| Потребител | Мнение |
|
20:44
08.08.2010
|
denis
| | |
|  Фен | мнения 228 | |
|
|
Много хора я използват, но когато ги попитам какво означава те се затрудняват при обяснението-едно от тях е:" нищо е, когато няма нищо". Обяснете как я разбирате, ако прецените.
|
|
|
21:55
08.08.2010
|
ANITA
| | |
|  Редовен | мнения 61 | |
|
|
ако питаш за езотеричния смисъл, нищото е безформеното всичко, т.е. съвкупността от всичко безсъзнателно. нищото става нещо, когато се натовари със смисъл. но и принципно нищото е липса.
|
|
|
19:15
10.08.2010
|
108
| | |
|  Потребител | мнения 7 | |
|
|
|
10:08
11.08.2010
|
Росица Вакъвчиева
| | |
|  * | мнения 268 | |
|
|
Хаха, 108, пак ме разсмя. 
Нищото е основно понятие в духовните учения и философии. То е основното в Даоизмът.
Даоизмът ни учи, че за да сме в единство с природата, трябва да обръщаме внимание на празнотата, на нищото.
Нищото, празнотата, пустотата, тишината имат основна роля, те са много повече от смисъла, който ние влагаме в тези понятия.
Всичко съществува благодарение на празнотата.
Ние не я забелязваме, но я си помислете – имате къща с мебели, прозорци, врати, техника и вие виждате тях, но щеше ли тя да
съществува ако го нямаше празното пространство, което да позволи да я има? Празното пространство между нотите създава музиката. Ако я нямаше пустотата, нямаше да има дължина на звука. Ако я нямаше тишината, нямаше да чуем никой звук. Ако я нямаше нулата, математическите изчисления биха били невъзможни.
Празнотата, пустотата, нищото позволяват на всичко да съществува.
Екхарт Толе пише:
"Нищото – Пространството – е Неизявеното като външно явление в достъпния за сетивата свят."
Може да се каже, че нищото или това, което го няма, е дори по-важно от това, което го има. Без нищото – без пространството и тишината, не биха могли да съществуват нещата.
Нищото може да бъде Портал към Неизявеното. Когато съзерцаваме нищото, можем да достигнем до прозрения, да достигнем до Просветление.
Екхарт Толе пише, че пространството и тишината са двата аспекта на нищото.
Но вътре в нас също има вътрешно пространство и вътрешна тишина, която е "безгранично плодовитата люпилня на всичко съществуващо."
|
|
|
14:35
11.08.2010
|
LeRu
| | |
| Фен | мнения 154 | |
|
|
Много смислени примери, Роси, но… Празното пространство между нотите е лист хартия, момента, в който едната нота вече е изсвирена и очкаваш звука на следващата. Празното пространство между мебелите е изпълнено с въздух и светлина… и така нататък, и така нататък.
Единственият начин да дефинираме "нищото" е да го оприличим като отсъствие на нещо, което вече ни е познато. Но това не означава, че там където мислим че не съществува нищо, пространството е празно. Доскоро вярвах, че пространството между звездите е такова – празно. После срещнах теорията за тъмната материя, която съставлява 99% (май толкова беше) от видимата Вселена. Също си мислех, че вакуумът е еквивалент на абсолютното нищо… но се оказа, че не съществува и абсолютен вакуум.
Излиза, че "нищо" е онова, което още не сме опознали. 
|
|
|
22:43
11.08.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Някои казват, че нещото е другата форма на нищото. Забележете "не-що" и "Ни-що", все едно, "+-що" и "- -що". Казват, че в природата всичко е разделено на "+" и "-", но "+" е създаден от два минуса- "-" и "|"(наложени един върху друг). Казват, че целта е всичко да стане едно и , че всъщност е едно(просто да го осъзнаем като такова). Мисля, че и нищото е нещо или обратното(зависи от гледната точка, засега).
|
|
|
12:09
12.08.2010
|
JDeel
| | |
| | мнения 42 | |
|
|
Значи, LeRu, "нещото" се намира в зоната на възприятията, а "нищото" е всичко онова извън нея.
Изглежда тези двете са просто думички, описващи диаметъра на нашето собствено възприемане 
|
|
|
12:42
12.08.2010
|
LeRu
| | |
| Фен | мнения 154 | |
|
|
JDeel написа:
Значи, LeRu, "нещото" се намира в зоната на възприятията, а "нищото" е всичко онова извън нея.
Изглежда тези двете са просто думички, описващи диаметъра на нашето собствено възприемане
Така някак си го измислих и аз, JDeel, като тръгнах да търся "нищото".
|
|
|
22:16
12.08.2010
|
JDeel
| | |
| | мнения 42 | |
|
|
Ами ние описахме нищото като невидимото нещо. Значи не е нищо, а си е нещо, което още не е открито.
Тогава къде е нищото?  Може ли просто така да го няма?
|
|
|
23:07
12.08.2010
|
LeRu
| | |
| Фен | мнения 154 | |
|
|
JDeel написа:
Ами ние описахме нищото като невидимото нещо. Значи не е нищо, а си е нещо, което още не е открито.
Тогава къде е нищото? Може ли просто така да го няма?
Ако го имаше, щеше да е "нещо" и пак щяхме да сме изправени пред парадокс. 
|
|
|
20:20
13.08.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Мисля, че нищото не съществува. Зависи с какъв СМИСЪЛ се използва.
|
|
|
20:21
13.08.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Помислете за зависимостта на човек от смисъла, ако прецените.
|
|
|
18:03
01.09.2010
|
echo105
| | |
| Потребител | мнения 31 | |
|
|
Или съществува, но ако се опитаме да да го дефинираме се превръща в нещо, и така вече не описваме нищото а нещо. Сигурно синоним на нищо е неопределеност. Неопределеност в математиката асоциирам с безкрайност, а не можем да измерваме или описваме безкрайност с крайни средства и понятия. ;)
Върху "нищото" са изградени цели философии :). В зен будизма се твърди, че ако по време на медитация спреш да мислиш можеш да усетиш "нищото"(превода май беше пустотата) и да достигнеш нирвана и просветление.
|
|
|
19:49
04.09.2010
|
denis
| | |
| Фен | мнения 228 | |
|
|
Мисля, че нирвана е покоят, а съзнателен покой се постига(защото ние се стремим към съзнателна пустота, според мен) като се свържат изцяло нещата, като постигнем вечен смисъл, като намерим отговори на всичко, като си мислим, може би, че сме разбрали живота, тоест като няма към какво да се стремим, да не създаваме повече идеи, защото идея се създава, когато се стремим да ознаем нещо, да го осмислим, защото подсъзнателно се стремим да създадем вечен смисъл(непрекъсваем от нещо). Нали казват, че чрез нас неосъзнатото се осъзнава, тоест ние трябва, може би, да осъзнаем всичко, да свържем всичко по някакъв начин и да не може да се "развърже" повече от нещо, тоест да не може да се наруши смисъла ни. Мисля, че като съзнателни същества не можем да постигнем спокойствие или нирвана, рай и т.н. чрез стоп на мисълта-мисля, че човек не може да спре да мисли и второ, ако се постига чрез стоп на мисълта- защо ни е "дадено" да мислим. А и казват, че всичко във Вселената се движи непрекъснато, мисля, че това са трептенията, които ние като съзнателни същества възприемаме като мисли. Тоест покой ще постигнем, когато синхронизираме мислите си, да ги подредим в неразривна връзка, а не противоречащи си. Така мисля, засега.
|
|
Влез
Регистрация
Търсене 
Блог
