Оптималните варианти са по Пътя на най-малкото усилие
Трудността е само в главите ни,
иначе всичко е лесно.
В съзнанието ни дълбоко е залегнало убеждението, че за да постигнем нещо, трябва да се борим, че за всеки успех са необходими много усилия, силна воля и т. н. Внушено ни е, че всяка капка щастие се заплаща с много труд и пот на челото. Както казва Вадим Зеланд:
„Сякаш радостта не бива да идва сама, а трябва да я изстискваш от себе си като паста за зъби.“
Затова ние често се борим, дори превръщаме живота си в борба, но в крайна сметка не постигаме нищо…
Защо?
Защото истината е друга - когато се борим, вървим срещу течението. Истината е, че най-добрите варианти са по Пътя с най-малко съпротивление, където се полагат най-малко усилия.
В природата има една Тайна, един Закон, който е основен и валиден за всичко:
Законът за най-малкото усилие – писала съм за него в темата за законите на Вселената.
Наблюдавайки Природата, още най-древните учители са открили тази закомерност. Всичко в природата се извършва по начин, по който се изразходва най-малко енергия. Енергията винаги се движи по пътя с най-малко съпротивление.
„Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа.“ Дийпак Чопра
В характерното за даоизма не-действие (не-намеса, не-съпротива) също е залегнала идеята за най-малкото усилие. Даоизмът ни учи, че когато поемем пътя на приемане и несъпротива, сме в хармония и всичко се случва от само себе си, без усилие. Тогава се вливаме в естествения ред на Природата и нещата просто се случват.
Вадим Зеланд, като говори за пространството на варианти(информационно поле, което съдържа всички варианти на това, което е било, е, и ще бъде), подчертава, че в него има всичко, но с най-голяма вероятност се реализират именно оптималните и с най-малък разход на енергия варианти.
Виждали сте, че някои хора постигат голям успех и то без да полагат толкова усилия… Как го постигат те? С нечестен труд, с късмет? Или може би са родени под щастлива звезда, може би успехът е за богоизбрани?
Кои хора постигат най-вече успех?
Тези, които вършат нещо със страст и желание, за които работата, която им носи успех и известност не е просто работа, а призвание, цел. Тя им носи радост и удовлетворение, тя е техният път. Разбира се че полагат труд, но всичко това им доставя повече удоволствие, отколкото мъка, зарежда ги, вместо да ги изтощава. Вършат всичко с радост, любов, със страст и затова постиженията идва някак естествено, леко. Затова и когато намериш Твоята работа, успехът и парите сами те намират.
Трудността е само в главите ни
Повечето от „проблемите“ са изкуствено създадени от разума ни. Казваме си - „това е много трудно, ще трябват много усилия, за да стане“. Така се програмираме и това получаваме. Щом като си мислим, че е много трудно, то наистина е така. Защото каквото си мислим, това става истина за нас. Много по-лесно ще постигнем нещо ако го приемем като игра, ако го вършим като забавление и ни доставя удоволствие, отколкото ако се подлагаме на мъчение с непосилни задачи. Когато я „караме по-леко“, всичко ще стане неусетно.
Не казвам че не е необходимо постоянство и упоритост, но че много по-добри резултати ще постигнем по по-лекия път. Примерно ако искаме да отслабнем и се измъчваме с изтощителни диети и тежки упражнения, може да постигнем някакъв ефект, но след време пак ще качим килограмите, дори може да качим отгоре. Защото организмът си наваксва и възстановява загубите като се презапасява.
И какво излиза – всичките ни усилия са отишли напразно – изтощили сме организма си, може да сме си докарали и болест, а ефектът е никакъв или дори обратен. Значителни постижения може да постигнем като си направим диета за нас, в която присъстват и любимите ни храни(чела бях, че според известни диетолози диетата трябва да се прави индивидуално за всеки и ако човекът обича много шоколад, в диетата шоколада не бива да се изключва напълно, а просто да се намали, защото в противен случай това само ще засилва усещането за мъчение), като правим приятни упражнения, които ни харесват и когато всичко става в умерени дози и постепенно.
