Коментари на: Оптималните варианти са по Пътя на най-малкото усилие

От: петя

петя — Fri, 12 Nov 2010 10:04:25 +0000

И на мен ми харесва написаното.Това което прочетох в моята жизнена философия намира пълно отражение.Винаги съм смятала ,че за да реши човек някакъв свой проблем затова съществуват поне сто начина,но един е оптималния за самия него.В огромния поток от мисловна енергия, човек е поставен пред избор.Въпроса за избора на определено решение зависи от нагласата ,мисловната мощ ,познанията,реалните възможности на отделния индивид.За всеки избор човек трябва да анализира не само ,какво най- добро може да му се случи,но и какво най -лошо.Определяйки своята програма „максимум“ и „минимум“при реализацията на целта оказвайки се даже по средата то той би бил истински щастлив.Не случайно от древността до днес мъдреците са търсили и обяснявали понятието „златна среда“ или с други думи „равновесието“.Сентенцията че „в действителността нищо не толкова хубаво или толкова лошо“ е още едно потвърждение за това.В своя съзнателен живот човек е поставен пред безброй избори,но в същото време нищо не е случайно.Понякога нещата се случват леко приятно в следващия момент всчко отива в другата крайност.Това което е важно всеки да знае че по пътя си сме принудени от целия този енергиен поток да научим определен брой истини,да извисим собствената си мисловна енергия до нивото на вселенската.Карма ,съдба или това което ти е писано не са ,както някой би казал бабини девитини.Всеки човек е една малка и уникална планета за да може да съществува в хармония с вселената то той трябва да научи своите малки истини.Осъзнавайки това то той може да направи своя жизнен път по приятен и по полезен.

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Sun, 22 Aug 2010 14:02:50 +0000

Здравей Лазарина и добре дошла тук. Благодаря за хубавите думи.
Да, книгите е хубаво да се прочетат. Аз съвсем не изчерпвам всичко по тази тема. Целта ми е да насоча, подскажа и да предизвикам интерес към по-нататъчно търсене.
И да, когато имаме решимост и просто тръгнем напред, трудности няма.

От: Лазарина

Лазарина — Sun, 22 Aug 2010 09:52:29 +0000

Здравейте, сега се появявам. Тук ми харесва. Блогът е списан точно и целенасочено. Наистина е извадена сентенцията от книгите. Много е полезен. Аз също благодаря, но и смятам, че книгите трябва да се прочетат. Лесният начин – да се получи само есенцията, не е най-лесен и ползотворен. Относно трудностите. Те наистина са в главите ни. Когато приемем предизвикателството и решим, че трябва да вървим напред и да успеем, когато заживеем с това, пред нас се отварят пътищата и възможностите да реализираме това, което искаме. Тогава трудности няма. Но първо трябва да приемем предизвикателството. Ако чакаме на готово нещо да се случи, то никога няма да дойде. И късметат е 1% късмет и 99% труд.

От: Румяна Събева

Румяна Събева — Wed, 02 Jun 2010 03:27:12 +0000

Благодаря за синтезираните точни думи.Всички теми са така и това ми харесва най-много.Извадена е есенцията от прозренията и книгите.Благодаря!

От: lavender

lavender — Sat, 08 May 2010 09:32:48 +0000

При мен нещата ставаха лесно.Много лесно.После нещо темпото се забави,после още повече се забави…Сега съм в застой.Най-вероятно имам да уча нещо важно.Последните години доста се промених.Нещата,които преди ми се стуваха златната ябълка вече не ме привличат.Но според мен,всеки учи по различен начин и за всеки един от нас,това което му се случва е точно това,от което има нужда,за да се самоусъвършенства и да става по-добър

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Sun, 28 Mar 2010 16:30:11 +0000

Здравей sneji_kod и добре дошла сред нас! Радвам се, че и ти като JDeel приемаш трудностите като предизвикателство. Наистина би било много скучно ако всичко ни беше подредено и не се налага нищо да постигаме.
В тази статия искам да кажа, че често трудността е само в главите ни. Обикновено израстваме с мисълта, че животът е тежък, че всичко се постига с много труд. Но аз съм се убедила, че нещата могат да се постигат и леко, като на игра, дори и когато приемаш проблемите като предизвикателство. Когато желаем нещо и ни идва отвътре, когато вървим по СВОЯ ПЪТ, сякаш всичко става точно както трябва.

