Как да гледаме положително на критиката?
Всеки човек в определен момент от живота си е ставал обект на критика – от шефа, колеги, приятели, партньора и т. н.
Как реагираме на критиката?
Повечето хора приемат критиката като нещо негативно. Обикновено ни става неприятно, сърдим се, обиждаме се или се гневим. Рядко са тези, които „носят“ на критика и не се притесняват от отправените им забележки.
- В някои случаи критиката ни депресира, кара ни да блокираме, самочувствието ни се срива, започваме да се мислим за неудачници и дори може да развием страх от допускане на грешки.
- Забележката може да отключи чувството за вина, което носим в себе си. Тогава започваме да се оправдаваме и да се извиняваме за „греха си“.
- В други случаи приемаме критиката като нападение и реагираме агресивно. Нахвърляме се върху човека отсреща, стараейки се да „му върнем“ като го обидим или му припомним собствените му грешки и недостатъци. В тези случаи дори не чуваме какво точно ни казват. Фокусираме се върху негативното, виждаме в думите заплаха и заемаме отбранителна позиция.
- Често в нас се задейства защитен механизъм и започваме да отричаме това, което ни посочват. Усещаме вътрешна съпротива и не можем да приемем , че може и да сме допуснали грешка. Още повече, че „кой е пък този, та да ми казва“. Дори и да знаем дълбоко в себе си, че казва истината, някак инстинктивно отказваме да признаем. Защото това би означавало едва ли не провал…Тук въпросът не е дори коя е истината и кое ще ни е полезно, а кой ще е „победител“.
По този начин обаче не постигаме нищо.
Можем ли, вместо да се депресираме и гневим, да извлечем полза от критиката?
Всъщност критиката може да ни даде много. Нашите реакции много точно ни посочват къде е слабото ни място, върху което трябва да работим.
Ние реагираме бурно и емоционално, когато усещаме неувереност в себе си, когато се притесняваме от нещо, носим в себе чувство за вина, прекалено самокритични сме или не приемаме себе си и другите.
Умението да направиш забележка, без да засегнеш човек, си е вид изкуство. За съжаление повечето хора, които ни отправят критика, едва ли ще го направят по този фин начин.
Ако на едно дете му се правят груби забележки, това може да го демотивира и да остави трайни следи в психиката му.
Но ние вече не сме деца. Можем да осъзнаем какво се случва и да поемем отговорност за своите реакции.
Не можем да променим другите и да ги накараме да се държат мило, но можем да променим отношението си и да видим критиката по различен начин.
Помислете си:
Защо реагирате така? Каква заплаха усещате? От какво се страхувате?
Чувствате ли се виновен? Кое не можете да приемете в себе си или в другите?
Помнете, че вашите реакции отразяват вътрешния ви свят.
- Първото, което трябва да направите, е да се успокоите. Абстрахирайте се от емоциите си.
- Не приемайте нещата лично.
Събеседникът ви просто е изказал мнение. Всеки има право на мнение. Вие не сте длъжни да се съгласите с него. Колкото и да сте добър, винаги ще има някой на различно мнение.
Дали другият е прав или не, критиката не ви заплашва по никакъв начин.
Ако този, който ви критикува има право и наистина грешите някъде – много добре. Това ще ви даде възможност да осъзнаете нещо, което ви е убягвало и да го поправите навреме.
Ако път смятате, че не е прав, тогава защо се гневите, защо се депресирате?
Щом като вие мислите по различен начин, забележката не бива да ви интересува. Вие също имате право на мнение. Помнете, че не сте длъжни да се съгласявате с другия. Просто си спомнете, че можете да реагирате по друг начин.
- Недейте да се оправдавате, да се извинявате, да се опитвате да убедите другия, че греши или да го нападате.
- Просто спокойно благодарете за споделеното мнение и съвета, който са ви дали.
- Дайте си сметка, че реагирате емоционално. Отделете се от емоциите си и чуйте това, което ви казват. Дали няма нещо вярно? Вие можете да използвате забележката, вместо да атакувате или да се отбранявате. Ако приемате критиката като нападение и усещате заплаха, значи сте несигурни в себе си.