Много помага, когато упражненията се свързват с приятни емоции – като ходене в любимия парк, джокинг с приятел, слушане на приятна музика и т. н. Така леко, приятно и без усилия се постигат много добри и трайни резултати.
Така е и при визуализацията, утвържденията и другите методи или когато искаме нещо да свършим – колкото повече усилия полагаме и се насилваме, толкова повече нищо не постигаме. А когато го правим за удоволствие и се оставим на естествения ни ход на развитие, постигаме резултати и то по лесен и приятен начин.
Убедила съм се, че в случаите, когато упорито опитвам да постигна нещо, но непрекъснато срещам препятствия, дори и да го постигна, се оказва по-късно, че не ми е било нужно или пък го губя. Защото пътят е бил друг.
Често, когато отвсякъде се появяват спънки, това е знак, че трябва да направим друго, да променим тактиката или да“успокоим топката“.
Понякога търсим решение чрез сложни анализи, а се оказва че решението е било съвсем простичко. Когато се насилваме да измислим нещо за да разрешим някаква ситуация, нищо не става. Но като се отпуснем, решението изкача или нещата се оправят сякаш от само себе си.
Когато се насилваме, ние се съпротивляваме и не допускаме течението на благоприятни възможности да ни поведе към успеха.
Разбира се, това не означава да се оставим съвсем на течението, а да не пляскаме безцелно с ръце и да вървим срещу него. Трябва да използваме течението, естествения ход, като само леко направляваме посоката.
Именно тогава се получават най-добри резултати и именно тогава се появяват благоприятни обстоятелства и знаци, които ни водят до желаното.
Много полезно е това, което казва Вадим Зеланд по този въпрос:
„Съобразно с принципа за движение по течението, трябва да се стараем да правим всичко по начин, който е най-лек и най-прост.
Винаги, когато е нужно да вземете решение, се запитайте: кой е най-лесният път? Изберете най-простия път за търсене на решението.
Винаги, когато е необходимо да направите нещо, се запитайте: как това може да се направи най-лесно? Позволете на работата да се свърши така, както е най-лесно.
Всичко става много по-просто, отколкото изглежда, отдайте се на тази простота.
Не пречете на живота си да се движи по течението и ще видите колко по-леко ви е станало.“
А вие какво мислите?
бутон за споделяне в социални мрежи
20 Responses to “ Оптималните варианти са по Пътя на най-малкото усилие ”
Вашият коментар
Абонирай се:
Почерпи ме кафе :)
Последно ме почерпиха
За да ме почерпите кафе, изпратете sms с текст: sebepoznanie ВАШЕТО_ИМЕ на номер 1093 (1.20лв.)
услуга на mobio.bg
Авторски права
Текстовете в този сайт са авторски. Себепознание.com ползва условията на Криейтив Комънс договор за защита на авторски права, според който можете да копирате и разпространявате текстовете само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт.
Наистина е така,Роси когато полагаш големи усилия за нещо то не се получава както искаме ние ,а когато невлагаме толкова труд се получават нещата.И както казваш ако правиш едно нещо с удоволствие постигаш желания успех .В природата както казваш живота тече с лекота без излишна енергия.
Тази статия е като допълнение на мои чувства, мисли и действия.
Като чуя думата „усилие“ настръхвам. За мен усилие означава човек да се насилва да се покаже или да стане такъв какъвто не е. Да измени на природата си. Безспорно постоянно има по-добри, по-ефективни, по-хубави, по-стойностни хора. Но ако някой не може да бъде такъв – не може. Не е нужно да се насилва да бъде. За съжаление има много такива отчайващи опити, които не довеждат до нищо добро. Да, възпитават ни да се стремим да бъдем по-добри. Обаче, ако така изменяме на природата си, нужно ли е? Задоволството от постигнатото е временно! Другият, при който нещата идват по естествен път, пак ще е по-добър!
