Какво мислите за приятелството между мъжа и жената?

Възможно ли истинско, дълбоко приятелство между различните полове без да се прекрачи прага? Не е  ли такова приятелството на една крачка от любовта?

Вярно ли е, че интимните отношения развалят приятелството?

Възможно ли е, когато любовта си отиде, двамата да останат приятели?

Какво мислите?

Здравей Пепи! Да, съгласна съм, че по принцип приятелството между мъжа и жената е възможно и може да бъде много силно и истинско. Когато хората са близки душевно, няма значение от какъв пол са, защото душата няма пол.

Освен това, от моите наблюдения и опит знам, че мъжете обичат да имат приятелка-жена, защото  с нея могат да споделят чувствата си, което не могат да направят с приятелите си – мъже.

Жените пък обичат да има мъже – приятели, защото няма завист, клюки и т. н , присъщи за приятелките им  и т. н и т. н.

Въпросът е че понякога, когато един приятел от другия пол е най-добрият ти приятел, се появява желание за близост. Това желание разрушава ли приятелството или напротив – прави го още по-силно?

Какво мислите?

Даа, всичко е много относително. Аз си мисля, че когато мъж и жена са изключително добри приятели и между тях се появи сексуално привличане,  приятелството им или  ще прерастне в прекрасна любов, или двамата ще се отдалечат един от друг. Но  си мисля, че ще се отдалечат в случай, че желанието е само от една страна.

А за поддържане  на приятелство след приключване на интимна връзка, си мисля, че пак има два варианта:

Ако от едната страна все още има страст, желание или силни чувства, няма как да продължи приятелство, защото само повече ще боли. В този случай е по-добре да се разделят…

Но в случай, че двамата са живели доста време заедно и вече чувствата не са толкова силни, както след години семеен живот, тогава спокойно биха могли а останат приятели.

Но разбира се, нещата са много относителни. Няма точно правило.

Здравей joli и добре дошла тук!

Както споделяш – ти не гледаш на този мъж само като на приятел, а си влюбена в него. И аз като LeRu смятам, че емоциите при виртуалните връзки могат да са дори по-силни, отколкото при реалните, и при тях си има етапи, има привличане, радост, болка, разочарование…

Твоят виртуален приятел най-вероятно също има нужда от теб и му е приятно да си прекарвате времето заедно. Никой не може да  каже обаче накъде ще тръгне една връзка и колко ще продължи(каквото и да казва той).

Защо се настройваш предварително за раздяла и дори вече мислиш за болката и как ще го понесеш…?

joli, ти казваш "той казва, че можем да бъдем приятели…разбрахме се по негово желание да не минаваме границата…"

А какво си му казала ти?

Той знае ли, че си влюбена и не го приемаш само като приятел?

И аз бих те посъветвала да престанеш да анализираш и да се питаш "какво изпитва той, дали няма да охладнее" и да се измъчваш,

а просто се наслади на момента.

Само едно не бих искала да казваш. Ти пишеш -"за мен тази връзка е жизнено важна."  

joli, недей да позволяваш на никой да бъде "жизнено важен" за теб, да бъде целият ти живот. Защото така тази любов или приятелство  се превръща в зависимост.  А  зависимостта носи само болка, страх от загуба и още по-голяма празнота.

Може би ще ти е интересна тази статия – Зависимостта – как да се освободим от нея и да бъдем щастливи?

Здравей joli. Още в началото усетих от думите ти, че това  е зависимост. Познавам тези признаци много добре, и аз съм ги изпитвала, както и повечето хора.

Ти ставаш зависима, защото имаш НУЖДА. А нуждата отблъсква, притиска другия, а теб самата те измъчва и живееш в постоянен страх. Емоциите ти преминават от едната крайност, в другата. Ако той ти пише – си най-щастлива, ако не се чуете или не ти каже каквото си искала, вече си нещастна…

За мен решението е да приемеш вътрешно една евентуална раздяла и след това просто да се наслаждаваш на прекрасните моменти. Когато си приела дори евентуална раздяла, това те освобождава от огромно бреме и ще си свободна да се радваш на отношенията ви. Имаше една мисъл, не спомням точна как беше, но звучеше така – Можеш да се радваш истински на нещо, което можеш да си позволиш да загубиш.

Знам, че това сега ти се струва почти невъзможно, защото си се вкопчила в тази връзка като единствения източник на щастие. Но, повярвай ми, възможно е.

Когато се освободиш от тази манианкалност, ще започнеш да приемаш по-различно нещата и ще ги виждаш такива, каквито са, без да ги изопачаваш.

Освен това – мисля, че ще е добре да си намереш и друго нещо, което те изпълва, което те вдъхновява. И когато той не е на линия, просто използвай момента да се занимаваш с друго, да излезеш с приятелки или каквото ти е приятно.

Знам, че ще кажеш, че в този момент не ти е до това. Това е заблуда, капан, който те държи вързана. Освободи се от този капан. Не е нужно да контролираш връзката и да стоиш и да го чакаш.

Всъщност най-добър контрол се получава , когато няма контрол. Когато си свободна и уверена в себе си, това привлича мъжете. Той ще те намери. А и когато си изпълена с обич, позитивна енергия и увереност, ти винаги ще привличаш хора, които да те обичат и с които да прекарвате приятно.

Хора, как го правите това "Аз съм с един човек, но с друг се сваляме". Аз ако развия това в себе си, такъв Playboy ще стана

joli, ти какво очакваш сега от него, извинявай? Да зареже жена си и детето, ти да зарежеш твоя и да се съберете? Ако е това, ако и той го желае – направете го накрая. От това някой ще го заболи, но ще е много по-коректно към тях да признаете, че не са това, за което те смятат че са.

Аз си мисля обаче, че твоят приятел държи на отношенията си с неговото семейство, и както казваш – за него ти наистина си само приятелка. Нали разбираш, между теб и него стои не само скайп, има и други лица, реални, и за него те може да са от съществено значение.