Според мен, времето е продукт на мислите. То е нещо като "средна скорост" на мислене. Когато човек изпитва удоволствие мисли по-бързо(по-бързо създава причинно-следствени връзки), а когато страда-нещо все му прекъсва смисъла и следователно човек мисли по-бавно в сравнение с предното състояние, защото непрекъснато създава нов смисъл(когато се радва просто продължава стария без пречки).Разлики в скоростта мисленето се получават и при други чувства. Чувствата са дори мисли, просто по утвърдени мисли(мисли, към които водят повече причини, за разлика от другите.) Тази разлика се изразява в значението на понятието време. Чрез времето хората се ориентират в реалността, която са си създали. В тази реалност има още илюзии, освен времето, но всичко е свързано, така, че докато те съществуват не може да се създаде смисъл без ориентация за "време". А човекът създава постоянно смисъл.

"

Времето тече доста по-бавно за човек,

който е пътувал със скорост близка до скоростта на
светлината. Айнщайн дава пример с двама братя близнаци, единият от които

живее на Земята, докато другият пътува в Космоса със скорост, близка

до светлинната скорост. Когато се върне, пътешественикът ще види,

че неговият брат е остарял доста повече, отколкото той самият."

"Според теорията за относителността  присъствието на материята изкривява самата тъкан на време-пространството."-Това е така, защото единият мисли(създава смисъл) по-бързо в сравнение с другия. Всяка мисъл предизвиква нови мисли. Създавайки по-бързо смисъл, човек променя по-бързо и себе си. Тялото е израз на мислите, а и всичко е свързано. Така, че мислейки, човек стига до мисли, които причиняват промяна на тялото(взависимост от вида им). При по-бързо мислене, промените настъпват също по-бързо в сравнение с човек, който различни мисли. Единият продължава смисъла си без прекъсвания, а другият с прекъсвания и го изменя. Разликата във вида на строежа на смисъла предизвиква появата на понятието време.

В приказките и най-вече представите на хората за спряно време се оформя мисълта, че всички хора са спряли(не правят нещо, докато е спряно времето), всичко не се движи. Ако помислите, ще разберете, че човек не може да мисли и да не прави нещо(това е защото, докато мисли съзнателно постоянно създава смисъл, а ако не прави нещо не може да го създаде), тоест ако спре да мисли няма да прави нещо и ще стои неподвижно-така се представя когато е спряно времето. Всичко, което осъзнаваме го осъзнаваме, когато мислим, тоест, ако спрем да мислим всичко ще е неподвижно за нас-така се представя света от човешка гледна точка при спряно време. Според Аинщайн ако се движим със скорост по-голяма от скоростта на светлина времето ще е нула. За да се движим трябва да осъзнаваме със скорост, при която ще можем да регулираме тялото си(мисловно) с по-висока скорост. Въобще всичко е свързано с промяна в мисълта, за да се спре времето. Според мен, това е още едно доказателство, че времето е продукт на мислите. Според мен, възприятието за време се мени спрямо нивото на осъзнаване от човек(развитието на мисълта). Според мен, една секунда е равна на една осъзната мисъл у човек при нормално състояние-важи за моментното развитие на човешкото съзнание(средно статически за населението). При хора по-духовно извисени(осъзнати) времето постепенно изчезва като фактор. При страдание човек гради по-трудно смисъл, следователно използва повече мисли, което пък води до възприятие за повече време(една ос. мисъл=1 секунда). Когато изпитваме нещо неприятно ни се струва, че е минало повече време, отколкото е. При радост просто продължаваме смисъла си за момента и ни се струва, че времето лети. Всъщност ние се съобразяваме с мисленето на часовника-тоест на създателя му-в света за това приемаме, че са процесите и явленията, но нали ние ги осмисляме чрез мисълта. Просто тези хора, чието мислене(възприемане на време) се е наложило при създаването на часовника и формирането на понятието време(според тяхното мисловно развитие), то служи за наш регулатор, нещо като средна скорост на мислене. Това сме приели и ние и сме се приспособили към тази представа за време. Има експеримент с човек в пещера, който трябва сам да отчита времето и той изкарва 25 часово денонощие. Това не доказва ли, че времето зависи от мислите ни? При по-напреднали съзнателно, денонощието може да се окаже по-малко. Според мен, времето е продукт на мислите. Ние го използваме като регулатор за "средна скорост" на мислите. Иначе всеки ще отчита различен период от време, в зависимост от това, което преживява.