За мен е нужно нещата да се оставят на естествения си ход, както често казвам: „Да идва отвътре“! Наистина съм забелязала / дори и вчера /, че като оставя нещата да се уталожат, мисля за нещо различно, необременяващо и приятно, „успокоявам топката“ и работите си идват от само себе си. Напрягането води само до объркани мисли, чувства и още по-объркани действия и резултати. Да,правя някои действия, но гледам така да се концетрирам, че да дам оптимално решение, качествено действие, което не е резултат на напрягане, а на лично творчество и удовлетворение. Опирам се на вътрешните си ресурси. И точно по този естествен начин самочувствието ми се вдига.
Мислех си, че е мания да мисля и говоря за „естествените неща; да си вървят отношенията – интимни, приятелски, социални, професионални – по естествен път“, но виждам в материала, че няма нищо странно и наистина така човек е най-оптимален и хармоничен в личните и професионалните взаимоотношения и работа.
харесва ми тази статия…..
Иване, радвам се, че ти харесва статията.
Надя, напълно подкрепям мнението ти, че нещата стават най-добре, когато ти идват отвътре, когато следваш естествения си ход, природата си. И разбира се, че няма нищо странно отношенията да вървят по естествения си път. Всъщност така е най-нормално, леко и оптимално.
Милене, така е, мисля, че когато се отпуснем и гледаме на живота като на игра, откъм забавната му страна, нещата просто ще се случват.
Аз съм от тези хора дето като ги гледаш от странии като ,че ли с вълшебна пръчка прави нещата,но колко медетация и релакс ми е коствало за да омиротворя душата си за да градя а не да разграждам.А от близко е някак дори необяснимо,за човека как точно ти можеш,а аз немога.Ами има много неща,който човек трябва да направи,но най-важното е да се научи да бъде в дълбочина Спокоен и Щастлив всичко друго ще го привлече.А ако ли не плаща цената на Провала.Роси Благодаря ти отново/творчеството ти е много прекрасно и вдъхновяващо-казах ти ,че уча и от тебе дори леко позабравени от мене неща/Всичко най ти желая от сърце…………
Да, дон Айс, когато човек наблюдава отстрани как някой постига успехи, му се струва че сякаш прави всичко с вълшебна пръчка, сякаш е открил някаква тайна… И то наистина е така, но всеки трябва да открие своята тайна, а тя може да бъде открита по Пътя към Себе си. Тя е нас, във всеки от нас.
Още нещо се сетих. Когато някой полага усилия и се хвали с това постоянно и смята, че така се прави, в същност не говори той, а вътрешната му несигурност. Да, външно може да е със самочувствие, оправен и т.н., но усилията му подсказват, че се стреми да бъде нещо, което не е, поради вътрешна неосвободеност и небалансираност. И е зависим от външни стимули, външна оценка и одобрение. Чака някой да го потупва по рамото. Сякаш не може да скъса емоционалната пъпна връв между себе си и родителите си. Така действа и спрямо шеф, институции, партньор, деца, във всичките си контакти.
Свободният и балансиран човек от своя страна знае кога да е любезен, внимателен, подчинен, съпричастен и кога твърд, настоятелен и отстояващ себе си. Изяснявайки различните начини на поведение спрямо различните хора и ситуациите с тях, му се отдава леко да се справя с житейските събития и отношения.
Да, обикновено прекаленото самочувствие е признак на вътрешна несигурност. И човек се стреми да прикрие своята несигурност с показно самочувствие и демонстративна освободеност. Но това, както казваш Надя, не е той и по този начин не си помага. Дори е по-лошо, защото като слага маска се опитва да излъже не само другите, но и себе си и става прекалено зависим от оценката на околните.
Така че няма смисъл да полагаш усилия да се преструваш и да се представяш за друг. Много по-добре е да бъдеш себе си, да си естествен. А можеш да бъдеш себе си, когато се обичаш и цениш такъв, какъвто си.
Роси поздравявам те за темата.Много ми харесва…
Мисля си, че хората не са свикнали да приемат, че нещата могат и се случват по най-лесния и с възможно най-малко усилия път. Защото на всички е втълпявано, че за да постигнеш каквото и да е, се изисква да работиш усилено, да се трудиш много и т.н. Животът на хората е станал прекалено сложен, защото сами си го усложняват като вървят обикновено срещу течението, а не по него.
