човекът има нужда от определяне, защото така маркира познатото. не съм чела библията из основи, но си спомням, че когато бог създал човека му дал задачата да даде име на всичко. оказва се, че  все още има върху какво да работим – езикът постоянно се обновява. ако ти отглеждаш хлебарки в буркан (нарочно давам неблаговиден пример) и това ти е интересно, вярвай ми ще дадеш име на всяка хлебарка – е учените могат да маркират животните с проследяващи устройства и въпреки това пак дават собствено име на всяко животно в популярните филми за тях. а примерът ми беше такъв, защото колкото и да ти се струват еднакви животните, при близък контакт с тях откриваш идентичността на всяка. наистина е невероятно какво разнообразие има във вселената.

а когато говорим за неопределеното – ако те питат за местонахождението на нещо, което смътно знаеш, че е зад баира, ще отговориш с неопределеното – ей там, докато ако всичко ти е ясно, ще опишеш с думи маршрута и ориентирите усещаш ли каква е разликата между определеното и неопределеното? друг е въпросът, че възникват спорове каква точно да е дефиницията на вече определеното – там вече играе роля гледната точка, доколко всеобхватна е тя, границата на познанието (на определеното) в момента и ред  други фактори.

защото сме забравили детството си, когато светът е бил непознат за нас и сме се осланяли изцяло и за всичко на родителите си. несигурността е страх от невъзможността да контролираш ситуацията. тя е виновна да губим изследователския си дух и да приемаме нещата за даденост. но най-доброто за всеки човек е да вярва в себе си и във Вселенския разум (или каквото и друго име да е по-близко до него), да се опира на сърцето си и интуицията. така ще влиза без страх и като изследовател  във всякакви ситуации, точно като в детството.