Това е за така наречената градивна критика, която ни помага да видим грешките си и да израстваме.
Естествено, има и несправедлива критика, с която искат да ни засегнат, да ни навредят, да ни обидят.
Но ако сме уверени в себе си, няма защо да се притесняваме от нападките и обидите. Всъщност, както пише Дейл Карнеги:
„Несправедливата критика често е замаскиран комплимент. Никой никога не бие мъртвото куче.“
Колкото повече постига човек, колкото повече се издига над тълпата, толкова повече ще го критикуват. И най-големите учени, мислители, писатели и т. н. са имали своите критици и противници.
Но нима това ги е спирало? Напротив – то дори е показател, че са ги забелязали, че са достъчно значими и с това предизвикват заплаха в другите като ги карат да изпитват завист и ревност.
Често несправедливата критика се отправя, за да се почувства оскърбителят по-значим. Обидата не е ваш проблем, а негов. Явно той усеща несигурност и се опитва на ваш гръб да си върне самочувствието.
Несправедливата критика не заслужава внимание. Просто се усмихнете и продължете.
С каквото и да се занимавате, колкото и добър да сте, критиката винаги ще бъде част от живота ви. А колкото повече напредвате, колкото повече неща постигате, толкова повече и упреци ще чувате.
Така че едно от уменията, които трябва да развием, е как да „носим“ на критика и да извличаме полза от нея.
А вие какво мислите за критиката? Как реагирате на нея?
Вие критикувате ли? Има ли полза от критиката?
бутон за споделяне в социални мрежи
15 Responses to “ Как да гледаме положително на критиката? ”
Вашият коментар
Абонирай се:
Почерпи ме кафе :)
Последно ме почерпиха
За да ме почерпите кафе, изпратете sms с текст: sebepoznanie ВАШЕТО_ИМЕ на номер 1093 (1.20лв.)
услуга на mobio.bg
Авторски права
Текстовете в този сайт са авторски. Себепознание.com ползва условията на Криейтив Комънс договор за защита на авторски права, според който можете да копирате и разпространявате текстовете само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт.
Понякога е безсмислено да работим върху слабите си страни. А критиките обикновено са за тях.
ГОСПОД СИ ЗНАЕ РАБОТАТА!БЛАГОДАРЯ МУ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ДНЕС!Точно съм на тази вълна.Всичко е вярно и точно казано както винаги.Благодаря Роси!
Ваня, добре дошла сред нас. Защо смяташ, че е безсмислено да работим върху слабите си страни?
Не ни ли показват нашите реакции точно това, върху което имаме още да работим?
Добре съм ви заварила.
Безсмислено да работим върху нещо, което е обречено на провал. Ако някой ми каже, че пея фалшиво няма да се вържа и да ходя на уроци по пеене само за да му угодя. По-добре е да работя върху нещо в което съм добра, шансът за успех е по-голям.
А, за това – разбира се, че е така.
Никога не можем да угодим на всички, а и не е нужно. Но все пак, ако наистина пееш фалшиво, а искаш да ставаш певица, е по-добре да ти го кажат, отколкото да те залъгват, че пееш чудесно. 
Аз имам предвид, че отстрани се вижда по-добре и понякога другите по-лесно откриват нашите грешки, докато на нас ни убягват. Но грешки и слабости, които можем да променим.
Най-трудното нещо в живота е да съобразим желанията си със силните си страни. В тази връзка всякакви критики, съвети, мнения са полезни.
Тълковен речник
1.Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата.
2. Прен. Дял от науката за литературата, който разглежда и преценява художествените произведения, както и съвкупността от изследвания с такъв предмет. Критиката не дава добра оценка на романа. Разглеждам критиката за този поет.
3. Разг. Посочване на недостатъци, грешки. Унищожителна критика. Търпя големи критики.
Синонимен речник
(същ.) оценка, преценка, мнение, обсъждане, разбор, анализ, тълкуване
(същ.) нападка, обвинение, порицание, хула
(същ.) бележка, забележка, коментар
Това намерих за етимологията на думата „критика“.