Когато се стремиш към осъществяването на някаква цел или задача, ще е необходимо да се положат определени усилия, но не бива да са прекалено. Защото всичко излишно само нарушава равновесието.
Съгласна съм, че когато нещо се прави с удоволствие, любов и страст, е по-лесно и приятно да постигнеш нужните резултати.
Здравей smile. Да, така е, животът е сложен, защото ние си го правим да изглежда така. Всъщност нещата са много по-прости. И когато се отдадем на тази простота, всичко става по-леко.
За мен пък винаги е било необичайно странно нещо да се случи по лесния начин, от първия път. И ако стане така.. пробвам отново, за да не стане
Може би звучи глупаво след тази статия.
Ако пред мен има два пътя, и усетя че единия ме привлича повече, първо ще проверя другия, може би за да се уверя, че наистина е грешен.
И оставям вкусното за накрая.. когато вече може и да не ми се яде
JDeel, може би ти се струва необичайно нещо да стане от първия път, просто защото убеждението, че всичко се постига с много труд и усилия е дълбоко залегнало в подсъзнанието ни. Но защо да е по-вероятно нещо да се случи по трудния път, след като в природата всичко става по начин, изискващ най-малко разход на енергия? Често нещата са много по-прости, отколкото изглеждат.
В момента при мен по едно и също време възникнаха „проблеми“. Дето се казва – злото никога не идва само…Но както ни учи Джон Кехоу –
Няма проблеми, има само възможности.
Вероятно това, което ми се случва е изпит, малка проверка на това, което съм научила и което споделям с вас.
Сега препрочитам собствените си статии вашите коментари, макар от друго място, защото компютъра ми е на ремонт. Затова и ще се забави следващата статия, която съм започнала.
Кой е по-лекия път тук, с най-малко усилие?
Мисля, че е ПРИЕМАНЕ и пускане по течението, което е най-висша форма на доверие във Вселенския план.
Както казва Екхарт Толе – целта на страданието и „злото“ е да ни накара да се откажем от съпротивата и да ПРИЕМЕМ света, хората, обстоятелствата такива, каквито са, да престанем да се вкопчваме в илюзията на егото и да намерим своето истинско, независимо от външното и вечно Аз.
А пък в едни други случаи, трудността поражда удоволствие и оставя незабравими спомени. Когато е примесена с малко приключение. Когато не е трудност, а е изненада.
Ето сега аз от няколко дена нямам интернет, и упорито отказвам да позвъня на фирмата да ми го пуснат отново.. защото понякога ми харесва когато нямам възможност да хвана интернет и търся други варианти да го хвана, които от своя страна са ако не невъзможни, то най-малкото са нецелесъобразни. И ето това ме кара сега да стоя до прозореца, с лаптопа във въздуха и неудобна поза, с надеждата да хвана някой чужд wireless.. и този който хващам засега прекъсва всяка секунда, и при това ми е супер готино
Това е тръпката и по време на игра. Ако е прекалено лесна.. не си заслужава. Също и ако е прекалено трудна.
Не разбрах последното, което си написала – как така страданието и злото имат за цел да ни направят смирени?
Е, JDeel, може би и тук важи правилото за златната среда. Прекалено лесното не е интересно, а прекалено трудното е измъчено щастие, на което сякаш вече не може да се зарадваш… Но целта на тази статия беше най-вече да осъзнаем, че ни втълпявано, че всичко се постига с много труд и усилия и именно тези наши убеждения програмират нещата около нас. Вярваме, че нещата стават само по трудния начин – и това и получаваме. А би могло да бъде по друг начин, само ако пожелаем.
А за въпроса ти, като казвам, че страданието ни кара да приемем, нямам предвид да да се примирим. ПРИЕМАНЕ не означава да се примириш, а да видиш нещата такива, каквито са – хората, обстоятелствата, себе си. Когато ги видиш такива, каквито са без да бягаш от действителността и да се залъгваш, можеш да поемеш отговорност за своето отношение, реакции, действия. Защото само когато приемеш действителността, само тогава можеш да я промениш.
