" – по – ясно от тяхното обяснение не съм срещала никъде:
http://www.spiralata.net/s.php…..4%E5%ED%EE
Колкото конкретно до твоето "изтрезняване" (извинявам се за израза, но той е идеална аналогия в случая), за мене това е знак, че дадена програма е загубила власт над теб, т.е. че даден цикъл е приключил, респективно, че връзката ти с даден егрегор или се е променила, или се е прекратила. При някои такива случаи – целият ти живот ти се срутва на главата. При други – отварят се неподозирани врати….При всички случаи живота ти прави някакъв завой. Какъв? Това знаеш само ти. Наблюдавай за знаци около себе си.
|
|
|
14:01
13.04.2011
|
Tish
| | Varna | |
| Потребител | мнения 5 | |
|
|
Ще проверя в книжарниците и ще си я взема. Благодаря mira :)
То знаци много , ама кой да ги види.
|
|
Влез
Регистрация
Търсене 
Блог