От: sneji_kod

sneji_kod — Sun, 28 Mar 2010 16:04:03 +0000

Здравейте, аз съм отскоро във вашия форум но от изчетеното до тук, вече си имам фаворит – това е JDeel ,това е един непримирим и свободолюбив дух. Абсоютно си прав JDeel, много е скучно ако всичко се случва по леснич начин.Не остават почти никакви спомени , нито пък чувстваш сладостта от живота.Ще направя само един коментар,че целта на страданието и „злото“ е да ни накара да чуваме и виждаме не с ушите и очите,а с дущата си-онова мъничко нещо което всеки от нас кой повече кой по-малко го усеща някъде в областта на стомаха си.Когато се научим да я използваме повечето ни терзания изчезват.За хората които са достигнали това съваршенство казват че са примирени,не те са възвишени и на почти всички проблеми гледат отвисоко.Ще завърша с един цитат “ Ако си пожелаеш нещо без да се срехуваш за него,то непременно ще се сбъдне“

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Tue, 09 Mar 2010 12:41:43 +0000

Е, JDeel, може би и тук важи правилото за златната среда. Прекалено лесното не е интересно, а прекалено трудното е измъчено щастие, на което сякаш вече не може да се зарадваш… Но целта на тази статия беше най-вече да осъзнаем, че ни втълпявано, че всичко се постига с много труд и усилия и именно тези наши убеждения програмират нещата около нас. Вярваме, че нещата стават само по трудния начин – и това и получаваме. А би могло да бъде по друг начин, само ако пожелаем.
А за въпроса ти, като казвам, че страданието ни кара да приемем, нямам предвид да да се примирим. ПРИЕМАНЕ не означава да се примириш, а да видиш нещата такива, каквито са – хората, обстоятелствата, себе си. Когато ги видиш такива, каквито са без да бягаш от действителността и да се залъгваш, можеш да поемеш отговорност за своето отношение, реакции, действия. Защото само когато приемеш действителността, само тогава можеш да я промениш.
Ето примерно в случая като сега, когато нямаш интернет, а на мен пък компютърът ми беше развален…Ако не приемем този факт и се ядосваме и съпротивляваме, ние отказваме да сме щастливи и полезни докато компютърът не се оправи. И така не постигаме нищо.
Когато приемем ситуацията и нямаме възможност още сега да я променим, можем да поемем отговорност за своята реакция – например да приемем, че тази ситуация ни дава възможност да свършим други полезни неща, за които не сме имали време, да излезем и да се видим с приятели или просто да си починем.
И интересното е, че когато приемем ситуацията, в повечето случаи нещата се оправят от само себе си.

От: JDeel

JDeel — Tue, 09 Mar 2010 10:22:29 +0000

А пък в едни други случаи, трудността поражда удоволствие и оставя незабравими спомени. Когато е примесена с малко приключение. Когато не е трудност, а е изненада.
Ето сега аз от няколко дена нямам интернет, и упорито отказвам да позвъня на фирмата да ми го пуснат отново.. защото понякога ми харесва когато нямам възможност да хвана интернет и търся други варианти да го хвана, които от своя страна са ако не невъзможни, то най-малкото са нецелесъобразни. И ето това ме кара сега да стоя до прозореца, с лаптопа във въздуха и неудобна поза, с надеждата да хвана някой чужд wireless.. и този който хващам засега прекъсва всяка секунда, и при това ми е супер готино
Това е тръпката и по време на игра. Ако е прекалено лесна.. не си заслужава. Също и ако е прекалено трудна.

Не разбрах последното, което си написала – как така страданието и злото имат за цел да ни направят смирени?

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Fri, 05 Mar 2010 12:32:13 +0000

JDeel, може би ти се струва необичайно нещо да стане от първия път, просто защото убеждението, че всичко се постига с много труд и усилия е дълбоко залегнало в подсъзнанието ни. Но защо да е по-вероятно нещо да се случи по трудния път, след като в природата всичко става по начин, изискващ най-малко разход на енергия? Често нещата са много по-прости, отколкото изглеждат.

В момента при мен по едно и също време възникнаха „проблеми“. Дето се казва – злото никога не идва само…Но както ни учи Джон Кехоу –
Няма проблеми, има само възможности.
Вероятно това, което ми се случва е изпит, малка проверка на това, което съм научила и което споделям с вас.
Сега препрочитам собствените си статии вашите коментари, макар от друго място, защото компютъра ми е на ремонт. Затова и ще се забави следващата статия, която съм започнала.
Кой е по-лекия път тук, с най-малко усилие?
Мисля, че е ПРИЕМАНЕ и пускане по течението, което е най-висша форма на доверие във Вселенския план.
Както казва Екхарт Толе – целта на страданието и „злото“ е да ни накара да се откажем от съпротивата и да ПРИЕМЕМ света, хората, обстоятелствата такива, каквито са, да престанем да се вкопчваме в илюзията на егото и да намерим своето истинско, независимо от външното и вечно Аз.