Мислите ли, че първоизточника е бил нещо по-различно от сегашната ни същност? Мислите ли, че ние и всичко, което го има си го има вечно просто замислите му се променят-тоест ние сме си били с отделни гледни точки, а не сме били цяло-а сега се стремим да станем?

Мисля, че в тази мисъл на Чърчил се крие истината-а тя е според мен, че всичко постоянно се променя като всяка промяна е продължение на предходната и така света запазва съвършенството си-той не може да не го прави-просто няма друга алтернатива-помислете и ще видите, според мен, че всеки човек се стреми постоянно да създава замисли на базата на предходните си-нови замисли-но на базата на други замисли и то предходните са причина за създаването на новите-а когато не можете да измислите нещо(всъщност човек винаги измисля нов замисъл, но понякога нещо му го прекъсва)-вие се ядосвате, страдате. Освен това човек не търпи еднаквото, а все иска промяна-но разбира се тази, която е предвидена от него-защото не обича промяна, която е извън замислите му-в такъв случай се ядосва, страда,з ащото му се прекъсва замисъла.

Всеки се стреми да подсигури (да създаде) непрекъснат замисъл. Вечно да му е смислено.