Обикновено думата критика се асоциира с негативната критика, при това тази, която и обижда и наранява; т.е. думата носи и се свързва с негативни емоции. Хубаво е да се хвалят действия, постъпки, а не качества. Може да изброя много качества на някой, особено когото харесвам. Но истинската похвала идва, когато забележа и оценя негово хубаво действие и постъпка. И същевременно задържа поне за малко да оценя някое негово действие или постъпка, които са ме раздразнили, ядосали или наранили. Поне, докато моите емоции не поутихнат и се успокоя. За да не се получи едно безкрайно нападение и от двете страни.
Ако някой сподели с мен, че не е успял в нещо или поне чувства, че не е успял и не му е комфортно, самообвинявасе дори и виждам как потъва, мога да имам различни поведения. Ще пиша за два основни начина, според мен, когато харесвам човека и не желая! да го нараня допълнително, а да му помогна.
1. Започвам с изброяване / хвалене / на положителните му качества – качества, които като цяло се виждат от хората, които са около него – по-близки или недотам. Качества, които са му помогнали да „успее“ в различни области и отношения. Кавичките са, защото все пак има различни мнения за успех и кой и кога е по-важен – професионален, социален, приятелски, интимен. И така – хваля! Казвам „нищо“, този път така – случва се, няма страшно! Другият път ще бъде по друг начин, да не се скапва, самообвинява, линчува дори! Ами ако може да се успокои и разсея с нещо друго, докато попреминат силните отрицателни емоции. Ще направя всичко възможно да го разсея и успокоя.
2. Започвам с констатацията на фактите и най-вече на отрицателната емоционална окраска, която носят – естествено не грубо, а по възможност деликатно и с успокоителен и разбиращ тон. Установявам за себе си емоциите му – евентуално и за да не сбъркам с нюансите им. Задавам въпроси – деликатно, но и настоятелно – какви са причините за неуспеха или поне защо мисли и чувства, че е неуспех. Оставям време да си поизживее тягостността, като мълчаливо и със жестове го подкрепям. /Времето може да е по-късо или по-дълго – зависи от човека, момента и дали счита неуспеха за много голям и решаващ или нетолкова./ След това питам: коогато е успявал на какво се е дължало?! Какви вътрешни ресурси е използвал – не само знания и интелект – или просто каква емоционална вълна и енергия? Отговорът ми дава нужната информация, за да подкрепя емоционално човека. Да, сега не е успял да използва тези и тези ресурси, да действа по този и този начин, както когато е успял, поради определени причини. Все пак това е факт, обективност! – но е нещо, което се е случило заради тези причини и е за този момент. След това подчертавам положителната информация – за другите пъти на успех и че когато вътрешните причини за неуспеха изчезват, т.е. когато се обръща към вътрешния си свят, вътрешните ресурси му помогат и се чувства успял.
Аз лично забелязвам разлика в двата подхода – независимо, че и в двата случая няма и най-малка отсянка на нараняване и обида! – и затова и ги написах. В първия случай започвам с похвали. И опит!, но само опит за съчувствие и подкрепа – дори и да успея да го разсея и успокоя. Кривата на изразеното от мен поведение и емоционална реакция е: възходящата линия стига до низходяща. Да, аз се стремя да подкрепя, да разсея и успокоя, но в същност слагам коня пред каруцата – т.е. започвам с хваленето, но стигам до отрицателните резултати – „Да, разбирам и ти съчувствам, хваля те, заради качествата, които притежаваш, но резултатът е този! И понеже виждам в какво състояние си, хайде да те поразсея!“ Лошо няма – намерението е добро, изпълнението – също! – все пак аз подкрепям! Обаче връщам човека на изходни позиции – подтесктът е „хваля те, ама и двамата разбираме, че това е неуспех и понеже те харесвам и съчувствам, дай малко да се поразсмеем, че да не потънем! – ти потъваш и аз с теб! – в отрицателните емоции. Връщам го в изходни позиции – на недоволство, безпокойство, тревога, обвинение и самообвинение.
