Здравейте! Преди да започна искам да Ви предупредя, че целия ми разказ може да Ви се стори малко объркан, но това в вероятно е някакво отражение на вътрешния ми свят.

От малка хората оказват голямо влияние над мен. Често ме нараняват с думи или постъпки. Когато бях малка имах период в който децата на моите години играеха навън, а аз седях в къщи, не излизах. Често се чувствах изолирана въпреки, че известен период от време някои от тях ме викаха. Спомням си още от детската градина се чувствах така сякаш никой не ме харесва и никой не иска да дружи с мен. След това в училище децата ми се подиграваха за външния вид въпреки, че не мисля че съм била грозна, даже и сега като се погледна. Реших че това някак си ще отмине и в средното ще намеря среда, приятели, някакво добро отношение. Уви нещата и там не потругнаха. В началото бяха добре, но когато започнаха интригите в класа ми – аз отново останах някак изолирана. Ето сега уча висше. Отначало за колегите си бях точна колежка, спиятелих се закратко време с тях. Викаха ме, излизахме, но … за 1 месец. После разбраха, че имам приятел и се отдръпнаха. Ето така всеки път се отдръпват хората от мен. Не мога да задържа едни отношения много дълго. С приятелките пак съм така.
Искам някакси да създавам стабилни взаимоотношения ама все не ми се получава и все се чувствам сама и пренебрегната.Търся съвет, метод с който да успея да се справя в ситуацията. Искам да изградя себе си като силна, независима личност, уверена и общителна.