Ето примерно в случая като сега, когато нямаш интернет, а на мен пък компютърът ми беше развален…Ако не приемем този факт и се ядосваме и съпротивляваме, ние отказваме да сме щастливи и полезни докато компютърът не се оправи. И така не постигаме нищо.
Когато приемем ситуацията и нямаме възможност още сега да я променим, можем да поемем отговорност за своята реакция – например да приемем, че тази ситуация ни дава възможност да свършим други полезни неща, за които не сме имали време, да излезем и да се видим с приятели или просто да си починем.
И интересното е, че когато приемем ситуацията, в повечето случаи нещата се оправят от само себе си.
Здравейте, аз съм отскоро във вашия форум но от изчетеното до тук, вече си имам фаворит – това е JDeel ,това е един непримирим и свободолюбив дух. Абсоютно си прав JDeel, много е скучно ако всичко се случва по леснич начин.Не остават почти никакви спомени , нито пък чувстваш сладостта от живота.Ще направя само един коментар,че целта на страданието и „злото“ е да ни накара да чуваме и виждаме не с ушите и очите,а с дущата си-онова мъничко нещо което всеки от нас кой повече кой по-малко го усеща някъде в областта на стомаха си.Когато се научим да я използваме повечето ни терзания изчезват.За хората които са достигнали това съваршенство казват че са примирени,не те са възвишени и на почти всички проблеми гледат отвисоко.Ще завърша с един цитат “ Ако си пожелаеш нещо без да се срехуваш за него,то непременно ще се сбъдне“
Здравей sneji_kod и добре дошла сред нас! Радвам се, че и ти като JDeel приемаш трудностите като предизвикателство. Наистина би било много скучно ако всичко ни беше подредено и не се налага нищо да постигаме.
В тази статия искам да кажа, че често трудността е само в главите ни. Обикновено израстваме с мисълта, че животът е тежък, че всичко се постига с много труд. Но аз съм се убедила, че нещата могат да се постигат и леко, като на игра, дори и когато приемаш проблемите като предизвикателство. Когато желаем нещо и ни идва отвътре, когато вървим по СВОЯ ПЪТ, сякаш всичко става точно както трябва.
При мен нещата ставаха лесно.Много лесно.После нещо темпото се забави,после още повече се забави…Сега съм в застой.Най-вероятно имам да уча нещо важно.Последните години доста се промених.Нещата,които преди ми се стуваха златната ябълка вече не ме привличат.Но според мен,всеки учи по различен начин и за всеки един от нас,това което му се случва е точно това,от което има нужда,за да се самоусъвършенства и да става по-добър
Благодаря за синтезираните точни думи.Всички теми са така и това ми харесва най-много.Извадена е есенцията от прозренията и книгите.Благодаря!
Здравейте, сега се появявам. Тук ми харесва. Блогът е списан точно и целенасочено. Наистина е извадена сентенцията от книгите. Много е полезен. Аз също благодаря, но и смятам, че книгите трябва да се прочетат. Лесният начин – да се получи само есенцията, не е най-лесен и ползотворен. Относно трудностите. Те наистина са в главите ни. Когато приемем предизвикателството и решим, че трябва да вървим напред и да успеем, когато заживеем с това, пред нас се отварят пътищата и възможностите да реализираме това, което искаме. Тогава трудности няма. Но първо трябва да приемем предизвикателството. Ако чакаме на готово нещо да се случи, то никога няма да дойде. И късметат е 1% късмет и 99% труд.
Здравей Лазарина и добре дошла тук. Благодаря за хубавите думи.
Да, книгите е хубаво да се прочетат. Аз съвсем не изчерпвам всичко по тази тема. Целта ми е да насоча, подскажа и да предизвикам интерес към по-нататъчно търсене.
И да, когато имаме решимост и просто тръгнем напред, трудности няма.