Във втория случай, аз правя констатация на фактите, емоциите и чувствата. Да, действително има временна трудност, очевидно е.Оставям го да изживее докрай разочарованието си, за да не остане и частица отрицателна емоция. И го подканвам да си припомни как се е държал и действал, преди всичко какви мисли и чувства са му помогнали да успее, аз тръгвам от състоянието му в момента, но му показвам, подчертавам, че другите пъти, когато е успял е било благодарение на тези и тези мисли, чувства, качества и действия. От низходяща линия, през неутрализация, т.е. да няма силни, интезивни емоции – отрицателни и положителни – до подчертаване на положителното в него – като качества, мисли, чувства, действия и постъпки.
На практика обективната критика оценява действителността, вижда отрицателната реалност на момента, но подчертава, че тази реалност не е единствената – като възможност и избор – и че положителното съществува – като качества и ресурси – и човек може да го използва, защото наистина Може!
Стана дългичко, но исках и за себе си, още веднъж да изясня нюансите!
Всичко до което си достигнала е така, но тъй като процесите имат две страни до определени нива, развитието на този урок не е пълно.Пропуснах да подчертая, че за мен в този свят, освен уроци друго няма, освен мен и Бог също други няма. И така, ако сме двама, трима или повече на едно място при едни и същи условия и си гледаш работата съвестно, ако те критикуват и те правят забележки, първото е да видиж какво се случва вътре с теб – работиш върху себе си, вторият е разглеждайки безпристрастно ситуацията да приемеш, че това не се отнася до теб, защото този който критикува в почти всички случеи говори за себе си, третия е да държиж в главата си определена мисъл, която ще тушира развилнелия се и той ще млъкне и ще се извини. Да се работи с мисъл е ниво, в което се изиска концентрация и пълна неуязвимост по отношение на критикуващия. Лично моите резултати в такива ситуации са ми показали абсолютно правотата на горе изложеното. Ако обаче, човекът се засяга, обижда, ранява, затваря има много работа със самия себе си, това е дълъг процес към връщане до мига на раждане и може и до утробния период за преминаване до пълно осъзнаване на всичко което е понесъл и не е обработил и разбрал.Работя с такива хора и работата отнема време, но който иска се справя и продължава напред. Тетрадка, химикалка и разнищване, разсъждения, задаване на въпроси до дъно.Може би не очакваше точно такъв коментар, но това е моят опит и приложение в живота. Темите са свързани и са една във друга. Когато си вземете урока и след това минат проверките и изпита, условията в които се намирате се променят, но не обратно именно тогава се повтарят не взетите уроци, когато търсите условия, а не вие точно в тези условия да се справите, те са най-добри за вас и онова, което има да научите.
Ваня Василева, добре дошла сред нас. Благодаря ти за този задълбочен коментар.
Съгласна съм с теб, че ако човек при критиката се засяга, обижда, затваря в себе си, това означава че трябва да работи със себе си. Защото отношенията ни с другите и нашите реакции отразяват вътрешния ни свят.
Съгласна съм и с това, че условията, при които живеем са точно такива, каквито трябва да бъдат, за да начим уроците си и че можем да ги променим само като научим тези уроци. Иначе историите ще се повтарят…
Надя, благодаря ти за подробното разглеждане на въпроса за критиката. Както винаги, ти много добре допълваш статиите с твоите идеи и споделен опит.
След като написах коментара си, започнах да търся книгата на Каръл Пирсън „Да пробудиш героите в теб“ за архетипите и попаднах на чудесен материал на Мария Вълкова. Ето какво пише за архетип „сирак“, позовавайки се на различни източници:
„всеобемащо усещане, че си предаден, изоставен, излъган, оставен сам на себе си, прогонен;
Поради мои дефицити, като вътрешни ресурси и емоционалност.
сиракът е изпълнен с чувство на безсилие, невъзможност да направи каквото и да било, за да се спаси, той е скован от ужас;
водещото чувство е отчаянието, което може да се прояви като депресия, пристрастяване, агресивност, гняв, общо деструктивно поведение (към себе си, своя живот, към околните
дълбоко в себе си сиракът не вярва в своите способности, не разчита на собствените си сили, не знае как да се грижи за себе си;
той не поема отговорност – непрекъснато търси авторитети, на които да се довери.“
Пише и за проекциите и изтласкванията му и чувството му за вина. А после и „В литературата се посочва, че моделът на поведение, напомнящ архетипа сирак е един от най-трудно преодолимите. Веднъж затънали в него, трудно бихме могли да се справим без чужда помощ в усилието си да се спасим.
