Здравейте читатели.Напоследък постоянно ми се върти една мисъл в главата,а именно имали подходяща половинка за всеки един от нас,човек с който просто се допълваш.Едни казват,че нама такова нещо,че взаимоотношенията се градят постепенно между двама души.Но погледнете от другата страна ако двама човека са в двете крайности и не гледат по един и същ начин на живота.Тогава може ли с такъв човек да вървиш заедно напред.Както има една поговорка,че любовта не е да се втренчиш в един човек,а и двамата да гледате напред.Незнам дали ме разбрахте правилно какво точно да искам да кажа,но с удоволствие ще чакам вашите коментари.Поздрави на Роси и благодарско,че ни радва всеки ден със своите коментари и статий.

Здравейте,

Може би ще разширя поставената тема, но ме тревожи един друг въпрос…

Доколко "позволяваме" да имаме подходящата "половинка"  и в каква степен обществото, предрасъдаците и други външни фактори влияят на избора ни?

Здравей Роси,

Разбирам това, но какво да направим, ако ТОЙ не разбира…Дари нашият избор на ЧОВЕК е грешен? Или да се опитаме да му погнем да "види"…има ли смисъл? Защото ако ТОЙ не иска да "види"…За какво се борим всъшност? Понякога наричаме това "да се борим за Любовта". Но с кого се борим?

  Здравейте, приятно ми е да се запознаем.

 

   За подходящата половинка-аз също смятам, че това не е един човек, а е този човек, на когото  позволим да ни опознае и обикне.Като отвърнем със същото,  разбира се.Някои хора казват,че няма такова нещо, само защото не са изпитали вълшебството на споделената любов.Най-важният фактор за намиране на този човек е доброто познаване на своята собствена същност.Да си наясно какво точно търсиш от една връзка, как искаш да протече животът ти.

 

   Да се борим за любовта означава по-скоро да превъзмогнем Егото си и да се оставим на сърцето да ни води.

Melody написа:

…

 

   Да се борим за любовта означава по-скоро да превъзмогнем Егото си и да се оставим на сърцето да ни води.

---

Melody, защо трябва да се откажа от егото си? Подобна постъпка би предизвикала сериозен парадокс (повярвай ми вече втори път го изпитвам на гърба си). Ако се откажеш от егото си ти ще спреш да бъдеш това, което е привлякло другия, защото няма как да продължиш да бъдеш това, което си, ако егото ти не те защитава. С това не казвам, че компромиси не бива да има, но ако си наистина умен трябва така да подредиш нещата, че компромисите да не се налагат (или поне да се налагат възможно по-рядко). В този ред на мисли аз лично смятам, че това е най-подходящата половинка – човек, който няма да ти се налага да караш да прави компромиси, или съответно заради който да правиш компромиси. Това разбира се не означава, че това е най-желаната половинка, нали? :D

Стоп-его??? Защо трябва да допускам някой по-навътре в личното си пространство? Веднага ти давам пример – в докато живеех в Пловдив имах две познати с които си лягах всяка нощ – те не ме познаваха много добре. Знаеха, че им харесва с мен и че след секс нападам хладилника – и бяха напълно щастливи с това… Все още си подмятаме e-mail-и от време на време.

За да съм напълно ясен – няма причина дори и да обичаш някой да обсебваш личното му/и пространство. Всеки има право на такова. Станах свидетел на доста провалени връзки точно заради това. Или уважаваш партьнора/ката си или го губиш.

Melody написа:

xpucm0ca,тук нали става дума за "подходяща половинка"-за човек, с когото искаш да прекараш живота си, да бъдете едно цяло-нали затова са половинките, за да се слеят в едно.За какво обсебване говориш?Тук не става с ровене, а с доброволно показване на истинската ти същност-нали това очакваш и у другия? Как  да уважаваш партньора си преди да си го опознал? А той /тя  теб?И тук следва продължение на темата- "Готов ли съм да срещна и заживея с подходящата половинка?"

---

Не смятам, че имам тайни от текущата си партньорка… въпреки това имам своето лично пространство и държа на него. Не смятам, че тя би трябвало да изпитва дискомфорт от това, че аз съм аз… Съжалявам, но това са фактите.
 

Като заговорихме за връзки… Някакси усещането за партньорката при мен е че съответната трябва да ме чувства, като меко, удобно одеало – винаги на разположение, и винаги удобно… Но това е неин избор – не настоявам. Ще се повторя с предният пост – станах свидетел на много провалени връзки точно поради тази причина.

 

Ако трябва да тегля чертата…

Не ми дреме, дали дамата ми позволява или не да бъда 100% част от личното и пространство – ако държа на нея, то тя определя правилата за това. Не ми дреме, дали дамата ми позволява да живея при нея – ако наистина държа на нея ще и разтривам ходилата до 12:55 и в 01:05 ще си хващам таксито към вкъщи… за да мога в 06:30 да съм пред чашата с кафе и да се готвя за работа.

Факт – (стоп)егото няма общо с това дали съответната дама е подходяща за мен… Също няма общо с това дали аз съм подходящ за нея. Въпроса е какво си склонен да направиш за другият. Дали си склонен деликатно да го пуснеш по наклона защото много го обичаш и знаеш, че не сте подходящи един за друг, или си склонен да завиеш на 180 градуса и да бъдеш това, което той (тя) иска? Това са решения, които само ти можеш да вземеш – независимо от егото си, външни фактори или каквото и да е друго.

В този ред на мисли – за мен подобни неща – "Аз съм егоист", "Моето его ми пречи", "Тя е егоист", "Не мога да се променя" са жалки извинения. Въпрос на вярната мотивация и постоянство!

EDIT: P.S. – It's dead simple – ако се опиташ да сложиш каишка, другият ще се опита да избяга – какво е трудно за разбиране?

Здравейте и от мен!

От дълго време разсъждавам върху тази тема и не че намерих краен отговор (за себе си, разбира се), по-скоро той се променя в зависимост от настроението ми. Но по-конкретно искам да ви попитам вярвате ли в любовта от пръв поглед? Според вас възможно ли е да съществува такава любов, като по филмите? Възможно ли е да откриеш човека за теб и дори след 10 години да сте толкова влюбени?