Ключовият момент обаче е каква е помощта. Тъй като същността на сирака е да очаква помощ отвън и да разчита за спасението си само на нея, то помощ в класическия вид – като даване нещо наготово – само затваря кръга и задълбочава кризата на затъването в архетипа. В случая това ще бъде по-скоро манипулация с положението на сирака. Подобно даване обслужва вероятно повече даващия. Например даващият може под предлог, че дава помощ, да преследва други, свои цели. Той може да си доставя удоволствие от важната си позиция на властелин, от чието благоразположение зависят „сираците“, да подхранва нарцистични изживявания и пр.
Вероятно идеалният вид помощ е такава подкрепа, че сиракът да се почувства отговорен за себе си и своя живот. Ако той разбере, че неговият живот ще бъде това, което той сам направи от него, важната крачка е направена. Необходима е интелигентна помощ, която да даде сили на сирака за активно, позитивно, самостоятелно действие.“ Според мен чудесно се свързва с написаното от мен и е много по-точно изяснено!
И на мен се е случвало доминиращият ми архетип да е „сирак“. И аз съм очаквала разни работи да се случат. Както и все пак съм действала за себе си.
Действала и съм се поставяла и в двата описани варианта. Първия, колкото и да не съм желаела да си призная, определено е задоволявал мои нужди. Да, все пак съм била и искрена в помощта, поставяла съм се на мястото на човека, знаейки колко е тежко в дадени моменти или просто, като те обхване разочарование от себе си. Но при всички положения съм очаквала нещо, т.е. това да удовлетвори нуждата ми някой да е зависим от мен, макар и по нежен начин. Както и съм очаквала да върне жеста, най-вече когато и аз съм много уязвима. На съзнателно ниво не съм го разбирала, но естествено „неосъз/ва/натото“, както се казва си знае работата!
При втория вариант, просто съм искала да помогна и съм го направила – зряло, искрено, честно!
Разбира се е вярно, че има хора, които се връзват на всякаква критика и дори най-малка забележка и приемат всичко много лично и навътре. И на мен ми се е случвало. И съм се старала да го преодолея и да разбера, каква е причината, какво ми липсва емоционално.
Но при първия вариант на действие, човек сам се прави герой в собствените си очи. Радва се, че е нужен на някого, когото обича, пред вид и силните чувства. И така попълва и собствени дефицити. Съответно и очаква нещо в замяна. Грубо казано невротичното в единия успешно се закача върху невротичното у другия.
При втория – искрено приемане на другия какъвто е и истиска любов и топлина, изразени, чрез адекватна помощ. Помощ, която го връща към себе си, към собствените способности и ресурси и умение да се справя с чувствата и емоциите.
Надя, наистина е интересен този материал, което ни споделяш, както и твоят коментар за него. Благодаря ти.
Леле, с тия дълги коментари имам усещането, че съм в Народната библиотека.
Искам само да дам един линк към статия на Сет Годин, представена от НоваВизия, защото е близо до моята позиция. 
http://www.novavizia.com/8591.html
Ваня, много интересна статия. В нея с чувство за хумор са разкрити истините за критиката и за страха от критика, който ни спира да напредваме и да бъдем новатори.
На мен специално най-много ми допаднаха тези думи:
„Защо става така, че когато някоя компания успее, тя спира да се обновява? Как става така, че създателите на компанията очевидно забравят, само няколко години, след като са направили пробив, че именно новаторството ги е довело до там?
Те не са постигнали успеха си, правейки едно и също поради страх от критика: те са го постигнали с готовността си да поемат риск и да нарушат правилата.“
Мисля, че всеки, които се стреми към успех и желае да бъде креативен, трябва да си запише тези думи.
Материалът наистина е чудесен!
И е факт, истина, че креативността развива и води напред! 